Мумия Абу-Джамал

Kой е Мумия Абу-Джамал?
Мумия Абу-Джамал е известен журналист от Филаделфия, който е в затвора от 1981 година насам и през 1983 е осъден на смърт, защото уж убил офицер Даниел Фаулкнер. Той е известен като „Гласът на безгласните” заради неговите репортажи относно полицейското насилие и други социални и расови проблеми на предрадията от Филаделфия, а и на целия свят – репортажи, благодарение на които той е спечелил редица награди.
Когато е арестуван, той вече е Президент на Асоциациата на Тъмнокожите Журналисти. Като тийнейджър той е и един от основателите на Black Panther Party в Филаделфия. Години по-късно той работеше за радио-станции като NRP, а впоследствие става и директор на емисията новини на радио WHAT. Той отделя много внимание на безочливата несправедливост, с която властите подхождат към MOVE, революционна организация, която се стреми да защитава всички форми на живот: човешки същества, животни, растения, както и планетата като цяло.

Инцидентът
През 1981 година Мумия работи като таксиметров шофьор вечерно време, като втора работа. На 9ти септември около 4:00 сутринта, той кара с таксито си в центъра на Филаделфия. Мумия твърди, че той извозил клиента си до определеното място, и е паркирал близо до ъгъла на 13та улица и Locust Street. Тогава чул изтрели, обърнал се и видял брат си Уилиям Куук, който се гърчел на средата на улицата. Мумия излязъл от таксито си и отишъл да помогне на брат си, но бил прострелян от цивилно-облечения полицай, офицер Фаулкнер. Той паднал на земята като ту губил, ту се връщал в съзнание. След няколко минути дошла полицията и полицаите намерили Мумия и Фаулкнер ранени. В последствие офицерът починал. Мумия бил арестуван, зверски пребит, набутан в полицейска кола и закаран в болницата, която била на няколко пресечки от мястото ( интересно е, че на ченгетата им е отнело 30 минути, за да го закарат до болницата). Мумия някак си оцелял.

Процесът
Процесът започва през 1982 година, като за съдия бил назначен съдия Сабо (съвсем случайно той е съдията, който е осъдил най-много хора на смърт). Желанието на Мумия е да се представлява сам и Джон Африка да е негов правен съветник, но още преди да са избрани и съдебните заседатели, на Мумия му е наложен служебен адвокат, което е против волята му. По време на процеса, Мумия многократно бива обвиняван, че възпрепятства съдебния процес, и в много случаи не му е позволено да присъства на собствения си процес, в който се решава съдбата му. В този процес Сабо си спечелва прякора „Обвинител в роба” тъй като през цялото време толерира Прокурора и прави всичко възможно Мумия да загуби делото.

Доказателствата
Обвинението твърди, че изтрелът, който убива офицер Фаулкнер, е произведен от законно регистрирания пистолет на Мумия, който е .38 калибър. Това обаче доста си противоречи с медицинските експертизи, които показват, че куршумът в главата на офицера е бил .44 калибър. Този факт не е предтавен пред съдебните заседатели. Нещо повече, експерите не могат да повярват, че полицаите пристигнали на местопрестъплението не са проверили оръжието на Мумия, за да видят дали с него е стреляно скоро, нито пък ръцете му, за следи от барут. Едно от най-силните доказателства на обвинението е, че Мумия е направил самопризнание болницата. Всъщност обаче това самопризнание е записано чак 2 месеца след 9ти септември, веднага след като Мумия подава жалба срещу полицията за злоупотреба с власт и за полицейско насилие. Един от полицаите, който в последствие твърди, че е чул самопризнанието е Гари Уаскул. Всъщност, 2 месеца по-рано в дневния си полицейски рапорт той казва „the Negro male made no comments.” (Черният мъж не каза нищо). Доктор Колета, който тогава е бил дежурен в интензивното твърди, че никога не е чул Мумия да говори.

