Кремиковци

"Кремиковци" поиска на протест 40 милиона лева за спасяването си (ОБЗОР)

29 октомври 2008 | 10:35 | Агенция "Фокус"



София. Синдикатите в „Кремиковци” настояват държавата да отпусне под формата на кредит 40 милиона лева за спасяването на комбината. Протестиращите металурзи от "Кремиковци" ще останат до 13,30 часа пред сградата на Министерство на икономиката, когато очакват да дойде министърът на икономиката Петър Димитров. Очаква се в министерството преди това да се проведе среща на синдика и на оперативното ръководство на "Кремиковци" със заместник-министър Нина Радева. Представителите на синдикатите вече се срещнаха с Нина Радева.
Протестиращите заплашиха, че ще отидат и пред Министерски съвет, ако не се намери решение. Те скандират "оставка", "мафия", "искаме си парите". От време на време се чуват питания "имате ли заеми към банките", на което протестиращите отговарят "имаме". Следващият въпрос е "искате ли да си ги платите", на което те скандират "да". Със свирки и тромби протестиращите металурзи огласяват пространството пред сградата на МИЕ.
Протестната декларация, изготвена от работниците и синдикатите в "Кремиковци" бе връчена и на началника на кабинета на министър Петър Димитров - Красимир Янков. Пред министерството при протестиращите по-рано днес излязоха Атанас Съйков, началник на дирекция "Управление при кризи" и Валентин Груев - директор на Дирекция "Индустриални отношения при несъстоятелност".
Митингът на протестиращите ще бъде тридневен. Той започна в осем часа пред храма „Свети Александър Невски”, където с автобуси на „Кремиковци” пристигна нощната смяна от комбината, която се присъедини към вече събралите се металурзи. Протестното шествие на работниците от комбината „Кремиковци” премина по ул. “Г.С.Раковски” и достигна до Министерството на икономиката. Заради протестиращите беше блокирано движението от кръстовището при площад „Ал. Невски”. Начело на шествието работниците носеха плакат „ Държавата срещу Кремиковци. Сценарист Сергей Станишев, режисьор Петър Димитров, в главната роля Александър Томов, клакьори – Бойко Борисов и други”. Броят на работниците, участващи в шествието, е около 1000. Има засилено полицейско присъствие.
От обяд в центъра на София ще има протест и на млекопроизводители от цялата страна.

http://www.focus-news.net/?id=n1067104

Видео от протеста от 29 октомври: http://vbox7.com/play:892df802

снимки от протеста от 29 октомври: http://netinfo.bg/index.phtml?tid=20&oid=4750&mgdi=18541



снимки от протеста от 30 октомври: http://netinfo.bg/index.phtml?tid=20&oid=4750&mgdi=18561



В „Мини Марица-Изток”следващата седмица ще бъдат организирани протестни действия в подкрепа на „Кремиковци”

30 октомври 2008 | 17:18 | Агенция "Фокус"

София. Синдикалната организация на КТ „Подкрепа” в „Мини Марица-Изток” е изпратила декларация до премиера Сергей Станишев и до министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров, в която настоява министърът да предприеме необходимите мерки за спасяване на комбината „Кремиковци”. Генчо Генчев, председател на синдиката във въгледобивното дружество, заяви за БНР, че през следващата седмица ще бъдат организирани символични протестни действия с едночасово спиране на работа в подкрепа на колегите им от „Кремиковци”.

http://www.focus-news.net/?id=n1068088&chain=1

Пенсионерски съюзи подкрепиха протеста на кремиковчани

30 октомври 2008 | 12:32 | Агенция "Фокус"

София. Представители на пенсионерските съюзи дойдоха да подкрепят протеста на кремиковчани пред сградата на Министерски съвет, предаде репортер на Агенция “Фокус”. Пенсионерите донесоха със себе си националното знаме, дълго около пет - шест метра. Те са на брой около 30-ина души. Работниците от "Кремиковци" надуват свирки и сирени пред сградата на Министерски съвет и скандират "мафия".
Движението по булевард "Дондуков" остава блокирано.
Десислава АНТОВА

"Кремиковци": Третият ден

http://www.focus-news.net/?id=h2141

31 октомври 2008 | 01:47 |


Около осем часа продължи вчерашният протест на работниците от “Кремиковци” пред сградата на Министерски съвет. Те обявиха, че ако исканията им не бъдат изпълнени, от комбината в посока центъра на София ще тръгнат тежки машини. Това обаче така и не се случи, тъй като полицията осуети намеренията на металурзите още преди машините да са напуснали “Кремиковци”.
След срещата с министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров синдикалните лидери обявиха пред работниците, че е постигнато решение за плащането на работните заплати за месеците август и септември. Те не се ангажираха със срок, в който ще бъдат изплатени заплатите.
На пресконференция енергийният министър обяви: “Купувачи на чисто търговска основа проявяват интерес към продукцията на „Кремиковци”, те ще проверяват качеството й. Ако изкупуването не се реализира, Държавният военновременен запас може да изкупи продукцията, за да се платят заплатите, това няма да е държавна помощ”.


Агенция “Фокус”
Държавата е готова да изкупи продукцията на "Кремиковци" на борсови цени
Държавата е готова да изкупи продукцията на "Кремиковци" на борсови цени - това каза в кулоарите на парламента министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров, предаде репортер на Агенция “Фокус”.
Димитров отрече държавата да изкупува некачествена продукция на "Кремиковци". В отговор на въпрос - вярно ли е, че продукцията на комбината е некачествена и държавата ще я изкупи, той отговори: "Кой е казал, че държавата ще изкупи некачествена продукция?". Ставало дума за около 24 000 тона продукция.
Марта МЛАДЕНОВА


Агенция “Фокус”
Протестът на "Кремиковци" приключи за днес
Протестът на работниците от „Кремиковци” приключи за днес, предаде репортер на Агенция “Фокус”. Групата работници напусна пространството пред Министерството на икономиката и енергетиката и служителите се разотидоха. Преди това синдикалните лидери Васил Яначков и Людмил Павлов се срещнаха със заместник-министъра на икономиката и енергетиката Нина Радева и представиха пред работниците резултатите от срещата. Пред министерството Яначков обясни, че на срещата е било обсъдено обезпечаването на работните заплати на кремиковските работници за месеците август и септември. Той бе категоричен, че работата на правителството не бива да започва от понеделник, а трябвало да започне от днес и да продължи и през уикенда, за да могат работниците да получат заплатите си още следващата седмица.
На срещата е бил обсъден и разговорът на заместник-министър Радева с представители на украинската фирма „Смарт Груп”. На тази среща бил потвърден интересът на украинската фирма към „Кремиковци” и фирмата е заявила категоричното си намерение „да вземе „Кремиковци”.
Людмил Павлов от КТ „Подкрепа” каза, че предстояла среща на синдикалните лидери с президента. По думите му – ако държавата не вземе мерки до 10 ноември затова кой ще оперира „Кремиковци”, работниците ще излязат на национален протест. Той бе категоричен, че заплатите трябва да бъдат изплатени най-късно до 7 ноември.
Филипа ТОДЕВА


