Георги Димитров

В началото на 1933 Георги Димитров е в Германия. В края на февруари 1933 г. няколко дена преди изборите, националсоциалистите запалват сградата на Райхстага - германският парламент и национална светиня. За пожара обвиняват комунистите, чрез агресивна и шумна медийна пропаганда. Първоначално провокацията успявя, заблуждават общественоста , печелят пълно мнозинство и създават извънредно законодателство, включително и за обявяване на Германската комунистическа партия извън закона;за разправяне с другомислещите. Провокацията цели и нещо в повече - да се нанесе удар на международното работническо и комунистическо движение. В тази връзка като съподсъдими са изправени: един германец (депутат, комунист), един холандец (обявен прибързано още в нощта на пожара за член на Холандската компартия) и трима българи комунисти, единият от тях е Георги Димитров. Прокурорът иска смъртни присъди и за петимата. Нацистите са искали да покажат на целия свят, че комунистите са подпалвачи и терористи, а третия райх е изключително справеделив и уважаващ законите режим.Предвкусвайки своята победа фашистките управници не жалят средства за реклама на процеса , акредитирани са над 500 журналисти от цял свят. Това е първия съдебен процес в историята с директно радиоипредаване от залата на съда.
Георги Димитров обаче напълно обърква плановете на хитлеристите. Със смелите си защитни речи той се превръща от обвиняем в обинител. Пред целия свят разобличава фашизма като идеология. Разкрива нацистките ръководители като банда подлеци, които се маскират като патриоти, а въщност лъжат и ограбват собствения си народ, фабрикуват и разпалват медуетнически и междунационални вражди, заблуждават огромно количество хора чрез медийни манипулации, изкарват криминалния контингент от затворите и го използват за лъжесвиделстване. С конкретни факти и желязна мотивация Димитров доказва, че нацисткото разследване не е предприело нужните действия по разкриване на истинските подпалвачи, а вместо това тенденциозно и преднамерено обявява комунистите за подпалвачи и съчинява теории за комунистически заговор срещу демокрацията в Германия. Паметен остава словестния сблъсък между Димитров и премиер министъра Гьоринг. Нациста изпада в истерия, започва да крещи и направо в съдебната зала заплашва със саморазправа: " Ще те убия, само да излезеш от залата на съда!" На друго заседание Димитров сразява в словестен двубой и самия министъра на пропагандата Гьобелс.


Цитат от заключителната реч на Георги Димитров:
Димитров: аз се отнасям сериозно към съда и не мога да оставя без възражение всичко което се каза тук . Мен ме обиждаха как ли не, това за мен е безразлично, но във връзка с мен наричаха и българския народ "див и варварски". Наричаха ме "тъмен балкански субект", "див българин" .Вярно е че българския фашизъм е див и варварски. Но Българския народ който е бил 500 години под чуждо иго,без да загуби своя език и националност, нашата работническа класа и селячество, които се борят против фашизма, за комунизъм- такъв народ не може да бъде див и варварски. Диваци и варвари в България са само фашистите. Но аз ви питам господин председател: в коя страна фашистите не са диваци и варвари?
Председателя (прекъсва Димитров): Вие не намеквате за политическите отношения в Германия, нали?
Димитров: (с ироническа усмивка): Разбира се не, господин председателю. Много по-рано от онова време, когато германският император Карл V говореше, че по немски той беседва само със своите коне, а германските дворяни и образовани хора пишеха само по латински и се стесняваха от немската реч, във „варварска" България светите братя Кирил и Методий, създадоха и разпространиха древно-българската писменост. Българският народ с всички сили и с всичкото си упорство се бореше против чуждото иго. Затова аз протестирам против нападките върху българския народ. Аз нямам основание да се срамувам, че съм българин, аз се гордея, че съм син на българската работническа класа.


Светът е учуден.
Светът е очарован.
Светът оценява по достойнство поведението на Георги Димитров.


