Идейно-дискусионен клуб 23 СЕПТЕМВРИ
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

СВЕТОВНАТА ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА

+3
Den
Oda Nobunaga
remsist
7 posters

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Go down

СВЕТОВНАТА ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА - Page 2 Empty Първата глобална Велика депресия На хоризонта е първата глобална велика депресия. Ще последва втора Красимир Иванджийски (Krassimir Ivandjiiski)- 1 част

Писане  stalin73 Нед Апр 05, 2009 11:43 am

На 15 септември започна Първата глобална Велика депресия. Фалира една от най-големите световни банки - Lehman, която беше оцеляла във Великата депресия от 1929 г. и в събитията от 11 септември 2001 г. Преди нея фалираха Bear Stearns, Fannie Mae и Freddie Mac. Наред бяха Merrill Lynch, Goldman, Morgan Stanley и AIG (American International Group), която е най-големият глобален играч на дериватния пазар с 45 трилиона долара. Реално и той вече е в технически фалит.

Това е началото на края. Започна финансовият апокалипсис, който ще продължи минимум 10-15 години и ще причини смъртта на Уол стрийт.

Това е началото на краха на западната капиталистическа цивилизация и на постамериканската ера.

Това е началото на Първата глобална Велика депресия.

Това е краят на Новия световен ред.

Ситуацията е много лоша. Нещата могат всеки момент да станат трагични във финансово-икономически, военен и геополитически аспект.

Засега никой не може да каже какво означава масивната държавна намеса и как ще завърши този процес. Налице е радикална промяна въобще на принципите на функционирането на капитализма в САЩ. Онова, което сега се опитват да правят, не е нищо друго, освен тоталитарна намеса, граничеща с въвеждането на финансов комисариат.

И ние, като други аналитични световни центрове, правещи негативна прогноза на бъдещето, се намираме в двойнствено положение. От една страна можем професионално да сме доволни, че прогнозите ни се сбъдват.

От друга страна, съвсем не е приятно, че ситуацията се развива по крайно негативния сценарий, който анализираме от 7 години, като още преди 3-4 години стигнахме до извода, че САЩ са длъжни да преживеят дълговата, т.е. кредитна, катастрофа, която от своя страна ще въвлече в спиралата на кризата цялата световна икономика.

Стигнахме до някои най-важни показатели, като например, че сумарният дълг на САЩ надминава вече 50 трилиона долара, т.е. на всеки жив американец се падат по 150 000 долара дълг, а на всеки работещ - по 350 000.

Това можеше да означава само едно нещо - че икономиката на САЩ е банкрутирала и че тази криза ще е по-силна и от Великата депресия от 20-те години на XX век.

Американците се научиха да не се отказват от нищо и да живеят на кредит. Заради това още през 2000 г. за първи път от 20 години семейната задълженост в САЩ надмина 18 на сто от семейните доходи, оставащи след данъците. Само задължеността по кредитните карти тогава достигна средно 7200 долара на семейство. Днес тази статистика изглежда още по-лоша.

Редица икономисти още през 2006 г., т.е. преди ипотечната криза, направиха извода, че сривът в САЩ е неизбежен и че не може да бъде предотвратен с никакви мерки - нито кратко-, нито дългосрочни. Не става дума за изпуснато време. Става дума за криза на цялата западна система, на целия така наречен Западен проект, за системна криза.

Падането на долара трябваше да предизвика крах и на фондовия пазар. Неизбежна беше и ипотечната криза, тъй като милиони американци няма да могат да изплатят лихвите по ипотечните заеми. Заедно с това американците няма да могат да изплатят и дълговете, трупани с техните любими кредитни карти, което доведе до съкращаване на покупките, т.е. на потреблението което е основната движеща сила на цялата икономика на САЩ. Америка се изправи пред пропастта.

Всичко това се сбъдва, както и прогнозата, че това положение в САЩ ще продължи минимум до 2020 г., и ако се опитат да започнат поредната "превантивна война" ще трябва да си избират противник не по-силен от Иран. Този период обаче ще стане огромен прозорец за стратегически възможности за Китай и Русия.

По този начин днес западният свят виси на косъм. Още едно движение на Вашингтон и кризата ще изгърми. Положението им днес е като на късната Британска империя. Те се опитват да присъстват навсякъде, водят крайно империалистическа политика, но техните финанси са тотално разорени, реалната икономика липсва, не могат да измислят или да предложат никаква разумна програма.

На този фон е ясна и целта на кампанията, която Вашингтон развихри около "руската агресия в Грузия", въпреки че именно той подстрекаваше своята марионетка Саакашвили. Необходимо е да се отвлече вниманието на света от ужасното положение на икономиката на САЩ. Ясно е и защо продължава подготовката за нападение срещу Иран - със същата цел.

