СВЕТОВНАТА ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА

Следващият президент на САЩ ще наследи рекорден бюджетен дефицит


МВФ потвърди прогнозата си за общо 1 трилион долара загуби за финансовите институции в резултат на кредитната криза в Съединените щати
29.07.2008
Следващият президент на САЩ ще наследи рекорден бюджетен дефицит от 482 млрд. долара, сочи новата прогноза на администрацията на Буш, цитирана от Асошиейтед прес.

Представител на Белия дом заяви, че причина за отчитане на рекорден дефицит са забавянето на икономиката и пакетът от мерки за стимулирането й.

Дефицит от 482 млрд. долара безспорно би превишил предишната рекордна стойност от 413 млрд. долара, отбелязана през 2004 г.

Неназовани правителствени представители потвърдиха данните за дефицит от 482 млрд. долара преди официалното обявяване на прогнозата.

Международният валутен фонд (МВФ) потвърди прогнозата си за общо 1 трилион долара загуби за финансовите институции в резултат на кредитната криза в САЩ, което над два пъти повече от размера на отписванията, отчетени от банките и ипотечните компании до момента, предаде ДПА.

В преразгледания си доклад МВФ отбелязва, че банките са направили доста, за да увеличат капитала си в сегашната ситуация.

Банките вече обявиха голяма част от очакваните загуби от финансовата криза, отчитайки отписвания на активи за над 400 млрд. долара от август 2000 г. до момента.

МВФ съобщи, че преди края на кризата почти не намира причина да променя оценката си от април за загуби от 1 трилиона долара.

http://www.netinfo.bg/?tid=40&oid=1221025

Предвижданията на някои експерти сочат че американския либерален капитализъм ще се окаже не състоятелен и ще рухне до 2050 година повличайки цялата световна икономика със себе си.
Последиците ще са по катастрофални от тези през 1929-30.

Британците губят един милион лири на минута заради кредитната криза
12 Август 2008
Кредитната криза в САЩ и Европа започна през лятото на 2007 година след срив в цените на недвижимите имоти в САЩ

Стартиралата преди около година кредитна криза нанесе на Великобритания загуби от 600 милиарда лири (около 1,2 трилиона долара) или около един милион лири в минута. Това пише Independent като се позовава на изследване на PriceWaterhouseCoopers (PWC).

Аналитичният отчет на PWC засяга предимно недвижимите имоти и кредитните институции, където влиянието на кризата е най-голямо. Загубите от недвижими имоти се оценяват на 400 милиарда, а тези във финансовата сфера са 200 милиарда.

Тази криза оставя британците с по-малко имущество, от което да взимат кредити и намаля нивото на пенсионните осигуровки. Всичко това и субективното усещане, че нещата “са зле”, съкращава значително разходите на хората. Според пресмятанията на PWC ръста на икономиката е паднал до един процент.

За по-големите икономики, например американската, ефекта е още по-силен, което води до спад в обемите на търговията и забавяне на икономическите темпове в световен мащаб. При това от PWC предупреждават, че тази прогноза е направена по най-оптимистичните данни за тези сектори.

Кредитната криза в САЩ и Европа започна през лятото на 2007 година след срив в цените на недвижимите имоти в САЩ. Това доведе до остър недостиг на ликвидност у финансовите институции и рязко повишаване на лихвените проценти при кредитите. Кризата вече доведе до рязко забавяне на икономическия ръст в почти всички развити страни по света.

http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=3&id=16046

Девета банка фалира в САЩ


23.08.2008
Американските власти затвориха банката "Кълъмбиън банк енд тръст къмпани" в щата Канзас, съобщи федералната финансова агенция FDIC.

Това е деветият фалит на американска банка от началото на годината. За да запази вложителите FDIC сключи договор с друга банка в Мисури - "Ситизън банк енд тръст", която да поеме влоговете на гражданите, се посочва в комюнике. Деветте съществуващи клонове на фалиралата банка ще отворят в понеделник врати като подразделения на "Ситизън банк" и на клиентите на банката ще се разкрият автоматично сметки с техните влогове в "Ситизън банк". /АФП

http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1227172

Печалбите на американските банки отчитат рекорден спад през Q2

Последна редакция: 27.08.2008, 18:39

Публикуване: 27.08.2008, 11:49

Автор: Николай Киров

Федералната корпорация за застраховане на депозитите (FDIC), която заедно със Служба за надзор върху спестовните и кредитните институции (Office of Thrift Supervision (OTS) контролира банковата система в САЩ, отчете спад с 86 на сто на печалбите на банките в страната за второто тримесечие на годината.
Броят на банкрутиралите финансови институции се е увеличил до най-високата си стойност за последните пет години.
От FDIC заявяват, че близо 8500-те банкови и спестовни компании в САЩ са заделили рекордните 50 милиарда долара, за да покрият загубите си от просрочени ипотеки и високорискови кредити през второто тримесечие на 2008 година.

Изпадналите в затруднение компании са били общо 117 за периода април-юни, а през първото тримесечие на годината броят им е бил 90. Като имената на проблемните финансови институции остават в тайна и не се съобщават от FDIC.

Активите на проблемните банки, част от които са преминали под управлението на FDIC, след като OTS или OCC (Office of the Comptroller of Currency), са приели че са изпаднали в неплатежоспособност, са се увеличили на 78 милиарда долара, спрямо 26 милиарда долара през първото тримесечие. С най-голям дял от тях е фалиралата през юли банка IndyMac, която е прехвърлила задължения за 32 милиарда долара.

От началото на годината в САЩ единадесет банки са банкрутирали и офисите им са били затворени. Това са IndyMac, обявена в неплатежоспособност на 7/11/08, First National, на 7/25/08, ANB Financial, на 5/08/08, NetBank, на 9/28/07, Columbian Bank, на 8/22/08, First Priority, на 8/01/08, First Heritage, на 7/25/08, Miami Valley Bank, на 10/04/07, Douglass Nat'l, на 1/25/08, First Integrity, на 3/07/08, Hume Bank, на 5/30/08.

Последната банка, която стана жертва на кризата в ипотечния сектор, е базираната в Канзас Columbian Bank and Trust, която беше затворена в петък.

http://money.ibox.bg/news/id_1676515098

Ми мисля че е повече от очевидно на къде вървят нещата....

ВИжте какво става и в Англия:

Великобритания очаква дълга стопанска криза

Британският министър на финансите Алистър Дарлинг заявява, че Великобритания е изправена пред най-тежката икономическа криза от 60 години насам.
Алистър Дарлинг предупреждава, че икономическият спад ще бъде по-дълбок и по-дълготраен, отколкото се е предвиждало.

http://news.ibox.bg/news/id_145351470

“Социализъм за богатите и капитализъм за нас останалите”
BgNewsroom - 26 Септември 2008, 11:33
Американското общество и Конгресът поискаха да се отреже заплащането на изпълнителните директори на фирмите от Уол Стрийт, предаде АФП.


Демократи и републиканци в рядка демонстрация на единодушие сметнаха, че спешният план за спасяването на финансовата система трябва да включва намаляване на заплащането на изпълнителните директори. Решението допадна на общественото мнение, което не иска повече да гледа как отговорните за катастрофите на Уол Стрийт излизат от тях по-богати с милиони.

Арун Гупта, издател на алтернативния нюйоркски вестник The Indypendent, нарече подобна ситуация «социализъм за богатите и капитализъм за нас останалите“, а критичното му писмо, изпратено до активисти, бързо обиколи мрежата и беше публикувано на няколко уебсайта.

Консервативните сили също смятат подобна ситуация за разхищение на парите на данъкоплатците. Дори списанието за богатите Forbes подкрепи тезата, че компенсациите за изпълнителните директори на Уол Стрийт трябва да бъдат «ограничени до малка твърда сума“, като всички бонуси над нея зависят от това, как се справят с работата си, без да поемат излишни рискове, а ако не се справят, да не получат нищо.


БГНЕС, снимка: EPA/STEPHEN CERNIN

източник:http://banks.dir.bg/
Социализъм за богаташи
DW - 29 Септември 2008, 12:38

Американският Конгрес постигна съгласие по горещо оспорвания спасителен план за 700 милиарда долара. Американското правителство ще може да откупи от банките лошите кредити и по този начин да снеме от гърба им рисковете.
До 700 милиарда долара ще похарчи американската държава, за да изкупи от банките кредити, чиято стойност никой не знае и при които една значителна част вероятно няма вече никаква стойност. Грешките, безграничната алчност и престъпното лекомислие, безумието и криминалните действия не се наказват, както биха го изисквали правилата на пазарното стопанство, а се възнаграждават. При това не само защото държавата санира балансите на банките, а и съвсем конкретно: понастоящем инвестиционните банкери отново инкасират неприлично високи суми долари, паундове и евро. Този път възнагражденията са не за милиардни печалби, а от новите собственици на останките от "Лемън Брадърс" и други продадени уолстрийтски институти се раздават премии за запазване.