Видни представители на световната общност създават комитет за спасяване на подсъдимите, група юристи организират паралелен контрапроцес в Лондон.Световноизвестните френски писатели Анри Барбюс и Ромен Ролан без да се страхуват за живота си излиат в защита на Димитров. Трудещите се в Париж и Лондон, в Прага, Варшава, в Чикаго и Амстердам на митинги и събрания заклеймяват подпалвачите на Райхстага, настояват за освобождението на Димитров и другарите му.
някои от цитатите на видни личности във връзка с процеса:
Юлиус Фучик нарече лайпцигския двубой: „страница от историята на човечеството"
А Марсел Кашен каза тогава:" Няма пролетарий, който да не се вълнува дълбоко от думите на нашия другар, превърнал се от обвиняем в обвинител на нацизма"
АЛБЕРТ АЙНЩАЙН, АРТУРО ТОСКАНИНИ, ЛАЙЛКЕН БИЧЕР СТОУН, ЕМИЛ ЛЕНГЕЛ и други 250 видни американски личности:
"Димитров е пламъкът, който продължава да гори вече десет години"
ЛИЛИАН ХЕЛМАН, ДЖОРДЖ КАУФМАН, АРТУРО ТОСКАНИНИ и още над сто най-видни американски интелектуалци:
"Неговият велик глас освети нацисткия мрак. Един човек, стоящ като непоколебима скала пред съда на крадци, не се изплаши и не трепна. Той говореше за опасността, която заплашва достойнството и справедливостта на човека... Гласът му прозвуча като камбана, която бе чута навсякъде: Вие, нацистите, стоите пред съда на целия свят, вие стоите пред съда на човечеството и сте длъжни да отговаряте за вашите престъпления."
МИХАИЛ ШОЛОХОВ :
"Както всички съветски хора и аз дълбоко скърбя за преждевременната смърт на великия син на България и човечеството, на скъпия другар Георги Димитров."
МАКСИМ ГОРКИ :
"Нямате нужда от комплименти, но трябва да Ви кажа, че Вашето държане беше блестящо. Никога не е имало такъв процес. Там Вие всъщност бяха съдия... Не може да се сравнява с процеса против (неразчетено име - бел.съст.) или Кьолнския процес против Маркс. Тук имаше нещо особено..."
АНДРЕ МАЛРО:
"На Димитров с възхищение - за неговото държание и неговия характер."
ДОЛОРЕС ИБАРУРИ:
"Името на Георги Димитров остана в летописите на демократическото и комунистическото движение, обградено с ореола на недостижимо величие. С него започна един нов етап от борбата против империалистическата реакция и нейната най-варварска проява - фашизма. Той остава завинаги жив и истински пример и урок в борбата на народите за свобода."
БЕРТОЛТ БРЕХТ :
"Този глас беше чут във всички страни на Европа, които през границите слушат, потънали в мрак;
този глас беше чут и от всички ограбвани и пребивани, ала непреклонни борци в Германия.
Ти скъпернически използващ, другарю Димитров, всяка минута, която ти е дадена, в малкото пространство, което все още е отворено - за всички нас я използваш."


АНРИ БАРБЮС, АНДРЕ БЕРТОН, ЖАН РИШАР-БЛОК, ВИКТОР МАРГЕРИ, РОМЕН РОЛАН и др :
"Георги Димитров, Танев и Попов, дейци на българското работническо движение, привърженици на масовото действие на трудещите се, имат впрочем минало, което опровергава каквото и да било обвинение за индивидуалнотерористически действия. Подписаните издигат енергично глас против отвратителното обвинение, отправено против тези трима мъже, и искат тяхното освобождение."


ПОЛ ЕЛЮАР :
"Димитров бе една трайна светкавица в непрекъснатото движение на човешката светлина. На мимолетната власт на чудовищата той хвърли кат зов за борба думите на Христо Ботев, поет и борец и като него светъл национален герой: Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество."
РОБИН ПЕЙДЖ АРНОТ :
"Беше удоволствие човек да наблюдава силата и простотата на мисловната му дейност, владеенето на теорията и способността да я прилага във всеки отделен случай; солидния и здрав разум, който предпазваше него и всички, които работеха с него, от доктринерски начин на мислене..."


РОМЕН РОЛАН :
"Ние апелираме не само към потресеното обществено мнение във всички страни, към милионите хора, които следят с тревога този трагичен процес, този грандиозен двубой на четирима хора, лишени от защитници, избрани от тях, против всички сили на държавата, тази епопея, в която героичната фигура на Димитров с неговата душевна възвишеност и енергия ще изпъква в бъдеще с огромна сила, каквото и да стане."
АНДРЕ ЖИД:
"Изразяваме на Димитров нашето възхищение за неустрашимостта на неговата защита и му изпращаме братски симпатии, също и на българските му другари и на Торглер."
ЖАН МАРСЕНАК :
"Франция изпитва чувство на благодарност към големия син на българския народ Георги Димитров, който показа как се налагат идеите в света и как се променя световната история."


