СТАЛИН

ГУЛАГ: ДОКУМЕНТИ ПРОТИВ ЛЪЖИТЕ

Марио СОУСА


Другари, публикувахме на нашия сайт статията на известния американски учен Марио Соуса (Целият материал може да се прочете тук: http://septemvri23.com/gulag.htm). В нея той разобличава дейността на ЦРУ, МИ-5 и продажните западни, руски и български „историци” за т.нар. „умиране от глад” и „репресии” в Съюза на съветските социалистически републики през 30-те – 40-те години на 20 век.

Това е историята на Съветския съюз, история на милиони хора, които уж били репресирани или в резултат на гладуването през сталинско време били умрели в трудовите лагери. В света, в който живеем, едва ли някой не е чувал ужасните истории за смъртта и трудовите лагери на ГУЛАГ. Кой може да не е чувал за милионите умрели от глад и за милионите опозиционери, унищожени в Съветския съюз? В капиталистическите страни тези разкази се повтарят отново и отново в книги, вестници, по радиото и телевизията, във филми, а фантастичното число на милионите жертви на социализма през последните 50 години стремително расте.
Но откъде се взеха тези разкази и тези цифри? Кой стои зад всичко това? И следващия въпрос: кое в тези разкази е истина? Какво се е криело в архивите на Съветския съюз, отворени от Горбачов за исторически изследвания през 1989 г.? Авторите на митове винаги заявяваха, че всички тези разкази за милионите жертви в СССР по времето на Сталин ще се потвърдят, когато бъдат отворени архивите? И какво се случи, когато се отвориха архивите? Потвърдиха ли се тези разкази?
Тази статия ще покаже откъде се взеха сведенията за милионите умрели от глад и в трудовите лагери на Съветския съюз. След проучването на историческите изследвания, направени в съветските архиви, ние сме в състояние да представим информация под формата на конкретни данни относно реалното число на затворниците, времето на пребиваването им в затворите, и на тези, които са осъдени на смърт в сталинския Съветски съюз. Истината се отличава силно от митовете...

ИЗлязъл е том 2 на книгата на Е.Гиндев - "Векът на Сталин" - http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=15788

Внукът на Сталин ще съди вестник

http://www.vbox7.com/play:db44a462

09.10.2009 / 11:54

В Московския районен съд започна дело за клевета срещу руски вестник, заведено от внука на Йосиф Сталин. Според него изданието е накърнил честта и достойнството на съветския диктатор. Евгений Джугашвили иска вестник "Новая газета" да плати обезщетение от 10 милиона рубли или 340 000 щатски долара.

Внукът на Сталин оспорва някои твърдения, съдържащи се в статия на изданието от броя на 22 април. Позовавайки се на наскоро разсекретени съветски архивни документи, в нея пише, че Сталин лично е подписвал заповедите за екзекутиране на хиляди съветски и чужди граждани. Тази година при телевизионно допитване Сталин бе посочен на трето място в класацията на най-великите руснаци.

Неотдавна на една от станциите на московското метро беше възстановена негова паметна плоча, свалена преди десетилетия. Миналата година бившият съветски лидер Михаил Горбачов осъди опитите Сталин да се представя по-скоро като "блестящ управленец", а не като убиец-автократ. .

Поредната грандиозна лъжа"Колкото по-голяма е една лъжа толкова тя е по-невероятна и следователно е по-лесно да се приеме като истина." - Гьобелс

Умопомрачително е, как огромни глупости се тиражират масово и как хората се хващат, вярват им и ги повтарят. Става дума разбира се отново за пропаганда. Много черна и много гнусна. Става дума за една от дежурните теми – жертвите на Сталин (комунизма). Вероятно могат да се намерят много източници от западни „учени” които са броили жертвите на Сталин. Аз ще се посоча един обобщаващ източник който се набива на очи – книгата „Речник на масовите убийства” (1) от Гунар Хайнзон, професор в университета в Бремен, факултет по Науки за човека и здравето (Fachbereich Human - und Gesundheitswissenschaften). Та в това книжле се въртят цифри между 20 и 60 милиона жертви на масовите репресии на Сталин (Солженицин посочвал 66 милиона!). Цифрите са стряскащи но човек може да ги възприеме само ако не мисли или ако е пристрастен. Но за поддържането на такава очебийна лъжа освен глупост е необходима още и чиста злоба.