Ясно е и защо САЩ се опитват да върнат света към времето на Студената война с Русия - за да могат да въвлекат целия свят в своята криза и да се опитат да се измъкнат от нея за чужда сметка. Виждате ли, това стана по обективни причини, както например 11 септември 2001 г.

Междувременно обаче потенциалните последствия от кризата нарастваха. И нарастват. И най-мрачните прогнози започнаха да се сбъдват.

В началото на годината, публикувайки нашия икономически анализ за 2008 г., отбелязахме, че във финансовата система на САЩ стана качествен прелом - монетарните власти на тази страна повече не са в състояние да удържат ръста на цените във финансовата сфера и той преминава в сферата на производството и потреблението. Официалната промишлена инфлация в САЩ (индексът PPI) през май беше 7 процента, през юни вече - 9, а преизчислена с по-адекватни методи даваше съответно 15 и 18 на сто.

Отново ще отбележим, че да се гледат цифрите на потребителската инфлация е безсмислено занятие, тъй като те се подлагат на тотално фалшифициране. Но с промишлените цени е по-трудно да се манипулира, тъй като има много независима информация. Така че в тази сфера официалните американски статистически институти не могат напълно да игнорират текущата реалност, могат само да се правят, че тя не съществува. Но тя съществува. И в средата на август стана ясно, че САЩ излизат на промишлена инфлация от 20 на сто годишно според официални данни. Но реално тя започна в края на 2007 г. и ще достигне 20 на сто още през есента.

[b]
stalin73
stalin73

Брой мнения : 14
Registration date : 31.08.2008

Върнете се в началото Go down

СВЕТОВНАТА ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА - Page 2 Empty Първата глобална Велика депресия На хоризонта е първата глобална велика депресия. Ще последва втора Красимир Иванджийски (Krassimir Ivandjiiski)- 2 част

Писане  stalin73 Нед Апр 05, 2009 11:45 am

От Вашингтон и Ню Йорк обаче продължаваха да твърдят, че криза в американската икономика "не може да има". Причината за тази глупост беше понятна - изборите през есента. Но към ноември, когато американците ще гласуват, промишлената инфлация в САЩ ще бъде не 20, а вече 25 на сто, а потребителската - 20 на сто. Какво в тази ситуация ще правят властите на САЩ никой не знае, защото те самите не знаят.

Започна Първата глобална Велика депресия, която ще засегне цялото човечество. Отговорът на въпроса, кой е виновен вече е ясен.

Но това, което става сега е само началото на кризата. Правителствата се опитват да спасят някак си положението, но инфлацията расте във всички страни.

Множат се и признаците, че Европа също се движи към рецесия, от която трудно ще излезе. Част от тази история е сривът в жилищния сектор. Жилищните балони се спукаха в Ирландия, Гърция, Португалия и особено в Испания. Взимайки под внимание запасите от 700 000 непродадени домове в Испания, рискът, идващ от страна на испанските ипотеки, е още по-голям, отколкото в САЩ. Деловата активност в Испания вече пада осем месеца подред. Това се отнася и за Италия, която неотдавна съобщи, че темповете й през второто тримесечие са спаднали с 0,3 на сто. Падат и приходите от данъците в Испания, въпреки мерките за финансовото стимулиране, които възлизат на 1,5 на сто от брутния национален продукт. Обемите на търговията на дребно вървят надолу, а безработицата отново е двуцифрена.

Статистиката показва, че не само Испания, но и Дания, Швеция, Италия, Ирландия и Франция вървят към рецесия.

И Германия, основната сила на Евросъюза, регистрира спадане на БНП с 0,5 на сто през второто тримесечие. Спадането беше неочаквано. В началото на годината икономиката на тази страна с увереност вървеше срещу течението. Сега ситуацията се променя. Производствените поръчки се съкращават осми месец подред и сега се с 8,4 на сто по-ниски, отколкото преди една година. Потребителското и делово доверие рухна. Но най-зловещият сигнал е, че инфлацията достигна 3,3 на сто, което е по-ниско от средната стойност за ЕС, но е достатъчна да наплаши немците. Профсъюзите продължават да искат есенни увеличения на заплатите, превишаващи равнището на инфлацията. Това обаче заплашва със стремително навиване на спиралата на заплатите и цените в такива страни като Испания, Италия и Франция, където номиналните заплати традиционно отразяват потребителските цени.

Европейската централна банка е между чука и наковалнята. Ако защитава неефективната политика за постигане на ценова стабилност, целият район ще влезе в дълбока и продължителна рецесия. Но шефът на банката Трише казва, че друг изход няма. Дали това означава, че банката се провали още при своя първи по-сериозен изпит, или, че щастливите времена за еврото остават в миналото ще разберем скоро. И дотогава всички централни банки и правителства ще си задават един и същ въпрос - как да се избавят от този кошмар, наречен глобална кредитна криза и глобална инфлация.