Агенция “Фокус”
Людмил Павлов: На 10 ноември ще излезем на последен национален протест
Държавата да си направи необходимите преговори до десето число на ноември, когато е Денят на демокрацията. На 10-ти ще излезем, ние кремиковските работници, на последен национален протест. Това заяви пред протестиращите работници от комбинат „Кремиковци” Людмил Павлов, лидер на Синдикална федерация „Металурзи” към КТ „Подкрепа”, предаде репортер на Агенция “Фокус”. Павлов обясни, че първата заплата на работниците ще бъде платена на 5 ноември, а септемврийската - на 7 ноември. По повод тиражираното от пресата становище, че готовата продукция в металургичен комбинат „Кремиковци” е на „Ворскла стийл” и собственост Виктор Демянюк председателят на Синдикална федерация „Металици” към КНСБ Васил Яначков, посочи че стои въпросът за спирането на „Ворскла стийл” за ишлеме. Към момента задълженията на „Ворскла стийл” към „Булгаргаз” са в размер на 9 млн. лв., към Националната електрическа компания (НЕК) – 8 млн. лв., към пристанище Бургас - 500 хил. лв.
Синдикатите продължават да настояват за специален закон за "Кремиковци", който да гарантира обезщетение на работниците в случай на ликвидиране на комбината. Те заявиха, че ще продължават да искат срещи с президента Георги Първанов и със всички парламентарни групи и опозицията.
Десислава АНТОВА

още едно видео: http://video.v2.bgnes.com/view/1104

http://video.v2.bgnes.com/view/976

http://www.btv.bg/news/news_details.pcgi?cont_id=121117

http://www.ekipnews.com/?v=1915

http://www.ekipnews.com/?v=1937

http://www.ekipnews.com/?v=1948

http://www.ekipnews.com/?v=2458

http://www.ekipnews.com/?v=2488

http://www.ekipnews.com/?v=2602

http://www.ekipnews.com/?v=2664

Вълна от протести ни очаква в следващите дни. Синдикалните организации на БДЖ, НЕК и пристанище Бургас, както и всички структури, които са свързани с дейността на "Кремиковци" започват подготовка за стачки.

Днес работниците от "Кремиковци" за пореден път протестираха с искане да им бъдат изплатени заплатите и да се намери решение за оператор в комбината. Всеки от тях чака по 2 заплати, но вече се е отказал да чака купоните си за храна и парите за специално облекло, които не са давани от 2 години. А то е задължително и често е с цел да пази живота. Както е при Петя Кръстева: „Аз работя в един взривоопасен цех, извличаме водород от водата. В този цех всеки работи с опасност за живота. Сама си купувам всичко: каска, дрехи, обувки, очила за работа, ватенка, елече, ръкавици, имам собствен противогаз и гумирана престилка".

Петя е на 39 години, с 4 висши образования - инженер -металург, икономика, маркетинг и управление на качеството.

"През последните няколко месеца средно напускат по 30 човека на ден. Бяхме 6 хиляди, сега сме 4. Има тенденция, която е пусната от държавата и от собственика - да останем 1200. За да не се правят съкращения е по-удобно да ни държат докогато издържим. По-лесно е за държавата да напуснем сами, вместо да ни дава обезщетения и да се водим на трудовата борса", каза Петя. Тя и колегите й ще протестират и утре.

В Бургас протестираха срещу нехайството на властта по кризата с Кремиковци: http://www.ekipnews.com/?v=2856

В Индимедиа започна дискусия за Кремиковци с някой наричащ се Тимур. Тъй като въпросът за Кремиковци е важен, а нямам време да се занимавам с Индимедиа, ще пускам отговорите тук. А на него никой не му пречи да коментира моите отговори тук.

По-долу са дадени писанията на Тимур и моите отговори.

Съжалявам, че няма да ви обърна повече внимание, но честно казано не смятам, че го заслужавате

Внимание заслужаваме не аз или дори вашата персона, а съдбата на металургичния комбинат - една от опорите на нашата икономика.

Антикомунистическата пропаганда била виновна. Ами съжалявам, но не всичко може да се обясни с новата пропаганда.

Естественно никаква пропаганда не може да е причината за ликвидацията на Кремиковци и никога не съм твърдял нещо подобно. Инициатори за ликвидацията на Кремиковци са неговите преки конкуренти от ЕС. Единственното нещо което твърдях е, че вие повтаряте, доста глупавата пропаганда която използват ликвидаторите на комбината и с която е пълна нашата преса. Това са съвсем различни неща.

Както отбелязах в предишния си коментар - който има желание и време може да се поразрови и сам ще се убеди, че поднасяте информацията спекулативно и едностранчиво.

В предишния си коментар вие заявихте, че е достатъчно да се отдели МАЛКО ВРЕМЕ за да се убеди човек в това за което този път сте написал, че трябва желание, ровене и ВРЕМЕ, което звучи доста по-различно. По този път може и да осъзнаете някога, че за да имате компетентно мнение по този въпрос ще трябва да отделите повечко време вместо да повтаряте механично спекулациите от вестникарски материали написани от хора които никога не са виждали доменна пещ.

Смехотворни заключения като това, че техниката на комбината била изпреварила времето си сигурно са вдъхновени от "Нова Зора" или някое подобно издание.

Просто не сте съобразил уважаеми, че това заключение се базира единственно на вашето твърдение, че кремиковската руда е бедна след което се изисква само елементарна способност за логично мислене и нищо повече.
Освен ако не се опитате да ме убедите, че в бъдеще човечеството ще използва все по-богати руди или, че да се използва по-богата руда е по-трудно отколкото по-бедна. Опитайте за да се посмеем и ние.

В текста има купища откровени лъжи от сорта на тази, че разходите за производството на един тон метал в Кремиковци и днес са едни от най-ниските в ЕС". Че нали основната причина за сегашната криза е факта, че производствените разходи на Кремиковци сериозно надвишават световните цени на металите?

Ако не беше тъжно, че подобни глупости ни заливат, би било смешно. Защото ако вземен финансовия отчет на комбината за 9 месеца на 2006 г., става ясно, че всички разходи са 830 милиона лева. Това са разходите за цялата продукция, но да вземен само произведения за този период около 1,5 милона тона прокат, без другите метални продукти, феросплавите, баритния концентрат, продуктите на коксохима и т.н. След елементарно делене което се учи в отделенията, уважаеми, се получават разходи от 550 лева за тон прокат. Остава само да ни информираш какви са били производствените разходи за тон прокат в страните от ЕС през 2006 и ако намериш някъде разходи по-ниски от кремиковските да ни ги посочиш. Всъщност ниските разходи и цени на метала, които са непостижими за металургията в ЕС, са наистина основната причина за проблемите на Кремиковци. Не случайно ЕС още преди няколко години наложи санкции на България заради ниските "дъмпингови" цени на които сме продавали черни метали в ЕС. Изобщо на борбата с Кремиковци в ЕС отделиха не по-малко внимание отколкото на ликвидацията на АЕЦ Козлодуй и използваните хватки бяха абсолютно същите. Първо докато България не беше в ЕС използваха санкции срещу "дъмпинг" и квоти за внос на метал. След това преминаха към "екологични изисквания", а като видяха, че и това може да не помогне извадиха голямата административна секира и орязаха зверски квотите на България за емисии на парникови газове, което беше унищожителен удар срещу цялата ни индустрия и енергетиката. Задействани бяха и местните марионетки, правителството, кмета на София и неговия общински архитект Диков.

Ако човек си направи труд да поразгледа данни от финансовите отчети на Кремиковци и икономически статистики ще се убеди, че реалните цифри за ролята му в икономиката са доста по-скромни, а и съвсем не е маловажно, че има сериозен принос за търговския дефицит - за 2006 г. например със скромните 322,1 млн. лв. Също така е важно да се отбележи, че приносът на едно предприятие към БВП не се измерва с приходите, а с добавената стойност, която се получава когато извадиш разходите които са по-големи.

