Корейската народна армия

Генералния щаб на КНА предупреждава

Пхенян 2 април (КЦТА) -- Генералният щаб на Корейската народна армия предупреди, че ако враждебни сили направят и най-дребен жест в опит да унищожат корейския спътник за мирни цели, КНА ще отговори незабавно с ответен удар.

Законно право на всяка суверенна държава, на което никой не може да пречи, е използването на космоса за мирни цели. КНДР е подписала международните договори за космически изследвания и на 21 март изпрати необходимите съобщения за забрана достъпа до въздушното пространство, в зоните където ще има опасност по време на изстрелването, до гражданската авиация на САЩ, Япония, Русия, Китай, Швейцария и Южна Корея, които използват това въздушно пространство.

Изброените страни взимат необходимите мерки в съответствие с международните договори и практика.
Единственно Япония се опитва да нагнетява напрежение, като че ли става нещо много сериозно, наричайки изстрелването на експерименталния комуникационен спътник "Кванменсон 2" "враждебен акт".
Разрушителите въоръжени с управляеми ракети Конго и Шокаи на японските агресивни морски сили и разрушителя "крал Сечжон" на южнокорейския марионетен флот вече са разположени в Източно корейско море. Японските реакционери, без никакво право, обявиха за своя държавна политика да "прехванат" спътника ако КНДР извърши изстрелването му.
Генералният щаб на КНА тържественно заявява във връзка със създалата се ситуация:

1. Ако Япония посмее най-безумно, да "прехване" спътника за мирни цели на КНДР, Корейската народна армия ще НАНЕСЕ РЕШИТЕЛНИ И СМЪРТОНОСНИ УДАРИ НЕ САМО ВЪРХУ РАЗПОЛОЖЕНИТЕ ВЕЧЕ НА ПОЗИЦИЯ СРЕДСТВА ЗА ПРЕХВАЩАНЕ НО И ПО ДРУГИ ВАЖНИ ЦЕЛИ.

2. САЩ трябва незабавно да изтеглят своите сили от района ако не желаят да бъдат засегнати от споменатите удари.

3. Южнокорейските марионетки трябва да се въздържат да пречат на изстрелването, за да спечелят благоволение на своите американски и японски господари.

Построяването на атомна електроцентрала в Северна Корея би било голям скок напред за страната. Недостигът на електричество е основен проблем, защото липсата на електричество възпрепятства работата на :
1) жп-транспорта. Най-бързият и ефективен сухопътен транспорт.
2) фабриките за селскостопанска техника. Заради недостига на такава селското стопанство има понижена производителност, което пък води до недостиг на храна.
3) заводите за синтетични горива. Липсата на естествени горива налага разработването на синтетични, но за тяхното производство се изисква много електричество. Недостиг и на синтетично гориво означава, че и наличната селскостопанска техника е неизползваема.
4) мините. През 90-те години десетки големи мини в Северна Корея бяха наводнени заради спиране на помпените инсталации, причинено от липсата на електричество. Производството на метали, минерали и земни горива като мед, желязо, уран, никел, въглища, олово, мрамор, спадна в пъти.
5) научните институции. Северна Корея разполага с 3 циклотрона за изследвания в областта на физиката на елементарните частици, десетки обсерватории и институти за микроелектронни компоненти. Всички те се нуждаят от електричество, за да може КНДР да усвои нови познания за целите на ядрената и космическата си програма.

Мога само да добавя, че построяването на реактори с топлоносител и забавител обикновенна вода (подобни на съветските реактори тип ВВЕР и на американските PWR) СЪС СОБСТВЕНИ СИЛИ ОТ КНДР, ще е наистина огромно постижение.
Най-важното обаче е, че КНДР обяви, че ЩЕ ПРОИЗВЕЖДА ГОРИВОТО ЗА ТЕЗИ РЕАКТОРИ СЪС СОБСТВЕНИ СИЛИ. Горивото за реакторите е уран обогатен до 4-5 % с изотопа 235 (в природния уран изотопа 235 е само 0,7 %). Изотопното обогатяване на урана сега е монопол на няколко страни (Русия, САЩ, Франция, Китай, англо-холандски консорциум).
Овладяването на технологията за изотопното обогатяване означава освен всичко друго, че КНДР ще може да произвежда и уран обогатен до над 80 % с изотопа 235, което ще позволи бързо да увеличи както количественно, така и да се подобри качественно ядрения арсенал за възпиране.