Да се спре кризата вече е невъзможно, тъй като спадането на потреблението ще продължава. При такъв мащаб структурният спад в САЩ ще бъде минимум 25 на сто от сегашния им брутен национален продукт. След него ще последва и депресионен спад, който може да достигне общо 30-40 на сто от брутния национален продукт на САЩ.

Както се вижда, основният проблем на американската и западната икономика е наличието на "излишна част", която нарастваше през последните 30 години за сметка на постоянното емисионно стимулиране на потреблението. Днес САЩ не могат вече да финансират тази част от своята икономика, нито пък да я "закрият", тъй като тя е твърде голяма. Теоретично е възможно тази ситуация да бъде призната и да започне антикризисна политика, но това също е невъзможно заради политически причини, тъй като такъв мащаб на спадане на най-голямата икономика на света изключва тя да запази ролята си на единствен световен лидер и да продължи съществуването на световната финансова система на базата на долара и на американските банки. Със сигурност обаче това ще доведе до много сериозни последици за цялата световна икономика и до спадане на световното потребление с около 20 на сто.

Каква е причината? Що се отнася до инфлацията нейната причина, т.е. ръстът на цените е винаги пускането на излишна парична маса. Ако на пазара се хвърлят повече пари, отколкото могат да бъдат усвоени от икономическите агенти нещата свършват с инфлация. През 2002-2008 г. бяхме свидетели на стремително нарастване на емисията на долари. Само за финансиране на войната в Ирак и Афганистан бяха напечатани над 2 трилиона. Пред очите на целия свят англо-американските банки отпуснаха колосални количества необезпечени и невъзвръщаеми кредити. Федералната резервна система на САЩ знае само едно - да печата долари в трилиони, за да запушва тези дупки.

Като цяло, през последните 6 години, доларовата маса нарасна 2 пъти, а нейните пазари се съкрати с 30 на сто. Това създаде потенциал за обезценяване на долара 2,6 пъти.

Федералният резерв се съсредоточи върху няколко сектора. На първо място паричната маса беше впръсната в най-дълго играещия сектор - пазарът на недвижимостите. В резултат на този пазар се стигна до рязък скок на цените. Златото и енергията - главните индикатори, също скочиха заедно с цените на недвижимостите. На тези пазари играят най-опитните и интуитивни търговци, така че те първи реагират на реалното обезценяване на долара.

И така, през 2003-2007 г. имахме първият етап на инфлацията, когато тя беше съсредоточена в базовите сектори на глобалния пазар.

Вторият етап също е очевиден. От началото на 2007 г. пренасянето на излишните пари към потребителските и индустриални зони започна да се увеличава. В резултат, в секторите в които цените вече бяха увеличени, започна да се усеща остър дефицит от пари. Той повлече ипотечната криза в САЩ и Федералният резерв започна срочно да печата нови трилиони за възстановяване на равновесието на готовия за колапс пазар на недвижимостите, което само ускори процеса на пренасочване на парите към други сектори.

Пръв реагира продоволственият пазар. От лятото на 2007 г. до днес цените на него нараснаха два пъти. Продоволствието не стана по-малко, но бедните започнаха да гладуват, защото техните обезценяващи се долари не им стигат да си купуват храна. Това е само началото. През следващите четири години трябва да се очаква ръст на цените на продоволствието минимум 4 пъти при условие, че Федералният резерв ограничи своите емисионни апетити.

Въпросът е какво да се прави сега. Без увеличение на доходите на бедняците в Третия свят 4 пъти, те просто ще измрат от глад. Това означава, че в света дойде нов господар. Цар-глад.

След продоволствените пазари инфлацията ще засегне и пазарите на китайския юан, към който ще се насочи огромна парична лавина, която съществено ще надвишава китайските възможности за разширено възпроизводство и реалното търсене на китайски стоки, което неизбежно ще се излее в нов ръст на цените. Китайците вече схванаха, че през последните години работят в своя вреда и техните валутни резерви се обезцениха четири пъти. От този момент китайците ще бъдат принудени да се откажат от обвързването на юана с долара и ще направят своята валута резервна.

Тук се появява въпросът, с каква цел е пуснат този маховик на инфлацията, която заплашва с пълен крах световната финансова система на основата на долара. Най-очевиден е отговорът за преразпределение на богатствата. Федералният резерв на САЩ и банките емитират трилиони долари. След това тази парична маса се обезценява и по този начин печатаните пари продължават да работят за сметка на останалия свят, който започва да гладува.

Да не забравяме, че онзи, който контролира "световната парична печатница", т.е. емисията на световната валута и механизмите на нейното рециклиране, може произволно да променя чрез инфлационните процеси стойността на парите, може по свое желание да отваря и затваря крана на инвестициите, да насочва финансовите потоци, да предизвиква фалити на банки, отрасли, на цели икономики. С помощта на тези механизми може да се преразпределя собствеността. Това е грабеж, присвояване на чуждото.