Похвално е, че сте си направили труда да погледнете финансовите отчети и икономически статистики, но освен да гледате нещо трябва да знаете и какво означава това което гледате. Защото иначе се получава пародия като твърдението ви, че Кремиковци допринасял с 322 милиона лева за търговския дефицит на България. По същата логика и производството на пшеница и международния туризъм, могат да бъдат причислени към търговско "дефицитните" дейности защото и за тях се изисква немалък внос на горива, препарати, машини, хотелско оборудване, консумативи и т.н. Просто сте пропуснал по невнимание или поради незнание, че ако вноса за Кремиковци наистина е бил 322 милиона лева, то през същата 2006 г., нашата мила родина е ИЗНЕСЛА 2,5 милиона тона стомана и чугун на стойност 1 731,9 милиона (един милиард и 732 милиона) лева благодарение на Кремиковци. Оставаме настрана износа на 217 хиляди тона изделия от чугун и стомана на стойност 409,4 милиона лева, за който принос имат и други предприятия или износа на баритен концентрат и феросплави. С други думи Кремиковци не само не създава търговския дефицит, а го намалява с поне 1 400 милиона лева (един милиард и 400 милиона лева за да не се объркате). За сравнение през същата година сме изнесли 1 766 хиляди тона зърно на стойност 347,3 милиона лева. Т.е. за да заместим износа на Кремиковци със зърно ще трябва да изнесем към 9 милиона тона зърно (с пъти повече от добива му у нас).
На всичко отгоре си позволявате дори да давате указания как се изчислявала добавена стойност, за което, според вас от приходите се вадели разходите които били ПО-ГОЛЕМИ.
Кой да ви обясни, че НЕ ВСИЧКИ РАЗХОДИ се вадят когато се изчислява добавена стойност. Например не се вадят разходите за произведените в предприятието собствени суровини, материали и услуги, не се вадят заплатите, данъците и т.н. Вади се само така нареченото междинно потребление на закупени отвън суровини, полуфабрикати и услуги. Освен това една значителна част от произведената в Кремиковци добавена стойност моментално се присвоява от свързаните с него търговски фирми, банки и т.н. застанали на входа и изхода му.
След като износа на черни метали от Кремиковци е за над 1,7 милиарда лева, през 2006 г., като добавим продажбите в страната и на други продукти в чужбина се получават годишни продажби за над 2 милиарда лева. Разходите за междиннно потребление са за внос на суровини и материали (322 милиона лева), за електроенергия, материали и услуги от страната и не надхвърлят общо 600 милиона лева. С други думи добавената стойност произведена през 2006 от Кремиковци е била около 1,4 милиарда лева.
За сравнение общата добавена стойност произведена от всички сектори на икономиката ни през същата 2006 година е кръгло 40 милиарда лева, или делът на Кремиковци е бил около 3,5 %.

Комбинатът дължи 2,3 милиарда лева на 750 кредитори. Спасяването и модернизирането на комбината ще изисква финансови ресурси колкото за построяването на АЕЦ Белене.

Ако сте следили писанията на същите вестници по тази тема лесно бихте забелязали, че преди около една година те пишеха за около 600 милиона дългове (става дума за заема от 325 милиона евро взет от Митал който е със срок 2013 година и той го обслужваше преди да го изпъдят). В началото на 2008 година под натиска на ЕС (орязване на квоти за емисии парникови газове) държавата реши да ликвидира комбината. Под натиска на държавата софийския съд осъди, в началото на 2008 г., Митал да плаща някакъв дълг от 239 милиона лева, които бившия собственик Захариев трябало да инвестира според приватизационния договор но не го направил по дело от 2004 г. В същото време софийския архитект Диков и шефа му Бойко дигнаха патардия как някакви дубайски шейхове ще инвестират милиарди долари ако Кремиковци спре. В резултат на политическата, съдебна и административна атака Митал си дигна багажа и естествено не само не плати тези 239 милиона лева, но спря да плаща и си прибра и 600 милиона лева от заема взет от него. Междувременно държавата спря газта и тока за производството, пускайки само колкото да се поддържа технологична готовност и прогонваше всеки който искаше Кремиковци да работи. В резултат сега Кремиковци има около 900 милиона лева дълг за който 100 % вината е на ликвидаторите от европейската комисия и техните български марионетки. А загубите и вредите нанесени на комбината от тези институции сигурно са за над 2,3 милиарда лева.
Спасяването на комбината не изисква все още никакви сериозни инвестиции освен малко оборотен капитал за суровини и заплати. След това се възстановява производството и плащанията за суровини и гориво и заплати и след няколко месеца и преговори се разсрочват кредитите и се възстановява и тяхното плащане. Това може да го направи нашата държава като антикризисна мярка без да чака никой, но достатъчно беше само да скърши хатъра на еврокомисията и да спре да пъди тези които идваха да възстановят производството от Украйна, Бразилия и т.н. Правителството обаче предпочете да ликвидира Кремиковци и да угоди на европейците като повтори грешката от спирането блоковете на АЕЦ. Така, че спасяването на комбината все още няма да струва пукната пара на държавата, но загубите от ликвидацията му ще са сравними само със загубите от спирането на блоковете на Козлодуй.

Дори да приемем, че "само" 60 % от рудата се е внасяла като вземеш предвид, че транспорта и с кораби до Черноморието е по-евтин от ж.п. транспорта от там до завода, това какво трябва да ни говори за мъдрите умове, планирали големия скок в комунизъма до 1980 г.

Ами какво да кажем за мъдрия ум който не може да съобрази, че когато 40 % от метала се произвежда от два пъти по-бедна руда, тя е повече по тегло от по-богата руда от която се произвеждат 60 % от метала. Т.е. или цялата руда трябва да е внос, ако комбината е на морето, или разходите за транспорт на бедната руда от София до морето ще са по-големи отколкото на богатата руда от морето до София.
Но това е само за рудата, а какво правим с разходите за транспорт на готовия метал от морето до София където са главните му консуматори, или да преместим столицата и Перник с цялото им машиностроене и строителството на морето. Ами пренасянето на скрап от София до морето? По тази логика най-добре ще е цяла България да се премести на морето защото транспорта по вода е евтин и няма да се налага да ходим на море. Представяш ли си Кремиковци до Нефтохима на морето до Бургас. Там едвам решиха въпроса с питейната вода а ти ще им стовариш и един металургичен комбинат. Може и АЕЦ да е до тях та да опреснява морска вода. И колко са тези толкова страшни транспортни разходи. Например дори според сега действащата тарифа на БДЖ, те са около 20 лева за тон товар от Бургас до София.

Хубаво е да се отбележи, че и тогава е имало достатъчно трезви гласове, които са изтъквали негативите да се строи толкова мащабен обект точно на това място и то с техника, която първо вече е била морално остаряла, второ е предназначена за обработка на руди с двойно по-голямо съдържание на метали от кремиковските. Разбира се критиките са били изобличени като антисъветизъм и прене брегнати.

