Столичани недоволни от общината

Столичани недоволни от общината

Едва 17% от столичани са доволни от работата на настоящия общински съвет, показва проучване на „Сова Харис“. Това са основно симпатизанти на управляващата в София партия ГЕРБ. Като най-остри проблеми са посочени задръстванията (47.8%), кризата с боклука (44.6%), състоянието на околната среда (40.2%), градският транспорт (30.2%) и корупцията (20.2%).

http://www.19min.bg/news/8/592.html

Градският транспорт - на хората!

От Анархопортала
08 юли 2008
Федерацията на анархистите в България за пореден път заявява своето изрично несъгласие с поредното поскъпване на цената на билетите в обществения транспорт на София до безумната стойност от 1 лев и призовава гражданите да ги бойкотират. Остро осъждаме решението на столичния общинския съвет от началото на месец юни за това увеличение, гласувано по предложение на неговата транспортна комисия. Също така протестираме срещу начина на управление и функциониране на „Столична компания за градски транспорт” ЕООД (СКГТ), което, заедно с изсмуканите от пръстите на общинарите цени, е основен виновник за плачевното състояние на столичния транспорт.

Метрото не е METRO

Общественият транспорт е едно от най-важните условия за нормално функциониране на един голям град. Неговото предназначение е да бъде обществена услуга в интерес на гражданите, а не печалбарско „предприятие”. Добре уреденият обществен транспорт разтоварва автомобилното движение, увеличава производителността на хората и свободното им време и помага за равномерното развитие на всички градски райони от центъра до покрайнините. Всичко това се трансформира в увеличаване на качеството на живот на гражданите, което означава автоматично по-високи и постоянно растящи приходи за общината в дългосрочен план. Градският транспорт е

Разход за инфраструктура, а не източник на приходи . . .

Вдигането на цената на билета до 1 лев за еднократно пътуване и до 3 лева на ден за петдневна карта е равносилно на поставяне на бариера пред ползването на общинската инфраструктура, с което тя престава да функционира като такава. От облекчение, което трябва да носи приходи на общината, тя става затруднение, което носи само главоболия. При минимална работна заплата от 220 лева, хората с най-ниски доходи плащат, за да ходят на работа много повече, отколкото плащат за здравни и пенсионни осигуровки. Това е вид тежък регресивен данък, тъй като придвижването до работното място няма по-евтина алтернатива. Карането на велосипед в София е надпревара със смъртта по пресечен терен, а галопиращите цени на бензина превърнаха личния автомобил в скъпо удоволствие. В столицата с най-висок жизнен стандарт в Европа и света – Виена – цената на градския транспорт е само 17% по-висока от тази в София, а заплатите са 10-15 пъти по-големи. В най-бързо растящата западноевропейска икономика – Ирландия – цената на еднократно пътуване в Дъблин варира от 1 евро (до 3 спирки) до 2 евро (до 23 спирки!), като заплатите отново са над 15 пъти по-високи от българските. . .
Съдът обяви основни положения от Наредбата за превоз на пътници за незаконни, което прави незаконни и всички действия на контрольорите и техните началнци.
Твърдението, че СКГТ е на загуба е пълна лъжа – СКГТ се издържа изцяло от данъците, а данъците се надвзимат вече години наред, за което говори и огромният бюджетен излишък. Фактът, че пътниците масово бойкотират билетите е провал на безумното ценообразуване и на административната бюрокрация, а не злоупотреба на българския потребител, който изнесе на гърба си всички кризи, катастрофи и рецесии досега.
Обществена тайна е, че СКГТ е поредното общинско дружество, което се „източва”. Има слухове за голямо количество фалшиви билети, пуснати в обръщение. Говорим за неофициални данни и по слухове, защото явно СКГТ е някаква „свещена крава”, която остава недосегаема, макар че всеки обикновен софиянец знае или е чувал за какво става на въпрос. СКГТ покрива „загубите” от некадърно управление и кражби отново с нашите данъци и билети – от хората с ниски доходи, защото знаем кой се вози на градски транспорт – работници, пенсионери, ученици и студенти.

Транспортът е евтин, но за рекламодателите

Немалка част от трамваите, тролеите и автобусите са облепени с огромни реклами. Освен това в някои от превозните средства има монитори, запълнени с програми, които пълнят главата на пътуващите със съвети къде да похарчат ограничените си средства.
Интересен е моментът с прозрачността относно рекламата в градския транпорт. От СКГТ се опитват по всякакъв начин да скрият цените за рекламиране в и върху превозните средства. На сайта им не е сложен ценоразпис, а само призив към фирмите да се възползват от „атрактивните цени”. Единствената връзка е един телефон за интересуващите се, където, като се обади човек, учтиво е подложен на проверка дали е надежден инвеститор или някой „недобросъвестен” гражданин.
Федерацията на анархистите в България все пак успя да се сдобие с част от цените.
Рекламата върху един „двойно съчленен трамвай” е около 7000 евро без ДДС за 1 година, като тук не се включват разходите по подготовката, изработката и евентуалното премахване на рекламата.
Цените вътре в превозното средство са: рекламен материал в размер А4 само за 40 евро на месец без ДДС. Като се вземе предвид, че „аудиторията” на градския транспот е по-голяма от тази на повечето медии, цените за реклама са повече от скромни, съпоставени с тези във вестници и телевизии. Къде отива разликата? Не в моя и твоя джоб, със сигурност...
http://a-bg.net/new/index.php?option=com_content&task=view&id=425&Itemid=63