От друга страна, контролът над печатницата е контрол над световната "лаборатория", произвеждаща с нищо необезпечени долари от въздуха, което позволява на първо място на САЩ да живеят не по джоба си, разплащайки се за своето свръхпотребление с хартиени разписки (облигации) без каквато и да било възможност някога да изплатят собствените дългове.

На нормалния човешки език това означава отново кражба. И тези нации паразитират върху гърба на други страни, присвояват резултатите от чуждия труд.

Това е същността на съвременния капитализъм и на Pax Americana. Нещо повече. По принцип това е игра, в която печалбата за едни, е загуба на други. Иначе казано в тази система вече никой нищо не съзидава. Това е икономика на "глобалното казино". Тя сама по себе си е абсурдна, тъй като не отразява справедливото разпределение на доходите според труда и според полезните резултати, а напротив - противоречи на тези принципи.

Но в това безумие присъства един елемент, който печели постоянно. Това са банките, които получават своето комисионно възнаграждение още на "входа", само за да допускат желаещите до тази хазартна игра. Те са собствениците на "казиното". И се обогатяват от човешката алчност.

В резултат, системата придоби нова същност. Кризата на финансовия капитализъм доведе до радикален преход на световната икономика в качествено ново състояние - виртуалното подмени и подчини реалното. Човечеството се отказва от разумната организация на живота и закономерно върви към катастрофа.

Ето защо старата система трябва да се смени. Но старите механизми осигуряват на финансовите елити властта над света и да се разчита на доброволност няма смисъл.

Смъртно опасният цирков атракцион продължава. Светът навлиза с бясна скорост в Първата глобална Велика депресия.

Все по-ясно става, че Китай, Русия и Латинска Америка трябва да устроят своя контраигра и да започнат реализацията на стратегията на използване на неизбежната слабост на САЩ и въобще на Запада.

Кредиторите на САЩ трябва заедно да поискат от тях да си платят сметката. Болният човек на света трябва да бъде поставен под карантина, ако не започне оздравяване на своя бюджет, намаляване на държавния дълг, съкращаване на колосалните военни разходи.

Но дали тази група страни е готова да осъществи този сценарий? Не само че трябва да са готови, но са и длъжни, заради спасението на самите САЩ, които ще стигнат до дилемата - или разпадане на тяхната държавност или Трета световна война.

САЩ продължават да се катерят по стълбата, която води надолу, към преизподнята. Системата като цяло с всяка година ще става все по-порочна. След Първата глобална Велика депресия светът ще бъде неузнаваем. Ако не започне да противодейства още сега след Първата ще последва Втора велика депресия. И така ще бъде през целия XXI век.

[b]
stalin73
stalin73

Брой мнения : 14
Registration date : 31.08.2008

Върнете се в началото Go down

СВЕТОВНАТА ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА - Page 2 Empty За Кризата

Писане  vronfundel Вто Юни 09, 2009 5:25 am

За кризата

Както е доказано още от Карл Маркс, всяка дълбока икономическа криза на капитализма е криза на свръхпроизводството. Когато произведените стоки са в пъти повече, от колкото могат да се купят. А да купят всички произведени стоки хората не могат, защото при капитализма в цената на всяка стока се съдържа прибавена стойност, т.е. тази стойност, която е създадена от работниците и им е отнета от капиталистите. Отнета само затова, защото те са капиталисти - пълновластни собственици на заводи, фабрики, селскостопански предприятия. Които са им нужни, за да отнемат от наетите от тях работници колкото се може повече прибавена стойност.
Ето и извода, че при капитализма заплатата на всички работници като сума е по-малка от цялата пазарна стойност на произведените от работниците предмети за потребление. Следователно работникът просто няма пари да купи произведените стоки за потребление. Прибавената стойност, която буржоата присвояват, също не може да се изхарчи за покупка на предмети за потребление, просто защото всеки капиталист, ако иска да остане на повърхността, - както е доказал К. Маркс - е принуден да разширява своето производство. Затова голяма част от присвоената от капиталистите прибавена стойност се влага в производство на нова прибавена стойност.
А поради какво е днешната "световна финансова криза" ? - питате вие. Първопричината е глобалната криза на свръхпроизводството на стоки и услуги, които са консумирани и се консумират от империалистическите страни, на първо място САЩ. За последните 15 години САЩ е извел зад граница по-голямата част от своите производствени мощности за производство на предмети за потребление, главно в Китай. В самия САЩ, в резултат на настъплението на "постиндустриалната епоха", която в последните години възпяваха буржоазните коментатори, частта в икономиката на непроизводствената сфера се увеличи до 70%.
Какво значи това? Това значи, че на двама наемни работници, заети в промишленото производство, селското стопанство, и действително произвеждащи материални ценности, се падат пет служещи, заети в непроизводствената сфера. Дори и ако махнем от това число тези, които дават на обществото реална полза (например, обществено хранене, битово обслужване, жилищно комунално стопанство, транспорт), то при това положение на всеки двама създаващи се падат четири канторни чиновници. Всички тези чиновници са заети само в обслужването на потока от стоки и капитал.
Тоест в САЩ на един работник, произвеждащ материални ценности, се падат двама чиновници, чията работа се изразява в това да се придвижат непроизведените от тях стоки на пазара, а след това да пресмята и преизчислява доходите на паразити от всички цветове.
За илюстрация на казаното до тук е приведен списък на 10 компании, оглавяващи списъка на най-мощните и богати монополи на Запада (по състояние от април 2008г.):
1. HSBC Holdings (Великобритания) - банково дело
2.General Electric (САЩ) - конгломерат: производство на електронни и електротехнически продукции, производство на пластмаса и полимери и др.
3.Bank of America (САЩ) - банково дело
4.JP Morgan Chase (САЩ) - банково дело
5.Exxon Mobil (САЩ) - добив и преработка на нефт и газ
6.Royal Dutch Shell (САЩ) - добив и преработка на нефт и газ
7.BP (Великобритания) - добив и преработка на нефт и газ
8.Toyota Motor (HYPERLINK - производство на автомобили
9.ING Group (HYPERLINK - застраховане
10.Berkshire Hathaway (САЩ) - финансова компания

