8 МАРТ – ДЕН ЗА СОЛИДАРНОСТ НА ЖЕНИТЕ В БОРБАТА СРЕЩУ КАПИТАЛИЗМА

Над 100 жени излязоха на поход по повод 8 март

Близо сто жени от цяла България се включиха в 50-тия женски туристически поход. Маршът на представителките на нежния пол е в чест на националния празник 3 март и на 8 март.

Напук на кризата, битовите и професионални проблеми, дамите се събраха в Дългопол, за да обиколят забележителностите в региона. Понеже се грижат не само за тялото, а и за духа, първо разгледаха местния музей, за да се заредят с гордост и патриотизъм.

"Много исках да тръгнем оттук, за да мога да запозная всички жени от цяла България с историческото минало на нашия камчийски край... Човек трябва да помни, да познава, за да помни и да пази миналото и традициите на народа си", каза Снежана Недева, ръководител на похода.

С бодра крачка и песен жените поднесоха венци пред паметника. 78-годишната Йорданка Бобева участва в походите вече 20 години. В дългите учителски години възпитава у децата любов към природата и историята на България. Походите я обогатяват и зареждат.

"Незабравими преживявания, вълнуващи и дълбоко скътани в моята душевност. И си изнасяхме такива вълнуващи програми, с песни, възрожденски, те са все такива будни жени и всяка можеше нещо да допринесе за хубавото ни преживяване", каза Йорданка.

13-годишната Ивана обикаля страната с леля си и останалите жени вече осем години. С туристическата си обиколка участничките изразяват солидарност с жените от цял свят в борбата за мир, социален прогрес и демокрация. А походът въздейства благотворно върху здравето им и придобиват навици за природосъобразен живот.

http://btv.bg/news/news_details.pcgi?cont_id=155857

8 март – ден за борба и солидарност
05 Март 2010
В навечерието на Международния ден на жената - 8 март, президентът на КНСБ проф. д-р Желязко Христов представи на пресконференция в Конфедерацията анализ на положението на жените в условията на криза. Той изтъкна необходимостта от повече солидарност в обществото за постигане на равноправие между половете на всички равнища в социалния живот. Председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева, която председателства и Обществения женски парламент (ОЖП) връчи грамоти за особен принос в защита правата на жените на някои от най-активните деятели на ОЖП. В своето слово, президентът на КНСБ изтъкна:

През 2010 се навършват 100 години от зараждането на идеята за честването на деня на жената - ден на международната солидарност на жените от цял свят в борбата им за мир, демокрация и равноправие.