Вярно е, че и тогава е имало хора които са се отличавали с невежество и неспособност за логическо мислене, но за щастие са били малцинство, за разлика от днес. Имало и такива които са били против АЕЦ, Нефтохима, против Марица-Изток, против язовирите, против Содовия завод, против цветната металургия и дори против торовия завод в Димитровград. Ако ги бяха слушали да сме още с цървули и на газени лампи. А твърдението, че остарялата съветска техника позволява да се "обработват" с нея два пъти по-бедни руди, от предвиденото, го приемам като безплатна реклама на съветската техника и инженерна мисъл.
Между другото именно СССР никога не е настоявал за изграждането на Кремиковци, даже с неохота е дал оборудването, което и на него е било нужно, само под натиска на София и защото са преценили, че ако не дадат оборудване ще трябва да дават после големи количества готов метал. Така, че никой не е бил обвиняван в антисъветизъм а просто в обикновенна глупост.
Накрая ще завърша, че ние не храним надежда да убедим тези които не желаят да мислят. Но в момент когато се ликвидира още един от стълбовете на българската икономика всеки трябва да определи къде е неговата позиция и да поеме своята отговорност. Да бъде заедно с работниците и всички които защитават интересите на страната ни или заедно с ликвидаторите на България и техните европейски господари. Също както при затварянето на блоковете на Козлодуй, при ликвидирането на машиностроенето и електрониката и т.н. средна позиция няма или тук или там.

Някои основни изводи от дискусията за Кремиковци.

1. За да се развива с високи темпове, към средата на 60-те години на 20 век, България се нуждае от 2,5 - 3 милиона тона валцувана стомана годишно (около 300 килограма годишно на глава от населението). Местното проиозводство е едва 250 до 300 хиляди тона или по 30 килограма на глава от населението. В развитите държави този показател тогава е около 400 - 500 килограма на глава от населението.

2. От СССР могат да се внасят не повече от 0,5-1,0 милиона тона метал годишно или около 1 % от съветското производство. Повече съветската индустрия не би могла да отдели за България тъй като самата тя се нуждае и поглъща жадно всяка капка произведен метал. Освен това вносът от СССР не е толкова евтин колкото го представят нашите опоненти от форума. Вносът на един тон съветска студено валцувана стомана струва на България 168 рубли по цени от средата на 60-те години на съветско-румънската граница. Плюс 4 рубли допълнителни транспортни разходи до България това прави 172 рубли за тон. За да спечели една рубла тогава българската икономика прави около 2 лева (лимитни лева) разходи, т.е. един тон съветска валцувана стомана ни струва 344 лева. Три милиона тона, дори да можеше да ги внесем от СССР, биха стрували над 1 милиард лева годишно (по цени от 1965)! Между другото един от нашите опоненти най-сериозно твърдеше, че тон стомана от СССР ни се предлагал тогава за 7 рубли. Доколко абсурдно е това твърдение е ясно дори и от факта, че един тон съветска желязна руда тогава се доставя за 9,98 рубли на съветско-румънската граница.

3. Очертава се дефицит от 1,5 - 2 милиона тона метал годишно. Вносът от Запад на такива количества е практически невъзможен за България. Западната студено валцувана стомана се предлага по 120 долара за тон франко производител или най-малко още 10 долара на тон транспортни разходи. Един долар се печели тогава с цели 3 лева разходи на нашата икономика или 1 тон метал ще ни струва 390 лева! На Запад не купуват каквото ние искаме да изнесем а каквото те пожелаят. За да купуваме 2 милиона тона стомана годишно няма да ни стигне износа на цялото ни производство на зърно. Като добавим недопустимата зависимост от вноса от вероятен противник при криза е ясно, че това решение е неизгодно, непосилно икономически и недопустимо политически.

3. Единственият реален изход който остава е нужните 1,5-2 милиона тона стомана да бъдат произвеждани в страната в собствен металургичен комбинат. Вариантът този комбинат да е на морето и да работи само с вносна руда е отхвърлен по следните съображения:

- Не могат да се използват значителните резерви (около 250 милиона тона) местна руда от находището в Кремиковци,край София която е бедна на метал и транспорта и е по-неизгоден. Факт е, че в първото десетилетие от работата на Кремиковци металът произведен от местна руда е 2 пъти повече от метала от вносна руда. Но и след това и до наши дни металът от местна руда е в съотношение най-малко 1 към 2 към метала от вносна руда, което означава, че теглото на местната руда е приблизително равно на теглото на два пъти по-богатата на метал вносна руда. Използването на местната руда намалява цената на произвеждания метал и затова продължава до днес.
- Основните потребители на метала са София и Перник и дори да бъде произведен на морето голяма част от него трябва да бъде транспортирана след това до София.
- До Варна има огромен комбинат в Девня, до Бургас е Нефтохима, на морето просто няма възможност за още един индустриален гигант, нито като инфраструктура, нито като водоснабдяване, нито като работна сила, нито като опазване на екологията и запазване условията за развитие на туризма. Предлаганият по-късно, през 80-те години, металургичен завод на морето е сравнително малко предприятие с десет пъти по-малка мощност от Кремиковци и само за производството на някои специални видове стомани.
- Транспорта на суровини по ж.п. линия, от Бургас или Лом до София, е на сравнително късо разстояние по световните мерки и оказва слабо влияние върху цената на произвеждания метал.
- При възможен конфликт вноса може изобщо да се окаже невъзможен и тогава комбината на морето ще спре, а Кремиковци ще продължи да работи като използва само местна руда и скрап. Това е напълно възможно и доказано технически. Единственият негативен ефект ще е само намаляване производителността на съоръженията с около 20 %.

4. Реалният ефект от изграждането и експлоатацията на Кремиковци в годините на социализма от 1965 - 1989 г. е (всички стойности са по цени от 1965 г)>

- Вложени средства около 1 милиарда лева.
- Произведена валцувана стомана около 40 милиона тона с разходи около 12 милиарда лева (средно по 300 лева на тон).
- Спестен разход за внос на същата стомана от световния пазар -около 16 милиарда лева. Спестени разходи на националното стопанство около 4 милиарда лева. Без да се отчита, че голяма част от тези 12 милиарда разходи остават вътре в страната като данък оборот, заплати и т.н., докато при внос всичките 16 милиарда ще изтекат изцяло и безвъзвратно извън страната.

5. До 1989 г. Кремиковци изнася под 10 % от производството си ПРИ ТОВА ПОЧТИ ИЗЦЯЛО КАТО БАРТЕР СРЕЩУ МЕТАЛ ИЛИ ГАЗ. Производството на комбината не е за износ а е импортозаместващо и насочено изцяло към вътрешните консуматори, които, както вече подчертахме, жадно поглъщат всяка капка метал.
Износ се прави по схемата - България внася 600 хиляди тона стомана на блокове от СССР, преработва я и плаща за нея с 200 хиляди тона прокат от същата стомана. Някаква изгода има и за СССР защото му пести прокатни мощности, но за България,която има излишък на прокатни мощности по-добър и братски вариант трудно може да се измисли.
Друга схема е износ на тръби за газопроводи с голям диаметър за СССР срещу природен газ по братски съветски цени. Тук поразителното е както успешното производство на такива тръби от България (производството на газопроводни тръби е върхова технология) така и цените на газа даван ни в замяна от СССР които са само реалните разходи плюс минимална печалба.
Що се отнася до качеството на нашите тръби в СССР ги използват дори на Север, което говори достатъчно, а това което отпада като така наречен "брак" се използва без проблем за нефтопроводи или топлопроводи където изискванията са несравнимо по-ниски.