Както виждаме, от десетте крупни световни монополи само два произвеждат промишлена продукция (т.е. произвеждат реални ценности), три търгуват с нефт и газ (чиято цена отдавна не се регулира от търсенето и предлагането, а с борсови спекулации) и пет (половината!!!) са банки и застрахователи компании. Тоест половината от крупните световни компании - са просто "счетоводители" и "касиери", реално нищо не произвеждащи!
Но при това САЩ използва почти 40% от световното потребление, а целия Запад - до 70%. Но какво употребяват те? От къде взимат всички потребляеми продукти? Отговорът е известен: огромната част от употребяваните на Запад промишлени стоки се произвеждат в развиващите се и нови империалистически страни. И на първо място Китай. Как е станало така?
Империализмът се оказал пред пропастта на икономическия крах още в 80-те години. Тамошните анлитици решили тогава, че цялата беда на Запада е в отсъствието на монопол на нефта. Затова Запада планирал и разгърнал "нефтената война" в Ирак. Само операция "Пустиння буря" помогнала малко на империализма и приближаващата се още тогава световна криза била отложена за малко във времето. Крахът на световната капиталистическа система бил неминуем.
Но за щастие на Запада рухнал Съветския Съюз, а след него и целия социалистически лагер, а Китай започнал да строи своя капитализъм. В резултат Запада получил даром колосален сив пазар, работни сили, капитал и пазар за своите стоки. Русия с един замах се превърнала в сива колония на Запада, Китай станал - както се оказва - бездънен източник на прибавена стойност, превръщайки се в огромна фабрика за производство на предмети за потребление и полуфабрикати.
Колкото по далече, толкова повече. Все повече сивата икономика се измества от Русия, все повече стоки се произвеждат в Китай и извозват на Запад, а огромната прибавена стойност (като комисионни) влиза в джобовете на западните и колониални буржоа.
Сега става разбираемо защо на Запад огромното количество от работна ръка преминало от материалното производство в непроизводствената сфера. САЩ, като лидер на световния капитализъм, все повече преминава към потребление на произведеното зад граница, плащайки за всичко със своите хартийки - долари. При това в САЩ материалното производство неизменно се стеснявало до "виртуално" производство, което позволявало (и това е била целта) американските империалисти още по-ефективно да свалят три кожи от всички останали, паразитирайки със своя монопол като "господари на света".
Но още в края на ХХ век се появили първите признаци за това, че новите възможности, които открил за империализма разпада на СССР, започнали да се изчерпват.
Тогава Запада отново тръгнал по провереният път на "нефтените войни". Отначало Афганистан, после Ирак, Запада сериозно се прицелва в Иран и Венецуела.
Двете войни, разгърнати от империалистите в Афганистан и Ирак, отново за малко отлагат краха на световната капиталистическа система.
Но световната капиталистическа икономика все пак рухна. Външната картина на краха - това е разрушаването на пирамидата на американските дългове и с нищо необезпечения долар. Тя се разруши затова, защото с нищо необезпечения долар се купуват стоки и също така с хартийки се разплащат по стари дългове, а със същите се изплащат жилищни ипотечни кредити.
Така също с празна валута се кредитира и строителството на жилища. И заради така стремителния ръст на жилищните ктедити, цената им стремително поскъпва. В резултат поскъпват и самите кредити и изплащането по тях. И значителна част от тези, които са теглили кредит, когато той още е бил евтин, не могат да го изплатят. И в резултат се оказва, че жилищата в страната са много повече, отколкото могат да бъдат купени. Мехурът се спукал. И ето има криза на свръхпроизводството, което предизвиква ефекта на доминото: започнало разорение на всички посредници: "счетоводители", "касиери" и останалите участници в пазарната верига.
Кризата нараства. Кризата на свръхпроизводството достигна Китай, защото Запада не е в състояние да купува произведените там стоки. Кризата обхвана Русия. Само че по Русия, както и по всяка друга колония, тя ще удари много по-силно.
Кризата на свръхпризводството става световна.
Но тази криза значително се отличава от Голямата Депресия, с която днес е модно да се сравнява всичко случващо се в света. Великата Депресия, въпреки че е била голяма, все пак е криза на свръхпроизводството на стоки.
Днешната криза - е не само криза на свръхпроизводството на стоки и услуги, това е още криза на свръхпроизводството на непроизводителна работна сила - криза на свръхпроизводството на "слуги на капитала".
От една страна, има огромна маса от вече произведени стоки, които не могат да бъдат купени от видимо обедняващите работници от всички отрасли на икономиката. От друга страна, има огромно пренасищане на работни сили именно в непроизводствената "паразитна сфера".
Но свръхпроизводството на "слуги на капита" не се явява присъщо само за "оялия се Запад". Всяка страна има свое огнище на паразитизъм. Най-ярките примери: Москва и Санкт-Петербург в Русия, Истамбул и Анкара в Турция, Мумбай в Индия, Мексико в Мексико, Банког в Тайланд, София в България.
По целия свят, в големите градове - мегаполиси, столици, числото на слугите на капитала прекомерно нарастна през последните десетилетия, върху работническата класа легна непосилен товар.
Така погледнато, това е глобална криза на цялата капиталистическа икономика. Икономика, в която на един работник, произвеждащ материални ценности, се падат двама чиновници, занимаващи се само с това да предвижват тези материални ценности на пазара и да обслужват спекулациите на паразитите, забогатяващи от глобалното ограбване на трудещите се.
И ето сега, когато империалистите от всички цветове започват своята война за оцеляване, когато всички лакеи на капитала от страниците на вестниците, от екрана на телевизорите, се опитвт да ни убедят, че ето-ето кризата минава, вече милиони и милиони работници по целия свят са изхвърлени на улицата.
Какъв е изходът? Какво да се прави, като въпреки идването на новата епоха и всички нови технологии и открития, призвани да подобрят живота на човека, то живота на трудещите се влошава?
Отговорът още преди 150 години на всички нас го е дал Карл Маркс: има само един път, по който човечеството може да мине (ако не мине, ще загине), за да избегне всички разрушителни кризи. Неговото име - СОЦИАЛИЗЪМ!