Една смехотворна и жалка лъжа

По Сталиново време населението на СССР е около 190 милиона. Ако вземем цифрата 60 милиона за вярна то в рамките на 24 години едва ли не всеки трети е бил убит. Като се има в предвид, че семействата тогава са наброявали 5-10 души то дори да приемем цифрата 20 милиона пак от всяко семейство се пада поне един убит или репресиран. Всичко това обаче минава незабелязано за народа. На народа „не се казва”. Крие се. Едва Хрушчов на XXтия конгрес на КПСС (25ти февруари 1956та) го обявява и то пак не се публикува. Публикува се едва през 1989та година (2). Как може това да мине незабелязано? Между 1/10 и 1/3 от населението е репресирано или изтребено и никой не забелязва и никой не се съпротивлява. Представяте ли си каква глупост е това? Съветския съюз губи като минимум 23 милиона души (извън жертвите на Сталин!) през Втората световна война, а общо участвалите във войната са около 40 милиона и във всяко семейство има участник във войната, в повечето семейства има убит човек, а в някой семейства по няколко убити включително до всички мъже. Това за руснаците е толкова очевидно. Инвалидите от войната са ежедневие в следвоенните години, но същия брой репресирани са някак си изчезнали и станали невидими и дори членовете на семействата им не са забелязали, че ги няма?!?! Представяте ли си глупостта? Но в същото време за жертвите на Сталин „историци се колебаят между 20 и 40 милиона” (3)?!? Ами това е все едно да кажете, че руснаците не са забелязали Втората световна война.

Или може би са депортирани? Поставени в лагери и заставени да работят където и са измрели? Да оставим настрана, че всичко това е минало незабелязано за роднините и съседите им. Пак през войната 10 милиона се евакуират в тила, и това е явление което всички помнят. Но преселението на 20 или 40 милиона остава незабелязано. 40 милиона – тогава това е населението на Беларус и Украйна взети заедно. Представяте ли си какво обезлюдяване би настъпило ако такова количество хора бяха депортирани или избити? Дори по-скромната цифра от 8-9 милиона лагерници е неправдоподобна.

После, къде са тия лагери в които са държани 8 до 40 милиона души? Това са от една до 5 българии! От един до пет пъти град Москва (сегашния, 10 пъти тогавашния). Къде са пътищата по които са транспортирани тия хора и с какво са транспортирани? Къде са самите лагери? Няма ги. Германците изтребват около 13 милиона души в концентрационните си лагери и за това са им били необходими около 1600 лагера, десетки от които са не само известни, ами в момента са музеи които всеки може да посети (4). И забележете, немците преимуществено са избивали хората, иначе е трябвало да се грижат за тях, да ги хранят поят и да им осигуряват място за работа и спане. Къде са руските лагери? Във фантазиите на антикомунистите. Три бараки на кръст. И в тях се били събрали 8 до 40 милиона души.

Представяте ли си как се извършват 20 или 40 милиона ареста за 24 години? Та това са минимум по около милион на година и по 3000 на ден. Колко души са необходими за да охраняват 20 милиона затворници? Къде са тия пазачи? Къде са семействата им? Какво са работили тия лагерници? Как са се снабдявали с храна някъде си в тайгата без пътища. Къде са масовите гробове? На 8 до 40 милиона? Няма ги? И няма да се появят, защото масовите репресии на Сталин са една злонамерена лъжа. Мисля, че тези аргументи дори и в този си вид вече са достатъчно убедителни. С по-големи подробности и още по убедително те са разяснени от П. Краснов (5, 6).

Колко е истинския брой на затворниците и убитите при Сталин?

Все още можете да чуете „критики” защо не се били отворели архивите за да се види колко наистина са жертвите на Сталин. Архивите отдавна са отворени (7, включително за чужденци. Само че цифрите в тях са много по-различни от тия които антикомунистите измислят. Подробна статистика на затворниците е дадена от Игорь Пыхалов (7). От нея се вижда че в периода 1921-1954 осъдените на смърт са 799.455, на лишаване от свобода са 2.634.397, на заточение 765.180, общо 4.199.032 души за период от 23 години. За никакви десетки милиони не може да става дума, а осъдените на смърт дори са под милион. Освен това детайлния преглед на документите показва че повечето затворници са били криминални престъпници, а делът „репресираните” е бил по-малко от 1/3. При това въпроса дали все пак „репресираните” не са извършили наистина противодържавно деяние не се разглежда въобще. По някаква безумна причина се считат за невинни. (Чичо сам, лъжеца, така казва. Причината наистина е безумна.) Данните сочат още и че смъртността в затворите (лагерите) е била ниска и се е движила в рамките около и най-често под 2%. Изключение правят годините 1942 и 1943 когато смъртността достига до 10% и дори 20%, но при ангажимента за западния фронт затворниците естествено са се оказали последна грижа. Така многомилионните масови сталински репресии се оказват един тотален пропаганден мит.