6. Дотациите от бюджета за Кремиковци се появиха след 1985 г. поради поради поддържане на задължителната държавна цена на метала под реалните разходи за производство. Така например през 1989, по текущи цени от същата година, Кремиковци достави на нашата икономика около 2 милиона тона прокат по цена 300 лева за тон, при реални разходи 330 лева за тон. В същото време на международния пазар тон прокат струваше 300 долара и за да го купят нашите потребители биха изразходвали около 500 лимитни лева. Т.е. Кремиковци пестеше на народното стопанство по 200 лева на тон прокат срещу което му отпускаха от бюджета по 30 лева на тон дотации. Очевидно тези така наречени дотации бяха единственно в полза на потребителите на стомана които получаваха стоманата на ниски цени и реализираха значителни печалби и взимаха премии, а за Кремиковци се говореше, че е на "загуба". Класически пример е производител на кофи от поцинкована ламарина който купуваше ламарината по държавна цена от 30 стотинки килограма, и я продаваше след минимална обработка,пак по държавна цена по 1,5 лева за килограм с 65 % печалба. Още по-поразителното, че тези дотации от периода на плановите държавни цени след това бяха стоварени като ДЪЛГ на комбината към неговия собственик - държавата, в периода на капитализма.

7. След 1989 г. последва катастрофален спад на икономиката и деиндустриализация на страната. При тези условия се очакваше Кремиковци да фалира много бързо защото загуби вътрешните си потребители, а у нас беше разпространено убеждението, че кремиковския метал не е конкурентоспособен на международния пазар. Вместо 90 % за вътрешни потребители сега трябваше 90 % от метала да се изнася. На всичко отгоре,както вече споменах, дотациите от времето на плановата икономика бяха превърнати в "дълг" и дори държавата прибра оборотните средства на комбината и той беше принуден да взима заеми за да функционира . Предпиятие от което народното стопанство спечели милиарди се оказа,че трябва да"връща" средства при това на своя собственик. Лихвите по така измисления "дълг" бяха огромни. За всеобща изненада Кремиковци оцеля дори с това абсурдно стоварено му бреме и бързо завоюва свое място на пазара, не къде да е, а в ЕС и САЩ. Оказа се, че неговата продукция е с необходимото качество и се произвежда с доста по-ниски разходи, в сравнение със западните конкуренти. Лесния и евтин ремонт и поддръжка на съветското оборудване със собствени сили, сравнително евтината енергия, евтините местни суровини (руда, скрап, феросплави и др.) всичко това осигуряваше рекордно ниски разходи за тон прокат. Така комбинатът бързо се превърна в трън в петата на големите европейски производители на стомана тъй като голяма част от производството му се изнасяше именно в страните от ЕС. Затова той беше лесно приватизиран през 1999 г., въпреки "дългове" към собственика му в лицето надържавата от 560 милиона лева. Когато се появиха реални срокове за прриемането на България в ЕС опасността от директна конкуренция предизвика решителни действия на неговите европейски конкуренти. През този период срещу Кремиковци бяха приети специални административни мерки от Европейската комисия за ограничаване на вноса на негов метал в съюза под различни предлози но това беше временно спасение. За да реши окончателно "проблема" след като страната ни стане член на ЕС Европейската комисия оряза квотата за емисии на парникови газове за България като нашата страна, се оказа единствена в ЕС, с квота около 2 пъти по-ниска от нивото на емисии през 1988 г., без да се отчита икономическия спад през последвалия период и дори безспорния факт, че емисиите на глава от населението в България са в пъти по-ниски от средните за ЕС. Всъщност,заедно със спирането на 4-те блока на АЕЦ това беше предварително подготвен опит за преччупване гръбнака на българската индустрия. Под натиска на Брюксел нашите управници решиха да принесат в жертва металургичния комбинат подмамени от миража на щедро обещаваните европейски пари.
За целта МОСВ не даде комплексно разрешително на комбината в края на 2007 г., а държавата измисли още някакъв неизвестен досега "дълг" от над 700 милиона лева който комбината се оказва, че й дължал и дори успя да осъди собственика Митал да го плаща в софийския градски съд в началото на 2008. По-късно това решение беше преразгледано и отменено от следващата съдебна инстанция, но Митал беше вече прогонен както и всеки който би се опитал да работи в комбината. Отначало беше провален плана за значително увеличение на производството през 2008 г. А това беше годината на рекордно високи цени на стоманата на световния пазар, като към средата на годината цената на тон студено валцувана стомана надмина значително 1000 долара и до края на годината остана на равнища много по-високи и предходните години. Всички технически условия бяха налице за рекордно производство от 2 милиона тона и невиждани приходи и печалби именно през 2008. Вместо това производство едва се крепеше на ниво по-ниско от предходната година до август 2008 след което бързо се срина и в началото на 2009 беше практически прекратено. Това беше удар от който се очакваше комбината да не може да се съвземе защото се прекрати изплащането на всички задължения към кредитори и доставчици.

8. Освен Кремиковци се оказа,че пострада не на шега и държавата-ликвидатор. Според митологията, когато работел комбината бил на загуба която държавата плащала. Когато Кремиковци спря работа обаче държавния бюджет и държавните фирми не спестиха нито един лев, защото, никога не са плащали някакви "загуби" на Кремиковци. Като дим се разсеяха сапунените мехури за балкански Дубай с арабски капитали. Стана ясно, че никой не плащал никакви измислени "загуби"когато Кремиковци работеше,но след спирането всички ще плащаме здраво реални загуби.
Първи усетиха това пристанища Лом и Бургас и БДЖ като само железниците загубиха над 20 милиона лева годишни приходи. Болезнен беше и удара за НЕК и Булгаргаз които се лишиха от над 200 милиона лева годишни приходи. От 2003 година комбината редовно плащаше не само текущите доставки на ток и газ, но и стари задължения от около 80 милиона лева към двете държавни дружества разсрочени до 2013. Над 200 милиона лева годишно приходи загуби бюджета от осигуровки, данъци, мита и т.н. Загуби за стотици милиони понесоха и още над 600 фирми, банки, търговски дружества свързани с Кремиковци. И главното поне за нас, загубени бяха и над 80 милиона лева заплати на работещите в комбината. Но кой тогава е плащал "загубата" от финасовите отчети на комбината? Никой защото става дума за счетоводна фикция, продукт на измислени разходи на собственика за да спести данъци. И тъй като никой, никога не е плащал нищо за фикция, нито бюджета, нито собственика, така никой нищо не можеше и да спечели когато предприятието спря работа и тази "загуба" изчезна. Затова още през март 2007 г. в официална декларация същия този който беше подписал финансовия отчет в който се мъдреше "загуба" от 280 милиона лева през 2006 г. заяви открито: "Ръководството иска да информира обществеността, че българския металургичен гигант е на солидна печалба. И без да е специалист всеки който погледне разходите от финансовия отчет за 2006 лесно ще забележи,че там има над 300 милиона лева "разходи" за собствени суровини - руда, феросплави, кокс ит.н.(вкл. 80 милиона лева за отпадни продукти доменен и коксов газ използвани като гориво) които комбината произвежда сам и разходите за тях вече са включени в други разходи (за ремонт, заплати и т.н.).
Ефектът от спирането на Кремиковци за националната икономика също е очевиден. През 2009 година се очаква 4-6 % спад на брутния продукт в сравнение с 6 % ръст през 2008. От тази разлика от 10-12 % поне една трета, или около 4 %, е следствие от спирането на Кремиковци. Както свидетелства статистиката, спадът е главно на промишлеността и на първо място на рудодобива, черната металургия и производството на метални изделия. Едва след тях идва спадът в строителството. В другите отрасли на индустрията и услугите спадът е минимален или изобщо няма такъв. Очевидно е, че беззумното спиране на Кремиковци задълбочи значително последствията от глобаалната криза за нашата страна.