П.Ксанти
vronfundel
vronfundel

Брой мнения : 26
Registration date : 30.05.2009

Върнете се в началото Go down

СВЕТОВНАТА ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА - Page 2 Empty икономическа криза и обща криза на капитализма

Писане  remsist Пет Юни 12, 2009 1:34 pm

Когато говорим за кризи при капитализма, е хубаво да се уточни, че съществуват поне два различни (макар и взаимно свързани) вида кризи – едната е икономическата криза (+финанова), а другата е обща криза на капитализма. Поразтърсих се малко из марксистките справочници с цел да получа повече информация за същността на тези два различни вида кризи, които не трябва да се бъркат една с друга. И ето какво открих на първо време:

ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА (на свръх производство) – фаза от цикъла на капиталистическото производство, която се характеризира със свръхпроизводство на стоки, рязко изостряне на трудностите във връзка с пласмента им, с временно насилствено разрешаване на противоречията на капиталистическата икономика. Предприятията или се закриват, или значително намаляват производството на стоки, расте безработицата, рязко спада жизненото равнище на трудещите се, търговията се разстройва, паричните и кредитните отношения се нарушават, банкрутират промишлени, търговски и банкови фирми. Общественият характер на производството засилва взаимната връзка между отделните отрасли и звена на капиталистическото производство, което изисква съзнателно координиране на пропорциите. Но частнокапиталистическата собственост възпрепятства този процес. При капитализма свръхпроизводството на стоки не е абсолютно, а относително, защото означава излишък на стоки само в сравнение с платежоспособното търсене. Причина за икономическите кризи е основното противоречие на капитализма – противоречието между обществения характер на производството и частнокапиталистическата форма на присвояване резултатите от производството. Това противоречие се проявява с анархията на капиталистическото производство, постоянното нарушаване на пропорциите в икономиката на капиталистическите страни, в антагонистичното противоречие между производството и потреблението, между буржоазията и пролетариата.
В процеса на капиталистическото възпроизводство неизбежно се проявява непримиримото противоречие между целта на капиталистическото производство и средствата за нейното постигане. Капиталистите се стремят безгранично да разширят производството. Същевременно те повишават степента на експлоатация на трудещите се, стремят се да държат работната заплата на ниско равнище. Върху тази основа платежоспособното търсене на трудещите се – основната част от населението, изостава от производствените възможности, относително се ограничава, т.е. намалява в сравнение с непрекъснато растящия обем на производството, а това неизбежно води до трудности при реализацията на произведените в капиталистическите предприятия стоки. Те остават неразпродадени, предприятията не могат да възстановят разходите си и нямат възможност да продължават производството. В резултат на това се нарушава производственият процес в предприятията, отраслите и в цялата икономика на капиталистическото общество. К. Маркс отбелязва, че колкото повече се развива производителната сила, толкова повече тя влиза в противоречие с тясната основа, върху която се изграждат отношенията на потреблението.
От икономическите кризи капитализмът излиза чрез разрушаване на част от производителните сили (закриване на предприятия, унищожаване на стоки), засилване на експлоатацията на трудещите се, а също чрез обновяване на основния капитал, което е материална основа за преодоляване на кризата. Но тъй като в рамките на капитализма не може да бъде отстранена основната причина за кризите, те възникват периодично.
Икономическите кризи се проявяват във всички сфери на стопанския живот на капиталистическото общество (в производството, разпределението, размяната и потреблението, в промишлеността и селското стопанство), обхващат цялата световна капиталистическа система. През периода на домонополистичния капитализъм тези кризи се повтарят на всеки 10-11 години (1825, 1836, 1847-48, 1857, 1866, 1882, 1890). Най-дълбоката криза е през 1873г.