Според доклади на МААЕ още през 1987-88 КНДР и СССР са започнали преговори по изграждане на четири 400-МВт реактори. За съжаление, преговорите и СССР се разпадат. През 1992 Германия предоставя химикали за преработка на уран. Още преди това обаче МААЕ е подпомагала Северна Корея с технологии за преработка на уран и производство на радиоактивни изотопи за медицински цели. Организацията прекратява сътрудничеството си с КНДР през 1994. Запасите от уран на КНДР се изчисляват на 4,5 милиона тона, като според руски експерти на година се произвеждат около 2000 тона руда. Тези количества са напълно достатъчни за захранването на средно голяма АЕЦ и едновременно с това подържане на цикъл за изработка на плутониеви елементи за ядрено оръжие.

В момента обаче, КНДР разполага с един-единствен 5-мегаватов реактор в научно-изследователския ядрен център край Йонбьон. В същия център са положени основите на 50-мегаватов реактор. За него има издадена заповед за строителство, но по строежа от дълго време не се забелязва напредък и вероятно проектът е замразен. Ако бъде построен този реактор, производството на плутоний ще се увеличи 10 пъти.

КНДР има всички предпоставки да развие мощна и независима ядрена програма както за граждански, така и за военни цели. Освен изброените държави, уран обогатяват Иран и Пакистан, които са снабдявали Северна Корея с центрофуги и други важни елементи за развитие на атомна промишленост.

По-многоброен и по-усъвършенстван севернокорейски ядрен арсенал означава по-малко световно влияние и свобода на действие за САЩ и техните съюзници. Важно е обаче и разработването на далекобойни балистични ракети. Изстрелването на спътник през април доказа, че КНДР разполага с необходимите знания и технологии за производство на междуконтинентални ракети.

Още преди това обаче МААЕ е подпомагала Северна Корея с технологии за преработка на уран

МААЕ помага само с технологии за добив и преработка на уранова руда най-много до уранов окис който да се изнася, но пречи с всички сили на неядрените държави да разиват технологиите за изотопното обогатяване на урана които могат да ги направят независими.

Запасите от уран на КНДР се изчисляват на 4,5 милиона тона, като според руски експерти на година се произвеждат около 2000 тона руда. Тези количества са напълно достатъчни за захранването на средно голяма АЕЦ и едновременно с това подържане на цикъл за изработка на плутониеви елементи за ядрено оръжие.

Ако КНДР развие, в перспектива, ядрена енергетика на основата на реактори-размножители с бързи неутрони това количество уран ще стигне за да задоволи всички нужди от енергия на КНДР за много хиляди години.

В момента обаче, КНДР разполага с един-единствен 5-мегаватов реактор в научно-изследователския ядрен център край Йонбьон. В същия център са положени основите на 50-мегаватов реактор. За него има издадена заповед за строителство, но по строежа от дълго време не се забелязва напредък и вероятно проектът е замразен. Ако бъде построен този реактор, производството на плутоний ще се увеличи 10 пъти.

Това са данни на МААЕ, но е много вероятно КНДР да има поне още един реактор за чисто военни цели, който не е невъзможно да бъде скрит дори от най-съвременните средства за разузнаване.

Освен изброените държави, уран обогатяват Иран и Пакистан, които са снабдявали Северна Корея с центрофуги и други важни елементи за развитие на атомна промишленост.

Ставаше дума за обогатяване в големи мащаби и за масово производство и продажба на гориво за ядрени централи от обогатен уран. Това, поне засега не по-силите на Иран който има една малка опитна инсталация и дори на Пакистан който задоволява само собствените нужди. Що се отнася до това кой кого е снабдявал с центрофуги, водещия пакистански учен в областта на ядрените технологии в интервю преди години обясни на западните журналисти, че КНДР няма нужда да купува центрофуги от Пакистан, защото е толкова напреднала в тази технология, че по-скоро Пакистан може да купи такава техника от КНДР.

Важно е обаче и разработването на далекобойни балистични ракети. Изстрелването на спътник през април доказа, че КНДР разполага с необходимите знания и технологии за производство на междуконтинентални ракети.

