[b]Колелото на експлоатацията [/b]

Привеждам на вниманието ви една статия от kommunist.ru поради своята прямота и много добри нагледни примери. Извинете, ако съм допуснал неточности при превода.

Вие трудите ли се? Вие трудещ ли човек сте? По-скоро да. А предприемачът-буржуа трудещ се човек ли е? Може би да. За да стане предприемач и да построи собствен бизнес – нужно е да се труди. Но когато бизнесът му е вече построен, вече не е обезателно да работи. Поради това не всички предприемачи са трудещи се.
Пример. Живял някога човек. Той решил да построи мелница и да мели зърно. Започнал да работи. Построил бент, на бента поставил колело с лопатки, а оста на колелото свързал чрез зъбни колела с воденичаркото колело, което започнало да се върти и да мели. Пуснал мелничаря върху лопатите на колелата вода – колелото се завъртяло, а зърното започнало да се смила в брашно.
За да мели зърно, мелничарят използвал силата на падащата вода. Той трябвало постоянно да следи как работи мелницата, да се грижи за механизмите, да следи да не би колелото на бента да не изнесе плаващи в реката клончета. Мелничаря полагал своя труд за да поддържа работата на мелницата и стабилен потока на водата от бента. Но зърното се мели от потока на водата, а не от мелничаря. Ако за поддръжка на потока на водата и работата на мелницата се изисква повече труд, отколкото е нужен на въртене на воденичното колело, то за мелничаря би било по-лесно сам да смила зърното, вместо да се грижи за поддържане на работата на мелницата. Тогава присъствието на механизми като бент и колело би било ненужно. Но работата е в това, че мелничаря получава от бента повече труд, отколкото може да извърши сам. Мелничаря експлоатира труда на падащата вода.
А сега нека разгледаме съвременния буржоа. Той строи фирма. Той наема помещение, обзавежда офис, купува офис-техника, урежда първоначалните връзки с доставчици и бъдещи клиенти. Но кой ще върти колелото на неговата мелница ? Много просто! Наемните работници на този буржоа. За разлика от мелничаря, който експлоатира силата на водата или вятъра, от селянина, който експлоатира растящото на слънце растение /пшеница/, от пастира, който експлоатира стадото - буржоата експлоатира хора!
Буржоата е умен човек. Той така строи механизма на своя бизнес, че получава от наетите работници повече труд, отколкото ако сам поддържа работата. Ако наемните работници допринасят по-малко труд , отколкото самият собственик, това би било неизгодно за него.
Хората не се наемат от буржоата просто така – те получават от него заплата. Но уловката е в това, че стойността на продукта, който те произвеждат, е по-голяма от стойността на заплатата. Затова принципа на експлотацията не се нарушава. Наемните работници – също както водата по колелата на мелницата – нужно е да поддържат работата, но и да дават повече отколкото изразходват. Разликата между разходите за поддръжка на работата на фирмата / в която влиза и заплатата на работниците/ и получените от фирмата продукти и услуги – това е знаменитата прибавена стойност.
Прибавената стойност буржоата оставя за себе си. Нали той е собственик на бизнеса. По-късно той може да наеме управител, който ще поддържа работата на фирмата вместо буржоата и собственика просто ще получава прибавената стойност без да се труди. Затова буржоата – не винаги се труди. Но наемните работници – те винаги се трудят.
Някой би попитал – защо хората не построят своя фирма и не работят за себе си като делят прибавената стойност помежду си, да създадат кооператив? За съжаление за да се създаде стабилна фирма даваща добри доходи е нужен капитал. Обикновените хора не притежават капитал. Разбира се, те могат да продадат жилището си или да вземат кредит от банка, но в пазарната система шест от всеки седем опита да се създаде нов бизнес са неуспешни. В пазарната система не съществува механизъм за поддръжка на създателите на ново производство . Да се застрахова бизнеса без начален капитал отново е невъзможно – нужни са много пари. Инвеститори, които са готови да дадат пари на перспективен проект се наричат лихвари. Връщането на парите им с лихви – значи да се работи за експлоататора, хората да станат роби на подобни лихвари. При парите не съществува амортизация, а при лихварите има глад за човешки труд изразен в прибавена стойност. Също така печална е съдбата на тези, които не могат да върнат голям кредит. . .
