Спорт - какъв е той при капитализма и какъв - при социализма

Рика Райниш: Всички взимат допинг
Трикратната олимпийска шампионка по плуване Рика Райниш заяви ден преди старта на Олимпийските игри, че повечето от спортистите прибягват до употребата на забранени вещества.

"Мисля, че в днешно време повече от спортистите се допингират, все едно дали става въпрос за плуване, лека атлетика, гребане или колоездене", заяви олимпийската шампионка от Москва 1980.

Нейното подозрение не изключва и германските спортисти. "Със сигурност. Не искам да обидя никого, но в спортовете за издръжливост нямат друга възможност за постигане на силни резултати, освен да се допингират", подчерта бившата плувкиня.

Самата тя е разбрала дълго време след олимпийските си победи, че е използвала забранени субстанции без да знае и против волята си.

"Има и спортисти, който не използват допинг и опитват да спечелят по честен и почтен начин. Те обаче вероятно никога няма да станат олимпийски шампиони", завършва Райниш.

http://topsport.ibox.bg/news/id_1890816063

На запад вече всяка школа е ,като на изток преди 1989г. !

Това не го разбрах...

Тва малко ми бие на
При Капитализма човек експлоатира човека а при комунизма е точно обратното

Всички зимат допинг ако искат да са шампиони няма значение какъв е строя

Това не е вярно, че всички взимат допинг. При социализма и още повече при комунизма, спортът ще стане отново спорт, а не поредната фабрика за пари.

"При социализма и още повече при комунизма, спортът ще стане отново спорт, а не поредната фабрика за пари."

-> pri Kapitala se kazwa ... "doping" / Pri soza ... "anabolika" ;-)
-> pri Kapa ... moje6 i da porepe4eli6 niakoia i druga para; pri soza -> da te pusnat do 4ujbina ;-)

iltempo1 написа:"При социализма и още повече при комунизма, спортът ще стане отново спорт, а не поредната фабрика за пари."

-> pri Kapitala se kazwa ... "doping" / Pri soza ... "anabolika" ;-)
-> pri Kapa ... moje6 i da porepe4eli6 niakoia i druga para; pri soza -> da te pusnat do 4ujbina ;-)

да напомням ли че се е водило студена война по онова време?

lordico написа: да напомням lи че се е водило студена война по онова време?

.. twa pak kavo zna4enia ima ??? Samia fakt 4e niakoi triabva da te "puska" ili "da ne te pusne" ... ve4e e robsvo!

I o6te niakolko takiva razporedvi .. i horata biagaha s udovolstvie na "Zapad" .. kadeto nikoi ne te pita kade hodi6.

Пеле: Футболистите в днешно време нямат сърце, играят само за пари


Легендата на световния футбол Пеле заяви, че футболистите в днешно време играят само за пари и не ги интересува фланелката на кой клуб носят, съобщава „Ройтерс”.


Вчера португалецът Кристиано Роналдо официално премина от Манчестър Юнайтед в Реал (Мадрид) срещу 94 млн. евро и бе представен на „Сантяго Бернабеу” в Мадрид. Думите на Пеле най-вероятно бяха насочени именно към преминаването на Роналдо в Реал, тъй като на представянето си той на няколко пъти целуна емблемата на Кралския клуб.

„Футболистите в момента играят за пари. Не ги интересува за кой отбор се състезават. Днес целуват емблемата на един отбор, а след няколко месеца на друг. По мое време не беше така. Нямаше големи спонсори и всички се наслаждавахме на играта. Трябва ФИФА да приеме някакъв таван на заплатите, за да не взимат такива космически суми. Сигурен съм, че нещата ще са много по-добре, ако това стане”, каза Пеле.


http://www.novsport.com/news44513_1.html

Какво убива млади и здрави футболисти

11 август 2009 | 08:50

26-годишен як и отлично трениран мъж умира от сърдечен удар, докато говори по телефона. Името му е Дани Харке, отскоро е избран за капитан на Еспаньол, затова смъртта му е световна новина. Кой е загадъчният и неоткриваем убиец на видимо напълно здрави професионални спортисти, подлагани редовно на обстойни медицински прегледи? Светът на футбола пази гробовно мълчание, а консултираните лекари уверяват, че модерната медицина "засега е безсилна". Точно в Испания, където клубове като Реал и Барса се перчат с годишни бюджети от 400 и 300 милиона евро, играчи в разцвета на силите си рухват и умират - на терена (Антонио Пуерта) или в хотела (Харке).