Не трябва да забравяме възможността балистичните ракети да бъдат изстрелвани и от подводни лодки каквито КНДР има в изобилие и сама произвежда.
Демонстрираното от КНДР още преди 10-15 години ниво на развитие на ракетната техника напълно позволява да бъдат произвеждани компактни едностепенни балистични ракети за подводни лодки с характеристики подобни на съветската Р-27 от 60-те години на миналия век. Ето основните данни на Р-27:

• Тегло: 14.200 kg
  
• Диаметър: 1.50 m
  
• Дължина: 8.89 m
  
• Бойна част: 650 kg
  
• Максимална далечина: 2400 km
  

А ето и директна информация, с източник http://en.wikipedia.org/wiki/R-27_(missile), че КНДР не само е разработила подобни ракети, но и дори е продала 18 броя от тях на Иран още през 2005 г. цитирам: "North Korea was reported to have reversed engineered the R-27 with the help of ex-Russian missile engineers from VP Makeyev Design Bureau in the 1990s. Two variants, a land based mobile TEL version and a sea-based version was reported to have been developed with the names BM25/Musudan-1. Iran was reported to have purchased 18 missiles in 2005.
3-4 такива ракети идеално влизат във вертикални шахти на обикновенни дизел-електрически подводни лодки с тонаж около 2000 тона.
Така, че междуконтиненталните балистични ракети не са единственото и дори не са най-ефективното решение за да се създаде потенциал за възпиране който може да достигне територията на САЩ.

Наистина, напълно възможно е КНДР да разполага със скрит реактор. Западните наблюдатели твърдят, че в севернокорейската атомна промишленост работят около 3-4,000 души, но според избягал от КНДР атомен физик те са над 100,000. Освен това, до ядрения опит през 2006 повечето западни държави предполагаха, че КНДР няма атомна бомба.

Колкото до ракетата Р-27, Северна Корея произвежда подобрен модел ("Мусудан") с по-голям обсег и възможност за разполагане под формата на мобилни наземни ракетни комплекси. Характеристики на ракетата Мусудан :

Тегло - около 20,000 кг
Дължина - около 10.6 м
Диаметър - 1.5 м
Обсег - 3,200 - 4,000 км

Вероятно тя е първата степен на Ънха ("Млечен път"), с която беше изстрелян спътникът Кванмьонсон-2.

5 мегаватовия реактор е в експлоатация от средата на 80-те години. Строителството на 50 мегаватовия реактор е започнало в началото на 90-те години и след това по него не се работи. Между другото корейците още тогава планираха и още по-мощен 200 мегаватов реактор от същия тип (графит забавител и въглероден двуокис топлоносител). Това е електрическата мощност на споменатите реактори ако произвеждат ел. енергия. Топлинната им мощност е 5 пъти по-голяма (кпд около 20 % е типичен за този тип реактори).
Абсолютно несериозно е да се мисли, че цели 15 години корейците са спали и нищо допълнително не са направили за да развият своята ядрена индустрия и технология.
А минималното което са направили, за този период, е според мен е:
1. Инсталация за изотопно обогатяване на уран с центрофуги с достатъчен капацитет да осигури слабообогатен уран за работата на 2 водо-водни реактора по 1000 мегавата електрически (3200 мегавата топлинни) всеки или да произведе съответното количество високообогатен уран.
2. Реактор със забавител графит и топлоносител вода, за наработка на плутоний, с мощност от поне 200-300 мегавата топлинни.

Да се скрие ядрен реактор главното е да се скрие и отведе топлинната енергия която той произвежда. Когато реакторът е със равнително малка мощност (200-300 мегавата топлинни) това не е кой знае колко сложно. Вариантите са много.
Но дори такъв малък реактор може да произведе 70-80 килограма плутоний годишно от който, в зависимост от нивото на използваната технология могат да бъдат направени поне 20 ядрени бойни части за балистични ракети с тегло до 500 килограма и мощност от 10 до няколко десетки килотона всяка.

Що се отнася до подводните лодки, не е задължително балистичната ракета да се изстрелва от вертикална шахта и от подводно положение.
Много по-лесно е да се използва наземната подвижна пускова установка и да се "вкара" в подводната лодка. В този случай могат да се използват и старите лодки проект 613 и 633 въоръжени с по 1-2 ракети разположени хоризонтално и изстрелвани в надводно положение.
Естественно надводния старт си има недостатъци, но позволява бързо да се създаде ударен подводен флот с ядрени балистични ракети като се използват съществуващите стари подводници.