Много ли са затворниците по Сталиново време?

Максималния брой затворници по сталиново време е през 1950та година – 1546 души на 100 хиляди души от населението. В края на 1999та за САЩ този показател е 747 на 100 хиляди души (7). Нека осъвременим справката. Според Бюрото за юридическа статистика на САЩ общия брой затворници са 258 на 100 хиляди в затвори до 1 година и 770 на 100 хиляди с дългосрочни присъди. Общо това прави 1028 затворника на 100.000 души. Дори да не отчитаме затворените под 1 година затворниците в САЩ пак са само наполовина от максимума при Сталин. При това, в САЩ това са затворници сега, в мирно време през 2008ма година, докато СССР през 20те до 40те е атакуван от всички страни и почти по всички граници. Финландия напада Съветска Русия през 1921 година. В периода 1933-36 година Япония организира над 2300 въоръжени стълкновения по границата на СССР с Китай. Англия организира диверсии с подставени бойци (басмачи) в средна Азия, главно от територията на Афганистан. Всички съседи на СССР са крояли планове за отнемане на територии от него. Най-накрая идва и Втората световна война, а война без шпионаж не се започва и активира всички врагове на съветите желаещи връщането на стария режим. Така че общо взето учудващо е как затворниците по сталиново време са толкова малко в сравнение със тези на САЩ в мирно време.

Кратко сравнение

Така се оказва, че убитите по времето на Сталин са под един милион. Към тях обаче следва да добавим около 7 милиона жертви на голодомора в целия СССР, но това не са преднамерени жертви. В крайна сметка в СССР се извършва грандиозна социална и икономическа иновация за пръв път в света и никой не е знаел отнапред какво и как точно трябва да стане. Това е отделна тема която е също източник на злостна пропаганда и на която ще се спра в друг текст. Към жертвите на СССР можем да добавим тези от войната в Афганистан – около 1 милион. Така общо се получават около 9 милиона. Като основната тежест се пада на голодомора. Жертвите само от Виетнамската война на САЩ са около 6.5-7 милиона над (4 милиона цивилни! включвайки 600.000 камбоджанци) (9). Корейската война - 3.6 милиона. Ембаргото срещу Ирак след войната в залива – 1 милион. Още един милион иракчани в настоящата война в Ирак. Броя на жертвите на НАТО в Афганистан е неясен. Сухарто – антикомунист, подкрепян и въоръжаван от САЩ и запада – 2 милиона. Да оставим настрана, че жертвите на втората световна война също следва да се припишат на капитализма. Както ще покажа в следващ текст капитализма, расизма, национализма и крайната му форма фашизма имат обща етична основа – неравеството на хората, която е противоположна на социалистическата и комунистическата етика. Това добавя около 60 милиона жертви на сметката на капитализма. Жертвите на поддържаните от САЩ и запада хунти в Латинска Америка са около половин милион. Атомните бомби в Хирошима и Нагасаки – съвсем безсмислено употребени – 400 000 жертви. Като теглим чертата се получава 14-15 милиона жертви на капитализма от Втората световна война насам като жертвите на последната не са включени, срещу 9 милиона за СССР като 7 от тях са преди Втората световна война и са непреднамерени. При това СССР се бореше за по-справедлив свят, за свобода и достойно съществуване. За какво се бореше САЩ във Виетнам? САЩ е провел около 200 въоръжени операции в чужди страни между Втората световна война и 11ти септември 2001ва година (10), СССР – под 20. Но СССР е „Империя на злото”, а САЩ - не. Защо никой не припомня непрекъснато на САЩ за жертвите от Виетнам, Ирак и Латинска Америка? За какво се бори САЩ сега? Измисля си врагове за да води агресивни завоевателни войни с цел грабеж на природни ресурси.