Заменянето на свободната конкуренция с господство на монополите още повече изостря противоречията при капитализма, икономическите кризи стават по-чести и продължителни, а периодите на подем – по-кратки.
Първата икономическа криза от епохата на империализма настъпва през 1900г., а след нея е кризата от 1907г. През 1914г. назрява нова криза, но тя е прекъсната от започналата Първа световна война. Следващата икономическа криза се разразява през 1920-1921г., следва световната икономическа криза от 1929-1933, небивала по продължителност, острота и дълбочина.
При условията на общата криза на капитализма икономическите кризи стават значително по-остри и разрушителни. Например кризата през 1929-1933г. се придружва със спадане на производството в продължение на няколко години и промишлената продукция на капиталистическите страни намалява с 44%. Наред с крайното изостряне на всички противоречия на капитализма се задълбочават и икономическите кризи, расте броят на съществените изменения в капиталистическия цикъл. През 1937-1938г. започва нова криза, но тя е прекъсната от избухването на Втората световна война.
Следвоенният период се отличава със засилване неравномерността в развитието на капитализма, с нови кризисни явления. Цикличният характер на възпроизводството се изменя, но не изчезва, запазва се периодичната повтаряемост на кризите. През следвоенния период икономическите кризи се съпътстват с по-малко спадане на производството. Това се обяснява главно с политиката на милитаризация на икономиката, с намесата на буржоазната държава в икономическия живот, с опитите да се предотврати настъпването на кризата посредством антикризисни мерки и държавномонополистично регулиране. Въпреки това кризите продължват да възникват. През 1948-1949г. се разразява криза в САЩ, която се съпътства със спадане на цените на световния пазар, със силна валутна криза, девалвация на валутата на много капиталистически страни, остри трудности в износа. През 1953-1954г. и 1957-1958г. икономическите кризи обхващат редица страни в капиталистическия свят. През 19601961г. избухва нова криза, която обхваща САЩ, Англия и някои отрасли в икономиката на други капиталистически страни. От втората половина на 1974г. икономиката на САЩ отново навлиза в кризисен период.
Развитието на държавномонополистичния капитализъм, милитаризацията на икономиката и инфлацията предизвикват нови трудности и противоречия в процеса на капиталистическото възпроизводство. В резултат на това още повече се засилва стихийният характер на капиталистическото производство, неравномерността в неговото развитие, експлоатацията на трудещите се, противоречието между растящия обем на производството и ниската покупателна способност на трудещите се.
Кризите причиняват огромни бедствия на трудещите се, рязко засилват безработицата, застрашават с глад и мизерия значителна част от населението в капиталистическите страни. Същевременно те предизвикват съпротива у трудещите се, обединяват ги и ги сплотяват в борбата против строя на капиталистическата експлоатация.
Икономическите кризи свидетелстват, че капитализмът се развива с цената на хищническо разхищаване на производителните сили, като същевременно обрича милиони трудещи се на полугладно съществуване. В тях ярко се проявява несъответствието между производствените отношения на буржоазното общество и равнището и състоянието на съвременните производителни сили. Наличието на икономически кризи опровергава всевъзможните измислици на буржоазните и реформистките теоретици за „безкризисния” капитализъм и потвърждава исторически ограничения характер на капиталистическия начин на производство. Това предопределя обективната неизбежност на краха на капитализма и необходимостта той да бъде заменен от по-прогресивния комунистически начин на производство.