Не е лесно да се скрие реактор, каквото и да си говорим, но по укриването севернокорейците са, смея да кажа, най-добрите в света Основния начин, по който се следи ядрената дейност на една държава, е отделянето на криптонови изотопи (в частност криптон-85) в атмосферата при екстракцията на плутоний-239 от реактора. Учудването на инспекторите от МААЕ беше голямо, когато в Йонбьон откриха въглеродни филтри, улавящи криптона. Това доста озадачаваше американците, които не успяваха да засекат дори минимални количества от него около централата, дори със сигурност да знаеха, че там се произвежда оръжеен плутоний. Напълно възможно е такива филтри да са поставени на други обекти в страната. Много интересна статия по въпроса, на английски - http://www.newscientist.com/article/dn3960-krypton-clue-to-north-korean-nuclear-progress.html

Основен проблем за севернокорейските балистични ракети е, че управлението им се осъществява посредством графитните перки на стабилизаторите, а не чрез карданов компонент в горната част на ракетата както при по-модерните МКБР. Това намалява точността им, а при големи разстояния дори най-малкото отклонение от зададената траектория може да доведе до пропуск от порядъка на километри. Изстрелването на Ънха доказа, че севернокорейците вече имат солидна технология за първата степен - най-вероятно Р-27. Проблемът е с третата степен. И досега не стана ясно успял ли е спътникът да влезе в орбита, или не (Според мен да, но е спрял да работи скоро след това). Ако спътникът и третата степен са паднали в Тихия океан, както повечето космически агенции твърдят, то КНДР има още да работи върху успешното обратно навлизане в атмосферата на бойната част.

Не е лесно да се скрие реактор, каквото и да си говорим, но по укриването севернокорейците са, смея да кажа, най-добрите в света

Един елементарен вариант. Разполага се ядрения реактор до ТЕЦ на въглища с няколко пъти по-голяма мощност и водата от реактора се смесва с водата от кондензатора на ТЕЦа и постъпва в охладителните кули. А да се скрие самия реактор и не е проблем. Той няма нужда от въздух и не отделя огромно количество изгорели газове и пепел. След като реактори могат да работят на подводна лодка под водата едва ли има проблем да ги скрият на сушата.

Основния начин, по който се следи ядрената дейност на една държава, е отделянето на криптонови изотопи (в частност криптон-85) в атмосферата при екстракцията на плутоний-239 от реактора.

Екстракцията на плутония става при преработката на отработилото ядрено гориво след неговото извличане от реактора и може да да се извършва много далеч от самия реактор.
Радиоактивните емисии дори на мощните ядрени реактори, след стандартните филтри, са десетки пъти по-ниски от тези на въглищните централи със същата мощност. Това между другото е неизвестно на широката публика. Така, че радиоктивните емисии на реактор с малка мощност разположен до ТЕЦ на въглища едва ли изобщо могат да бъдат разпознати. Ако се взимат проби от почвата и водата до ТЕЦа вероятно могат да открият повишена концентрация на някой нехарактерен за въглищна централа изотоп, но едва ли ще ги пуснат да взимат проби където им скимне.

Основен проблем за севернокорейските балистични ракети е, че управлението им се осъществява посредством графитните перки на стабилизаторите, а не чрез карданов компонент в горната част на ракетата както при по-модерните МКБР.

Графитните кормила се поставят в газовата струя на двигателите (газови кормила) и отклоняват тягата на двигателите докато работят. Това е технология на ниво немските Фау-2 и съветските Р-17 (Скъд) от 50-те години. Новите корейски ракети са с отклоняеми малки рулеви двигатели, както всички МБР от 60-те години насам, което им позволяват да се управляват по цялата траектория и да имат напълно достатъчна точност. Нелогично е да можеш да правиш съвременни основни двигатели с голяма мощност, а да не направиш малките рулеви двигатели. Още по-безумно е на междуконтинентална ракета да имитираш система за насочване от ракета с радиус 300 километра.

Изстрелването на Ънха доказа, че севернокорейците вече имат солидна технология за първата степен - най-вероятно Р-27. Проблемът е с третата степен. И досега не стана ясно успял ли е спътникът да влезе в орбита, или не (Според мен да, но е спрял да работи скоро след това). Ако спътникът и третата степен са паднали в Тихия океан, както повечето космически агенции твърдят, то КНДР има още да работи върху успешното обратно навлизане в атмосферата на бойната част.

