СИРОМАШКА СТАТИСТИКА

Статистически българинът е на европейското дъно на мизерията. В сравнение с работниците у нас, техните европейски колеги получават от 2 до 200 пъти повече месечно, при ниво на цените, клонящо към изравняване.
В края на 80-те години у нас размерът на издръжката на жилището не надхвърля 20-25% от доходите, а разходите за храна-50%. С остатъчните 25-30% българинът е задоволявал другите си потребности. Днес средностатистическият българин дава за храна 75% от доходите си.
Преди 1989 г. ежегодно се строяха десетки хиляди жилища. За периода 1965-1989 г. жилищата на 1000 души от населението се увеличават от 253 на 374. В градовете – от 233 на 346, в селата – от 271 та 443, като същевременно относителният дял на общия разход за жилище на човек от домакинствата през 1989 г. не надхвърля 7,3%. На село, където днес живеят 31% от населението жилище може да се купи или построи с 25-30 месечни заплати, но в София за тази цел няма да са достатъчни и 300 месечни възнаграждения.
Българинът преди е харчел реално около 1,6 пъти повече, отколкото официално е получавал под формата на заплати и допълнителни възнаграждения. Днес това е практически невъзможно.
Всекидневният ръст на цени преди не ни беше познат. Непознато беше и друго – небивалото изобилие от стоки, достъпни само за една малка прослойка свръхбогаташи – около 5% от населението. Истинската природа на днешната социална несигурност се нарича инфлация и за нашенеца след 1989 г. парите са загубили не само покупателната си способност, но и моралната си стойност – доверието в тях е изчерпано.
Преди 1989 г. в страната нямаше безработица. Днес за близо една десета от населението е проблем намирането а каквото и да е препитание. Индустриалната криза, кризата в земеделието направи съвсем излишни много работници и служители, без възможност за трудова изява.
През 1989 г. нашата страна разполагаше с висококачествени човешки ресурси – по относителен дял на специалистите с висше техническо образование България заема 26-о място в света. Национална гордост през 70-те и 80-те години бе фактът, че по % висшисти България изпреварва Франция, Италия, Норвегия…Днес по същия показател сме във втората стотица страни и близо до нас е африканската държава Того. Здравеопазването и включените в него дейности преди 1989 г. имаха решаваща роля за повишаване средната продължителност на живота. Така например, продължителността на живота общо за населението през1935-1939 г. е 51,7 години, а през 1987-1989 г. нараства на 71,4 години – т.е. с близо 20 години. Днес средната продължителност на живота е намалена с около 7 години. Някога въведеното безплатно здравеопазване бе достъпно за всеки. Днес нормалното лечение е достъпно едва за 50% от болните. През 1989 г. осигуреността с болнични легла достига 54 на 10 000, със санаториални – 5,4 на 10 000, с лекари – 34 на 10 000 и със стоматолози – 7,4 на 10 000. По тези показатели страната се нареждаше на едно от първите места в света, като дори изпреварва редица държави от Западна Европа. Днес по този показател сме след африканските страни. По онова време българинът произвеждаше около 400 пъти повече, отколкото сега. По данни на ООН в средата на 80-те години БГ заемаше 29 място в света по общото си развитие, като се нареждаше пред страни като Гърция, Турция, Южна Корея и др. През 1983 г. 55% от общия български износ бе машиностроителната продукция, която излезе на първо място в експортната листа на България. Днес същият показател е едва 9%. Промишлеността тогава създаваше достатъчно работни места, което изключваше съществуването на всякакви емиграционни вълни или поява на излишно население, като същевременно снабдяваше селското стопанство и населението с така нужния му механизиран селскостопански инвентар и промишлени стоки.
През 1989 г. отношението между произвежданата продукция от промишлеността и селското стопанство е 85%:15%. Днес отношението е обратното.
Петър Николов
https://www.facebook.com/topic.php?topic=12108&uid=158484215456

просто,точно и ясно.