Проф. ИЛИЯ БЕШКОВ :
"Колкото и трудно и необикновено да се сдобием с една изключително голяма личност, толкова е трудно, мъчително да се разделим с нея, да я погребем. Още по-трудно е за нас да я опознаем и обясним...
Бързото историческо време го изправи съвсем близо пред нас и толкова близо, че не можахме да видим целия му ръст. Чудна е тая бедна и тясна страна, из която израстват такива върхове, които хвърлят по целия свят своята сянка. Българинът не знае броя на годините си, но винаги предузнава историческото време, отмерва точно синорите му и поставя предел."


Акад. ДИМИТЪР МИХАЛЧЕВ :
"Бидейки години поред генерален секретар на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал, той познаваше отлично стопанския живот и икономическите проблеми на повечето големи страни в света. Успоредно с това Г.Димитров бе в положение да следи политическите събития и да има пред себе си като на длан всевъзможните противоречия в Европа и лежащите вън от нея страни. (...) След Лайпцигския съд той изпъкна като най-интересната личност в международното пролетарско движение."


Акад. ПЕТКО СТАЙНОВ :
" ... като всеки българин, знаех всичко за него, възхищавах се от героя на Лайпциг, от революционера и секретаря на Коминтерна."
ВАСИЛ КОЛАРОВ:
"Той пръв има кураж да обвини, да посочи фашизма като най-страшното международно зло за цялото човечество и да обяви война на това зло."
"България въобще не е коя да е страна. Ще каже някой България, ще помисли - Димитров."
"Съучастници, другари на Димитров в борбата бяха винаги най-преданите работнически дейци и революционери, а също и най-големи и най-добри представители на интелигенцията от всички страни като Ромен Ролан, Анри Барбюс и Айнщайн."
Акад.ЛЮДМИЛ СТОЯНОВ:
"Рядко една личност, лишена от средства за самозащита, е вълнувала общественото мнение в целия свят тъй силно, както борбата и държането на Георги Димитров. Неговата победа е победа на истината, чиито позиции тя затвърдява в днешното уплашено и обезверено човечество."


ЕКЗАРХ СТЕФАН:
"Вие доказахте, че Ви е присъщ патриотичният огън, здравият политически разум и творчески ум на реален общественик и държавен деец, даже в най-широк мащаб на интернационална концепция, явяваща се важен елемент в създаването на Вашето лично и социално мировъзрение, в основата на което все пак стои светлият образ на България, тъй ревниво пазена, издигана и обогатявана от Вашата любов към нейните съкровени въжделения и идеали!"
КРЪСТЬО САРАФОВ :
"Смел зидар на всенародното ни щастие, слава и гордост на българския народ."


ЕЛИН ПЕЛИН:
"Историята ще запише рядко подчертано неговото забележително име, което ще расте заедно с вековете."
Проф. БОЯН ДАНОВСКИ:
"... сърдечен и мъдър един от великаните на човешката история, който беше направил толкова много, за да бъдат по-добре целият български народ, народите по всички краища на нашата планета."


Проф. ЛЮБОМИР ПИПКОВ :
"В живота и дейността на Георги Димитров като потоци в огромна река се бяха втекли най-големите събития на нашето време. И ако историята го бе посочила за свой изразител, то бе, защото огромната му творческа воля, последователност и комунистическо поведение разкриваха безпогрешно героичния й смисъл."

Документален филм за Георги Димитров:

http://www.vbox7.com/play:2d225061 1 част
http://www.vbox7.com/play:a62da853 2 част
http://www.vbox7.com/play:5386e2de 3 част

Препоръчвам ви книгата "Георги Димитров и Васил Коларов-два портрета" от Павел Писарев.Книгата описва живота и дейността на двамата велики дейци на Международното работническо и комунистическо движение.Има и малко БСП-арска пропаганда в нея,но това не е съществен проблем.Цената е 3 лв.