9. Последните новини все пак дават някаква надежда, че не всичко е окончателно загубено. Претенциите за над 700 милиона дълг към комбината бяха отхвърлени от съда. От останалите кредитори на комбината главните (по заема от 325 милиона евро взет от Митал за да купи Кремиковци от бившия собственик Захариев) са заинтересовани да вземат собственост срещу дълг. Така Кремиковци остава на практика без дългове, и с нови собственици които имат интерес той да работи за да си върнат дадения заем. За възстановяване на производството сега са нужни, минимални оборотни средства за текущи доставки, тъй като технически комбината загуби само производството на кокс, който ще трябва да се внася вместо коксуващи се въглища, но това не е фатално. Дори в момента се поддържа някакво минимално производство на електростомана от скрап. Още има, макар и минимална надежда да бъде спасено предприятие което при възстановяване на производството ще осигури около 4 % ръст на цялата икономика и в голяма степен ще смекчи ударите на кризата. Спасяването на Кремиковци и на работните места на десетки хиляди работници може да стане само с решителна борба на кремиковските металурзи, на железничарите, на докерите, на цялата работническа класа срещу ликвидаторите от еврокомисията и техните български помагачи.

Работниците в Кремиковци не били застраховани срещу трудови злополуки.

http://www.ekipnews.com/?v=19967

Работниците в Кремиковци не били застраховани срещу трудови злополуки, съобщиха днес представители на синдикатите. Отново бе коментирана и темата за съдбата на комбината – въпреки, че оздравителният план бе отхвърлен от облигационерите преди ден, от федерация „Металици” настояват за подкрепата на финансовия министър. Защото ако и той отхвърли плана, предприятието ще бъде обявено в несъстоятелност.

Властта отсече: Ликвидираме "Кремиковци"!

Дата : 10 Ноември 2009 г. 13:14 ч.

Агонизиращият комбинат "Кремиковци" официално ще бъде ликвидиран.

"Това е фалшива индустриална структура и предстои ликвидация", заяви министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков по време на представянето на на отчета за първите 100 дни на МИЕТ.

Задължаванията на комбината от август до момента към НЕК са нараснали с 13 млн. лева, каза министърът.

Ролята на държавата ще бъде чрез съдебната система да установи законосъобразността на всички действия, които са били извършени от различните управления на комбината, което ще отнеме години, отбеляза Трайков.

В течение на времето "Кремиковци" е създал фалшива финансова структура, коментира министърът и даде за пример очакванията на БДЖ и МВР като плащания от комбината за определени услуги.

В неделя главният архитект Петър Диков заяви, че с "Кремиковци" се случва най-лошият сценарий: дълго време в софийското поле да имаме един ръждясал труп, който лека полека да изриваме.

Според него сега управлението на държавата е наясно, какви са перспективите. "За мен продължава да е най-добрият и най-възможният вариант "Кремиковци" да започне да се самоизяжда: една част от комбината при спазване на еконормите да започне да претопява огромното количество желязо, натрупано на територията му", допълни Петър Диков.

По думите му, очакванията са през следващата година цената на метала да започне да се качва отново, а резервите в световен мащаб намаляват.

http://bulgaria.actualno.com/news_270015.html

Писмо на Изпълнителния съвет на ФСО "Подкрепа" - "Кремиковци" до министър Трайчо Трайков
Г-н Трайков,

От отчета Ви за първите 100 дни като Министър, с възмущение разбрахме, че основното достижение на управлението Ви е намерението да ликвидирате "Кремиковци" АД. От Вас научихме, че ние работим във фалшива индустриална структура, 25 % от която Вие представлявате.

Бързите и решителни действия в началото на мандата Ви за рестартирането на проекта "Горна Арда" с Гл. изълнител - Дружеството, в което бяхте прокурист, ни обнадежди, че със същата загриженост ще се отнесете и към съдбата на предприятието ни. Но вместо като Министър на икономиката да предложите варианти за стабилизирането на "Кремиковци" АД след вандалското му ограбване от собственици, политици и откровени бандити, Вие решихте, че е по-добре да прехвърлите вината върху предприятието и да го унищожите, за да прикриете истинските виновници за състоянието му. А може би намеренията Ви са да го предоставите отново за спасително управление на някои, които вече имат опит в това отношение, но вече без работещите, помнещи катастрофалните последици от тези експерименти, които не биха ги допуснали отново.

Напомняме Ви, че има много примери на окончателни решения: в САЩ - по отношение на индианците, във фашистка Германия - по отношение на евреите, но това са едни от най-срамните епизоди в човешката история.

Вие като Министър сте длъжен да създадете условия предприятията да преодолеят тежката икономическа криза и да запазите работните места, а не да ги ликвидирате и да твърдите, че по този начин сте решили проблемите им. Намерението Ви да организирате честно и прозрачно погребение на "Кремиковци" няма да подобри финансовото състояние на дружествата - контрагенти на Комбината. Напротив, това ще доведе до ескалиране на проблемите им и много скоро и те ще се превърнат в бивши индустриални структури.

Предупреждаваме Ви, че ако не осъзнаете отговорността, коята сте поел с приемането на длъжността Министър на ИЕТ и незабавно не промените политиката си на унищожаване на предприятията, които не представляват личен интерес за Вас, ще бъдем принудени да поискаме оставката Ви с всички предвидени в Закона средства, за да не компрометирате поредното правителство, от което очакваме честно, компетентно и национално-отговорно управление.

| 11/11/2009

http://www.podkrepa.org/content/news.php?id=123

СОЛИДАРНОСТ С РАБОТНИЦИТЕ ОТ "КРЕМИКОВЦИ"!

http://svejo.net/home/link_summary/487294-Protest-na-rabotnicite-na-KREMIKOVCI-sreshtu-unishtojavaneto-mu-?feature=6

Писмо на ИС на ФСО "Подкрепа" - "Кремиковци" до регионалите и професионални поделения на КТ "Подкрепа"

БРАТЯ И СЕСТРИ,

Текат последните дни на "Кремиковци" АД. Вече дванадесет поредни правителства правят всичко възможно многохилядният колектив на българските металурзи да остане без хляб в разгара на най-тежката икономическа криза. С лека ръка българският министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков зачерква нашите съдби и съдбите на сто хиляди железничари, пристанищни работници и тези, работещи в съпътстващи фирми. Вместо оздравителен план огромният Комбинат ще бъде нарязан на скрап и хипнотизиран от имагинерната идея да спечели няколко милиарда ще унищожи стотици милиарди активи и съдбите на десет процента на работещите в България.
"Кремиковци" отдавна не е екологичен враг на София и все още има шанс чрез оздравителен план да дава принос в брутния вътрешен продукт между 5 и 8 процента. Доказателство за това е фактът, че вече почти година, макар и без оборотни средства чистите производства на Комбината работят и редовно се погасяват разсрочените задължения към държавните структури /НЕК, Булгаргаз и БДЖ/.
Обръщам се към вас с молба за синдикална солидарност, като ни подкрепите на 16 ноември 2009 г. в София от 09.00 ч. на площад "Св. Александър Невски" и се присъедините към протеста, организиран от ФСО "Подкрепа" - "Кремиковци" АД, за да има бъдеще за кремиковските металурзи и техните семейства.