Обикновените хора не могат да рискуват своите скромни имущества, нали трябва да изхранват семейството си. Затова те започват да работят по наем, покорно отиват при експлоататора. Нека го кажа по-просто – това е доброволно робство. Хора, които притежават капитал, могат да експлоатират хора без капитал. Системата обезпечава на част от хората правото монополно и диктаторски да владеят средствата за производство, затова те се намират в изгодно положение при наемането на работници. Благодарение на поддържаното от правителството право на частна собственост, капиталистите могат да присвояват за себе си трудът на работниците. Дали това е антихуманно ? Разбира се. Днешният строй на повечето страни поддържа такава система. Властта е готова със сила да защитава възможността на едни хора да експлоатрат други. Също така е разбираемо, това че при когото е капитала, у него е и властта. Ние живеем в буржоазна държава. И вината не е на капиталистите или чиновниците, или на каквито и да са тайни злонамерени заговорници – проблемът е в системата. Самоподдържащата се система на антихуманна експлоатация, която поражда и капиталистите, и робствота, и корупцията, и лъжата.
Би се оказало нещо удивително – нима не е нужно наемният работник да плати на буржоата за достъп до капитал /оборудване,помещения,технологии,брендове, търговска мрежа/? Може ли това да бъде самата прибавена стойност – заплащане на буржоата за използване на капитала /средства за производство/? А ако ви помогне някой човек да качите пиано да петия етаж, то трябва ли да заплатите на неговите родители, които са направили този добър човек ? Странно, нещо като че ли са го сглобили, а той не им принадлежи. А ако сте направили чук, то той ви принадлежи. Значи правото на собственост не е абсолютно, защото съдържа много голям брой изключения и е изкуствено измислено и въведено. Най-печалното е, че днешният вид на правото на собственост поради своите недомислици позволява да се угнетяват, експлоатират хора. И това е изгодно на капиталистите, затова те се стараят да съхранят антиобществения елемент съставляващ правото на собственост – частната собственост.
Някои се опитват да докажат абсолютната природа на собствеността и да обосноват забраната да се нарушава правото при каквито и да е обстоятелства. Ще приведа радикален пример. Седят три души в пустиня. Един от тях умира от жажда. Друг скучае. Третият глади своята бъчва със вода. Скучаещият видял умиращия от жажда и пита човека с бъчвата с вода –„ Тук човекът умира от жажда, дай му да се напие – ти имаш много вода”, а собственика на бъчвата отговорил –„ Бъчвата е моя собственост, ето касова бележка, нямаш право да се разпореждаш с чужда собственост”. Скучаещият се обръща към умиращия от жажда – „Прощавай, онзи има касова бележка, нищо не мога да направя , трябва да умреш от глад заради тържеството на правото на собственост”. Хубава история, нали? Дали са постъпили хуманно скучаещия и собственика на бъчвата с вода. Азимов пише за Три закона на роботехниката. Роботът не може да нанесе със своето бездействие вреда на човека. А може ли човек със своето бездействие да принесе вреда на друг човек?
Разбира се крайностите са вредни. Ако човек не нанася вина на друг нито при наемането на своята собственост, нито при ненаемането й, например не експлоатира хора, и ефективно /от гледна точка на цялото общество/ използва своята собственост, то защо да не запази своето право на собственост ? Но цялото човечество непосредствено зависи от използването на средствата за производство /оборудване, помещения, технологии,брендове .../. Затова средствата за производство /частна собственост/ трябва да бъде в ръцете на народа, на обществото, а не при еднолични собственици-тирани. Не трябва да се доверяват средства за производство в ръцете на отделни хора, които се опитват да се разпореждат с тази собственост без да има социална отговорност. Затова правото на еднолична собственост може да се разпростре само върху личните вещи, от употребата на които не зависят други хора. Средствата за производство са длъжни да бъдят в ръцете на народа, респективно обществено достояние.