Злонамерена пропаганда от най-високо ниво

За запада обаче истината няма никакво значение. През септември 2008 Европейския парламент приема писмена декларация обвяваща 23 август като ден на възпоминание на жертвите на сталинизма и хитлеризма (11). Забележете, сталинизма е на първо място! Едва ли може да има по-голямо историческо извращение от това. Един леко завишен брой затворници в размирен период на една новообразуваща се държава се поставя наравно с масовото преднамерено и идеологически обосновавано изтребление на цели националности и предизвикването на най-унищожителната война в историята на човечеството. Защо? Защо това се прави? С пропагандна цел разбира се. За да не им идва никога на хората на ум отново за социализъм и справедливост. За да смачкат духа на руския народ – най-многобройния народ опитал се да вземе съдбата си в ръцете си и дал надежда на народите по целия свят. Йезуитщината е върховна. Две напълно противоположни идеологии нацизма и социализма се поставят една до друга и се осъждат заедно. Такива са методите на хуманния запад. Лъжата преди всичко. А ако си с нова кола, вратовръзка и лъснати обувки всички ще ти вярват и особено ако лъжата е грандиозна, както е казал Гьобелс. Това са нашите нови съюзници. От тях вземаме пример. Защо се учудвате тогава, че резултатите ни са такива каквото са?

Заключение

Мисля, че е ясно, че масовите сталински репресии са мит, пропагандна лъжа. Мит съчинен и поддържан напълно злонамерено. Мит който е част от кампанията за злепоставяне на съветския социализъм и на социализма въобще, част от Студената война, част от войната на капитализма срещу човечеството и социалния прогрес. Мит който има за цел да сломи духа преди всичко на руснаците. На руския народ който изобрети нова функционираща икономическа система, която все още държи рекорда по икономически растеж. Система която в рамките на едно поколение преживя най-тежката война в историята и въпреки това успя да осъществи индустриализация каквато капитализма е градил повече от 100 години и то с помощта на колониално подтисничество. Това е непростимо. То може да бъде унищожено само с лъжи.


26 април 2009; kihano

(1) Гунар Хайнзон „Речник на масовите убийства” (1998), Бремен” Професора понякога се представя и като член на Институт за сравнително изследване на геноцида на името на Рафаел Лемкин (Raphael-Lemkin-Institute for Comparative Genocide Research). За този кръжец просъществувал от 1995 то 2000 година и затворен поради липса на финансиране наименованието „институт” е твърде пресилено. Освен това не личи да се е занимавал със сталинизъм. Самия професор Хайнзон е доста компрометиран сред колегите си и сред историците, главно поради това, че твърде фриволно интерпретира фактите. Сами можем да се убедим в това по глупостите които е написал за Сталин.
(2) Никита Сергеевич Хрушчов, „О культе личности и его последствиях. Доклад XX съезду КПСС” , Известия КПСС, 1989 г. No 3.
(3) Гунар Хайнзон из „Речник на масовите убийства”
(4) http://en.wikipedia.org/wiki/The_Holocaust#Victims_and_death_toll
(5) П. Краснов, „Миф о массовых репрессиях. Часть I”
(6) П. Краснов, "Миф о массовых репрессиях. Часть II”
(7) Игорь Пыхалов, „КАКОВЫ МАСШТАБЫ "СТАЛИНСКИХ РЕПРЕССИЙ"?”
( Виктор Земсков, „К вопросу о масштабах репрессий в СССР”
(9) http://en.wikipedia.org/wiki/Vietnam_War
(10) Гор Видал, „Вечна война за вечен мир” ИК "Анимар " (2003)
(11) MEPs adopt written declaration on the proclamation of 23 August as European Day of Remembrance for Victims of Stalinism

Лордико, откъде го взе материала? Доста е добър.

