Исторически материализъм

remsist Съб Ное 28, 2009 7:52 am

ИСТОРИЧЕСКИ МАТЕРИАЛИЗЪМ

Историческият материализъм (или материалистическо разбиране на историята) е учение на марксизма-ленинизма за законите на развитието на човешкото общество. Историческият материализъм е последователно приложение на принципите на диалектическия материализъм в изучаването на обществените явления.

Преди Маркс в науката е господствало идеалистическото разбиране на историята. Създаването на теорията на историческия материализъм е свързано с великото откритие, направено от Маркс в тълкуването на историята и историческите събития. „Тъй както Дарвин откри закона за развитието на органическия свят, така Маркс откри закона за развитието на човешката история – онзи, до последно време скрит под идеологически наслоения прост факт, че хората преди всичко трябва да ядат, да пият, да имат жилище и да се обличат, преди да са в състояние да се занимават с политика, наука, изкуство, религия и т.н.; че следователно производството на непосредствените материални средства за живот и с това всяка дадена степен от икономическото развитие на народа или на епохата образуват основата, из която се развиват държавните институции, правните възгледи, изкуството и даже религиозните представи на дадени хора, и с оглед на която те поради това трябва да бъдат обяснени – а не обратно, както се е вършило досега” (Енгелс).

В развитието на начините на производство на материалните блага, необходими за съществуването на човека, историческият материализъм вижда главната сила, която определя целия обществен живот на хората и обуславя преминаването на един обществен строй в друг. Нито едно общество не може да съществува, без да произвежда материална блага. С помощта на оръдията на труда, на техниката, в процеса на производството човек въздейства върху природата и добива онова, което е необходимо за живота. От развитието на материалното производство зависи прогресът на обществото. От момента, в който човекът се е издигнал до употребата на оръдия за производство, започва историята на човешкото общество. Колкото по-развити са производителните сили на обществото, толкова по-силно е господството на човека над природата. С развитието на производителните сили се изменя и втората необходима страна на материалното производство – производствените отношения, изменят се социално-икономическите порядки. Смяната на обществено-икономическите формации в историята (първобитно-общинен строй, робовладелски, феодален, буржоазен, социалистически) е преди всичко смяна на едни производствени отношения с други, по-прогресивни. Тази смяна е всякога необходимо, закономерно следствие от развитието на производителните сили на обществото. Утвърждаването на новите производствени отношения става обикновено чрез революционно събаряне на старите производствени отношения. Заслугата на теорията на историческия материализъм на Маркс следователно се състои в това, че тя преди всичко обърна вниманието върху икономическите закони на живота на обществото, върху обективните условия на материалното производство, които са основата на цялата историческа дейност на хората.

Благодарение на теорията на Маркс хаосът и произволът, които царяха „във възгледите върху историята и политиката, се смениха с поразително цялостна и стройна научна теория, която показва как от един строй на обществения живот се развива вследствие на растежа на производителните сили друг, по-висок – например от крепостничеството израства капитализмът” (Ленин).

Историческият материализъм завинаги сложи край на идеалистическите теории, които разглеждаха историята на обществото като хаотична, произволна дейност на индивидите. Както изтъква Ленин, материалистическото разбиране на историята първо сведе дейността на индивидите „до действията на класите, чиято борба е определяла развитието на обществото”.

Откритието, че материалното производство е истинската основа на целия живот и на развитието на обществото, позволи за пръв път да се разбере великата творческа роля на народните, трудещи се маси в историята. Историята на общественото развитие за пръв път бе разбрана като „история на самите производители на материални блага, история на трудещите се маси, които са основните сили в производствения процес и които осъществяват производството на материалните блага, необходими за съществуването на обществото. Значи историческата наука, ако тя иска да бъде действителна наука, не може вече да свежда историята на общественото развитие към действията на кралете и пълководците, към действията на „завоевателите” и „покорителите” на държави, а трябва преди всичко да се заеме с историята на производителите на материалните блага, с историята на трудещите се маси, с историята на народите” (Сталин).

В зависимост от съществуващия начин на производство, от материалното битие на обществото, се формира и определен исторически характер на целия обществен строй, на политическите институции, начинът на мислите на хората, на техните възгледи, идеи, теории. Общественото битие определя общественото съзнание. Не може правилно да се разбере същността на политическите институции, идеи, теории, ако се забравя материалната основа на техния произход – икономическият строй на обществото. Не може да се разбере защо в една епоха възникват едни институции и идеи, а в друга – други, ако се излиза от самите тях, а не от икономическата база. Общественото съзнание – политическите, правните, художествените възгледи, философията, религията и другите идеологически форми – зависи от господстващите производствени отношения между хората и коренно се изменя с изменението на икономическата база, на икономическите порядки.