Най-голямата банкова криза след "Черния петък"

през 1929 година генерира нов модел за тази сфера на икономиката: социализъм за богаташите. Печалбите се приватизират, загубите се поемат от държавата, а по този начин - от данъкоплатците. Провалът е двустранен: както за пазара, така и за държавата. Пазарът бе обявен за невалиден, когато банките преди около 25 години бяха отделени от реалната икономика и започнаха по този начин да надуват гигантски балон на финансовите пазари. Държавата или проспиваше или съзнателно извръщаше поглед по отношение на надзора и регулирането на финансовите пазари. Печалби от 25 на сто и повече от размера на използвания капитал се смятаха за нормални. В танца около "Златния Телец" определяща беше алчността. С гигантски дългове бяха раздухвани напълно несериозни сделки. Така например "Лемън Брадърс" е използвал за всеки долар собствен капитал 30 долара поети кредити. Трябваше да се случи това, което и настъпи.
Със спретнатия във Вашингтон пакет от спасителни мерки за 700 милиарда долара се подпомагат разклатените банки, преди всичко обаче се избягва световната паника на борсите. Защото

никой вече не вярва на самоизцеряващите сили на пазара

а най-малко пък онези, които твърде добре знаят, колко несериозно бе голямото колело, въртяно през двете последни десетилетия от банките и на борсите.
Спасяването на финансовия сектор няма нищо общо с пазарната икономика. За използването на неимоверни суми пари на данъкоплатеца има само едно единствено оправдание: предприема се опит да се предотврати най-лошото, а именно - глобалния срив. Разбира се, този пазарно-икономически грях трябва да има и своята обратна страна. Банките трябва да бъдат подложени на по-строги надзор и регулация. Ако не се удаде да бъде обуздан американския финансов капитализъм, веднага след спасението играта ще започне отначало. Защото алчността като главна движеща сила на несериозните банкови и борсови сделки оцеля от кризата без да понесе никакви вреди.

САЩ отхвърлиха спасителния план, тотален борсов крах*
29.09.2008 21:12
От: Андрей Любенов
a.lubenov@investor.bg

Борсовите индекси в САЩ буквално се сринаха и са на път да вкарат днешния ден в учебниците като втори черен понеделник в американската история.

Масираните разпродажби започнаха още в началото на сесията, но след като стана ясно, че Камарата на представителите е отхвърлила плана за спасение на финансовата система на стойност 700 млрд. долара индексите буквално се сринаха.

При гласуването в долната камара на американския парламент 226-има от депутатите са се обявили срещу плана едва часове, след като лидерите и на републиканците, и на демократите обявиха подкрепата си за спешните мерки. В подкрепа на предложената от правителството програма са гласували 207 депутати. От средите на демократите 114 са гласували "за" и 94 "против", докато 132-ма от републиканците са гласували "против" и едва 66 - "за".

В резултат на негативния сентимент Dow Jones изгуби 705 пункта (6,3 на сто), отбелязвайки най-голямото си понижение от черния понеделник на 1987 година досега. След мощната вълна на разпродажби индексът постигна известна стабилизация и в 21:10 часа българско време загубите са ограничени до 4,7 на сто. По-късно последва нова вълна разпродажби и в 22:30 понижението вече е 6,4 на сто до 10 433,86 пункта.

Същевременно широкият индекс S&P 500 се срутва с цели 8,14 на сто до 1 114,24 пункта, а технологичният показател Nasdaq пада със 7,94 на сто до 2 009,89 пункта.

Новината се отрази силно негативно на всички отворени за търговия борси по света. В Канада основният индекс S&P/TSX се смъкна със 7,51 на сто до 11 215,84 пункта. На борсата в Бразилия BOVESPA се срина с 12,91 на сто до 44 229,12 пункта, а мексиканският индекс падна с 6,09 на сто до 24 034,53 пункта.

На Стария континент борсите също попаднаха под масирани разпродажби в понеделник, което доведе до крах за основните индекси. Във Франция САС 40 падна с 5 на сто, британският FTSE 100 отстъпи с 5,3 на сто, а немският DAX – с 4,23 на сто. Драстичен спад регистрира основният холандски индекс AEX, който потъна с 8,75 на сто, докато в Швейцария и Швеция бяха отчетени спадове съответно с 4,6 и 5,7 на сто.

Днешният ден беше особено активен от страна на лошите новини за състоянието на финансовата система, като през целия ден валяха съобщения за национализация на банки, мащабни сливания и опасения за бъдещето на финансовия сектор.

Още сутринта беше съобщено за решението на централните банки на Белгия, Холандия и Люксембург да национализират голяма част от капитала на закъсалата белгийска банка Fortis, по-късно се появи новината за покупката на национализираната британска банка Bradford&Bingley. В ранния следобед беше оповестена сделка за покупката на шестата по размер на активите банка в САЩ Wachovia от Citigroup. Негативните новини достигнаха дори Исландия, където се заговори за национализация на една от най-големите банки в страната, а по-късно стана ясно, че германското правителство ще направи опит да спаси закъсалия ипотечен кредитор Hypo Real Estate със заем от 35 млрд. евро.

*Актуализирано към 22.30

САЩ се превръщат в ”ядрена бананова република”
News.dir.bg - 30 Септември 2008, 14:05
Гласуването в Камарата на представителите на Конгреса на САЩ по стабилизационния финансов пакет за 700 млрд. долара, който с надежда очакваха световните пазари, беше политически мотивирано и се превърна във вот на недоверие за президента Джордж Буш и неговата администрация.
Това отбелязват анализатори, цитирани от
финансовия сайт К2Капитал, на който се позова БТА.
“В момента имаме нефункциониращо правителство, изправено пред най-голямата криза, защото в Конгреса мнозинство са
побърканите, които нямат абсолютно никакво доверие в Белия дом.
Както каза мой приятел, ние се превръщаме в ядрена бананова република“, твърди в блога си Пол Кругман, един от най-влиятелните икономисти в САЩ и професор в Харвард.
Камарата на представителите в Конгреса на САЩ вчера отхвърли законопроекта за стабилизация на финансовите пазари с
228 гласа “против“ и 205 “за“. Кругман е сигурен, че “мерките за извънредна икономическа стабилизация“ отново ще бъдат внесени за гласуване, което обаче, според него, няма смисъл да се прави до президентските избори.
Политическите сметки надделяха над икономическата целесъобразност.
“Хайде за секунда да не се тревожим работи ли финансовата система. Знае ли самата политическа система как да работи?
Поставяме този заради драматичния провал на преговорите за спасителния план, който понижи Дау Джоунс с 777 пункта - най-големия срив за един ден в историята“, заяви Хайди Мор, финансов журналист в Дабъл ю Ес Джей (WSJ).
Според много анализатори гласуването в Камарата на представителите е било на политическа, а не на икономическа
основа. Прави силно впечатление, че законопроектът не бе приет именно заради позицията на съпартийците на Джордж Буш, който активно пропагандираше пакета от финансови мерки.
Планът за спасяване на Уолстрийт и изкупуване от държавата на лошите активи с бюджетни средства не бе популярен в САЩ и
предизвика нееднозначна реакция дори сред представителите на финансовия свят. “Резултатът от гласуването е разбираем -
страната знае, че всичко, което Буш ни предлага, е лошо за Америка“, пише читател във форума на в. “Уолстрийт Джърнъл“.
Отхвърлянето на законопроекта бе неочакван удар за пазара, след като лидерите и на двете камари на Конгреса обявиха, че са
съгласували позициите по спасителния план и не изразиха и капка съмнение, че той ще бъде приет.
В блоговете и форумите на финансовите издания играчите на финансовите пазари настояват за оставките на лидерите на двете
камари, които загубиха авторитета си пред деловите кръгове.
“Днес, когато се надявах, че ще мога си върна поне малко от малко от загубеното, “изгорях“ с 502 000 долара. Всъщност обаче загубих повече - доверието си в нашите политици“, пише брокер
във форума на списание “Форбс“.

"Следващият президент на САЩ ще бъде Барак Обама. В сегашната ситуация няма начин американците да върнат на власт партията на отиващия си президент Джордж Буш", каза Джоузеф Стиглиц, Нобелов лауреат по икономика, пред италианския вестник "Стампа", цитирано от БГНЕС.
"На пазарите, ще видим радикален спад на индекса Дау Джонс, какъвто дори не сме си представяли. Ще има още драматични фалити на финансови институции. Американската икономика навлиза в дълга рецесия", казва още съветникът на предишния американски президент Бил Клинтън.
"Намираме се в средата на най-тежката криза от един век насам и докато не стигнем дъното, няма да можем да тръгнем нагоре", оценява ситуацията Стиглиц.
Президентът на САЩ Джордж Буш заяви, че икономическите поражения за Съединените щати ще бъдат "болезнени и продължителни", ако Конгресът не успее да приеме спасителния план за 700 млрд. долара, предаде Асошиейтед прес.
"Конгресът трябва да действа", посочи Буш и добави, че икономиката зависи от "решителните действия от страна на
правителството". Буш изтъкна, че иска "да увери американските граждани и
гражданите по цял свят, че това не е краят на законодателния процес".
Междувременно Европейската комисия призова САЩ да намерят мъдър
държавнически подход при овладяването на финансовата криза в името на световната икономика, съобщи Асошиейтед прес. Говорителят на Комисията Йоханес Лайтенбергер заяви, че ЕС е разочарован от отрицателния вот на Камарата на представителите в Конгреса на САЩ на спасителния план, предложен от
американското правителство и допълни, че Вашингтон носи "особена отговорност" към световната икономика.

