Новият Октомври Ще Дойде! Декларация на Бразилската Комунистическа Партия

НОВИЯТ ОКТОМВРИ ЩЕ ДОЙДЕ!
ПОЛИТИЧЕСКА ДЕКЛАРАЦИЯ НА XIV КОНГРЕС НА БРАЗИЛСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ
РИО ДЕ ЖАНЕЙРО, ОКТОМВРИ 2009 ГОДИНА


Другари, новият октомври ще дойде!
Нашата партия се роди през 1922 година. През това време натрупахме много исторически опит в класовата борба, с успехите и неуспехите си, с победите и пораженията си, с трагедиите и радостите ни. С легитимността и отговорността на тези, които се борят за бъдещето, ние представяме нашите становища и предложения на бразилските работници.
Бразилските комунисти, събрани в Рио де Жанейро от 9-ти до 12-ти октомври на XIV конгрес на Бразилската комунистическа партия, преценяваме, че капитализмът е основният враг на човечеството и приемането му представлява заплаха за човечеството.
Така че, има само един начин то да оцелее: да се преодолее капитализмът по революционен начин и да се изгради социализма като преходен процес за еманципация на работниците към комунизма.
Една от основните прояви на историческите крайности на капитализма е настоящата световна икономическа криза, която е дълбока и дидактически разкри всички структорни проблеми на тази система, система, основана на експлоатацията на едни човешки същества от други човешки същества: с нейните противоречия способни да унищожават материалните и социални богатства. Докато капиталистическите правителства инвестират трилиони долари в подкрепа на банкерите и спекулантите, работниците плащат сметката на тази криза чрез безработица, премахване на социалните права, с живота си в бедност.
Бъпреки, че бяха поразени от кризата, империалистическите страни започнаха мащабна офанзива, за печалби от повишаването на лихвените проценти и мобилизирането на известната си борба по цял свят.
Те насърчават войните срещу народите, понеже те са правите в Ирак и Афганистан, те предоставят оръжия на Израел, за да създават заплаха за населението в този регион и да гонят Палестинския народ от техните земи. В Латинска Америка те провеждат политика на изолация и саботаж срещу прогресивните правителства в региона, тъй като те активизират действията на IV американски флот за превръщането на Колумбия във военна база на САЩ. Цялата тази стратегия е насочена против Венецуела, Боливия, Куба и дори към страните, чиито правителства са склонни да насърчават дълбоки социални промени, като Бразилия, за да осигурят тяхното управление върху извънредните богатства на континента, което включва "Пре-сол"- запасите от петрол, Амазонка с голямото си биологично разнообразие в региона и Гуарани богат на вода в южната част на континента.
Увеличаващото се ожесточение на империализма срещу хоратa, които страдат от капитализма, от кризата му, потвърждава необходимостта за комунистите да осъществяват пролетарския интернационализъм с обща програма. Много от последните епизоди на събитията, като сепаратизмът в Боливия, страхливостта и престъпленията срещу човечеството в Ивицата Газа, като преврата в Хондурас, заплахите срещу Иран и Северна Корея с постоянната нечовешка блокада на Куба, за десетте години военна окупация на Ирак и Афганистан и многото политически маневри, насочени към свалянето на анти-империалистическото правителство на Венецуела…
ПКБ (Комунистическата партия на Бразилия) ще укрепи солидарността си в разпространението на борбата срещу столицата на империализма, без значение от това какви ще са последствията. Уникалната роля на ПКБ за солидарност с борещите се народи произтича от нашата политически независима позиция по отношение на бразилското правителство и от присъщият ни пролетарски интернационализъм.
Кризата показа на бразилското население необходимостта от противопоставяне на капиталистическото варварство и че трябва да се търсят алтернативи за изграждането на ново човешко общество.
Навсякъде по света, особено в Латинска Америка, човешката съпротива е за алтернативни проекти, основаващи се върху мобилизирането. Героичната борба на Куба е пример за подражание, пример за човешка съпротива срещу империализма.
Ние, бразилските комунисти, знаем нашите задължения относно трансформациите, които се извършват в Латинска Америка, не само поради икономическото значение на Бразилия, но също така и, че ние живеем в страна с континентални размери. В нея живее част от работническата класа на Латинска Америка. Смятаме себе си като активна част от този процес и ние сме безстрашни бойци в борбата за социализъм в Латинска Америка. В Америка и в целия свят.