Васил КОЛАРОВ-внук, секретар на Партията на българските комунисти, разговаря Таня Джоева

Васил Коларов е роден през 1937 г. От 1967 до 1991 г. работи в Научно-техническото разузнаване. Бил е във Франция, Италия, Мексико, Тунис. Завършил е физика в Москва.

Не е съименник, а внук на Васил Коларов (1877-1950), дясната ръка на Георги Димитров (1982-1949), депутат от БРСДП - тесни социалисти от 1913 до 1923 г. През 1919 г. оглавява партията.

Генерален секретар на Коминтерна (1922-1924). Заедно с Димитров налага решението за Септемврийското въстание през 1923 г. След краха му емигрира в Москва. След 1944 г. е премиер (1946-1947) и председател на НС. След смъртта си е погребан до Мавзолея на вожда Димитров. През 1990 г. останките му са преместени в Централните софийски гробища.

- Г-н Коларов, тази година се навършиха 60 г. от смъртта на вашия дядо Васил Коларов. Преди промяната на 1 май портретът му бе на мавзолея и сред манифестиращите трудови хора. Сега малцина го помнят. Какво не знаем за някога втория човек след Георги Димитров?

- В последно време - но като казвам последно време, имам предвид последните 40 години - всички се мъчеха да го забравят. Издадоха се част от спомените му в неголям тираж. Напоследък моят зет Павел Писарев събира материали и пише за Васил Коларов. Мисля, че са обективни и разкриват личността му.

- Какво го тласка към комунистическите идеи? Та той е завършил право в Женева, можел е да има добра клиентела, осигурено бъдеще. От днешна гледна точка е непонятно защо обръща гръб на кариерата.

- Той произлиза от изключително бедно семейство. Завършва в Женева благодарение на брат си, който е бил телеграфист и му е изпращал пари за издръжка. Дядо ми също е работил по време на следването си, мъчил се е да си докарва средства. В Женева попада в средите на Плеханов и Ленин. Бил е в техния кръжок. Влиянието им е изиграло голяма роля за бъдещето му. След края на следването си в България е бил учител известно време, работил е и като адвокат в Пловдив. Там застава начело на местната партийна организация.

- Прави бърза партийна кариера. Но след Лайпцигския процес става вечният втори. И в съвременната политика да бъдеш обречен за подгласник не е леко. Тежало ли му е това, че е бил в сянката на Димитров? Имало ли е ревност помежду им? Напрежение, лоши отношения?

- Дядо ми наистина беше първият от 1919 г. до Лайпцигския процес.

- След това е изместен от героя на Лайпциг.

- Аз съм се старал да проуча взаимоотношенията между Коларов и Димитров. Винаги са били много приятелски, диалогични. Спорели са. Не е било единият да казва, другият да се подчинява. Това личи и от дневника на Димитров. Но са стигали до съгласие и са били заедно. Това, което направи Димитров на Лайпцигския процес, не е правено от друг в онова време.

- Питаме се днес вашият дядо покайваше ли се за нещо? Имаше ли съмнения в правилността на взиманите решения?

- Не. За какво да се разкайва?

- Как се отнасяше например към най-кървавия терористичен акт в българската история - атентата в църквата “Св. Неделя”?

- Категорично против! И двамата с Георги Димитров са били против. Доколкото съм проучил въпроса, това не е дело на компартията. А на руското военно разузнаване. Разбира се, имало е български изпълнители, голяма част от тях били членове на компартията.

- Репресиите, терорът още предизвикват омраза и противопостяване сред българите. Спорим червеният терор ли предизвика белия, обратно ли стана?

- Белият предизвика червения. След преврата на 9 юни 1923 г. има масови репресии и избити хора. Лагерите оттогава съществуват. И Белене е създаден през 1923 г. Колкото и да изглежда невероятно, но след 9 юни в правителството влизат и социалдемократи. Известно е, че те са подавали списъци на комунисти, които трябва да бъдат унищожени.

- Комунизмът също натрупа огромни грехове - с избитите хора в Съветския съюз, в България след 1944 г. А вашият дядо има участие в тези процеси.

- В Русия преди Втората световна война обстановката е такава, че ако нямаше силна власт, нямаше да има Съветски съюз и нямаше да се спечели войната. Наскоро се появи филм по руската телевизия - оказва се, че заговори е имало. Опитах се да потърся броя на затворниците в Русия през 1937-1938 г. и в САЩ. В Щатите са много повече! 95 на сто от затворниците в Русия са били криминали.