Като обяснява произхода и зависимостта на политическите институции, идеи, теории от базата, теорията на историческия материализъм съвсем не отрича тяхното голямо значение в живота на обществото. Историческият материализъм, за разлика от икономическия материализъм (който свежда ролята на идеите до нула), напротив, подчертава тяхната огромна социална роля. Щом веднъж са възникнали, обществените и политическите институции и идеи сами стават сила, която въздейства върху породилите ги условия. Те или задържат общественото развитие като реакционни сили, които служат на назадничавите слоеве и класи на обществото, или движат това развитие напред, като служат на прогресивните, революционните класи.

В теорията на историческия материализъм тясно и неразривно са съединени последователният материализъм и историзмът. Именно затова с откриването на теорията на историческия материализъм обществената наука за пръв път се превърна в истинска наука за законите на развитието на човешкото общество. Гениална формулировка на същността на историческия материализъм е дадена от Маркс в предговора към книгата му „Към критиката на политическата икономия”.:

МАРКС ЗА ИСТОРИЧЕСКИЯ МАТЕРИАЛИЗЪМ

В общественото производство на своя живот хората влизат в определени, необходими, независими от тяхната воля отношения – производствени отношения, които отговарят на определено стъпало от развитието на техните материални производителни сили. Съвкупността на тези производствени отношения образува икономическата структура на обществото, реалната база, върху която се издига една правна и политическа надстройка и на която отговарят определени форми на общественото съзнание. Начинът на производството на материалния живот обуславя процеса на социалния, политическия и духовния живот изобщо. Не съзнанието на хората определя тяхното битие, а, напротив, тяхното обществено битие определя съзнанието им.

На известно стъпало от своето развитие материалните производителни сили на обществото влизат в противоречие със съществуващите производствени отношения или – което е само юридически израз на същото – с онези отношения на собственост, в границите на които те са се движили дотогава. От форми на развитие на производителните сили тези отношения се превръщат в окови за същите. Тогава настъпва епоха на социална революция.

С изменението на икономическата основа настъпва по-бавен или по-бърз преврат в цялата огромна надстройка. При разглеждането на такива преврати трябва винаги да се прави разлика между материалния преврат в икономическите условия на производството, който може да се установи с точността на природните науки, и правните, политическите, религиозните, художествените или философските, накъсо, идеологическите форми, в които хората осъзнават този конфликт и го разрешават с борба.

Както за отделния човек не може да се съди по това, което той сам мисли за себе си, така за една епоха на преврати не може да се съди по нейното съзнание. Напротив, това съзнание трябва да се обясни въз основа на противоречията на материалния живот, въз основа на съществуващия конфликт между обществените производителни сили и производствени отношения. Никога една обществена формация не загива, преди да са се развили всички производителни сили, за които тя дава достатъчно простор, и никога нови, по-висши производствени отношения не настъпват, преди материалните условия за съществуваме на същите да са узрели в недрата на самото старо общество. Ето защо човечеството си поставя винаги само такива задачи, които може да разреши, защото при по-внимателно разглеждане винаги ще се окаже, че самата задача възниква само където материалните условия за нейното разрешение са вече налице или най-малко се намират в процес на формиране.

В общи черти азиатският, античният, феодалният и съвременният – буржоазният – начини на производство могат да бъдат наречени прогресивни епохи на икономическата обществена формация. Буржоазните производствени отношения са последната антагонистична форма на обществения производствен процес, антагонистична не в смисъл на индивидуален антагонизъм, а на антагонизъм, израснал из обществените жизнени условия на индивидите; но развиващите се в недрата на буржоазното общество производителни сили създават същевременно материалните условия за разрешаването на този антагонизъм. Затова с буржоазната обществена формация завършва предисторията на човешкото общество.

/из Карл Маркс – „Към критика на политическата икономия. – Предговор”, „Маркс Енгелс Съчинения”, София 1964г., т.13,стр.8-10 /

***

Създадената от Маркс и Енгелс теория на историческия материализъм е развита и обогатена от Ленин и Сталин въз основа на анализиране новите условия на общественото развитие в епохата на империализма и пролетарските революции, в епохата на изграждането на социализма. В произведението на Сталин „За диалектическия и историческия материализъм” е дадено забележително ярко и дълбоко изложение на основите на историческия материализъм и са разработени творчески цяла редица въпроси – за условията на материалния живот на обществото, за особеностите на производството, за пълното съответствие между производствените отношения и производителните сили при социализма, за ролята на идеите в развитието на обществото и т.н. В произведението на Сталин „Марксизмът и въпросите на езикознанието” получи по-нататъшна дълбока разработка такъв коренен въпрос на историческия материализъм, какъвто е въпросът за базата и надстройката.