| 13/11/2009

http://www.podkrepa.org/content/news.php?id=125

Не е ли точно сега моментът в специален позив да се разясни антиработническата същност на всяко „ново“ буржоазно правителство?!
Съдейки по писмото на Изпълнителния съвет на ФСО "Подкрепа" - "Кремиковци" до министър Трайчо Трайков, прави се подготовка митингът да се превърне в мирен молебен! Мястото на митинга също говори за това! Такъв митинг би трябвало да се проведе на бул.“Витошка“ между министерският съвет и президентството. Там минава една от главните пешеходни и автомобилни артерии на София и това ще направи огромно впечатление на столичани. Вече събралите се на пл. пред „Ал.Невски“ работници могат поедиично и на групи, без да се набиват в очи, да се прехвърлят на подстъпите към „Витошка“. Дори това да се разпространи м-у работниците само като предложение, не казвам, че трябва да остане само предложение, но го допускам, то ще остави ярка диря в тяхното съзнание и в бъдеще ще се превърне в реалност!
На такъв митинг, за да не прилича той на молебен, освен икономичеките лозунги за запазване на „Кремиковци“ ще трябва да се издигнат и политически – против правителството! Имайки впредвид сегашната политическа криза в отношенията между правителството и президентството това ще доведе до реални шансове за победа. Не една грешна душица ще си направи сметчицата, че сега е моментът да привлече общественото мнение на своя страна заставайки на страната на работниците. Предлагам 23 септември да изготви антиправителствени лозунги и да ги раздаде на работниците!
Сигурно е, че при правилно организиране и провеждане на митинга, като се използват всички приоритети на политическата и икономическа ситуация, той ще бъде успешен!
Активното участие в митинга на „23 септември“ ще издигне и утвърди неговият авторитет и ще доведе до така желаната от нас връзка с работниците!

16.11.2009 / 17:53
Пореден протест на работници от Кремиковци

http://vbox7.com/play:4b7ec2e5

http://www.vbox7.com/play:deb59154

http://dnes.dir.bg/2009/11/16/video5382842_0.html

На поредния протест излязоха днес работниците от Кремиковци. След близо 6-месечно затишие те отново се обявиха против закриването на комбината. Този път обаче само около 150 металурзи се включиха в протеста. Миналата седмица облигационерите се отказаха от оздравителен план за комбината, а икономическият министър Трайчо Трайков заяви, че единственият изход за Кремиковци е ликвидация.

Без оздравителен план пътят на Кремиковци свършва с ликвидиция. Оценката на активите на комбината е 900 милиона лева. С тях ще се платят задълженията на облигационерите. Според синдикатите обаче по този начин основните кредитори ще получат по-малко, отколкото са дали.

Людмил Павлов - председател на КТ "Подкрепа" - Кремиковци: "Те имаха идеялния шанс, ако капитализираха дълга си, да придобият собственост от 71%. Сега реалния шанс го има държавата с двете дружества Булгаргаз и НЕК. Вижте ликвидацията е единственият вариант да се прикрият всички следи от 99 досега за източването на кремиковци.

2 милиарда лева са задължения на Кремиковци към големите кредитори като НЕК, Булгаргаз и държавата. Работници не са получавали заплати за декември, януари и февруари. А оттогава вземат само аванси. В момента Кремиковци работи само за да изнася скрап.

Ако се стигне до закриването на Кремиковци, близо 3000 работници ще станат клиенти на бюрата по труда.

- Лошото е, че твърде голяма е бройката в условия на криза и че пазарът не може да ни поеме, а не че ние сме нискоквалифицирани. - Склонна ли сте да се преквалифицирате? - Ами сигурно ще ми бъде трудно на тая възраст и след като 28 години съм работила в тоя комбинат...

Предстои съдът да насрочи дата, на която облигационерите ще потвърдят ще има или не оздравителен план.

Металурзите от "Кремиковци" подновиха протестите си

Металурзите от "Кремиковци" излязоха пред Министерството на икономиката, за да настояват индустриалният гигант да бъде спасен. Когато човек влезе в "Кремиковци", неща, които правят впечатление са две - тишината и комините, които не пушат.

Някога "Кремиковци" работеше 24 часа в денонощието, 365 дни в годината. Сега работят само три цеха и то от дъжд на вятър. Затова кремиковските металурзи днес отново излязоха на протест.

Позицията на Министерство на икономиката е, че решението на проблема "Кремиковци" е в ликвидацията на комбината. Работниците обратно, твърдят, че заводът може да бъде изправен на крака.

"Тази оздравителна програма прословута, която се говори от толкова месеци, ако се възприеме, може да се направи всичко", смята Валентин Иванов.

Оздравителният план предвижда дълговете на "Кремиковци" да бъдат преобразувани в акционерен капитал. Кредиторите не се съгласиха и затова министър Трайков реши, че предстои ликвидация.

Страховете на работниците са, че ако се стигне до ликвидация, ще загубят работата си. Някога комбинатът даваше хляб на 26 000 души. Сега там са останали 3 000.

Синдикатите очакват ръст на безработните догодина. По преценка на КНСБ, през 2010 безработицата ще достигне 14-15%.

http://www.btv.bg/news/news_details.pcgi?cont_id=145316

Кремиковски работници протестираха
16 ноември 2009 10:51

Около 150 протестиращи кремиковски работници се събраха пред Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Те настояваха за среща с ресорния министър Трайчо Трайков, който обаче не откликна на възгласите им. След близо час престой пред сградата на ведомството работниците се разпръснаха, но се заканиха, че утре отново ще излязат на улицата. Очаква се протестът да бъде пред сградата на Министерски съвет, където за пореден път работниците ще се обявят против очакваната ликвидация на комбината.

Въпреки многобройните призиви министър Трайков не откликна на поканата на кремиковските работници за среща.

Според лидера на синдиката „Металургия" към КТ „Подкрепа" Людмил Павлов комбинатът има бъдеще, затова не трябва да се прибягва към ликвидация. По думите му една от основните цели на управляващите е да се прикрият всички следи от продължилото с години източване на „Кремиковци". „Ние сме против обявяването на ликвидация. Нашите аргументи са да бъдат запазени 3000 работни места с трите завода, които не са замърсители на околната среда и другото, което е алтернатива - оздравителната програма", каза синдикалният лидер.


От декември миналата година работниците не са получавали пълните си възнаграждения. Изплащани са им само аванси, които по думите им са между 50 и 70 на сто от заплатите.

Към момента задълженията на „Кремиковци" са близо 2 млрд. лв., от които на 700 хиляди лв. са към държавата. След като бондхолдърите гласуваха, че няма да капитализират дълга си, т. е. не стават първи кредитор, сега реален шанс за това има държавата, обясни още Людмил Павлов.

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=434326

Протест на работници от Кремиковци
16.11.2009 10:10
Над 200 служители на Кремиковци с 20 служебни микробуса стоят на площада пред храм паметника „Ал.Невски“, предаде БГНЕС.

Протестиращите са с шапки и знамена на двата синдиката, които имат представителство в Комбината. Към този момент те не скандират, а тихо обсъждат съдбата си. Няма плакати, които да са подготвени, по - скоро хората дискутират възможността, комбината да продължи да работи. Представители на органите на властта са направили кордон до светофара на ул.“Раковски“. Има достатъчно полицейски сили. Площадът пред храм паметника е отцепен. Протестиращите тръгнаха към Министерството на икономиката и енергетиката. Всички протестиращи са само на КТ „Подкрепа“.

Работниците не са взимали пълните си заплати от декември 2008 г. Управата на комбината им дължи пари за декември 2008, и януари, и февруари 2009 г., а след това са им изплащани само проценти от заплатата. Съкращаваните и пенсионираните работници не получават обезщетения, твърдят техни колеги от комбината. В този момент работят 3 производства. Това са Електропещта на стомандобивна промишленост, непрекъснатото леене на стомана и горещо валцуване. Протестиращите твърдят, че хубавият скраб от Кремиковци се изнася вероятно към Перник, а за Комбината внасят боклуци. Защо не осъдиха Александър Томов, попитаха протестиращи. Според тях парите за техните заплати са в ръководството на Кремиковци, което не е променяно. Кражбите стават пред нашите очи, а не можем да ги докажем твърдят работници.