Основният технически проблем винаги е бил първата степен защото там е най-мощния двигател, тя минава през атмосферата и изпитва големи натоварвания и там се извършва основното насочване. При корейците няма спор, че правилно е сработила не само първата степен, но и разделянето на първата от втора степен както и самата втора степен която е паднала в предварително посочения район на Тихия океан (около 3200 километра от мястото на старта).
Ракетата изстрелвана от подводна лодка, с далечина на полета 2-3 хиляди километра, е едностепенна, скоростта при обратното навлизане в атмосферата е много по-ниска отколкото на МБР. Освен това корейците отдавна са приели на въоръжение ракети с подобна далечина на полета, т.е. решили проблема с навлизането в атмосферата на бойната част на подобни ракети.
Що се отнася до съдбата на третата степен и самия спътник, в света няма НЕЗАВИСИМИ средства за надеждно откриване и проследяване на спътници които да бъдат арбитри в случая.
Корейците твърдят, че спътника предава редовно телеметрична информация от орбита, че се наблюдава устойчиво от националните средства за проследяване и излъчваните от него сигнали се приемат успешно от наземните станции ВЪПРЕКИ ОПИТИТЕ ДА БЪДАТ ЗАГЛУШАВАНИ.
Американците твърдят, че е паднал в океана без да се отдели от втората степен.
И двете страни могат да имат мотиви за да използват дезинформация, но е факт че само американците промениха своите твърдения. Те отначало заявиха, че се готви изпитание на балистична ракета. След това казаха, че всъщност е било неуспешен опит за изстрелване на спътник.

Честно казано, Тепходон-2 / Ънха има доста голямо сходство с РТ–2 (поне на външен вид).



Доколкото прочетох, американците са си променили първоначалните изчисления и вече предполагат пропътувано разстояние от 3,900 км за ракетата. Лично според мен е нелогично да пропътува такова разстояние и да не успее да достави спътник в орбита (въпреки че не е изключено, ако траекторията е била сбъркана още от изстрелването).

Честно казано, Тепходон-2 / Ънха има доста голямо сходство с РТ–2 (поне на външен вид).

РТ-2 не беше ли с твърдо гориво, а Унха е с течно. Това е много по-голяма разлика от външното сходство. Но наистина като гледам първата степен на Унха от нея става чудесна ракета за подводни лодки с далечина поне 2500 километра.

Доколкото прочетох, американците са си променили първоначалните изчисления и вече предполагат пропътувано разстояние от 3,900 км за ракетата. Лично според мен е нелогично да пропътува такова разстояние и да не успее да достави спътник в орбита (въпреки че не е изключено, ако траекторията е била сбъркана още от изстрелването).

Отначало японците обявиха, че втората степен била паднала на 1800 километра, което означава че не е работила щатно. след това се поправиха, че ни били километри, а морски мили, което вече означаваше над 3200 километра и попада точно в края на зоната обявена предварително от корейците. Значи всичко, поне до тук е било без проблеми. И работата на двигателите и на системите за насочване и разделянето на степените. По-голямото разстояние прелетяно от втората степен би могло да означава, че вероятно третата степен със спътника също се е отделила правилно, но не доказва, че двигателите и са работили колкото трябва за да изведат спътника на орбита.
Все пак тези колебания показват, че дори такъв сравнително голям по размери обект като втората степен не може да бъде точно проследен даже от мощните щатски радари за наблюдение на космическото пространство, а какво остава за малката трета степен и още по-малкия спътник. И това без никакво противодействие от корейска страна.
Що се отнася до сигналите излъчвани от спътника, те също не е лесно да се засекат и е абсолютно невъзможно да ги открият радиолюбители ако някой се опитва да ги заглушава. А американците имат интерес да заглушават тези сигнали дори и само за да попречат на корейците да получават телеметрична информация за работата на системите на спътника (за ориентация, за комуникации и т.н.). Корейците пък имат интерес сигналите от спътника да се излъчват за кратко, кодирано и само над Корея за да се опитат да скрият максимално информация от американците за работата на същите системи на спътника.

Данните за спътника според КНДР са следните:
Влизане в орбита в 11:29:02 часа, 9 минути и 2 секунди след изстрелването;
Елиптична орбита с инклинация 40.6 градуса;
Орбитален перигей - 490 км, орбитален апогей - 1,426 километра;
Продължителност на обиколката около Земята - 104 минути и 12 секунди;
Честота на радиопредаване - 470 мегахерца;

Ако спътникът е с тегло, по-малко от 50 килограма и малък размер, едва ли би било лесно да бъде засечен от какъвто и да било радар. Това американците го признаха още през 1998, когато беше първият опит за изстрелване на спътник. За ракетата, не съм много сигурен, че може да се побере на подводна лодка 613. Дължината на 613 е около 75 метра общо, на 633 - около 77, а дължината на тристепенна Ънха е към 35 метра. Предполагаемото тегло на Ънха е към 80 тона. Би било изключително трудно (ако не и невъзможно), да се прикачи външно дори една такава ракета към подводница от този тип. С Р-27 нещата стоят другояче. Севернокорейската Р-27 (мисля Мусудан й се викаше) е малко по-дълга, но по-лека от руския оригинал. Мусудан има дължина от 12 метра, диаметър 1,5 метра и тегло от 12 тона, а руската - 9 метра дължина и 14 тона тегло. Олекотяването най-вероятно предполага намерение за разполагане както на подводна лодка, така и на самоходни установки. Тегло от 12 тона е приемливо за разполагане на стандартен МАЗ-543 (същия като за Р-17 и 10-тонната ТР-1 Темп). С малко нагаждане, Мусудан е съвместима и за разполагане на проект 613 по подобие на П-5 в цилиндри (12 м дължина, 1 м диаметър и 5 тона тегло за ракетата).

