Мао Цзе-дун

МАО И БОРБАТА МУ С БЮРОКРАЦИЯТА




"До като съвкупният обществен труд дава продукция, едва превишаваща най-необходимите средства за съществуване на всички, дотогава, следователно, трудът ще отнема цялото или почти цялото време на огромното болшинство от членовете на обществото, до тогава това общество неизбежно ще се дели на класи. Наред с това огромното болшинство заето със задължителен труд, образува класата, свободна от непосредствения производителен труд и разпореждаща се с такива общи работи на обществото, като управлението на труда, държавните работи, правосъдието, науката, изкуството и т.н.т."
Фридрих Енгелс
Борбата с бюрокрацията в партията и държавата беше централен въпрос за Мао Дзедун при политическата борба през 1960-1970 година. За Мао беше очевидно, че СССР е тръгнал по пътя на бюрократичното си израждане, водещ, в крайна сметка, до реставрация на капитализма. Независимо от това, в борбата си с бюрокрацията и Мао загуби. В хода на Културната революция той беше принуден да направи компромис на бюрокрацията, отказвайки се от идеята за държава от типа на Парижката Комуна, а след смъртта му бюрокрацията напълно овладя властта и поведе Китай към реставрация на капитализма. Защо се случи това? Ключ за разбиране на този въпрос ни дават думите на Енгелс в приведената в началото епиграфия.
Китайската революция е продължение на Октомврийската революция. Навярно, тя е един от етапите на първата вълна на социалистическите революции през XX век, определена от двата факта: победата на социалистическата революция в Русия и поражението на социалистическата революция в Германия. В началото на XX век икономическите и политическите предпоставки на социализма съзряха не само в една страна, а в различни точки по земята. През 1918 година Германия имаше образцова капиталистическа икономика, напълно готова за социализма. По този повод Сталин написа , обръщайки се към немските комунисти: "Провеждащата се революция в Германия е важно световно събитие днес. Победата на революцията в Германия ще има за пролетариата на Европа и Америка по- съществено значение, отколкото победата на руската революция преди шест години. Победата на германският пролетариат несъмнено ще премести центъра на световната революция от Москва в Берлин"
От гледна точка на икономическото си развитие Русия не е била готова за социализма. От друга страна, политически именно в Русия се създават условия за пролетарска революция.
Силата на Октомврийската революция е в голямото противоречие между труда и капитала на нерешените противоречия на докапиталистическите начини на производство ( стопанство на помешчици, военнобюрократична машина на царизма, зависимост от международния капитал, изостаналост и т.п.) благодарение на което Русия става "слабо звено" във веригата на империализма - показвайки чрез себе си нейната слабост. След вземането на властта на пролетариатът му се наложило да решава в голяма степен несоциалистически задачи: индустриализация, окрупняване на селското производство, борбата с фашизма. Решаването на несоциалистическите задачи (макар и със социалистически методи) сложи отпечатък върху цялата система на обществените отношения на строящият се социализъм, видоизменяйки го, и в крайна сметка помогна за капиталистическата реставрация. Трудностите при изолираното развитие на социализма таеше в себе си съблазанта фатилистично да се заяви, че да се строи социализъм в една или група страни е съвсем невъзможно, че такъв социализъм е обречен. На практика, историческият шанс за скок в комунизма, беше представен от историята на XX век на редица общества, като предложи няколко варианта за развитие, определени от реалната борба на реалните социални сили. Ретроспективното говорене за предварително предопределеният изход на тази борба, опирайки се само на фактите, потвърждаващи тази концепция, означава напълно да се скъса с материалистическото разбиране на историята и да се хвърлим в обятията на историческия фатализъм от дохегелов тип. Към краят на 30-те години в СССР успешно беше решена задачата за построяването на социализма. Буржоазията беше експропририрана, и основните средства на производството станаха държавна собственост в ръцете на пролетарската диктатура. Беше решена и много сложната задача - милионните дребни селски собственици да се обединят в големи колективни селски стопанства.
Но това стана на много скъпа цена. Освен тежките процеси на идустриализацията и колективизацията, създаването на материалната база на социализма в СССР изискваше предоставяне на определени привилегии на слоя от специалисти, необходими за развитието на науката, техниката, отбраната, управлението и т.н.т. Появи се задачата за подготовка на кадри - интелигенция, която трябваше да може да усвои съвременната техника. За да може бързо, при екстрмални условия и срокове такава интелигенция да израстне и възпита, се наложи да се въвеждат и някои неравенства. Необходимо беше да се създадат добри условия за живот на "бюрокрацията". Разбира се, това беше възстановяване на неравенството, на несправедливостта (наистина тя не можеше да се сравнява с тази при капитализма, но все пак беше несправедливост), но тази мярка беше принудителна. Да внедряваш нова техника, да развиеш производителните сили е било невъзможно това да стане без бюрокрация - такава е диалектиката.