Нова подялба на света
01 октомври 2008 / БТА
Франк Херолд от "Берлинер цайтунг" за РИА Новости
След днешната финансова криза нищо вече няма да е същото. Надали някой би се усъмнил в тази диагноза, поставена от германския министър на финансите Пеер Щайнбрюк.
Стотици милиарди долара изгоряха в безпрецедентния "пожар" на Уолстрийт, а в крайна сметка загубите в глобален мащаб ще стигнат няколко трилиона. Невъобразима сума. Нещата обаче не опират само до нея. Кризата сериозно се отрази и върху политическата сфера. И то далеч по-сериозно, отколкото атентатът срещу кулите близнаци в Ню Йорк на 11 септември 2001 г.
Докато събитията от 11 септември заздравиха традиционната координатна система, в чийто център стоят Съединените щати, дори укрепиха еднополюсната политика на тази свръхдържава, сега равновесието със сигурност ще се разклати. Днес сме стигнали точката, спомената след края на "студената война" през 1989 г. от тогавашния президент на САЩ Джордж Буш старши - започнала е нова подялба на света.
Сигналът за това обаче явно е изненадал държавните и правителствени глави, събрали се тези дни в Ню Йорк за годишните си неводещи доникъде ритуални състезания по красноречие. При всяко положение, повечето го пренебрегнаха, за да се впуснат в разни направо инфантилни игри. Това пролича особено ярко в мрачното антисемитско слово на иранския президент и по време на руско-американските препирни за Грузия и Иран, които напомняха пинг-понг, разиграван по принципа "ако не дойдеш на моята конференция, аз пък няма да ида на твоята".
В крайна сметка проблемите се оказаха твърде костелив орех дори за свръхамбициозния френски президент Саркози. Той не можа да отвърне на кризата с нищо, освен с опити да раздуе значението на едно престижно, но напълно излишно мероприятие - срещата на върха на "Голямата осморка".
Сегашните сътресения в световния ред може би са звездният час на Иран. Кой днес би имал достатъчно воля и сили, за да препречи на Ислямската република пътя към ядреното оръжие? Те може също да предизвикат талибаните отново да превземат властта в Афганистан. Те наливат вода във воденицата на авантюриста Уго Чавес, който в стремежа да подразни Вашингтон води към стопанска разруха собствената си страна. Тези трусове в Стария свят ще дадат повече тежест на новия двигател на глобалното икономическо развитие - Китай, въпреки че развитието на Китай би продължило и без финансовата криза. Освен това кризата съвсем очевидно дава решаващ шанс на един регион, прибързано отписан с рядко единодушие от Вашингтон и Москва.
2009 г. ще бъде година на Европа.
Колкото до САЩ, още е рано Щатите да бъдат отписвани от сметките. Не бива да се подценява огромната енергия на тази страна и способността й да се възстановява. Глобалната й хегемония обаче приключи, поне засега.
Онзи, който спечели изборите и стане следващият президент - независимо дали ще е Обама или Маккейн, ще бъде принуден да търси сближаване с Европа. И то не с някоя отделна европейска държава, което доскоро изглеждаше достатъчно - все още и за Джордж Буш младши, а с цяла Европа като наднационална държава.
Моделът на Буш обаче претърпя крах. Сега европейците, оплаквали се с пълно право години наред от еднополюсната външна политика на Америка и от манията й за величие, ще получат възможност уверено да представят пред света собствени варианти за решаване на глобалните задачи, стоящи пред Запада.
Ако Дмитрий Тренин (аналитик от московския център "Карнеги" - б.р.) вярно е очертал настроенията на Москва в момента, на руското ръководство също ще се наложи да промени гледната си точка. Преди около година Тренин писа, че Русия е отгоре, Америка - отдолу, а Европа е вече извън играта. Това бе подкрепено с един съществен аргумент - зависимостта на Русия от западни кредити според Тренин е прераснала в зависимост на Запада от руския газ.
Външнополитическите инстинкти на Русия бяха не по-малко "американски" от тези на САЩ. Русия вярва в силата и в защитата на националните интереси без колебания и задръжки. Така е било винаги, но едва наскоро придобитото благосъстояние успя да вдъхне нов живот на тази концепция. Същевременно партньорството между Русия и ЕС, за което постоянно се говореше през 90-те, остана встрани и вместо него се възцари климат на недоверие, обиди и недоразбиране.
Доскоро Русия дори не се опитваше да спори с това, още повече в светлината на доста ниското й мнение за Европейския съюз като наднационално формирование. Москва смяташе, че в дългосрочна перспектива решаващ момент ще са амбициите на националните държави.
Москва успешно извличаше изгоди от противоположните интереси на страните членки на ЕС. Не бива да я упрекваме за това. Подобен поглед върху нещата обаче се гради на една илюзия. А именно, върху илюзията, че Европа все още живее според законите на 19-и век.
Финансовата криза в наши дни (и то в далеч по-голяма степен, отколкото злощастният спор заради Грузия) още повече заздрави сплотеността и решителността на Европейския съюз. Ако е бил необходим допълнителен довод, че за да оцелее в епохата на глобализацията, Западна Европа трябва да преодолее националните държави и да премине към всестранна интеграция, текущата криза осигурява такъв аргумент.
Европа е континент, измъчен от години на висока безработица, нисък икономически растеж и вътрешно разединение; един свят, ориентиран, както е прието да се смята, към традиционните ценности, към сериозност и равновесие, но ето че отново се налага всички да се съобразяват с нея.

Медиите в САЩ коментират одобрението на оздравителния план в Сената (ОБЗОР)

02 октомври 2008 | 14:10 | Агенция "Фокус"



Сенатът одобри лесно оспорвания план за оздравяване на американската финансова система - първата победа на законопроекта в Конгреса, но след допълнителни изменения, които могат да усложнят по-нататъшните усилия за прокарване на пакета на стойност 700 млрд. долара в Камарата на представителите, коментира днес “Уолстрийт Джърнъл”. Компромисният вариант представлява съчетание между предложения спасителен план и група от мерки, предназначени за спечелване подкрепата на противниците на документа в редиците и на двете американски партии. Сред направените допълнения са тези за увеличаване на федералната застраховка за банковите депозити до 250 хил. долара, промени в счетоводните стандарти и пакет от 150 млрд. долара за различни данъчни облекчения за фирми и частни лица.
Сенатът прие плана за спасяване на финансовите пазари на стойност 700 млрд. долара, пълен със стимули за Камарата на представителите, която също трябва да одобри документа, след като в понеделник отхвърли по-ранна негова версия, предаде агенция Блумбърг.
Проектозаконът, който бе подкрепен с гласовете на 74 срещу 25 депутати и от двете партии, Демократическата и Републиканската, дава правомощия на правителството да изкупува проблемните активи на финансовите институции, разтърсени от рекордния брой на “лошите” жилищни кредити. В него се съдържат някои изисквания на републиканците, едно от които е повишаването на федералните гаранции за банковите депозити до 250 хил. долара.
Сенатът прие без затруднения редактираната версия на предлагания от правителството във Вашингтон оздравителен план за американската икономика, но остава неясно дали промените ще убедят достатъчно депутати, за да бъде одобрен документът и в Камарата на представителите, която трябва да гласува изменения проектозакон в петък, информира “Вашингтон Таймс”.
“Като се има предвид ситуацията, подкрепата за плана е единственият начин… страната да се върне към икономическата стабилност, просперитета и растежа,” заяви лидерът на мнозинството на Демократическата партия в Сената Хари Рийд. Неговият колега републиканец Мич Макконел добави, че сътрудничеството между двете партии, довело до приемането на плана е “един от най-добрите моменти в историята на Сената”. Мярката бе подкрепена от 39 демократи, 34 републиканци и един независим. 15 републиканци, 9 демократи и един независим отхвърлиха финансовия пакет.
Сенатът одобри с голямо мнозинство икономическия план на американското правителство на стойност 700 млрд. долара за оздравяване на най-голямата икономика в света, което вдъхна оптимизъм на привържениците на документа, че Камарата на представителите ще го приеме до петък и ще сложи край на законодателната несигурност, разтърсила пазарите, пише “Ню Йорк Таймс”.
В рязък контраст с отхвърлянето на плана в долната камара на Конгреса в понеделник, двупартийна група от сенатори, включително двамата кандидат-президенти, Барак Обама и Джон Маккейн, не се поколеба да подкрепи предложението. Разликата в полза на инициативата на Белия дом по време на вота бе 74 срещу 25 гласа. Планът предвижда държавата да изкупи проблемните ценни книжа от финансовите институции в затруднение в опит да бъде избегната икономическа катастрофа.
Сенатът одобри снощи без затруднения мащабния план за укрепване на американската финансова система, но пакетът ще бъде подложен на по-тежко изпитание утре в Камарата на представителите, където лидерите на двете партии ще се опитат да прокарат новото законодателство след смайващия му провал при първото му гласуване в заседателна зала по-рано тази седмица, пише “Вашингтон Пост”.
След като администрацията на президента Джордж Буш отново предупреди, че ако Конгресът не предприеме действия, това ще има остри последствия за икономиката, с 74 гласа “за” на 25 “против” Сенатът съживи плана, отхвърлен от долната камара на Конгреса в понеделник.
Предложението, което предвижда възможността за изразходване на 700 млрд. долара за изкупуване на “лоши” активи от изпадналите в криза финансови институции, бе силно изменено, за да спечели по-широка подкрепа сред членовете на Конгреса. Проектозаконът предвижда също разширяване на данъчните облекчения на стойност 108 млрд. долара за бизнесите и домакинствата през следващата година. Временно ще бъде увеличен и таванът на правителствените гаранции за банковите влогове от 100 хил. на 250 хил. долара.
http://www.focus-news.net/?id=n1050321