Най-верният ученик на Ленин, неговият велик съратник и продължител на гениалното му дело Йосиф Висарионович Сталин е роден на 21 декември 1879 година в град Гори, Тифлиска губерния. През есента на 1888 година Сталин постъпва в духовното училище в Гори; след завършването му (през 1894 г.) постъпва в духовната семинария в Тифлис. В революционното движение той влиза на 15-годишна възраст, като се свързва с нелегалните групи на живеещите в Закавказието руски марксисти; през 1898 година става член на тифлиската организация на РСДРП. Заради пропаганда на марксизма той е бил изключен от семинарията. Сталин се изявява като горещ привърженик на ленинската "Искра". По инициатива на Й. В. Сталин и В. З. Кецховели започва да излиза първият нелегален грузински социалдемократически вестник "Брдзола" ("Борба"). През 1901 година Й. В. Сталин е избран в Тифлиския комитет на РСДРП. По поръчение на Тифлиския комитет Й. В. Сталин заминава за Батум, където завързва връзки с напредничави работници, създава кръжоци, ръководи редица кръжоци лично, организира нелегална печатница, пише позиви, ръководи стачки в заводите в Батум, организира на 9 март 1902 година известната политическа демонстрация на батумските работници. На 5 април 1902 година Й. В. Сталин е арестуван и затворен в батумския затвор. През есента на 1903 година Сталин е заточен за три години в Източен Сибир, в село Новая Уда, Балаганска околия, Иркутска губерния. И в затвора, и на заточение Й. В. Сталин не прекратява своята революционна работа. В затвора, като научава за разногласията между болшевиките и меншевиките, Сталин решително застава на страната на болшевиките. На заточение през 1903 година Сталин получава писмо от Ленин.
След като бяга от заточение (5 януари 1904 година) Й. В. Сталин развива огромна дейност за реализиране на Лениновия план за изграждане на марксистка партия от нов тип, води ожесточена борба с меншевиките и с примиренците към тях. През декември 1904 година той ръководи грандиозната стачка на бакинските работници, която се явява като светкавица в навечерието на великата революционна буря. Същевременно Й. В. Сталин извършва много продуктивна работа в печата в пълно съответствие с линията на Ленин, организира борбата на III конгрес на партията. Й. В. Сталин създава вестник "Борба на пролетариата", орган на Кавказкия съюз на РСДРП. През годините на първата руска революция (1905-1907) Сталин възглавява борбата на закавказките болшевики против меншевиките, есерите и дребнобуржоазните националистически партии, за ленинската стратегия и тактика в революцията. През декември 1905 година Сталин е делегат на закавказките болшевики на I Всеруска болшевишка конференция в Тамерфорс (Финландия). Тук за пръв път лично се срещат Ленин и Сталин.
В редица статии през 1905 година, по-специално в статиите "Въоръженото въстание и нашата тактика", "Реакцията се засилва" и други, Й.В. Сталин отстоява необходимостта от въоръжено въстание. В тези статии, както и в "Записки на делегата", написани от Сталин след завръщането му от V (Лондонски) конгрес, се прави майсторска защита на тактическите позиции на болшевизма. През 1906-1907 година излизат в печата статии от Й. В. Сталин под общо название "Анархизъм или социализъм?", в които се защитава и развива мирогледът на марксистката партия - диалектическият и историческият материализъм. През годините на реакцията, настъпила след поражението на революцията от 1905-1907 година. Сталин разгръща огромна работа по изграждането и укрепването на нелегалната революционна партия и по подготовката на нов революционен подем. На 25 март 1908 година Сталин е арестуван и след осеммесечен тъмничен затвор заточен за две години във Вологодска губерния, в Солвичегодск. На 24 юни 1909 година той успява да избяга от заточението и се завръща в Баку на нелегална работа. На 23 март 1910 година Сталин отново е арестуван и след шестмесечен тъмничен затвор заточен пак в Солвичегодск. На 6 септември 1911 година Й. В. Сталин нелегално заминава за Петербург; тук той насочва вниманието на партията към борба против ликвидаторите-меншевиките и троцкистите, към сплотяване и укрепване на болшевишките организации.
Дейността на Й. В. Сталин след това се прекъсва от арестуването му на 22 април 1912 година. Няколко месеца той се намира в тъмничен затвор, след което е изпратен на заточение в Наримския край за три години. На 1 септември 1912 година Й. В. Сталин бяга от заточението и отива в Петербург, където редактира "Правда", ръководи дейността на болшевиките в избирателната кампания за IV Държавна дума, произнася речи по работнически събрания. През този период между Ленин и Сталин се установява още по-тясна връзка.
През 1912-1913 година Й. В. Сталин написва своя труд "Марксизмът и националният въпрос". На 23 февруари 1913 година отново е арестуван и заточен за четири години в Туруханския край.
През 1917 година Сталин заедно с Ленин възглавява борбата на болшевиките в новия исторически етап. На Априлската конференция Сталин изнася доклад по националния въпрос. През май 1917 година Сталин е избран за член на учреденото тогава Политбюро на ЦК. Оттогава до края на живота си Й. В. Сталин неизменно е избиран за член на Политбюро на ЦК.
На 16 октомври 1917 година Централният комитет избира Партиен център за ръководство на въстанието начело със Сталин.
След победата на революцията Й. В. Сталин влиза в състава на първия Совнарком, възглавяван от Ленин. Новият етап в историята на КПСС, който започва от момента на идването на болшевиките на власт, е свързан с нови, изключително ярки страници от дейността на Сталин. В първия състав на Совнаркома той заема поста народен комисар на националностите, а от 1919 г. и поста народен комисар на държавния контрол. Големи са заслугите на Сталин за създаването и изграждането на Съветската армия и за организирането на разгрома на интервентите и вътрешната контрареволюция през време на гражданската война.