Сталин много добре разбираше това: "Само в случай, че изпреварим икономически главните капиталистически страни, ние можем да смятаме, че нашата страна ще бъде напълно наситена с предмети за потребление, ще имаме изобилие от продукти, и ние ще получим възможност да направим преход от първата фаза на комунизма към неговата втора фаза".
През 60-те години материалната база за такъв преход в СССР беше подготвена. За това свидетелствува факта, че по това време академик Глушков беше предложил проекта за Общодържавна автоматизирана система на управлението, която технически позволяваше да се премахне паричното обръщение. Възможно е преходът към пълно нестоково комунистическо стопанство тогава да е бил все още невъзможен, но материалните условия за премахването на бюрокрацията, като изолиран управленски слой вече беше създаден.
Ако през 30-те години, положението на бюрокрацията е било по-добро отколкото на трудещите се и е било приемано като нормално явление, то през 60-80-те години привилегиите на бюрокрацията започнаха да предизвикват недоволство, отначало то се изразяваше глухо, а след това премина в открит протест. През 30 - те години комунистическият ръководител беше герой в литературните произведения, филмите, децата искаха да приличат на него. След 60-те години образът на комунистическият ръководител не само беше лишен от всякаква романтика, но и направо стана негативен образ. Ако образът на ръководителят-комунист във филмите през 30-те години е млад, енергичен ръководител, новатор, то в брежневското кино комуниста - ръководител е стар бюрократ, който спира прогреса.
И това не е случайно. Още Маркс отбелязваше: това или друго обществено учреждение започва да се струва на масите несправедливо, когато в недрата на обществото вече са назрели условията за тяхното ликвидиране. През сталинският период бюрокрацията е била прогресивно явление - лост за строителството на социалистическото общество. В брежневският период бюрокрацията вече се превърна в спирачка по пътя към комунизма.
В същото време, както отбелязахме, партийните кадри се подготвяха за решаване на несоциалистически задачи. Съответно в началото на 60-те не останаха ръководители, които бяха способни да поставят задачата за ликвидирането на бюрокрацията и за преход към по-висшият стадий на комунизма. А спирането по пътя за ликвидирането на класите и стоковият характер на производството неизбежно доведе до процеси на "възвратно класообразуване", срастването на бюрокрацията със сенчестият капитал и, в крайна сметка, до реставрацията на капитализма през 1987-91- години.
В Китай, обратно, през периода на Мао Цзедун, имаше политическа воля за ликвидиране на бюрокрацията и за преминаване към комунизма. Цяла група от висши ръководители на Компартията на Китай - Мао Цзедун, Лин Бяо, Чен Бода, Чжан Чунцяо, Яо Вънюан, Цзян Цин и други - издигнаха именно такава програма в хода на Културната революция. Освен това, масите морално и политически бяха готови за такъв "скок". Програмата на Културната революция беше подкрепена от широките народни маси от работници и учащи се, обединени в организациите на цзаофаните и хунвейбините. Но в изостанал Китай с неговите неразвити производителни сили (с изключение на Шанхай, най-големият индустриално развит и "най-ляв" град в страната) нямаше каквито ида са материални условия за действително унищожаване на бюрокрацията върху основата на ликвидирането на разделението на труда. "Изхвърлянето" на един бюрократ от поста му довеждаше до появата на нов ит.н.т. Затова и процесите на Културната революция се изразиха в крайна сметка в безплодните стълкновения на многочислените групировки, които бяха принудени да бъдат премахнати от самите леви.
СССР и Китай през 60 -70-те години представляваха две половини на едно цяло (както Германия и Русия през 17-18-те години). В СССР съществуваха икономическите предпоставки за преход към комунизма, в Китай - политическите. Тази трагична за световната история ситуация доведе в първия случай (Германия - Русия) до появата на фашизма в Германия и роденият с тежки родилни мъки социализъм в СССР, при втория случай (СССР - Китай) - до реставрация на капитализма в СССР и Китай.
Както гласи стара китайска пословица: "С една ръка не можеш да ръкопляскаш", развитието на обществото изисква обединение на икономическите и политическите предпоставки в едно цяло, родени от световната капиталистическа система.
Процеси подобни на Културната революция в Китай бяха много необходими в СССР през хтушчово-брежневският период - те биха дали възможност за преход към висшият стадий на комунистическото общество. В Китай те успяха само да отсрочат реставрацията на капитализма и да запазят завоеванията на национално-демократичния етап на революцията.