В сценария на империалистите, Бразилия играе решаваща роля в континенталния баланс на силите, но в рамките на капиталистическия ред без да се променя със социализъм. Тези "прогресивни" позиции имат за цел създаването на полюс за интеграцията на Латинска Америка в съответствие с интересите на капиталистическата система. С други думи, нито FTAA, нито АЛБА от социално-либералния блок, които се изживяват като "отворени леви", ще доведат до премахването на процеса на изолирането на страните, избрали пътя на мобилизиране и конфронтация срещу империализма.


Институционалната подкрепа за някои латиноамерикански леви правителства е функция за разширяването на бразилския капитализъм, който се простира върху целия континент. Тъй като основната цел е Бразилия да бъде включена в света на капитализма, Лула's, правителството не се колебае да приеме империалистическите действия, като подкрепата на десния преврат на d'Etat, или когато бразилското правителство насърчава армията да провежда учения в близост до границата с Парагвай, при които се употребява огън за защита на бразилската соя в Парагвай, отгледана при несправедливи договори за него.
Бразилският капитализъм е част от глобалното натрупване на капитали, процес на интеграция в империалистическата система в света.
Бразилските управляващи са неразривно свързани с международния капитал.
Въпреки липсата на субективни условия, бразилското общество е обективно зряло за изграждането на социализма. Това е страната, където капитализмът се превърна в пълна монополистична система, която може да предостави всички необходими стоки и услуги за населението; страна в която класовата сруктора на обществото е ясно определена: на буржоазната икономическа и политическа хегемония с пълен контрол върху медиите и държавния апарат, като капиталистическите трудови отношения са преобладаващи и са решаващи в икономическата система. Така че, пролетариатът е призван като основна сила да извърши социалната промяна в Бразилия.


От политическа и иституционална гледна точка, Бразилия е с типична буржоазна надстройка, с функциониращ: правов ред, който е признат и легитимиран, с институциите, които са също толкова консолидирани в държавата, т.е. в изпълнителната, законодателната и съдебната власт. Също така е изградено и вкоренено легитимно буржоазно гражданско общество, което легитимира и консолидира хегемонията на буржоазията, което постоянно се укрепва с мощна информационна атака, с образователната система и културата. Това са елементите, които укрепват капиталистическата идеологическа власт в страната.


Така че, буржоазният цикъл в Бразилия вече е консолидиран. Изправени сме пред развитието на капиталистическата обществена формация, която е подходяща за провеждане на открита класова борба между буржоазията и пролетариата. От едната страна се намира консервативният блок на буржоазията, формиран от алиансът между монополистичната буржоазия, която е тясно свързана с чуждестранните капитали и с империалистическите кръгове, аграрната буржоазия, с монополното си разпореждане със земята, финансовата олигархия, с монополното си положение върху финансите и другите съставни части на буржоазията които образуват вселената на капиталистическото господство.


С тази хегемония консервативният блок е натрупал по-голяма легитимност за изпълнение на управлението си и осъществяване на политиките си, необходими за обединението на интересите си в полза на големия монополистичен капитал, с превземането на политическия сектор от малката група на буржоазията, която има значително влияние върху работниците, като наложената позиция на неутралитет вместо борба от кооптирани от нея хора в техните институции и организации.
От другата страна е пролетарският блок, който в днешно време е приведен в положение на пасивно-консервативна хегемония.
Въпреки, че се противопоставя, неговата независимост, в това число и политическата, е отнета и той подкрепя, и легитимира една политика, която не удволетворява насъщните му исторически интереси.
Той е съставен най-вече от работническата класа, която е главният иструмент на борбите за промени в страната, от популярни и в културно, и антикапиталистически, анти-империалистически движения, малка част от дребната буржоазия, младежта, интелектуалците и всички, които искат да се формират в редовете на революционния пролетарски блок, в търсенето и изграждането на процеса за поражението на буржоазията и на нейните съюзници и за изграждането на социалистическото общество.