През 1922 година е избран по предложение на Ленин за генерален секретар на Централния комитет на партията и оттогава до смъртта си непрекъснато работи на този пост. Под непосредственото ръководство на Сталин КПСС върши огромна работа по създаването на националните съветски републики, по обединяването им в една съюзна държава - СССР. След смъртта на Ленин (21 януари 1924 година) ленинското ядро на Централния комитет и цялата партия на болшевиките се сплотяват около Сталин - най-верният и непоколебим продължител на делото на Ленин. В ожесточена борба с троцкистите ЦК и Сталин сплотяват партията под знамето на ленинизма. Изключително значение има излязлата през 1924 година книга на Сталин "За основите на ленинизма" която представлява майсторско изложение и сериозно теоретическо обосноваване на ленинизма.
Начело със Сталин ВКП(б) и КПСС разви Лениновите идеи за социалистическата индустриализация на страната и колективизацията на селското стопанство, разработи величествена програма за социалистическа индустриализация на страната и за преминаване на селячеството върху релсите на колективизацията. Сталин и партията отстояват политиката на индустриализация и колективизация в решителна борба с троцкистите и бухаринците, отявлените врагове на ленинизма и на съветския народ.
В идейното възпитание на партийните и държавните кадри огромна роля играе редактираната от Сталин "История на ВКП(б). Кракък курс", която въоръжава партията с гениално обобщения опит на цялата нейна извънредно богата история. Разделът на тази книга "За диалектическия и историческия материализъм", написана от него, е истински връх на марксистко-ленинската философска мисъл. Й. В. Сталин обосновава теорията за възможността от построяване на комунизма в Съветския Съюз и в случай че се запази капиталистическото обкръжение; разви по-нататък учението на Маркс, Енгелс и Ленин за държавата, като създаде цялостно и завършено учение за социалистическата държава.
На 6 май 1941 година Й. В. Сталин е назначен за председател на Съвета на народните комисари на СССР. Нападението на хитлеристка Германия върху СССР на 22 юни 1941 година прекъсва мирния съзидателен труд на съветския народ. Й. В. Сталин застава начело на въоръжените сили на СССР, оглавява борбата на съветския народ против фашизма. На 30 юни 1941 година се създава Държавният комитет на отбраната на СССР. За негов председател е назначен Й. В. Сталин. В най-тежките години на войната начело със Сталин Комунистическата партия на Съветския Съюз вдъхновява армията и народа, организира и сплотява съветските хора на фронта и в тила, като посочваше с най-голяма прозорливост сигурните пътища, водещи към победа. По указанията на Сталин и под ръководството на Комунистическата партия съветските войски осъществяват грандиозната операция по обкръжаването и разгромяването на врага при Сталинград. Сталинград е повратен пункт във войната. Организирани и направлявани от комунистите съветските армии потеглят на Запад, очиствайки земята си от врага, освобождавайки народите на Европа от игото на хитлеризма, и забиват знамето на победата над Берлин. След победата над хитлериска Германия Съветската армия започва настъпление против империалистическа Япония като принуждава последната бързо да капитулира.
В многобройните свои теоретически трудове Сталин развива и придвижва напред марксизма-ленинизма: философията, политическата икономия, научния комунизъм. Сталин обогатява диалектическия и историческия материализъм с философското обобщение на гигантската историческа практика през първата половина на XX в., с обобщението на великия многогодишен опит на борбата на Комунистическата партия на Съветския Съюз. Сталин разви Лениновите идеи за партията, за вътрешно-партийната демокрация, за ролята и значението на партийните кадри за ръководството на масите, за връзката на партията с народа, за значението на критиката и самокритиката като най-важна движеща сила на развитието на съветското общество, за високата идейност и принципност в борбата против всички прояви на буржоазната идеология.
В класическия труд на Й. В. Сталин "Марксизмът и въпросите на езикознанието" са издигнати на нова, висша степен основните положения на теорията на марксизма за закономерния характер на общественото развитие, разработени са всестранно въпросите за икономическата база и за надстройката на обществото, за производителните сили и производствените отношения. Развито е по-нататък учението на диалектическия и историческия материализъм като теоретическа основа на комунизма.
Огромно значение за марксистко-ленинската теория, за цялата практическа дейност на строителството на комунизма има гениалният труд на Й. В. Сталин "Икономически проблеми на социализма в СССР", излязъл в навечерието на XIX конгрес на КПСС. В този труд всестранно са изследвани законите на общественото производство и разпределението на материалните блага в социалистическото общество, определени са научните основи на развитието на социалистическата икономика, посочени са пътищата на постепенния преход от социализма към комунизма. Неоценим принос в марксистката политическа икономия е формулирането в този труд на основния икономически закон на съвременния капитализъм и на основния икономически закон на социализма.
Й. В. Сталин оказва сериозна помощ за създаването, разширяването и укрепването на могъщия по негово време лагер на мира, демокрацията и социализма. Той вдъхновява борците за мир от всички страни да работят с несъкрушима енергия и с твърди убеждения в тържеството на благородните цели на световното движение за мир.
На 5 март 1953 година в 21ч. И 50 м., след тежко боледуване, Й. В. Сталин умира от инсулт. На траурния митинг се отбелязва, че " Другарят Сталин отдаде своя живот на делото за освобождение на работническата класа и на всички трудещи се от гнета и робството на експлоататорите, на делото за избавление на човечеството от изтребителните войни, на делото на борбата за свободен и щастлив живот за трудовия народ на земята.
Другарят Сталин, великият мислител на нашата епоха, творчески разви в новите исторически условия учението на марксизма-ленинизма. Името на Сталин справедливо стои наред с имената на най-великите хора в цялата история на човечеството - Маркс, Енгелс и Ленин".

http://www.vbox7.com/play:814b136e Слава на СТАЛИН!

Поздрав от мен с тези две клипчета:

http://www.vbox7.com/play:16d4d221
http://www.vbox7.com/play:71cb2160

Слава на другаря Сталин!

Вижте какво правят другарите в Стара Загора:

300 граждани отбелязаха с национално честване 130 години от рождението на Сталин

Единодушна декларация за историческата роля за разгрома на хитлеро-фашизма по повод навършващите се днес 130 години от рождението на генералисимус Йосиф Висарионович Сталин приеха вчера близо 300-те участници на единственото по рода си у нас национално честване на бившия съветски ръководител, проведено в Стара Загора. Тържеството се състоя в читалище "Св. Климент Охридски".
Основен докладчик на проявата бе проф. д-р Евгений Гиндев, автор на фундаменталното документално изследване "Векът на Сталин", което е без аналог в българската историография. В своето слово пред присъстващите, продължило близо час и половина, проф. Гиндев аргументира защо Сталин е и си остава един от най-великите политически мъже, превърнали се по парадоксален начин в един от строителите на съвременния геополитически свят.
Въпреки многобройните покани, изпратени от организаторите до висшите ни държавници, депутати, културни дейци, военни аташета от антихитлеристката коалиция, националното честване бе пренебрегнато от тях.

http://news.stara-zagora.org/index.php?page=news&c1=2&newsid=9867

130 г. от рождението на Сталин честваха в Стара Загора
неделя, декември 20, 2009
Честване по случай 130-годишнината от рождението на Йосиф Висарионович Сталин (21 декември 1879 г.) се състоя в Стара Загора днес. Въпреки проливния дъжд, който валя по това време, побелели антифашисти изпълниха до краен предел залата на Народно читалище „Климент Охридски“.

Първите тактове на химна на Великата Отечествена война „Ставай, страна огромная“ вдигнаха залата на крака. Честването откри Кънчо Кънев, един от лидерите на Партията на българските комунисти в града. След него проф. Евгений Гиндев изнесе едночасов доклад за живота и делото на Сталин.

Ето някои любопитни моменти от доклада на проф. Гиндев:

На тези, които сравняват и приравняват Сталин и Хитлер ще кажем следното: Хитлер завърши своя живот в яма от артилерийски снаряд, залят с 20 литра бензин и мъртъв изгорен. Сталин прие парада на Победата на Червения площад в Москва и поведе съветския народ към Космоса. Нима това не е твърде съществена разлика?

„Сталин не изчезна в миналото – ще каже след неговата смърт генерал Шарл де Гол – той се разтвори в бъдещето, колкото и това да натъжава много хора.“

Проф. Гиндев цитира Лорд Уйлям Максуел Бивербрук (1879-1964 г.):

„Комунизмът при Сталин завоюва аплодисментите и възхищението на всички западни нации. Комунизмът при Сталин ни даде примери на патриотизъм, на които трудно ще се намерят аналози в историята. Комунизмът при Сталин даде на света най-добрите генерали.“

Проф. Гиндев цитира и ръководителя на Гестапо Хенрих Мюлер:

„Сега Сталин ми изглежда в съвсем друга светлина. Той стои невъобразимо по-високо от всички западни лидери, и ако ми е позволено да кажа нещо по този въпрос, ние бихме се разбрали с него много бързо. Това би бил удар за заразения от лицемерие проклет Запад, от който удар той никога нямаше да се оправи. Виждате ли, имайки си работа с руснаците, всичко е от ясно по-ясно: те или ще ви отрежат главата, или ще започнат да ви прегръщат и целуват. А това западно боклукчийско сметище все споменава Бога и други възвишени неща, но няма да му мигне окото да умори от глад цели народи, ако реши, че това е в негов интерес.“

http://stzagora.net/2009/12/20/130-%D0%B3-%D0%BE%D1%82-%D1%80%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD-%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D0%B2-%D1%81/

Животът на Сталин в снимки: http://septemvri23.com/Stalin_pictures.htm

remsist написа:Лордико, откъде го взе материала? Доста е добър.

сайта не съм сигурен как беше. . . антипропаганда или нещо такова

Сталин и международният пролетариат http://www.septemvri23.com/G_Dimitrov_za_Stalin.htm

Не всекиму е дадено да бъде сталинец. Почетното звание ленинец-сталинец трябва да се заслужи с болшевишка борба и твърдост, с беззаветна преданост към делото на работническата класа. Всекидневно расте, шири се и се издига във всички краища на земята ленинско-сталинската гвардия от борци на пролетариата, представляваща златния фонд на световното работническо движение. Само тя, а не презрените социалдемократически лакеи на империализма, изразява интересите и нуждите на работническата класа, и тази славна гвардия ще доведе международния пролетариат под знамето на Маркс-Енгелс-Ленин-Сталин до победа над силите на стария свят. - Георги Димитров

Че дари на славянските народи 40-50 години достоен живот! Ако не е бил той, световният ционизъм отдавна щеше да гази из източна Европа и тази мъка и мизерия, която е в момета можеше да бъде насадена още преди близо 100 години! Благодарение на него Троцки и кохортата му ционисти се провалят в СССР в последствие с т.н. репресии се разправя и с остатъците предатели талмудисти. Това е истината и затова го плюят толкова много по всички възможни медии. Сталин спира и другия ционистки заговор, довел Хитлер на власт и тласнал го да нападне великия СССР. И така до 1953 когато е отровен (типично по еврейски) от заговорници сред приближените си! Единият от тези предатели е Хрушчов, първи разкрещял се за премахване на култа към личността на Сталин!!! Тези събития водят и до априлския пленум у нас, който пък според някои анализатори е началото на реставрацията на капитализма у нас. Тогава Тодор Живков хитра хиена премахва истинският ни държавен лидер Вълко Червенков!!!

Това е човека, благодарение на който няколко поколения от работническата класа живяха като хора и успяха да оценят истинските човешки ценности. Елате ги вижте великите прехвалени западни ценности, едни маргинали, които мислят само за пари от сутрин до вечер. Няма любов, няма приятелство, всичко е пари и интереси, ама какво ви обяснявам то вие го виждате в България. На вън не е никак различно. Много години и пари струваше Сталин на Запада, цели 30 и кусур години след смъртта му, да унищожат империята създадена от него. Сега искат да го заличат от историята ама няма да стане, моето дете ще знае за него!