Общото Събрание на ООН утвърждава Деня на жената като Международен ден на правата на жената и международния мир и от тогава – 1977 година, той се превръща в празник, утвърждаващ се в културите на много страни по света.
Нашата традиция 8 март да бъде ден за борба и ден за солидарност с всички трудещи се и потиснати жени, като един от символите на възобновената борба стана една българка-емигрантка – синдикалистката Костадинка Кунева, която дръзна да се бори за право на достоен труд и човешки живот.
България има ясна политика по равенството между половете, нейните принципи са категорично закрепени във фундамента на действащата сега Конституция. Равенството на половете е постановено и в законите за защита от дискриминация, за борба с трафика на хора и редица други. Въпреки императивите на законите, ратифицираните конвенции на МОТ, идеята за равенството между половете все още не може да намери своето реално изражение в живота, особено сега в условията на икономическата и финансовата криза.
Равенството между половете е водещ принцип при изготвянето на политики за справяне с икономическата криза. През миналата година се прие Национална стратегия по равнопоставеност на половете (2009 - 2015 г.), която е политическа рамка за изпълнението на конкретните национални цели, мерки и показатели за постигането им с оглед изпълнението на Лисабонската стратегия, Европейската пътна карта и Европейския пакт за равнопоставеност между мъжете и жените. Но равнопоставеността между половете е нещо повече от декларираното равенство на хартия. Все още съществуват редица нерешени проблеми пред социалната и икономическата равнопоставеност на жените - те са по-голямата част от безработните, средното им заплащане е по-ниско от средното заплащане на мъжете. Все още не е преодоляна неравнопоставеността на жените и мъжете в управлението и в икономиката на страната. Позорен е фактът, свързан със съвременния вид робство на жените, трафика на хора, нарастващото домашно насилие, за което все още всички ние сме длъжници на българската жена.
Постиженията на „Целите на хилядолетието за развитие”, в който документ бяха поставени минималните цели за ограничаване на бедността, са застрашени от икономическата криза. И макар че през последните години да имаше напредък в тая посока, сега отново около 1/3 от домакинствата живеят под прага на бедността. Изследванията показват, че домакинствата, с глава на домакинството жена, са по-бедни с около 25-30 % от тези с глава на домакинството - мъж. По-ниският социално-икономически статус на жените и свързаните с него по-ниски доходи, както и липсата на диференцирани защитни мрежи, отпраща по-голямата част от женското население под границата на бедността и дава основание да се говори за феминизация на бедността.
Бих искал да аргументирам тази постановка с някои статистически данни за позицията на жените на пазара на труда:
През ІV тримесечие на 2009 г. коефициентът на заетост на жените между 15 и 64 години намаля с 2,4 процентни пункта в сравнение със същия период на 2008 г. и достига 57,2 %. Заедно с това, през третото тримесечие на 2009 над 72 % е делът на жените от неплатените семейни работници.
Израз на неравнопоставеността в заетостта е продължаващата професионална и секторна сегрегация по пол. Заетостта на жените през ІV тримесечие на 2009 г. е сравнително висока в икономически дейности и в професии, наложили се като „женски”. Например, в „Хотели и ресторанти”, заетите жени са 64.8 % от всички заети, образование – 78,9 %, здравеопазване – 79,3 %, финансово посредничество – 67,3 %. В края на декември 2009 г. наетите лица по трудови и служебни правоотношения са намалели с 7,5 % спрямо същият месец на предходната година. Най-голямо намаление на наети лица спрямо декември 2008 г. се наблюдава в икономически дейности с преобладаваща женска заетост: в „Преработваща промишленост” намаление на наетите със 71 хиляди, в „Търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за домакинството” – с 22 хиляди.
• Жените са с по-високо образование, но това не ги прави по-привилегировани на пазара на труда. Шансовете на жените да намерят работа по специалността са по-малки, по-малки са и възможностите им за израстването в професията и кариерата, за участие им във вземането на решения. Средно 32,2 % у нас са жените на ръководни позиции.
• Безработните жени през четвъртото тримесечие на 2009 г (данни на НСИ) са 117 хиляди, като коефициентът на женската безработица достигна 7, 4 %. Увеличението е с 34 хиляди спрямо същия период на 2008 г. или с 2,3 %. През четвъртото тримесечие на 2009 г. безработните жени на възраст до 24 г. вече са 17,3 % и увеличението спрямо предходната година е с 5.2 %. Зад тези цифри продължава да се крие неравнопоставеност на жените в преходите на пазара на труда – от училище към заетост, от майчинство към заетост, от безработица към заетост или обучение. Поради традиционно съществуващите все още джендър стереотипи, работодателите предпочитат да наемат мъже, а загубилите работата си жени по-трудно си намират работа, независимо от образованието и квалификацията си.
Високото равнище на безработица в определени региони и острият недостиг на работни места ще принуди много жени да приемат работа при всякакви условия и на всяка цена, което е предпоставка за разширяване обхвата на сивата икономика. В края на 2009 г. почти половината от регистрираните жени са дългосрочно безработни като броят им достига до 101 400. Като се има предвид, че дългосрочната безработица води до бедност и маргинализиране, оценката на описаното състояние е повече от тревожна. Фактически този контингент се е превърнал в депо, захранващо икономиката в сянка с евтина работна сила и то предимно женска. Темпът на нарастване на равнището на безработица е сигурен индикатор, че деформацията на пазара на труда ще продължи и ще се задълбочи.
• Налице е различие в заплащането на жените, което до голяма степен се дължи на посочените вече неравенства на жената на пазара на труда. Средната работна заплата на жените през 2009 г. е по-ниска с 15,7 % от тази на мъжете. Зад тези средни стойности, обаче, се крият значителни различия в заплащането на жените и мъжете в отделни дейности – с 31,4 % е по-ниска работната заплата на жените във финансовото посредничество, (където както вече казах над 2/3 от наетите са жени); значително по-ниска е работната заплата на жените в здравеопазване и социални дейности - с 35,7 %; в образование – с 22 % , в преработваща промишленост с 29,7 % и т.н. Остават нерешени проблемите с нископлатени отрасли, които са най-застрашени от последиците на икономическата криза. Около 2/3 са жените, наети в нископлатени отрасли, където работната заплата е със 75 % по-ниска от средната за страната. През последните месеци се доказа, че ефектът на икономическата криза най-силно е засегнал нископлатените отрасли, което е предпоставка за увеличение на бедността сред жените, които към настоящия момент преобладават сред работещите бедни.

http://84.242.167.9/knsb/index.php?option=com_content&task=view&id=1069&Itemid=1

Благодаря и на кавалерите във форума, че не са пропуснали да ни честитят този хубав ден.

„Ако еманципацията на жените е немислима без комунизма, то и комунизмът е немислим без пълната еманципация на жените.“ (Инеса Арманд)


„Женски ден се устройва не затова, че интересите на работничките са по-други от ония на мъжа-работник. В този ден се работи от всички не за някаква отделна женска кауза, а за каузата на работническата класа, от която жената-работничка е неразделна част” (Тина Киркова, една от първите деятелки на революционното работническо и женско движение в България) http://www.septemvri23.com/Uchastieto_na_bg_jeni_v_rev_dvijenie_1891-1944.htm