Сценарият на класовата борба в целия свят и проявите му в Латинска Америка, на нашият континент, се определя от действията на бразилския монополистичен капитализъм и неговите дълбоки връзки със световния империализъм, който се проявява като хегемонистично консервативен, и дясноцентристки.
Резултатите от господството на легитимния алианс върху работниците и широките народни маси, се изразява от влошаване на качеството на живот, голямата безработица, увеличаване коцентрацията на богатство и премахването на социалните права, ни дават право да твърдим, че характера на класовата борба в Бразилия демонстрира необходимост от социалистическа стратегия.


Това са обективните условия, които ни позволяват да дефинираме характера на бразилската класова борба като единна социалистическа революция. Потвърждавайки социалистическия характер на революцията означава, че задачите на всички работници, не могат да се решават от бразилската буржоазия, нито от съюзът им с нея. Тези задачи могат да се решат само от популярно правителство целящо социализъм. Развитото капиталистическо производство в Бразилия и по света, може да осигури нуждите на всяко население, но то е в пълно противоречие с буржоазните обществени отношения, които се изразяват с натрупване на обществено богатство в отделни частни лица.
Продължителността на този процес застрашава общественото възпроизводство на живота, природата и човечеството и на самите тях.


Капитализмът е антагонистичен за човешкия живот. За да оцелее капитализма заплашва живота изобщо, затова, за да спасим човечеството трябва да го преодолеем и го свалим. Време е, следователно, трябва да се създадат условията за социалистическата революция.


Съгласно условията за интезификация на класовата борба в нашата страна, спецификата на борбата трябва да се води срещу логиката на капитала. Борбата за земя не се води вече срещу традиционните собственици на земята: врагът е капиталистическия монопол върху земята, изразен от страна на агробизнеса.
Борбата на работниците се води срещу интересите на буржоазията, която както обикновенно извлича прекомерни печалби и налага диктаторски режими във фабриките.
Екологичните борби се водят против унищожаването от буржоазията на околната среда.
Младите хора, жените, черните потомци на робите "quilombo", индианците, имигрантите и борбите на мигрантите са изправени пред насилието на пазарите, неравенството на доходите, липсата на достъп до основните услуги и до културата и образованието, защото капиталът трябва да конвертирува всичките си материални и символични потребности в merkancies за да поддържа процеса на натрупване, дори ако това заплашва живота или разрушава околната среда.


При изработването на стратегията за социалистическата революция не трябва да се отказваме от конкретните борби. Това не е несъвместимо с конкретните, незабавни искания на работниците. Все пак, социалистическата стратегия определя характера на непосредствената борба и подчинението на тактиката от стратегията, а не обратното. Това е основното. Има и други начини за борба, като действията за повишаване на заплатите, осигуряване на жилища, премахване на бедността, мизерията и глада, достъпност на образованието и здравеопазването, борбата срещу дискриминацията- които са функционални прояви на капиталистическия ред и на обществото, основано върху социологически изследвания. Подчинението, включващо омаловажаване на гражданската логика, допринася за оцеляването на капитала и на непрестанното му потисничество.


В настоящият момент, това, което пречи за удволетворяване на най-основните потребности на живота в сраната ни не е липсата на капиталистическото развитие. Точно обратното. Нашите потребности са пряк продукт от логиката на капиталистическото развитие, приети за десетилетия под същия предлог, че нашите проблеми ще бъдат решени чрез развитието на капиталистическата икономика. Днес, за нас този проблем е фалшив , той служи за увековечаване и влошаване на нашите проблеми.