- Извинявайте, но това не оправдава лагерите, убийствата на политически противници.

- Не, но времето е било сурово. След като целият свят е срещу тебе... У нас Народният съд се състоя въз основа на Ялтенската и Потсдамската конференция на Великите сили. Това не е българска измислица. Вследствие на народните съдилища във Франция са избити десетки хиляди. Това защо не се казва? Откъде накъде сатрапин, който е бил шеф на лагерите в Гърция и Македония и е избил маса хора, днес трябва да бъде оправдан и да му се връщат имоти?

- Днес? За кого говорите?

- Ще запазя името в тайна. Става въпрос за български генерал. След пенсия го пращат шеф на лагерите в Беломорска Тракия и Македония. Това не е единственият случай на несправедлива реабилитация. Няма друга държава, която да доведе бившия си монарх и да го направи премиер.

- След демократични избори, да не забравяме.

- Защото чакаме манна небесна. Вместо да му се дават имотите на Симеон Сакскобургготски, той трябваше да плати на българската държава огромните репарации, които тя даваше на Гърция и на Сърбия до 1968 г.

- Имал ли е участие Борис III в оправдаването на Димитров в Лайпциг?

- Съмнявам се. Ако имаше възможности да влияе, участието му щеше да бъде същото, каквото беше при Никола Вапцаров. Тоест никакво. Но ето, сещам се за други опити за спасяване. В Москва Димитров и Коларов спасяват много арестувани българи. Загиналите българи са малко. През 1939 г. двамата отиват при Сталин, за да се застъпят за Христо Кабачиев (б. а. - социалист и публицист, умира през 1940 г.).Сталин видял материалите и казал: “Оправете си партията.” Вътре имало доноси от българи. Уви, царе сме на доносите! По донос бе заточен в лагер след 1950 г. и бай Денчо Знеполски (б. а. - партизански командир в Трънско преди 1944 г.)уж за шпионаж в полза на Сърбия. После бе реабилитиран.

- Как живееше семейството на Коларов преди и сега?

- Чичо ми Никола Коларов е завършил в Москва, бе зам.-министър на транспорта, баща ми Петър Коларов бе здравен министър от 1950 г. до 1963 г. По негово време се построи “Пирогов”, Първа градска болница и др. Тоест пак бе криза, но болници се отваряха, а не се затваряха.

- Имате слабост към темата. Ще се справи ли новата здравна министърка?

- Не я познавам. Но фактът, че Бойко я намерил на кръстовище, потвърждава моята теория, че България сега е на такова дередже, че който и да спреш на улицата и му предложиш да стане министър, той ще каже: “Приемам.”

- Като дете на министър какви привилегии имахте?

- Не знам за привилегии. Знам, че когато веднъж си направих устата да ме хвърли шофьорът до училище, щях да ям бой. В нашето семейство бяхме идеалисти. Дядо ми не държеше на материалното. Баба ми имаше имоти в Копривщица, които дари. След 1970 г. хората в България се уеснафиха. Всеки започна да гледа как да си напълни гушата.

- Били сте разузнавач от Научно-техническото разузнаване (НТР). Вие ли “откраднахте” препарата “Веро”?

- Мой приятел и колега. Докара около 117 разработки.

- Не можа ли социализмът едно “Веро” да измисли сам?!

- Струва по-скъпо. Един научен институт ще работи година и ще плаща заплати на 200 души. “Верото” е най-дребното. През 70-те се появиха редица лекарства. Голяма част от тях са правени по разработки на НТУ. В електрониката бяхме трети в света. Пак благодарение на разузнаването. НТУ има във всички страни. Само в нашата сега го няма... През 1990 г. САЩ ни поставиха условието да ликвидираме НТУ.

- Каква пенсия взимате?

- Около 560 лв.

- Къде отидоха парите на БКП след 1989 г.?

- Не зная. Но питам къде са парите от фонда в швейцарски банки, който носеше високи лихви и бе създаден за криза. За него смятаха погрешно, че е личният фонд на Тодор Живков. В него имаше около 2-3 милиарда лева. Левът бе по-скъп от долара. Нито се потърсиха парите, нито се шуми.

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=467237