Ънха може да се разположи без проблем на търговски кораб, което в интерес на истината е далеч по-ефективно, прикрито и лесно решение.

Имах предвид, че на базата само на първата степен на Унха може да бъде разработена умален едностепенен вариант идеален за подводни лодки.
При диаметър 1,5 метра (около два пъти по-малко от първата Унха) и дължина около 9 метра се получава тегло около 14-14,5 тона.
Със 650 килограма бойна част далечината ще е около 3000-3500 километра.
Ако се намал далечината на 2500 километра ще се получи още по-къса (около 7,8 метра) и компактна ракета.
2-3 такава ракети могат без проблем да се напъхат в 1500 тонна подводна лодка във вертикални шахти, което е най-добрия вариант за балистична ракета.
12 метра е доста голяма дължина за такава лодка и е по-подходяща за подвижния земен вариант.
П-5 все пак не е балистична, а крилата ракета.
Надводния кораб не е добро решение. КНДР има малко големи търговски надводни кораби в океана и при напрегната обстановка до всеки от тях най-малкото ще сложат да го следят 2-3 ударни разрушителя на САЩ или на техните съюзници. Цялата Унха е дълга над 30 метра и е невъзможно разполагането й във вертикални шахти дори на голям кораб. А едва ли ще има време да я вдигат вертикално и да я изстрелват на надводен кораб.
Освен това могат изобщо да забранят движението на корейски търговски кораби или да им правят проверки за скрито оръжие в период на криза.
Подводната лодка си е друго нещо. Те по своята същност са "невидим" кораб. Наскоро една китайска дизелна подводница се приближи незабелязано на разстояние торпеден изстрел до американски самолетоносач и за това писаха дори у нас.
Сега на дизелните лодки слагат нови системи за дълъг подводен ход и такива лодки изобщо няма как да ги спрат при съвременното ниво на техниката. Лодките и техните ракети практически обезмислят разработваната сега американска противоракетна отбрана.

За да можем да оценим възможностите за изстрелване на балистична ракета от подводна лодка, трябва най-напред да видим с какви подводници изобщо КНДР разполага.

1) Най-многобройната й подводна лодка е Сан-О. Водоизместимостта й е около 360-370 тона и има дължина от 34 метра, което я прави абсолютно неподходяща да пренася по-далекобойни ракети. Според мен обаче в товарното й отделение може да се събере една (максимум две) ракети Хвасон-5 с обсег 330 километра, или ОТР-21. Много смисъл от това обаче няма.

2) Проект 613 с водоизместимост до 1,300 тона. На тази единственият вариант за разполагане на ракети е външно, нещо от тоя сорт:



КНДР има 4 такива подводници.

3) Проект 633 е по-логичен вариант за подводна лодка-ракетоносец предвид големия брой на въоръжение (около 25 съветско и към 20 китайско производство). Аз също смятам, че разполагането на ракети във вертикални шахти на тази лодка е възможно, но са необходими модификации в корпуса. Това според мен не би представлявало проблем, имайки предвид покупката на десетина подводни лодки 629 от Русия в началото на 90-те. Те имат по три вертикални шахти за 13-метрови ракети Р-21. Не би било проблем да се копира технологията, или направо да се извадят шахтите от старите подводници, да се ремонтират, и да се пъхнат на 633.

Разполагане на ракети по кораби не е добър вариант за евентуална стрелба срещу САЩ, но би било удачно срещу Япония и американски бази в Тихия океан. За тази цел не са необходими по-сложни ракети от двата типа Хвасон (330 и 700 км обсег) и евентуално Нодон-1 (1,300 км обсег).

Ако са купили лодки проект 629 от Русия (за което не знаех) тези лодки от никакви допълнителни реконструкция не се нуждаят. Една лодка от този тип (без ракетите) СССР със сигурност е дал на КНР през 1961 година малко преди развалянето на отношенията.
Тези лодки са с водоизместване 2300 тона (надводно) и от тях са изстрелвани както Р-13 от насводно положение (около 4 минути след изплуване на лодката са нужни за изстрелването на първата Р-13). Така и Р-21 от подводно положение. Р-21 е едностепенна ракета с далечина на полета 1400 км. и технологичното и ниво е доста по-ниско от това на Р-27 и съвременните корейски ракети. Р-21 могат да престоят готови за сарт в шахтите на лодката до 3 месеца. След това е нужно да се разтоварят в базата и да се провери техническото им състояние и отново да се заредят. Докато Р-27 може да стои заредена 15-20 години в шахтата през целия си живот.
В лодка проект 629 не е проблем разполагането директно в шахти, като едостепенна морска ракета, на втората степен на Унха (диаметър примерно 2,4 метра, дължина около 12 метра и тегло към 25 тона). Далечината на която може да "хвърли" 650-700 кг. бойна част такава ракета би трябвало да е около 4000 километра.

Всъщност, в началото на 90-те години КНДР купува общо 12 подводни лодки от два проекта - 641 и 629. Доколкото знам, 10 от тях са 629. Проблема е, че са купени като скрап - имат пробиви в корпуса, силно ръждясали са и двигателите им са повредени. Част от оборудването вътре също липсва. 641 най-вероятно са използвани за резервни части, не виждам голяма полза от тях при наличието на доста по-голям брой от 633.

"Ръждасялаите" корпуси с течове могат лесно да се ремонтират, а всичко останало и без друго подлежи на подмяна. Все пак от 10-12 "ръждасяли" лодки винаги могат да се комплектоват 4-5 изправни.
Ценното е, че са имали готови лодки като образец и не се налагало да губят време за много неща. Например конструкцията на ракетните шахти е от голям интерес. Заедно с информацията за купуване на ракети Р-27 всичко си застава на мястото.
Един модернизиран вариант на проект 629 въоръжен с модернизирани ракети Р-27 е оръжие за възпиране което надеждно може да достигне и порази всяка цел в света, днес и в обозримо бъдеще.

А Р-27 с лодките 629 и днешния успешен ядрен опит доказва, че ядреното възпиране си е вече факт

Новият успешен ядрен опит на КНДР предизвика сериозен смут в мозъците на нашите фенове на Пентагона.
Един от тях, Алберт Аврамов, очевидно не е могъл да заспи цяла нощ, за да напише статия за "Дума" по този повод.
Според Аврамов "светът" заклеймил корейския опит. Същият този "свят" който не си мръдна малкия пръст за да защити Ирак от американската агресия и окупация. А Ирак нямаше ядрено оръжие и не беше извършил ядрени опити. Така, че корейските ръководители, поставени от САЩ в "оста на злото" заедно с Ирак, имаха ясен избор: или "светът" да ги "подкрепя" докато не станат жертва на някой нов "шок и ужас" или да ги "заклеймява" защото осигуряват мира за страната си.
Един от тези които сега "заклеймяват" корейците и техния лидер, в един руски военен вестник ("Независимое военное обозрение"), преди време, дори открито недоволстваше, че японците избързали да поставят неприемливи искания към Пхенян при преговорите. Трябвало да "изчакат" ядреното разоръжаване на КНДР да стане "необратимо" и тогава да щели да получат всичко каквито искат.
Сериозното душевно разстройство в което е изпаднал Аврамов си личи дори само от твърдението му, че: "светът не жадувал да срути постиженията на Северна Корея и затова нямало и най-елементарен аргумент за да се оправдае желанието на Пхенян да се защитава". Ако изполваме "аврамовата" логика би трябало да установим, че "светът" най-много жадува да срути постиженията на САЩ и затова те имат най-сериозните аргументи да притежават най-мощния ядрен арсенал в света.
Друг сигнал за разклатеното душевно равновесие на автора от "Дума" е и възмущението, че лидерите в Пхенян били "хукнали да защитават жизнен стандарт на мизерия, ограничения и глад с най-унищожителните оръжия". Очевидно фена на Пентагона от "левия печат" е убеден, че една американска агресия и война на полуострова ще повиши жизнения стандарт на северокорейците и ще ги направи "щастливи" по подобие на гражданите на Ирак.
Накрая Аврамов с оптимизъм заявява, че "радетелите на мракобесието в света" били по-малко от пръстите на двете му ръце. Но за съжаление в цялата си статия дава доказателства, че съвсем не са толкова малко тези които, подобно на него, се надяват разбойниците от Пентагона, да успеят да обезоръжат северокорейците с международен натиск, преговори и празни обещания, след което да удавят страната им в кръв.