Затова социалистическата стратегия осветлява нашата тактика, изяснява кои са нашите врагове и кои са нашите съюзници, тя позволява да се идентифицират работническите и буржоазните интереси, и да разберем как раличните политически сили участвуват непосредствено в политическите и социални борби. Тази позиция също така се стреми да погребе реформаторските илюзии, които обикновенно вредят на пролетариата, и отново потвърждава, че само социалистическата трансформация е в състояние да реши проблемите на работниците.


В Бразилия, нашата партия работи за изграждането на революционен блок на пролетариата, като иструмент за извършването на анти-империалистически и анти-капиталистически промени, и в полза на еманципирането на работниците. Нашата цел е да унищожим буржоазната класа и нейните съюзници, та даже и вътрешните спорове и някои диференциации, наложени от консервативната хегемония като: "развитието на пазарната икономика на всяка цена", "подчинение и ръководене на работниците от международния капитал", "концентрация на доходите" (което обикновено води работническата класа до мизерия).


Поради това монопола на буржоазията няма никаква възможност, да участвува в единен съюз, който отива отвъд буржоазния и капиталистически хоризонт. Това означава, че нашата политка на съюзяване трябва да се материализира в пролетарската и обществената област. Алианса на класите не може да се изгради.
Революционният Блок на пролетариата трябва да бъде дълбоко струтуриран между граските работници и селяните, средната пролетарска част от обществото, някои слоеве от дребната буржоазия и емигрантите. Това означава, че нашата тактика трябва да бъде силна и широка. Тъй като не съюза с буржоазията, а всички онези които ще образуват бетона на борбата срещу капитализма ще станат наши съюзници.
Основното тактическо изискване на социалистическата ни стратегия е, създаването на условия, които да преустроят борбата на работниците от конкретата конфронтация към борбата с корените, които определят различните прояви на проучване, потисничество и несправедливост, с други думи с корените на капиталистическия строй. Така, че ние се превъоръжаваме в посока на изграждането на анти-империалистически и антикапиталистически блок, който не може да бъде объркан с обикновенна предизборна коалиция. Който си поставя за главна задача приемането на Конституцията на Революционния Блок на пролетариата, като неизбежно условие за преход към социализма.


Конституцията на класата на пролетариата, която ще уреди политическата му власт и посоката на развитие на производителните сили чрез социалистическото общество. Проектът за Конституция е в момент на изработване. Там няма да има готови формули за трансформирането на политическата сила.


Ние потвърждаваме необходимостта от изграждане на структори на работническата класа и следователно от политическа партия, не като утвърждаване на арогантно провъзгласил се авангард, а поради спешната необходимост от ръководене на процесите в борбата срещу капитала и да се освободи цялото общество под ръководството на работническата класа.


Ние знаем, че това е момента, при който ще има раздробяване на революционните сили, поради факта, че се намираме в отбрана, но също така вярваме, че след като пролетариата започне да се придвижва напред ще разчупи пасивността, която е типична за отбранителния период, ще стартира с независими действия като класа, която носи собственият си исторически проект на социализма, тогава единството на революционерите ще бъде възможно отново.


От XIII Конгрес РСВ(ПКБ) стои на позицията за независимо противопоставяне на Лула и се опира на разбирането, че това правителство работи за поддържане и укрепване на капиталистите и се стреми да даде трохите на населението, под формата на обезщетения, социални програми, които привличат гласове, но не решават проблемите на бедността.
Правителството подчини всичко върху растежа на капиталистическата икономика.
Сегашното правителство се стреми да отслаби класовата борба на пролетариата. Старите партии, създадени през 70-те години са подчинени от буржоазията и само с леви пози едва ли ще решат проблемите на онеправданите. Те са по-близо до социалния либерализъм отколкото до социалната демокрация.


Поради това е необходима реорганизация на движението, особено в профсъюзното движение на синдикатите.
ПКБ работи, за да реорганизира класата от позицията на трейдюнионизма към единство на борбата на работниците, чрез укрепване на инструментите за борба.
ПКБ цели свикване съществуващите синдикати, при определен момент, на национална среща с работническата класа, за да укрепи процеса за да ги реорганизира в единен класов профсъюз.