Протестиращите вече са през МИЕТ, където има плътен полицейски кордон. Появи се и първият плакат „Солидарност с Кремиковци“. Работниците носят полицейски свирки и автомобил на синдиката озвучава протеста им със съвременни български песни. Протестиращите пред МИЕТ кремиковски работници стоят и чакат да излезе някой от ведомството. Сегашното ръководство имаше 100 дни, които да предприеме решение за Кремиковци, каза лидерът на КТ „Подкрепа“ към Комбината Людмил Павлов. Закриването на Кремиковци не е най-доброто решение, според него. Не мога да приема, че това правителство ще води политиката на предишното. Целта е, Кремиковци да го има и трите екологично чисти завода да се запазят. В тях работят около три хиляди души, каза Павлов.

По време на протеста стана ясно, че сега, когато Кремиковци приема 20 хил. тона метал на месец, успява да си плаща сметките, а когато произвеждаше 120-140 хил. тона, натрупа огромни дългове, каза един от говорителите пред протестиращите. Ръководството на Кремиковци не е внасяло от 2008 г. парите по застраховка и злополука. По този начин пострадалите и загинали работници през 2008, няма как да получат обезщетения. Според работници възобновяването на делото за дълга на Кремиковци към държавата от 700 млн.лв. е грешка. По този начин фатално ще фалира предприятието и хората няма да получат заплатите си, нито обезщетенията си.

http://bgnewsroom.com/singlenews/?ID=132667

sproletarski написа:Не е ли точно сега моментът в специален позив да се разясни антиработническата същност на всяко „ново“ буржоазно правителство?!
Съдейки по писмото на Изпълнителния съвет на ФСО "Подкрепа" - "Кремиковци" до министър Трайчо Трайков, прави се подготовка митингът да се превърне в мирен молебен! Мястото на митинга също говори за това! Такъв митинг би трябвало да се проведе на бул.“Витошка“ между министерският съвет и президентството. Там минава една от главните пешеходни и автомобилни артерии на София и това ще направи огромно впечатление на столичани. Вече събралите се на пл. пред „Ал.Невски“ работници могат поедиично и на групи, без да се набиват в очи, да се прехвърлят на подстъпите към „Витошка“. Дори това да се разпространи м-у работниците само като предложение, не казвам, че трябва да остане само предложение, но го допускам, то ще остави ярка диря в тяхното съзнание и в бъдеще ще се превърне в реалност!
На такъв митинг, за да не прилича той на молебен, освен икономичеките лозунги за запазване на „Кремиковци“ ще трябва да се издигнат и политически – против правителството! Имайки впредвид сегашната политическа криза в отношенията между правителството и президентството това ще доведе до реални шансове за победа. Не една грешна душица ще си направи сметчицата, че сега е моментът да привлече общественото мнение на своя страна заставайки на страната на работниците. Предлагам 23 септември да изготви антиправителствени лозунги и да ги раздаде на работниците!
Сигурно е, че при правилно организиране и провеждане на митинга, като се използват всички приоритети на политическата и икономическа ситуация, той ще бъде успешен!
Активното участие в митинга на „23 септември“ ще издигне и утвърди неговият авторитет и ще доведе до така желаната от нас връзка с работниците!

Другарю Спролетарски, и на мен ми се иска да разполагаме с организация като на болшевиките през 1917г., ама такава няма към момента и не се очертава скоро да има.

В момента нашето положение по-скоро напомня на това на Пушкин от едноименното стихотворение на Вапцаров:

Русия - мрак.
Русия - гнет.
Неразорана целина.
Вертеп. -
свирепа тишина.
На север - тундри, ветрове,
на юг - безкрайни диви степи.
А времето не бърза, крета
като бездомно
старо
псе.
Тогава простия народ
не знаеше за твойте песни.
Ти беше чужд и неизвестен.

За жалост ние все още сме далече и от гениалността на Пушкин (макар че съм чувал, че ти пишеш нелоши стихотворения - прати нещо насам, ако решиш!)

Поздрави и напред в борбата!

Подписка в защита на МК "Кремиковци": http://bgpetition.com/socialen-protest/index.html

Подпишете се!

В крайна сметка нищо не стана...

SovietScience написа:В крайна сметка нищо не стана...

Ти какво точно очакваш да стане?

В “Кремиковци” леят стомана и въртят пици

23.12.09

Металургичният комбинат “Кремиковци”, който уж е умрял отвсякъде, вчера работеше, та “пушек се вдигаше”. Впрочем пушек отдавна няма, защото доменните пещи са спрени завинаги. Но най-новият Завод за непрекъснато леене на стомана вареше, подправяше и подготвяше метала, от който се изливат огромните блокове (сляби). Заедно с него “под пара” беше и стоманодобивният завод, който подава скрап за производството.

“Коледа ли? Ще я посрещнем, няма страшно, все за едни пържоли сме си изкарали парите”, отупва ръце механошлосерът Иван Тошанов. А управителката на склада Виолета Нанчева го задява: “Как ще минеш без пица, бе, човек, това е модата сега. Тая година в чест на финансовия министър Симеон Дянков ще врътна една. Ама няма да е постна като неговата”, подсмихва се тя.

“Много ни върви на управници, предишните искаха да ни преквалифицират в баничари и в шивачки. Сегашните пици разнасят насам-натам, все на кулинария ги избива”, мъдрува механошлосерът Бисарин Коцев. Трудовият министър Тотю Младенов за първи път заговори за европейски програми, по които да се обучават съкратени металурзи, да видим обаче какви ще ги свърши, недоверчиви са мъжете около Виолета. А тя ги успокоява: “Какво лошо има, бе, аз от разни обучения чрез бюрата по труда имам 7 професии, нищо че основната ми е икономист счетоводител. Само че и курс по фризьорство съм карала при стилист Капанов, и за козметик съм готова. Де ще ходиш, като от 9 години все ме съкращават - от Мини Перник, от “Червена могила” в Радомир. Вече съм една поливалентна жена.”

Една държава се крепи на производството, но за 20 години демокрация ни едно правителство не може да се похвали, че е построило поне един завод. Къде е “Белене”, къде са петролопроводите, гневят се металурзите и се надяват поне на сегашните управници “да им уврат главите и да приемат оздравителен план за Кремиковци”.

Празниците - без подаръци

Металурзите избухват в смях, щом ги попиташ взели ли са коледни добавки.

За такова “чудо” не смеят и да помислят, но се надяват декемврийските им заплати да бъдат изплатени навреме. Защото ноемврийските отдавна свършили. Като си платили кредитите към банките, като върнали заемите към приятели, и нищо не останало. Тъй че тази Коледа щяла да мине без подаръци.

Добре е, че поне имаме поръчки и работа, надвиква шума стомановарът Пламен Петров. А другите край него заръчват: “И да напишете, че това го дължим на ръководството на завода. Младо е, кадърно е и си разбира от работата.”

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=324141

Съгласен съм,че трябва да спасим Кремиковци заради наште предци които са дали труда си за построяването и са работили там.Но съм обиден на хората които работят там защото бяха облагодетелствани преди 10ги ноември от Великата партия а после точно тези хора станаха върли седесари-предатели нека сега си тарсят правата и храната от СДС.