Въпросите са все същите, както и подозренията, намеците и колебанията. И така: какво става в Испания? Възможно ли е да се умре така, на 26 г., докато говориш по телефона с любимата? Възможно ли е всичките тези трупове да бъдат приписани единствено на фаталността? Преди 2 години Антонио Пуерта, млад и енергичен играч на Севиля, бе покосен на терена от инфаркт на мача срещу Хетафе. В събота почина Даниел Харке, капитанът на Еспаньол, пак от инфаркт, докато почивал в хотелската си стая в Коверчано. Между първия и втория случай, на 31 октомври миналата година, не издържа сърцето и на халфа на Реал М Рубен де ла Ред: животът на младежа бе спасен, но той вече няма да играе футбол.

Три трагедии за 2 години: това не може да бъде приписано само на съдбата, на фаталността. Иначе, както винаги, ръководители и лекари в един глас опитват да разсеят съмненията за нещо "друго". И този път всички казват, че "Харке никога не е имал физически оплаквания, прегледите не показват наличието на каквито и да било проблеми". Само че: как е възможно да умреш така?

Както става в Испания? Смъртта на терена на тези спортисти, на тези мъже, които би трябвало да са символ на върховна физическа издръжливост, се класифицират като "неестествена смърт". А около мъртвите "от неестествена смърт" (15 случая в професионалния футбол от 1999 г. до днес), при липсата на категорични констатации, се пораждат слухове, подозрения. Слухове и подозрения, водещи неизбежно към въпроса, за който всички мислят, но никой не поставя открито: каква връзка има, ако има такава, между всички тези смъртни случаи в елитния спорт и допинга? Тази трагична поредица има ли нещо общо с нехуманното прибягване до фармакологична "помощ"?

Тук не става въпрос само за конкретен спорт: футболът не е по-добър от колоезденето, както и плуването не е по-добро от футбола, и т. н. Това не е и въпрос към отделни страни: защото в Италия не е по-добре от Испания, както и в Испания не е по-добре от Франция или от Източна Европа, и така нататък. Защото е факт, че от доста години в спорта се умира. Без някаква очевидна причина. В последно време в Испания това се случва по-често. "Операция Пуерто", която изнесе на светло една от най-големите централи за допинг, разкривани някога в Европа, е само върхът на айсберга. Но и тя не направи достатъчно дълбоки разкрития. В Мадрид, пред кабинета на главния обвиняем д-р Еуфемиано Фуентес, са чакали някои от най-известните испански футболисти. А също тенисисти, колоездачи и лекоатлети. Испански, но също френски, италиански звезди, и от други националности.

Имената им, най-вече на футболистите, са в тайна. "Държавен допинг", бихме могли да кажем. Същото, което се разкри в Италия между 80-те и 90-те години; което властваше в бившия Съветски съюз и страните от Източния блок (най-вече Източна Германия); което се появи и в Северна Европа, във Франция, в Гърция. Не дойде ли най-сетне моментът за действия? Моментът, в който да отговаряме на въпросите без двуличие? И да разберем наистина какво става? Дано. Освен ако не искаме точно "този" спорт, който "се харесва". Спорт без неудобни въпроси. Спорт, който прикрива и толерира безнравствени криминални злоупотреби. Спорт, който приема да живее със смъртта на спортисти в разцвета на живота си. Спорт, приемащ за нещо нормално лавината от световни рекорди, които траят половин ден, но които преди са устоявали в продължение на години.

Джузепе Тоти,
"Кориере дело спорт",
ПРЕВОД "7 дни спорт".

http://www.sportal.bg/news.php?id=188695