Срив на фондовата борса и у нас
06 октомври 2008 / News.dir.bg
На Уолстрийт индексът Dow Jones се срина с над 500 пункта и падна под нивото от 10000 пункта за първи път от октомври 2004 г. Борсите в Азия, Европа, САЩ и Южна Америка отбелязаха силни спадове на фона на новините за различни изкупувания, държавни помощи за банкови институции.
Индексите в София също се сринаха. Индексът на Българската фондова борса SOFIX в понеделник се срина с 8.43% до 688.27 пункта, което е най-ниското ниво от началото на 2005 година, предаде БТА. Широкият индекс BG-40 падна със 7.74% до 171.48 пункта. Оборотът беше 8,823 млн. лв., а капитализацията на дружествата на борсата намаля до 14,939 млрд. лв.
Книжата "Синергон Холдинг" се понижиха с 18,44% до 3,66 лв., а тези на "Зърнени храни България" отстъпиха с 13,71% до 1,07 лв.
"Еврохолд България" загуби 11,56% от пазарната си капитализация до ниво от 2,83 лв. за акция, а дяловете на ЦКБ поевтиняха с 10,31% до 2,60 лв.
Акциите на "Петрол" поскъпнаха с 31,96 до 7,40 лв. Книжата на "Индустриален капитал Холдинг" добавиха 17,23% към стойността си до 4,83 лв.
Акциите на "Българо-американска кредитна банка" АД паднаха с 16,97% до 32,77 лв. едната.
Акциите на Първа инвестиционна банка паднаха с 22,93% до 3,20 лв.
Книжата на застрахователно дружество "Евроинс" поевтиняха с 5,888% до 4,00 лв. в края на борсовата сесия.
Книжата на "Индустриален холдинг България" поевтиняха с 2,12 по 4,65 лв. С 6,65% до 2,40 лв. поскъпнаха акциите на "Софарма".
Акциите на фирмата за акумулатори "Монбат"АД се продават с 16,16% по-евтино по 6,90 лв. едната.
Акциите на "Химимпорт" паднаха с 13,47 до 4,56 лв. Акциите на "Химко" АД - Враца поевтиняха с три стотинки да 0,10 лв. Акциите на Трейс груп холдинг" паднаха с 16,93% до 51,50 лв.
Акциите на "Елана фонд за земеделска земя" АДСИЦ загубиха 6,67 на сто от стойността си и се търгуваха по 1,40 лв. Книжата на "Актив Пропъртис" АДСИЦ-Пловдив паднаха с близо 26% и вече се продават по 0,95 лв. под номинала си от 1,00 лв. Акциите на "Софарма имоти АДСИЦ- паднаха с 19,35 процента до 3,00 лв.
Междувременно европейските лидери се ангажираха да предприемат "всички необходими мерки, за да осигурят стабилността на финансовата система" и да защитят спестяванията на гражданите, предадоха Асошиейтед прес и ДПА, цитирани от БТА.
Безпрецедентното изявление бе направено на фона на силния спад на европейските борси и срещата в Люксембург на финансовите министри от еврозоната, посочва ДПА.
В съвместното съобщение, което френското председателство на ЕС направи от името на всички лидери, се посочва, че мерките ще включват инжектиране на ликвидни средства от европейските централни банки, спасяване на затруднени банки и гарантиране на депозити. Отбелязвайки, че нито един европейски вложител не е изгубил парите си до момента, лидерите призоваха за "съгласуване и тясно сътрудничество" в справянето с последиците от глобалната кредитна криза.

Шефът на "Лемън Брадърс" прибрал милиони от премии

[07-10-2008] от Кристина Босева
Шефът на фалиралата американска инвестиционна банка "Лемън Брадърс" Ричард Фалд е получил премии в размер на половин милиард долара от 2000 година досега, съобщиха международните агенции вчера. Експерти коментираха, че раздаването на бонуси от водещи банкери е честа практика в Щатите, но всички са изумени от огромната сума, която е взел Фалд, и то в години, когато вече е имало сигнали, че финансовото състояние на ръководената от него банка не е добро.
"Лемън Брадърс" фалира заради натрупани дългове в размер на 613 млрд. долара през миналия месец. Банкрутът допринесе за разразяването на мащабна световна финансова криза. Вчера Фалд е давал обяснения за премиите си пред Комитета по надзор на конгреса на САЩ. В момента ФБР разследва причините, довели до банкрута на банката. Банкерът е бил попитан дали се счита за почтен ръководител, след като е избрал, вместо да вложи парите в трезора, да си ги прибере за лично ползване.
Междувременно стана ясно, че Исландия е поредната жертва на световната финансова криза. Страната е заплашена от национален банкрут, тъй като националната й валута - кроната, се обезцени. Стойността й се е понижи с 30 процента спрямо еврото. За да избегне сигурен фалит на банките, исландското правителство национализира трезорите.

http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&mater=Mjc2Nzs2MA==

Даже англичаните почнаха да си нарушават традициите,заради тази криза според http://www.19min.bg/news/8/2138.html :
Гордън Браун напуска Даунинг стрийт 10, отива на 12
Британският премиер Гордън Браун реши да прекъсне традицията, която е стара повече от 275 г. и от Даунинг стрийт 10 да се премести в съседната резиденция, която се намира на №12, съобщава в днешния си брой лондонският таблоид "Сън".


Решението е резултат от актуалната финансова криза, в която страната се намира и която накара премиера да потърси повече простор за себе си и своите ключови съветници. Резиденцията на Даунинг стрийт 10 е седалище на британското правителство от 1735 г. Като се има предвид, че става въпрос за защитена сграда, в резиденцията на британския премиер не смеят да се правят ремонтни работи с оглед на разширяване. Браун ще ръководи работата от "военната стая" на Даунинг стрийт 12, където в момента са настанени и канцелариите на правителствената пресслужба, а също така и тези за стратегически комуникации, пише още "Сън".

Скок в продажбите на "Капиталът" заради финансовата криза


Търсенето на прочутата творба на Маркс се е увеличило тройно, отчита немско издателство
15.10.2008
След като немските медии установиха, че световният финансов срив ще се отрази положително на пазара на произведения на изкуството, защото банките в криза ще извадят ценни творби от колекциите си, сега се оказа, че и книгоиздаването печели.

Йорн Шутрумпф от берлинското издателство "Карл Диц" съобщи, че продажбите на "Капиталът" на Карл Маркс са скочили от началото на кризата.

Маркс отново е на мода и търсенето на творбите му очевидно се повишава, заяви Шутрумпф в интервю за "Нойе Райнцайтунг".

Тази година издателството е продало 1500 бройки от първи том на "Капиталът", докато през 2005 г. са продадени едва 500. Продажбите ще продължат да нарастват до края на годината, каза Шутрумпф, цитиран от АФП.

Според него книгата купуват главно младежите.

Към Маркс се обърна и самият немски министър на финансите Пеер Щайнбрюк. В интервю за сп. "Шпигел" в края на септември той каза, че имало нещо вярно в някои части от теорията на Маркс, например това, че капитализмът в крайна сметка се самоунищожава от алчност.

http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1241999

“Вашингтон Пост”: “Фани Мей” и “Ей Ай Джи” отново в затруднения

11 ноември 2008 | 13:35 | Агенция "Фокус"



Вашингтон. Два месеца, след като правителството започна процедурата за поемане на контрола над изпадналите в затруднения финансови компании, двете най-големи спасителни операции не протекоха по план, като компаниите се оплакаха, че федералните власти поставят прекалено стриктни условия и предприемат други безполезни мерки, пише “Вашингтон Пост”.
Ипотечният гигант “Фан Мей” съобщи за 29 млрд. долара загуби за тримесечието до 30 септември и предупреди, че мисията, дадена му от правителството да съживи пазара на ипотечни кредити, може да бъде компрометирана, ако Министерството на финансите не предприеме нови мерки в подкрепа на компанията.
Огромната застрахователна компания “Ей Ай Джи” междувременно съобщи за 24,5 млрд. долара загуби за едно тримесечие, а правителството се съгласи да й отпусне по-щедър оздравителен пакет в размер на нови 152 млрд. долара при по-облекчени условия. Властите във Вашингтон отпуснаха 85 млрд. долара на “Ей Ай Джи” през септември и 38 млрд. долара през октомври, но те се стопяват с ускоряващо се темпо.
http://www.focus-news.net/?id=n1075480

“Файненшъл Таймс”: Латвия предупреди, че положението й е критично

17 ноември 2008 | 09:41 | Агенция "Фокус"



Лондон. Латвия съобщи на Европейската комисия , че може би ще се нуждае от финансова помощ, след като правителството бе принудено да спасява втората по-големина банка през почивните дни, пише днес в. “Файненшъл Таймс”.
Едгарс Вайкулис, говорител на латвийския премиер, заяви: “Опитваме се да намерим решение самостоятелно…но, ако бъде необходимо да получим помощ от международните финанси, искаме да бъдем готови”.
Унгария вече получи помощ от Европейската централна банка и от Международния валутен фонд. Балтийските държави, България и Румъния се смятат за най-уязвими икономики в ЕС на фона на финансовата криза, допълва изданието.

http://www.focus-news.net/?id=n1079065

Всяка трета банка в САЩ ще фалира през 2009 г.

Всяка трета банка в САЩ ще фалира през 2009 г., която ще премине под знака на икономическата депресия.

Tова заяви в ефира на Си Ен Би Си директорът на консултантската компания TowerGroup Ралф Силва.

"Много от банките нямат достатъчно средства, за да просъществуват през 2009 г., но възможностите за сливане ще съхранят брендовете им", счита Силва.

През изтичащата година в САЩ фалираха 25 банки, сред които такива гиганти като Bear Sterns и Lehman Brothers.

Правителството беше принудено да гласува анткризисен пакет от мерки на стойност 700 млрд. долара за спасяване на банковия сектор. Много анализатори обаче считат, че тази сума ще се окаже недостатъчна за стабилизиране на ситуацията на финансовите пазари.

Най-драматична за американската банкова система беше 1994 г., когато фалираха 42 банки.

http://news.ibox.bg/news/id_92303207

Всъщност само с това заглавие може да се обобщи състоянието, в което светът се намира. Лошата новина е, че сме обратно в началото на първата Велика депресия на САЩ от 30-те години, добрата - че все още не сме затънали напълно в нея, което засега изглежда неизбежно.

Нещата са лоши. Онова, за които никой не говори е, че кризата вече унищожи 44 на сто от глобалното богатство, т.е. че светът е обеднял с 44 на сто заради кризата на САЩ и обезценяването на долара. Става дума за последните пет тримесечия. Така поне беше съобщено на икономическия форум в Давос - че от началото на финансовата криза са изчезнали "почти невъобразими" количества излишни пари и никой не знае къде са отишли. Това може да е поредният трик на Федералния резерв - просто да си опрости всички лоши пари. И без това от няколко години не подава така наречения индекс N3, т.е. доларите, пътуващи по целия свят.

От статистическа гледна точка, нещата бяха представени даже доста внимателно в последната прогноза на Международния валутен фонд, според която през 2009 г. ръстът на световната икономика ще се съкрати до 0,5 на сто и ще бъде най-ниският от времето на Втората световна война, обемът на световната търговия ще падне с 3 на сто, развитите страни ще затъват в рецесия, която ще продължи и през 2010 г., развиващите се страни ще пострадат още по-лошо. Прогнозата се строи върху средногодишна цена на нефта от 50 долара за барел.

Това е относително оптимистичен сценарий, т.е. събитията могат да се развиват по-лошо. Най-високи ще бъдат темповете на ръста на безработицата по света, новите безработни ще надминат 30 милиона, а според някои данни и 80 милиона души, общо до 240 милиона, което е 7 на сто от цялото активно население на планетата, но реално над 13 на сто, ако се вземе предвид, че в тази статистика не участват големи райони на Азия, Африка и Латинска Америка.

Според оптимистичния сценарий в света ще бъдат уволнени 18 милиона, според песимистичния - 50 милиона души, а под чертата на бедността с дневен доход от 2 долара ще бъде почти половината от икономически активното население на планетата, т.е. 1,5 милиарда души.

"Положението в САЩ е много по-лошо, отколкото се предполагаше и се влошава" - заяви вицепрезидентът Джо Байдън.

Още отсега може с голяма доза сигурност да се твърди, че през целия мандат на Барак Обама икономиката на САЩ ще пада. Да се говори за бъдещи действия на Обама е рано, но за обективната ситуация, в която се намират САЩ е подходящото време. Острата част на кризата, т.е. на съкращението на излишното потребление на САЩ, постигнато през последните 25 години чрез доларовата печатница и емисия без никакво покритие, започна. И тя няма да завърши докато това излишно потребление не се съкрати в достатъчна степен, т.е. с 30-40 на сто спрямо досегашните периметри. За това ще са необходими най-малко 3-4 години, т.е. фактически през целия мандат на Обама, американската икономика ще пада. И никакви негови усилия няма да помогнат. САЩ ги очакват много тежки години.

От тази гледна точка, Обама го чака по-скоро съдбата на Хувър, отколкото на Рузвелт. Но сега спадът ще бъде по-силен, тъй като през 30-те години ставаше дума само за САЩ, а сега - за целия свят. И защото структурните диспропорции в американската икономика днес са много по-силни.

Ще се спрем накратко на сравненията на Обама с Рузвелт. Ясно е, че двулетният план на Обама за извеждане на САЩ от кризата подражава на някогашния президент Франклин Рузвелт, който започна управлението си през 1933 г. с приемането на Акта за възстановяване на националната промишленост - NIRA. Но едно нещо е лошо - ако Рузвелт залагаше на промишлеността, в днешните САЩ тя е ужасно анемична или направо не съществува. В това отношение даже Русия изглежда по-добре от САЩ, да не говорим за Китай.

И вторият момент - първите крачки на Рузвелт бяха неудачни и NIRA трябваше да бъде отменена през 1935 г. Фиаско очаква и първоначалните инициативи на Обама. Но ако през 30-те години неудачите в администрацията на САЩ имаха преди всичко национални последствия, сега те се отразяват върху глобалната икономика.

В рамките на двугодишния си план Обама трябва да съчетае кратко и дългосрочните мерки за стимулиране на икономиката. Сред първите са увеличение на държавната помощ в областта на здравните осигуровки, увеличение на помощите за безработни и на така наречените частично заети работници. Сред вторите мерки са активирането на пътното строителство и обществените работи. Според предварителните данни, това трябва да създаде или да запази 3 милиона работни места.

Ясно е, че в сравнение с рузвелтовските мерки обамизмът губи. Мостовете, училищата, пътищата, енергоефективните здания - това са само условия за разгръщане на новото производство. Но къде е реалният сектор? Къде е промишлеността на САЩ? Къде са пробивните проекти в тази област. Не трябва да се забравя, че Рузвелт се занимаваше с пътищата и мостовете, но модернизираше и промишлеността. А днес САЩ реално нямат промишленост, те са една деиндустриализирана държава.

Всичко се свежда до раздаване на пари на електората за повишаване на неговата покупателна способност, т.е. изкуствено навиване на потреблението, което в 80 на сто е движещата сила на американската икономика. Но ако електоратът продължи да купува повече китайски стоки, раздадените му от Обама пари ще отидат за стимулиране на ... китайската икономика.

Да продължим с някои сравнения. През първите си години Рузвелт започна наистина иновационен проект - създаването на мощния хидроенергиен възел под държавно управление на реката Тенеси. Нищо съпоставимо с това Обама не предлага. Всичко се свежда до четенето на стари рецепти. Като че ли в дадения случай са взели рецептите от 30-те години и са решили да ги приложат с днешна дата. Рузвелт обаче започна с възстановяване на националната промишленост, а в плана на Обама думата индустрия въобще липсва. Рузвелт получи подкрепата на работниците, даже му обещаха да съберат 20 дивизии срещу съпротивата на крупния бизнес. А сега САЩ нямат промишленост и Обама няма на кого да се опре. Няма заводи и фабрики, няма работници.

По същество, да се имитира рузвелтовската политика в сегашните условия на САЩ е безсмислено. (Друг път ще се спрем по-подробно на този въпрос.) Парадоксът е, че да има смисъл планът на Обама, САЩ трябва да подражават не на Рузвелт, а на Сталин и като начало да възстановят с нови технологии промишлената си база, да осъществят грандиозни програми за строителство на нови заводи и да подготвят работниците за тях. Без това програмата на Обама само ще прехвърли парите в промишлеността на Китай. Печатането на долари не може да замени индустриализма и реалното производство.

Когато пирамидата на долара започна да се руши, тя разкри цялата бедност на съвременните САЩ. Анемичните останки от промишлеността, загубилите конкурентноспособност американци, слабата образователна система, произвеждаща функционално неграмотни хора, университети, образоващи твърде много юристи и мениджъри, но твърде малко инженери.