***

Това е за същността на икономическите кризи. Въз основа на тези разяснения искам да обърна внимание, че изречението в статията на П.Ксанти „световната капиталистическа икономика все пак рухна” може погрешно да се изтълкува, че едва ли не сега заедно с настъпилата икономическа криза от само себе си ще рухне и целият капиталистически обществен строй. Всъщност, икономически кризи е имало неведнъж – и в домонополистическия период, и в епохата на империализма. Така че явно не е правилно толкова бързо да отписваме целият капитализъм и дори само неговата икономическа база в този момент, макар и той наистина да се намира в много тежко положение – липсва най-важното: революционният субект, който ще „рухне” капитализма (защото без такъв капитализмът сам никога няма да рухне, а рано или късно ще се изправи отново на крака). Накратко: не бива да си правим илюзии, че настоящата икономическата криза автоматически означава край на капитализма.

Но марксизмът-ленинизмът говори и за един друг тип криза, която неминуемно, обективно и закономерно води до край на капитализма – става въпрос за т.нар.

ОБЩА КРИЗА НА КАПИТАЛИЗМА – исторически етап в развитието на капиталистическия обществен строй, започнал в периода на Първата световна война и Октомврийската революция. Общата криза на капитализма намира израз в отпадането на нови и нови страни от капитализма, в отслабването на позициите на империализма в икономическото съревнование със социализма, в разпадането на колониалната система на империализма, изострянето на неговите противоречия във връзка с развитието на държавномонополистичния капитализъм и нарастването на милитаризма, засилването на вътрешната неустойчивост и загниването на капиталистическата икономика, разрастването на борбата между труда и капитала, небивалото засилване на политическата реакция, установяването на фашистки режими в редица страни и кризата на буржоазната политика и идеология. Повече от 90 години буржоазният строй се намира в такова положение.
За разлика от икономическите кризи, които възникват периодично и които капитализмът чрез вътрешните сили в рамките на буржоазното общество преодолява, общата криза на капитализма, започнала веднъж, продължава, докато капиталистическата стопанска система окончателно бъде ликвидирана в целия свят и на нейно място се утвърди световната социалистическа система.
Главен признак на общата криза на капитализма е разделянето на света на две противоположни обществени системи – социалистическа и капиталистическа. В резултат на социалистическите революции държавите една след друга отпадат от световната капиталистическа система, капитализмът става все по-слаб, сферата на господството на капитала се стеснява, растат и се задълбочават всички противоречия на световната капиталистическа система и заедно с това се засилват нейните реакционни страни.
През епохата на общата криза на капитализма широко се развива държавномонополистичният капитализъм, империализмът навлиза в своя залез. От друга страна, световната социалистическа система расте, а социалистическият начин на производство демонстрира превъзходството си над капитализма...

От тази дефиниция за същността на общата криза на капитализма искам да подчертая два момента. Първият, това е този:

„За разлика от икономическите кризи, които възникват периодично и които капитализмът чрез вътрешните сили в рамките на буржоазното общество преодолява, общата криза на капитализма, започнала веднъж, продължава, докато капиталистическата стопанска система окончателно бъде ликвидирана в целия свят и на нейно място се утвърди световната социалистическа система.”

Това обяснява защо толкова много днес се говори за икономическата криза – тя просто не е толкова опасна за капитала – докато за общата криза на капитализма да сте чули или прочели нещо?!? За нея е ОПАСНО да се говори. Опасно за капитала. А ние като противници на капитализма трябва преди всичко за нея да говорим и да доказваме, че тя наистина е факт, дори и днес (това разбира се не трябва да се разбира като призив ние да не говорим за икономическата криза – напротив, ние трябва най-много да говорим за нея и чрез нея да разобличаваме античовешката същност на капитализма; но същевременно от нея трябва да извеждаме и въпроса за по-голямата, по-дълбоката обща криза на капитализма). И тук идва вторият момент:

„През епохата на общата криза на капитализма широко се развива държавномонополистичният капитализъм, империализмът навлиза в своя залез. От друга страна, световната социалистическа система расте, а социалистическият начин на производство демонстрира превъзходството си над капитализма...”

Специално на това трябва да се наблегне – на безбройните превъзходства на социализма над капитализма – и от вчера, и от днес. И тук мисля, че е неправилно така лесно да „подаряваме” Китайската народна република на капиталистите, както прави П.Ксанти. Аз мисля, че Китай още е много далеч от реставрация на капитализма и че напротив – тази страна в най-пълна степен демонстрира днес превъзходството на социализма над капитализма –
и в икономиката http://money.ibox.bg/news/id_1282419061 ,
и в спорта http://www.vbox7.com/play:47133395 ,
и в науката http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2219271

Темата за кризата – икономическа, финансова, обща – при капитализма е изключително интересна. Надявам се освен Вронфундел и други хора да се включат в нея.
[justify]
remsist
remsist

Брой мнения : 1136
Registration date : 06.08.2008

http://www.septemvri23.com

Върнете се в началото Go down

СВЕТОВНАТА ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА - Page 2 Empty Re: СВЕТОВНАТА ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА

Писане  Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите