РЕАЛНА ОЦЕНКА НА ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЕМОКРАТИЧНА РЕВОЛЮЦИЯ

Когато революционно правителство спечели доверието на мнозинството и бъде избранно, най вероятно е армията да е на негова страна ако цели да запази конституционния ред. Разбира се, буржоазията няма да отстъпи толкова лесно, но едно правителство избрано от мнозинството може по законен, било то и силов начин, да спре всеки опит за дестабилизация.

Orlin написа:Когато революционно правителство спечели доверието на мнозинството и бъде избранно, най вероятно е армията да е на негова страна ако цели да запази конституционния ред. Разбира се, буржоазията няма да отстъпи толкова лесно, но едно правителство избрано от мнозинството може по законен, било то и силов начин, да спре всеки опит за дестабилизация.

Има много примери, когато армията не е на страната на законно избраното правителство: Стамболийски в България, Алиенде в Чили, Селая в Хондурас. Тогава какво правим? Излизаме на демонстрация и викаме: Ние сме пацифисти! Не на въоръжената борба! Мир! Така ли? И какво ще ти помогне едно абстрактно мнозинство, което не умее да защитава свободата си при положение, че срещу теб стои армията на малцинството реакционни елементи?

Иначе не съм съгласен и с Георги91, че въоръжената борба е неизбежна. Борбата е неизбежна - да. Но дали ще е въоръжена или мирна, това зависи не от нас, а от буржоазията. Винаги реакцията първа стреля. Така беше на 9 януари 1905 в Русия, така беше в България на 9 юни 1923г. Така беше и в Русия през октомври 1993г.

Не забравяйте, че революцията винаги е имала въоръжено крило. В Източна Европа комунизмът победи не само благодарение на Червената армия, но и на партизанските движения в окупираните страни. Дор Стамболийските, когото приведохте за пример не е викал "Ние сме пацифисти!", а е създавал своя милиция, наречена "Оранжева гвардия".

БССР написа:Не забравяйте, че революцията винаги е имала въоръжено крило. В Източна Европа комунизмът победи не само благодарение на Червената армия, но и на партизанските движения в окупираните страни. Дор Стамболийските, когото приведохте за пример не е викал "Ние сме пацифисти!", а е създавал своя милиция, наречена "Оранжева гвардия".

Противниците на въоръжената борба не оспорват тези факти. Спорът е дали в 21 век такава форма на борба принципно е възможна.

Според мен е възможна. Имайте впредвид, че ако София и по-големите градове в БГ са в 21 век, то останалите не са, ако мога така да се изразя. Ако главните сили на възстаническата армия лагеруват в провинцията, то те няма да срещнат особена съпротива, Както винаги партизаните са ходели по гората, а не пред НДК.

Аз предлагам да не се взижяваваме все пак в конкретиката на въпроса за въоръжената борба. Дали в града, дали на село, сега е излишно според мен да правим прогнози. Самият ход на борбата ще ни посочи отговора. Въпросът е да имаме ПО ПРИНЦИП впредвид възможността от въоръжена борба. И то не за друго, а защото утре като станем сила, противникът няма да се поколебае да използва оръжие срещу нас. И това не трябва да ни сварва напълно неподоготвени (иначе ни грози заплахата от нов 9 юни). Иначе е напълно ясно, че ние се борим за МИРНО разрешаване на всички социални несправедливости. С цялата си дейност през последните 10 години сме доказали, ако не друго, поне това. В крайна сметка идеята е да не се изпада в никоя от двете крайности: нито ултралевичарски безпочвени призиви за въоръжена борба, нито дясно-реформистки капитулантски призиви за отказ въобще от тази форма на борба.

Ако съм станал достатъчно ясен, бих предложил да разгледаме другата страна на въпроса, а именно за вредите от реформизма. Защото според мен с автора на тази тема (Орлин) имаме различия преди всичко по този въпрос

Според мен, реакционерите у дома не са единствената заплаха. Много по-осезателна ще бъде една външна намеса, а сега, когато българската държава няма въоръжение сили или по-точно има отбор гурбетчии в Ирак и Афганистан, нямаме да имаме никакви възможности да отбълснем неприятеля. Когато България е била член на Варшавския договор е можела да отблъсне Гърция, дори Турция със собствени сили. Сами виждате какво стана в Хондурас, как превратът беше извършен с помощта на чужди разузнавания, какво стана в Чили, какво стана в Русия. САЩ Южна Корея, пък непрекъснато дебнат удобен момент да нахлуят в КНДР, както вече са пхравили веднъж. Естествено стане ли дума за комунизъм, оръжията на капиталистите започват да подрънкват застрашително.

Orlin написа: Единственият начин социалистическите идеи да се певърнат в практика е чрез БСП. Не става въпрос за акционерното дружество* от "Позитано" 20 и шуробаджанащината която цари там. БСП трябва да се саморазпусне, да се прочисти от съмнителни бизнесмени и стотиците, ако не и хиляди участници в корупционни схеми в цяла България.Достатъчно е да споменем, че бившия социален министър притежава автомпбил с цена от 900000лв. БСП се нуждае от не повече от 500 млади хора с революционно съзнание и демократична мисъл на ръководните постове. БСП се нуждае от реална революция, вътре в себе си и оттърсване от всичко нечисто, несвързано със социалистическия идеал. Това може да бъде постигнато единствено от вътре. Левицата притежава необходимия електорат, но се нуждае от коренна идейна и ръководна промяна. От млади и честни хора и съвременна революционно-демократична платформа, съобразена с условията на 21 век.

Няма как най-реакционната буржоазна партия в България - БСП да превърне социалистическите идеи в практика.
Никога империализмът няма да допусне най-верният си слуга да се очисти и постави като водещи социалистическите идеи!