Планът на Обама не решава тези проблеми. Той не решава и друг въпрос - какво да се прави с долара и какво да се прави с колосалния дълг на САЩ. Ясно е, че програмите на Обама ще се финансират пак от доларовата печатница. Никой няма да му даде толкова пари на заем. Това говори за едно нещо. Обама няма да помогне на САЩ. Колапсът на американската икономика при него е сигурен. Второто издание на Новия курс на Рузвелт в днешните САЩ е невъзможен. А това означава, че американската върхушка ще прибегне към втората част от наследството на Рузвелт, т.е. към опита да излезе от кризата чрез мащабна война.

Краят е неизбежен. Днес наблюдаваме разпадането на финансовата система на Запада. Това е краят на западната цивилизация. Дойде време да се плаща за алчността. 50 на сто от сектора на услугите в САЩ ще изчезнат. Това са 40 на сто от населението. Доларовият капитализъм вече не се нуждае от самите американци, те са безполезни за него. Елитът на САЩ не се нуждае от своята страна. По този начин самата западна цивилизация се самоунищожи. Глобализирането стигна до своя естествен завършек.

Спасението на давещите се е тяхно дело.

Икономическият форум в Давос нарисува четири възможни картини за бъдещето на икономиката след апокалипсиса. Това са само прогнози, но и те са показателни. Светът го очакват четири възможни варианта - ужасяващ, нежелателен, неутрален и позитивен, при който се появява възраждане.

Според първия вариант още днес може да се завиваме в бели чаршафи и бавно да се движим към гробищата. Защо бавно ли? Според стария виц - да не създаваме паника. Светът ще затъне в международни, вътрешни и национални конфликти до възраждането на ултранационализма. Ресурсите ще са все по-малко, а борбата за тях - все по-жестока. Банките ще минат под контрола на държавата. Еврозоната ще се разпадне през 2014 г.

Вторият вариант - нежелателният, е убийството на развиващите се пазари. В света ще се възцари регионален протекционизъм. Всеки за себе си. Кризата като булдозер ще мине през развиващите се държави Китай и Русия. Западът може и да успее да запази своето превъзходство.

Неутралният, т.е. третият вариант - супердържавата ще стане Китай. В следкризисния свят ще се появят три блока - американски, европейски и източен. Кризата в САЩ и Западна Европа ще напредва, депресията ще става все по-дълбока. Развиващите се страни ще се откажат от западния модел на развитие. Китай става световен лидер. Доларът и еврото губят своя статут на резервни валути. Ръстът на брутния продукт в Европа и САЩ е 1 на сто, в Китай - 10 на сто.

В четвъртия, позитивен вариант САЩ стават световен маргинал. Финансовата система се опира на страните от БРИК - Бразилия, Русия, Индия и Китай. САЩ продължават да пропадат. Развиващите се страни се справят с проблемите си. Светът изработва план за спасение. Световната икономика ускорява до 3,6 на сто годишно. Този вариант е най-желателен и вероятен. [b]

На онези, които се усъмниха в написаното от мен в късната есен, че "краят на света ще настъпи най-вероятно през октомври 2008 г." и се подсмиваха, че "този Иванджийски нищо не разбира", ще отговаря само с няколкомесечно закъснение.

Отговорът звучи по следния начин: "Защо не настъпи краят на света на 19 септември 2008 г." Той се криеше в незабелязаното изявление на представителя на Демократическата партия в американския конгрес Пол Канджорски, извадено на бял свят от един блестящ млад икономист в САЩ с български произход.

За какво ставаше дума. На 19 септември 2008 г. в 11 ч. Федералната резервна система на САЩ е регистрирала колосално електронно теглене на пари от сметките в банките. Сумата е била космическа - 550 милиарда долара за 1-2 часа. Федералният резерв е напомпал 105 милиарда в системата, само за да разбере, че не може да спре краха. Електронното теглене на пари е било с космически пропорции. Паниката още по-голяма. Тогава Федералният резерв затворил всички сметки.

Това се криеше зад пуснатото веднага съобщение, че гарантират влоговете до 250 000 долара. Само да спрат паниката. Ако не бяха направили това, към 14 часа на 19 септември от финансовия пазар щяха да бъдат изтеглени... 5,5 трилиона долара. За няколко часа това щеше да доведе до инфаркт икономиката на САЩ, а за 24 часа - на целия свят.

Тогава предвиждах краха за началото на октомври. Сбърках с няколко дни. Сега отново мога да поиграя на тото и да ви обещая, че сривът ще настъпи през април, ако дотогава не е настъпил. Основания има предостатъчно.

От началото на годината нещата стават все по-лоши. Това не ме радва, но както се казва, морален и професионален дълг е да представям нещата такива, каквито са, както и прогнозите как ще завърши това безобразие. Други твърдят, че "вятърът духа, защото дърветата се клатят." Предпочитам варианта, че вятърът клати дърветата, особено когато пациентът, т.е. световната икономика, е по-скоро мъртъв, отколкото жив.

Най-общо казано, през последните 12 месеца 45 на сто от световното богатство изчезнаха. Толкова е сривът на индекса MSCI World, т.е. на световното благосъстояние за миналата година, отразяващ намаляването на ръста на брутния продукт на планетата, падането на цените на недвижимостите и въобще на собствеността, на облигациите в обращение, на резервите на централните банки, на обема на индивидуалните спестявания и т.н.

За всичко това е виновна върхушката на САЩ, която сега си съчинява "планове за спасение" в размер на 839 милиарда долара. Глупости. Същото се отнася и за решението да бъдат компенсирани платените данъци от американците по 600 долара на човек. Смешна работа. Ако американците похарчат тези 600 долара в супермаркетите на Wal Mart те ще отидат в Китай, откъдето магазините се зареждат с евтини стоки. Ако ги похарчат за бензин, парите ще отидат при арабите. Ако ги похарчат за компютър или софтуер, ще стигнат до Индия. Ако купят плодове и зеленчуци - ще ги получат в Мексико, Хондурас или Гватемала. Ако си купят добра кола - ще заминат за Германия. Едно е сигурно - че няма да помогнат на американската икономика. Заради това някои US-икономисти предложиха техните сънародници да харчат тези 600 долара на място, за проститутки и бира - единствените продукти, които все още се произвеждат в деиндустриализираните САЩ.

Това беше потвърдено и на срещата на Г-20, и на форума в Давос. Тази сбирка по-скоро бяха консилиум до леглото на смъртноболната световна икономика. Събралите се обаче не можеха да поставят диагноза или да предложат решение. Имаше констатации, че на болния са били дадени половин килограм хапчета и обещанието, че "и в бъдеще ще го храним с хапчета." Но от какво и защо е болен - нито дума.

Това е закономерно. Световният финансов елит няма намерение да търси изход. По-точно, иска да намери изход, но при условие на всяка цена да съхрани съществуващата система, особено в онази нейна част, която осигурява на този елит властта над света и контрола над цялата система.

Изход обаче има. Даже има и теория. По-просто казано, изходът е унищожението на тази система, с което обаче елитът няма да се съгласи. Но вече никой не го пита, тъй като проблемът е, че системата не работи, т.е. че съвременният финансов модел повече е невъзможно да бъде запазен. Няма начин.

Нещата не са толкова сложни. Съвременните САЩ потребяват, т.е. изяждат, около 40-50 на сто повече, отколкото произвеждат. Значи, излишното потребление трябва да се съкрати. Беше изчислено, че съкращението ще бъде около 3 трилиона долара. Влиянието на това съкращение върху брутния продукт може да се определи с мултипликатор от 1,5-2,5, т.е. около 5 трилиона долара, което е около една трета от сегашния брутен продукт на САЩ.

Но това не е всичко. Ако готовите доходи се намалят с 5 трилиона долара, на отписване подлежат активи за 12-15 трилиона. Имам предвид първични активи, а не вторични или деривати, където нещата са трагични - от 60 до 600 трилиона долара.

Даже идиотите ще схванат, че такъв мащаб прави невъзможно спасяването на действащата система. Друга по-оптимистична теория засега не е измислена.

Това дава основание за два извода. Първо - че финансовите власти на западните страни няма да предприемат никакви мерки срещу кризата, тъй като не могат и не искат. И второ - че интуитивно ще реагират на отделни нейни прояви и активно ще спасяват кожите си докато могат. А след това - "кой откъде е".

Това дава основание за други два извода. Първият - че кризата ще върви стихийно и ще възприеме свирепи форми, като изходът от нея ще бъде определен чак пост фактум. И второ - че никакви официални структури няма да дадат реална информация, как и защо ще се развиват събитията в световната икономика.

На тази основа може да се направи едно доста тъжно обобщение - че чак към 2012 г. ще свърши спадът и че едва тогава ще започне началото на тежката и продължителна депресия.

Това означава, че от сегашната ситуация, създадена от самите САЩ, те ще могат да излязат с колосални икономически, политически и социални разходи. Даже да се разпаднат. Но по своя обичай ще се опитат да удавят банкрута си в нова война и да принудят света да поеме разходите.

В момента САЩ протакат катастрофата заради няколко цели. Първата е, че трябва да продължат живота си, защото краят ще е ужасен. И втората, защото се опитват да принудят другите да платят за тяхната криза.