Много заявяват, че е нужна демокрация. Народна власт, а не власт на отделни тирани. Не трябва да се разбира това, че в една област на човешката дейност е разрешена демокрацията, в други области е разрешена тиранията? И така бедата е в това, че в капиталистическите страни тиранията и диктатурата в икономическите отношения е разрешена и даже се поощрява. Нужно е да бъдем последователни, разумни и рационални. Обществото ще стане по-демократическо, когато демокрацията се разпространи не само върху законодателната /чрез избор на парламент/ и изпълнителната /чрез избор на президент/ власти, но и на икономическите отношения межу хората. Само победата над тиранията на частните собственици, които тиранически се разпореждат със своята частна собственост, ние можем да създадем настояща демокрация. Властта на народа обеспечава стабилното развитие на икономиката според интересите на обществото, а не на конкуриращите се участници на пазара, които инфантилно се състезават за бърза печалба, забравящи за отложените загуби в стратегическа перспектива, обикновено водещи до кризи.
За съжаления, капиталистите успяха да прокарат закона за търговската тайна. Оказва се, че ако те съхранят тайната на своите планове от конкурентите на пазара, получават предимство и се обогатяват. Но това е подобно на надеждите на играещите на лотарията – всеки от тях се оказва, че побеждава, но системата е устроена така,че общо всички само губят. Аналогично с търговската тайна. Скривайки един от друг информация за плановете, участниците в пазарната икономика губят възможност да отчетат плановете си един на друг и да планират своята дейност. Не разбирам, как е възможно да се занимават със стопанство /бизнес/, без да знаят какво се прави в определен момент и какво планират да предприемат другите участници в икономиката? Говорят,че в пазарната икономика съществува механизъм на регулация - покупателите регулират системата. Но бедата е в това, че покупателите знаят за пазарната икономика по-малко от капиталистите. Покупателите не знаят плановете на капиталистите и затова там, където е трябва да се прави икономия покупателите харчат, а там, където е нужно да се влагат пари – започват да правят икономия. Ясно е, че покупателите не могат да обезпечат разумна и рационална регулировка на пазара, те просто не знаят какво става в икономиката, защото капиталистите укриват информация.
Представете си, че водачите на мпс-та по улиците престанат да използват мигачи – по този начин те престават да съобщават на обкръжаващите ги за планираните маневри. Какво ще стане по улиците? Колко ще бъдат авариите и загиналите? Затова дори в страните с пазарна икономика е забранено да се карат автомобили с неработещи мигачи и да не се дава сигнал за своите планове на обкръжаващите. По улиците на градовете се движат милиони частни автомобили, системата на транспорта е напълно децентрализирана, но в тази система е забранено да се скриват краткосрочната информация, затова участниците в тази децентрализирана система могат да координират своите краткосрочни действия и да избегнат аварии. А какво би било, ако водачите съобщават един на друг своите маршрути? Тогава би могло да се изчисляват оптималните маршрути и координацията значително би могла да намали задръстванията. Аналогично би станало и с икономиката. Участниците в пазарната икономика се стараят да дават минимално количество информация за своите планове и затова при маневрите „сблъскванията” и „травмите” са неизбежни. Участниците на пазара, които не ползват „мигачи” се сблъскват с „аварии”, които ние назоваваме кризи. Бъдещето на плановата демократическа икономика допуска висока степен на децентрализация на базата на взаимна координацията не само на текущата дейност, но и на плановете.
Днешното право на собственост позволява да се угнетяват и да се експлоатират хора. Комунистите считат,че правото на частна собственост трябва да бъде ликвидирано заради хуманизма и свободата. Трябва да остане единствено правото на лична собственост – правото да се владеят не средства за производство, а лични вещи. Икономическите проблеми, ще бъдат решени с въвеждането на народна демокрация в един от основните видове обществена дейност – икономиката, чрез привеждане в действие на планова икономика, която допуска висока степен на децентрализация.

Поздравления за превода другарю

Много добър превод. Поздравелния за положените усилия.