Ние ще работим усилено за реорганизация на младежкото движение, особено за спасяването на Националния съюз на Студентите като иструмент за борба и политически действия на младежта.
Но възстановяването на движението на бразилските студенти няма да бъде състезание за институционални пространства и позиции в студентските организации. Тя ще разчита на регулиращата роля на комунистите, в училищата и университетите, за задвижване на студентското движение. С други думи студентите трябва да бъдат спасени от летаргията и да поемат някаква организационна дейност за борбата на младежите в борбата им за социализъм в Бразилия.


Ние също ще се опитаме да развием връзките си с всички популярни движения на силите за съпротива на работниците в техните квартали и работни места с цел да се създадат контакти с бедните и работниците за да се организират за борба.


Борбата за земя в Бразилия, директно се противопоставя на капиталистическия строй, която ще доведе до сблъсък. Необходимо е не само да се осигури достъп до земята, но са необходими дълбоки промени в развитието на селскостопанския модел срещу меркантилната, империалистическа монополистична логика на агробизнеса. В Бразилия класовият съюз между селскостопанските работници и града, дребните земеделски производители и заселниците е необходим за изграждането на социализма. Народната власт ще извърши демеркантилизацията на живота и ще унищожи частната собственост, за да може да изгради социалистическото общество. С движението на работниците без земя (МST) трябва да проявим нашата неограничена солидарност и партньорство, да помогнем за установяване на връзка между тях и синдикатите, младежта и популярните движения.


ПКБ ще работят за създаване на широко и енергично движение, което ще бъде навсякъде, на улицата, ще иницира референдуми и ще използува други форми на борба, за нов петролен закон, който трябва да гарантира ANP, за възобновяване на държавния монопол и RE-национализацията на PETRONBRAS (като публично дружество и под контрола на работниците), за да запазят националния суверинитет и да се гарантира, че допълнителните финансови ресурси (генерирани от огромните резерви на тези природни придобивки) ще бъдат използвани за решаване на сериозните социални проблеми в Бразилия, а не за реализацията на огромните печалби на империализма и едрия капитал.
По тази причина, ние ще обърнем специално внимание на културния фронт, чрез укрепване на връзките с артистите и интелектуалците. Тъй като винаги изкуството, което се идентифицира като човешко същество осъжда жестоката капиталистическа действителност на буржоазния ред. Към разработване на мерки за борба срещу меркантилизирането на изкуството и знанията, наложени от пагубната капиталистическа културна индустрия, PСВ ще подкрепи борбата в защита на пълната творческа, интелектуална и културнопроизводствена свобода и ще създаде достатъчно места за артистични събития и популярна култура, като неделима част на нашата борба за човешка еманципация.


Поради фундаменталния характер на участието на интелектуалците за формирането в пролетариата на класово съзнание, РСВ ще насочи вниманието си към постоянната му подготовка и самоподготовка и обучение.


Нашата партия ще положи всичките си усилия за да се превърне в Ленинска организация, способна да се издигне до равнището на задачите на бразилската революция.
Основополагащи принципи в нашата работа са колективното ръководство и демократическия централизъм.


ПКБ, като един от иструментите на революционния пролетариат, желае да отговори на съвременните исторически предизвикателства. Така че, за всеки революционер вратите и са винаги отворени. Не се съмняваме, че със съвместни усилия ще осъществим стратегията на бразилската революция- ще я направм възможна.


ПКБ ще използва всички форми и начини да спомогне за поражението на буржоазната хегемония в Бразилия. Ще изгради ново хомогенно социалистическо общество без експлоатация и експлоатирани. Без това е невъзможно да се изгради мечтаното комунистическо общество.


Да живее пролетарския интернационализъм!
Да живее социалистическата революция!
Да живее бразилската комунистическа партия!


XIV Национален конгрес на Бразилската комунистическа партия

Силно се надявам да изпълнят поставените си цели, все пак още една комунистическа държава толкова близо до цитаделата на Капитализма-САЩ доста ще им натрие носовете.