Но кризата може да има и оптимистичен акцент. Когато цялото човечество закъса, висшата сила, която някои наричат Бог, ще се събуди и ще започне да търси смисъл в това, което някога е сътворила. Съмнявам се дали ще успее, защото този бардак и Господ не може да оправи.

Има все пак надежда, защото човешкият род получава най-големите си проблясъци именно в криза. А ако не ги получи, ще може да врътне телевизора на онази програма, която от десетилетия показва африканчета с подути от хроничен глад кореми, върху които са накацали хиляди мухи. По-добро от това, вече няма накъде. [b]

Както се казва новата 2009 г. не е за завиждане. Метастазите от американското валутно-икономическо тяло се пренесоха бързо върху целия свят. Доларът може да повтори съдбата на ваймарска Германия, когато едно хлебче струваше милиони марки.

Кризата все по-остро поставя въпроса за радикална промяна въобще на системата. Заради това от няколко години твърдим, че това е системна криза на капитализма.

Повечето икономисти сравняват текущата криза с Великата депресия от 30-те години. Но тогава Рузвелт, който започна "новата политика" преди това беше губернатор на най-големия имперски щат Ню Йорк и имаше реален антикризисен опит, в това число в организирането на обществени работи и помощ за безработните. Барак Обама няма такъв опит, той не е управлявал нито щат, нито град. Той въобще нищо не е управлявал. При Рузвелт през 1932 г. имаше технократи с опит в управлението на централизирана икономика в национализирани отрасли през годините на Първата световна война. През 2009 г. Обама не разполага с подобни неща. Той е обкръжен от финансови спекуланти.

Става въпрос за това, че управлението на производствените комплекси и мениджмънтът на националната инфраструктура със своята сложност превъзхожда финансовите спекулации, с които се занимава американският елит през последните 20 години. Операцията им беше много проста - купуват акции евтино и след това ги продават скъпо като правят пари от въздуха. Това беше бурна, изобретателна и титанично безсмислена от гледна точка на икономиката дейност. Целта на този монетарен неолиберализъм беше не създаването на нови производствени ресурси, а откровено бандитско преразпределение на богатството в полза на няколко процента от населението на върха на социалната пирамида. Заради преследването на тази химера забравиха, че реалното богатство се създава преди всичко от реалната икономика, а не от зелените банкноти или виртуалните банкови сметки.

И се стигна до момента, в който икономиката на САЩ се състои само от високи финансови спекулативни етажи, а под тях няма нищо - пропаст. Но без строителството на нова промишленост, която да погълне трилионите спекулативни долари и да даде работа на десетки милиони хора САЩ, а и светът, няма да излязат от кризата. Въпросът е не дали американците искат, но дали могат да направят това. В момента не сме оптимисти.

Ясно е, че ако светът излезе от тази криза ще бъде коренно различен. Светът започна да прави ляв социално-политически завой. Парадоксът е, че именно банкерите се опитват да оглавят този процес. Това не е изненада. По този начин се опитват да спасят своята власт, т.е. да извършат социализиране като средство за контрол. Започва трансформиране, което никой не знае докъде ще стигне и как ще свърши. Но както казваше Солженицин в края на 70-те години "светът е голям, но няма къде да се скрием." Налага се да живеем в него. И да оцелеем. Опити се правят.

Така например през последните седмици на 2008 г. и началото на 2009 г. много страни, по-точно техните централни банки, съществено намалиха основните лихвени проценти. Рекорд постави Централната европейска банка - наведнъж три четвърти от процентния пункт, исторически максимум. Много експерти разглеждат това като опит за стимулиране на икономиката. Но как ще стане това, т.е. как да се стимулира? За сметка на увеличено предлагане на евтин кредит? Но много от клиентите ще продължат да фалират, което означава, че парите, отпускани от банките, няма да им бъдат върнати, поне в техния пълен обем. Значи тези рискове трябва да бъдат предвидени в лихвите или въобще да се откажат кредитите на проблемните предприятия и отрасли. Порочният кръг се затваря.

В рамките на единното доларово пространство започнаха сериозни разногласия между страните-износителки и страните-вносителки. Към първите се отнасят Япония и Германия, към вторите - САЩ. В условията на падането на общото световно потребление, а оттам и на производството, страните трябва да взимат мерки за тяхната подкрепа. Износителите да поддържат износа си за САЩ, вносителите - как да могат и в бъдеще да купуват необходимите им стоки, предимно суровини, намиращи се извън техните граници.

Изходът е прост. Трябва да се обезцени националната валута спрямо другите. Тогава производството на стоките става по същата сума (на вътрешния пазар на страните-износителки курсът не играе голяма роля), но тяхната цена във валутата на страната, която ги внася става по-малка, т.е. конкурентността на тези стоки расте.

Вносителите пък имат друга логика - ако твоята валута пада става по-изгодно да се произвеждат стоките на своя територия, което води до нарастване на трудовата ангажираност и развитие на промишлеността и другите отрасли.

И така в Европа вече върви процесът на девалвиране на собствените валути. Германия се отказа да поддържа общоевропейския план за подкрепа на икономиката за 200 милиарда евро, тъй като реши да помага на своите предприятия самостоятелно. Това за Берлин е далновиден ход. Германия заедно с Китай е най-големият износител в света.

Но времето не чака. Огромните наливания на доларова маса във финансовия сектор на САЩ не доведоха до прелом. Нямат свое собствено производство и реално трябва да кредитират китайските фабриканти. Но чудовищно се наду паричната маса в САЩ. От средата на септември до октомври 2008 г. доларовата маса нарасна с 38 на сто. Това е най-големият показател от основаването на Федералната резервна система на САЩ. Предишният рекорд беше поставен през септември 1939 г., когато паричната маса нарасна с 28 на сто, защото Рузвелт помпаше с пари военното производство преди Втората световна война.

Но и това не беше всичко. В началото на декември 2008 г. спрямо средата на септември 2008 г., ръстът на паричната маса в САЩ беше 76 на сто. Ако тези темпове на емисията на долара продължат една година, увеличаването на зелената маса ще достигне 300 на сто.

Заради това се появява въпросът дали това няма да завърши с крах на долара, както на марката на преднацистка Германия.

Междувременно Федералният резерв на САЩ води напълно секретна политика и отказва да дава каквато й да било информация на какви банки оказва финансова помощ. Помпането на долари в банките може и да спаси властта и богатството на финансовия елит на САЩ, но води страната към колосална катастрофа. Правилното решение е помощта да се оказва не на банките, а на реалната икономика и инфраструктурата. А в САЩ продължават да се опитват да се спасят чрез стимулиране на потреблението. Същността на тяхната икономика е именно такава и те по друг начин едва ли могат да реагират, т.е. отново се спасяват чрез пускане на доларовата печатница.

Какво да се прави? Има два варианта. Първият е да се прекрати емисията, т.е. да се спре печатницата и да се оздрави икономиката. Но в този случай всички финансови активи - трилиони долари, ще се обезценят. Ще рухне цялата финансова система. Това е вариантът от 30-те години на миналия век - Великата американска депресия, но вече в мащабите на цялата планета.

Вторият вариант е да се устрои хиперинфлация, за да изгорят дълговете. И това е възможно и вече го правят. Но проблемът е в това, че който и вариант да изберат на Уол стрийт - хиперинфлация или спиране на печатницата, потреблението неминуемо ще падне. И ще изчезне онази част от американската икономика, която се държи именно на нереалното свръхпотребление, т.е. между 25 и 35 на сто от цялата икономика. Това е невероятно много. Това е огромна безработица, страшна депресия, рязко увеличение на социалната натовареност, напрежение в обществото. През Великата депресия производството в САЩ падна с 33 на сто, а потреблението - с 50 на сто. Сега потреблението може да се съкрати още повече.

Заради това финансовата върхушка прави всичко възможно тази една трета от икономиката да не изчезне. Стимулира банките, но въпреки това най-много до 2 години, а и по-рано, САЩ ще получат криза с мащабите на Великата депресия. И още по-голяма. Това сега е само началото.

Пред Обама неминуемо ще се появи въпросът за национализиране на Федералната резервна система, чиято алчност и неефективност станаха смъртно опасни за САЩ. Преди това такъв опит направи Джон Кенеди заради което беше убит. Обама ще трябва да решава този въпрос бързо. Безработицата расте. 30 щати са пред реалната опасност, че техните фондове за социални помощи ще свършат до няколко месеца. Дали с това ще се справи новият 44-ти президент, който, както показа предизборната му кампания и събирането на средствата за нея, е напълно зависим от финансовия елит на САЩ, като едновременно е пълен аутсайдер.

Проблемите не се измерват само с това. В наследство Обама получава една от най-корумпираните държави в света, която може да бъде сравнена само с корупцията в Русия при Елцин. При Буш-младши американският елит крадеше не милиарди, а трилиони долари.

Може да се каже, че корупцията изяде висшите етажи на властта на САЩ, която осигури пряко прехвърляне на обществени пари в частните джобове. Разбира се, тази оргия не можеше да продължава дълго. САЩ потънаха под тежестта на огромния държавен дълг.