Абе моля ти се, дори няма да си правя труда да чета нечии журналистически глупости. Севернокореецът не живее в мизерия - не проси по улиците, получава си заплатата на време, здравеопазването и образованието му са осигурени, не плаща данъци. Причината САЩ да вдигат толкова шум около Северна Корея е именно вътрешните проблеми на средностатистическия американец - увеличаващия се брой безработни, неефективното и скъпо здравеопазване, лошото образование, затъващата икономика.

Реагирах така защото въпросната статия се появи в "Дума" и очевидно е насочена към тези които имат малко по-критично отношение към САЩ, ЕС, НАТО и т.н., защото се предполага, че много от тях четат този вестник.
Ако го беше написал в десните или "независими" вестници изобщо нямаше да му обърна внимание.
Що се отнася до самия ядрен опит. Оценките за мощността му се колебаят от 4 до 20 килотона. Оценките за силата на предизвиканото земетресение са от 4,7 до 5,0 по Рихтер. При това положение минималната оценка от 4 килотона се базира на абсурдното предположение, че корейците искат изпитанието да предизвика максимален земен трус и по-възможност да си нанесат сами максимални щети. За тази цел те би трябало да изберат много здрави скали и да сложат взривното устройство така, че да има идеален контакт с обкръжаващата го скална маса.
Тъй като Корея е малка страна и е населена с разумни същества, е очевидно, че изпитанието е проведено в такава почва която поне няколко пъти отслабва сеизмичното действие на взрива, а това изобщо не е проблем да бъде направено. Отслабване до 10 пъти може да бъде постигнато без големи усилия само с избор на мястото на опита.
Тъй като в корейския случай има данни, че отслабването при първия опит, през 2006 г., е било 5 пъти (тогава магнитуда беше 4,2 по Рихтер който отговаря на минимална мощност от 0,8 килотона, а корейците са съобщили на китайците, че истинската мощност е била 4 килотона), то може със сигурност да се приеме, че втория опит е бил с мощност около 20 килотона.
Трябва също така да се има предвид, че и в двата случая става дума само за "запалката" (първата степен) на около 20-30 пъти по-мощно устройство, което няма как да бъде изпитано под земята в малка страна като КНДР. Защото подземен взрив на устройство с мощност 400 килотона, дори с 5 пъти отслабване, ще предизвика земетресение с магнитуд над 6 по Рихтер. Надземен взрив е още по-опасен, а взрив на голяма височина може да повреди антени и дори далекопроводи на голямо разстояние.
Вероятно скоро предстои и демонстрация на междуконтинентална ракета изстрелвана от подвижна пускова установка, което е напълно в рамките на демонстрираните досега от КНДР възможности.
Една двустепенна ракета с бойна част с тегло около 700 килограма и далечина около 10 000 километра, при достигнатото ниво на ракетна техника от корейците, не трябва да е по-тежка от 35 тона и по-дълга от 14 метра. Това е напълно по възможностите на ж.п. платформа и вероятно на автомобил. А ж.п. линии и тунели в КНДР бог дал.

Преди време ми попадна една доста интересна статия, в която се казваше, че Русия е продала на КНДР пускова установка за РТ-2ПМ Топол (без самата ракета). Руснаците могат да си позволят тази продажба, тъй като това е единствената страна в света, за която могат да са сигурни, че няма да им издаде военните тайни Не мога да намеря тази статия, нито една друга, в която пишеше за засечени остатъчни следи от тритий в първото устройство.

Топол е малко по-тежка от това което сметнах за корейската подвижна ракета защото е с твърдо гориво, което по принцип има малко по-нисък специфичен импулс от течните горива от типа АТ+НДМГ. Теглото на Топол е 45 тона, докато корейската ракета не би трябвало да тежи повече от 35 тона. Естественно твърдите горива имат други предимства, които са важни особенно за бойни ракети.

Проблемът е, че корейците нямат голяма твърдогоривна ракета, или май изобщо нямат такава. Само Тхокса-та (подобрената "Точка") е твърдогоривна, и вероятно третата степен на Ънха. Очевидно имат доста опит в течните горива, но съдейки по досегашните им разработки, при твърдите нещата не са много напред.

Колкото до самия опит, той е чисто доказателство за напредналостта на севернокорейската атомна техника. Малка ядрена бомба, около 4 килотона, на 5 километра под земята - какво по-солидно доказателство.