Какво по-нататък? Заплахата от хиперинфлация и безработица ражда необходимостта от незабавни действия, иначе ще бъде късно. Основният страх е тяхната Федерална резервна система да не бъде национализирана. Може да бъде национализирана на вълната на острата криза и съпротивата на обикновените американци. Дългът се трупа. За да бъде прекратено неговото натрупване е необходимо въобще да не се дават нови кредити. Но това е смърт за банките, т.е. на финансовата система. Значи, трябва да се дават кредити. Но така, че банкрутите да не бъдат много и жизненото равнище на американците да не падне. И тук основното оръжие е глобализирането на долара и разработката на система на очистване на долара от инфлация чрез подчинените на САЩ други национални централни банки. По този начин инфлацията се изнася в чужбина.

Това обаче няма да спаси САЩ, а само ще забави тяхната смърт, за която ще плащат другите, въвлечени в този водовъртеж.

Ето защо все по-често се появяват призиви за прехващане на инициативата и че страните-кредиторки на САЩ трябва да се обединят на следващата среща на Г-20.

Предишната такава среща в средата на ноември 2008 г. във Вашингтон на 20-те трябваше да набележи пътищата за излизане от кризата. Не набеляза нищо, въпреки че преди нея Саркози обещаваше, "че водещите страни на света ще пристъпят към съвместни действия с цел мащабни и радикални промени." Но резултатът на тази среща беше нулев, което обаче не отменя актуалността на въпроса. Нещо повече. В средата на 2009 г. се очаква втори рунд на преговорите на водещите страни за съгласуване на антикризисните мерки и реформиране на световните финанси. И за да не бъде и този опит толкова безпомощен колкото първия, бъдещите участници в срещата трябва предварително да обмислят своите предложения за дневния ред.

На САЩ бяха дадени няколко месеца да се опитат да направят нещо. Не измислиха нищо.

Реформирането на световната финансова система назрява отдавна - поне от 50 години. За него започнаха да говорят през предишната криза (1997-1998 г.), която беше наречена азиатска, въпреки че беше глобална. По онова време Клинтън беше една от основните персони, които говореха за реформиране. Но по-далече от фиксирането на тази необходимост не се стигна.

Предлаганите сега мерки имат козметичен характер и няма да доведат до нищо. Те са недостатъчни.

На първо място, трябва да се ограничи обемът на спекулативните операции и с основния виновник - доларът. Светът се движи към многополюсна международна финансова система. Доверието към САЩ, като емисионен център, от страна на световните инвеститори и на новите независими центрове като Китай, Русия и Бразилия е на толкова ниско равнище, че те вече предприемат мерки за плащане помежду си в евро, рубли, юани и други валути, но не и в долари.

По същество става дума за банкрут на САЩ, а не на отделни финансови институти на тази страна. Кредиторите на САЩ в тази ситуация могат да поставят много остри изисквания. Например да поискат да бъдат заложени като обезпечение активи от реалния сектор на икономиката на САЩ.

Всъщност кредиторите на САЩ отдавна трябваше да поискат от американското правителство допълнителни гаранции за предоставените му заеми. Това би било напълно логично поставяне на въпроса. Но да се действа поединично би било глупаво. Заради това кредиторите на САЩ трябва да се обединят в единен фронт. Но по-важно е водещите икономики на света да поставят въпроса за предоставянето им на определени квоти в новата финансова система и да не оставят монопола на валутната печатница в ръцете на САЩ, по-точно на техния елит. Междувременно обаче има симптоми, че Федералната резервна система на САЩ избира най-лошия за останалите вариант - на хиперинфлацията, след като обяви диапазона на основната лихва на равнище 0,0-0,25 годишно. Това е абсолютен исторически рекорд, призоваващ "вземайте кредити колкото можете." Както каза шефът на Федералния резерв Бернанке "можеше и по-ниско, но по-ниско от нула няма къде."

И така, Рубиконът е преминат. Федералният резерв няма повече възможности за стимулиране на потреблението и икономиката чрез намаляване на лихвите. Но това събитие няма да окаже съществено влияние върху икономиката. Банките продължават много неохотно да кредитират бизнеса. И спадът в САЩ ще продължава.

От своя страна, новият президент Обама обеща веднага след като влезе в Белия дом да приеме още един антикризисен пакет, за стимулиране на икономиката. Стойността на новия "спасителен план" наближава 1 трилион долара. С други думи САЩ остро се нуждаят от пари. И Федералният резерв дава да се разбере, че е готов да напечата толкова хартийки, колкото са необходими за размразяване на кредитния пазар и да продължи да залива света с тях. Доларът веднага реагира със спадащ курс спрямо еврото. Едновременно данните сочат, че потреблението на американците също пада, т.е. те все по-неохотно харчат парите си, които са основният движещ механизъм на американската икономика. В резултат, в САЩ ще се появи стагфлация, т.е. изключително вредна ситуация - спад в икономиката при висока инфлация. Икономиката на САЩ ще се съкрати минимум с една трета, а потреблението - с около 50 на сто. Планетата я очакват тежка депресия с не по-малко от 20-процентен спад на световната икономика.

С това отговарям и на въпроса, колко може да продължи сегашната криза - около 10 години. Това не е само нашето мнение, но и на други водещи световни икономисти. Финансовата криза премина в икономическа. Това се очакваше наистина от малцина. Повечето икономисти не очакваха толкова грандиозен крах и предполагаха, че финансовата система ще заработи и ще реши всички трудности.

Сега на дневен ред са различни мисли. Идеята за всемогъщия долар и пазар умря. Причините за кризата и нейните източници вече са понятни и на хора далеч от икономиката.

Ясно е, че през 2009 г. светът ще търси замяна на долара. Вече почти никой не вярва, че доларът ще се върне. Погасяването на доларовите кредити ще продължи, което може да доведе до временно поскъпване или стабилизиране на американската валута. Но това ще бъде последното движение на долара нагоре и хоризонтално. След това ще започне финалният срив.

Имайки предвид наливането на наличност от трилиони долари в икономиката на САЩ, американската валута неизбежно ще поевтинява. И светът все по-трескаво ще търси замяна на долара. Ако това не стане ще наблюдаваме надуването на нови балони за сметка на практически безплатните долари, което ще води до още по-сериозни кризи в бъдеще.

Каквото и да се говори положението е очевидно. Световната икономика преживява катастрофа. Причините са ясни, пътищата за излизане от нея - не са.

Какво по-нататък. Вариантите са два, или да продължи наливането на зелени хартийки във виртуалната част от икономиката на САЩ, или тя да бъде изрязана. И в двата случая САЩ ги очаква колапс и депресионен спад.

Правят се различни предположения за бъдещата еволюция на САЩ. Съществува вероятност, че там вече ще бъде създадена некапиталистическата система, т.е. управляващата върхушка ще национализира частния Федерален резерв и ще концентрира в ръцете на държавата всякакви програми и разходи. Но по този начин самата държава ще се окаже приватизирана и финансовият елит ще се превърне в някакъв колективен експлоататор. Властта ще се окаже неразривно свързана със собствеността и източниците на печалба. Но за да може да съществува такава система и американците да се смирят с нея, е необходима обстановка на постоянно извънредно положение. За това са нужни терористични актове на територията на самите САЩ, засилване на полицейщината и "балканизиране" на Евразия, както и постоянна война с враговете на "американската свобода". В САЩ елитът, т.е. хунтата, ще получи финансовата власт и шанс да запази властта и привилегиите зад маската на антикризисната национализация при едновременното приватизиране на цялата държава. Обама ще трябва да легитимира такава еволюция. Или ще го елиминират и на негово място ще поставят някакъв "баща на нацията", т.е. диктаторски елитаризъм.

Заедно с ръста на елитаризма, експлоатацията, придобиваща неофеодални и неоробовладелчески форми, ще води до по-бързо разслояване на обществото и неговото маргинализиране.

Но докато целият свят е зает с търсене на решения на кризата, основният виновник - САЩ, са заети с нещо друго, обозначавайки нови зони на картата на света, където ще бъдат насочени техните поредни удари, в това число и военни.

Целта на американската военна машина става получаването на достъп до закрити райони, в които действат "въстаници и терористи". В началото на декември американците дадоха ясно да се разбере на какви обекти на международното право ще се концентрират. Те ще увеличат своя военен контингент в Афганистан със 7000 души. Ако и тези мерки не помогнат Пентагонът ще им изпрати още 20 000 войници.

Втората точка се очертава да бъде - Пакистан и Индия, и по възможност Северна Корея, Китай, Русия, и разбира се, Иран. Колкото повече, толкова по-добре.

На американците е необходима война. Войната е последният реален сектор на икономиката, която по някакъв начин обезпечава американските долари, разпръснати по целия свят, с които в момента могат да се купят няколко планети като Земята. И целият този гигантски космически балон е готов да гръмне като икономическият песимизъм, заливащ света, ще се превърне в паника и крах.

Какво ще стане със страната, която е техният източник е страшно да се предсказва. [b]