Свидетелите
Основният свидетел на обвинението е проститутка на име Кантия Уайт, но всички останали свидетели твърдят, че не помнят тя да е била там по време на инцидента. По време на делото на Били Куук (брат на Мумия), няколко седмици преди делото на Мумия, Уайт свидетелства и казва нещо съвсем различно от това, което казва като свидетел по делото на Мумия. тя свидетелства по делото на Били Куук, че на местопрестъплението е имало човек, който е избягал преди да дойде полицията. Това съвпада с показанията на 5 други свидетели, които твърдят, че е имало някой, който е избягал от местопрестъплението. През 1997 друга бивша проститутка Памела Джекинс свидетелства, че Уайт е работела като информатор на полицията. В показанията на други свидетели от 90те години се твърди също и че полицията е принуждавала свидетелите да кажат това, което е било удобно на обвинението. През 1995 свидетелят Уилиям Синглетари казва, че полицаите многократно сакъсали показанията му, докато не подпише това, което те искат. През следващата година Вероника Джоунс свидетелства, че е била принудена от полицията да промени първоначалните си показания, че двама души са избягали от местопрестъплението. Свидетелят Били Хуук, който е на местопрестъплението по време на инцидента, многократно е заявявал, че Мумия е абсолютно невинен.
Присъдата
Благодарение на манипулацията на свидетели, доказателства, както и на отнемането на правото на справедлив процес (а това е право дадено на всеки човек по конституцията на САЩ) на Мумия, той е намерен за виновен. Осъден е на смърт само заради политическите си възгледи. Двадесет и две години Мумия е несправедливо отделен от семейството си, чакайки изпълнението на смъртната присъда.

Нови Свидетели
През 2001 стенографа в съда, Тери Мауър-Картър, прави публично изявление, в което се казва, че през 1982, преди да започне делото, е чула съдия Сабо да казва „Yeah, and I’m going to help them fry the n****r” („Да, ще им помогна да изпържат негъра”). В случая под „негъра”, Сабо визира Мумия. Това е поредното доказателство за пристрастността и расизма на съдията по време на процеса, които без съмнение са повлияли много на присъдата. По-късно през същата година уважаваният журналист Лин Вашингтон казва, че сутринта на 9ти септември 1981 е отишъл на местопрестъплението да отрази случая и там не е намерил полиция. Това подкрепя предишни доказателства, че полицаите на местопрестъплението не са си свършили работата.
Самопризнанието
През 1999 година Арнолд Беверли признава, че е убил офицер Фаулкнер. Той бива тестван на детектор на лъжата и се установява, че казва истината. Въпреки многото доказателства в подкрепа на това самопризнание, Прокурорът на Филаделфия отказва да разследва случая и така дори не се стига и до дело. Поредната несправедливост...

Решенията
На 18ти декември 2001 година съдия Йон, отговаря на петицията по Хабеас Корпус пусната в Федералния Областен Съд. Той потвърждава несправедливото обвинение, но поставя под съмнение смъртната присъда на Мумия. Това значи, че може да има друга присъда след като всички обжалвания са чути, но единствените два варианта за присъда са доживотен затвор без право да бъде пуснат за добро поведение или под гаранция, че няма да извърши друго престъпление, и смъртна присъда. Това не е справедливост. Има много доказателства, че Мумия е невинен, и той трябва да бъде напълно свободен! Адвокатите на Мумия обжалват това решение през 2002 година. Мумия е осъден на смърт, но присъдата няма да бъде изпълнена, докато всички обжалвания не са чути. На 21 ноември 2001 година съдия Памела Дембе отказва да поднови делото по наредбата PCRA. Това бива обжалвано от адвокатите на Мумия. Тя се обосновава почти изцяло на делото Петеркин, което скоро бива върнато за преразглеждане. На 8ми октомври 2003 Върховният съд отхвърля обжалването, с мотива, че самопризнанията на Беверли не могат да бъдат чути заради „ограничения във времето”. С други думи:Съдът няма време да изслуша защитата. Върховният съд още отхвърлят показанията на Тери Мауър-Картър като странични. Борбата продължава!

Съпротивата
Широк кръг от хора и организации по целия свят многократно са се противопоставяли на тази несправедливост и са изказвали подкрепата си за Мумия. Знаменитости като Дани Гловър, Ози Дейвис, Сюзън Сарандън, световни лидери като Нелсън Мандела, Даниел Нитеранд, Фидел Кастро, както и: Японския Съвет, 22ма депутата в Британския Парламент, Европейския парламент са изразявали неведнъж несъгласието си с безочливата несправедливост и са призовавали Американския Върховен съд най-малкотот да преразгледа делото. Милиони хора по света са организирали протести против това несправедливо пленничество.
Случаят Мумия провокира много социални протести, защото той съдържа в себе си много важни проблеми за нашето бъдеще: нарастване на броя на затворниците, полицейско насилие, смъртното наказание, преследване на политически активисти, както и продължаващата доминация на белите и расизма в САЩ. От затвора, чакайки изпълнението на присъдата си, чрез статиите и книгите си, Мумия продължава да говори това, което всички подтиснати от властта хора искат да кажат. Неговият случай е може би най-голямата битка за справедливост на нашето време.




Свобода за Мумия Абу-Джамал!
Свобода за всички политически затворници!

Още един пример за американската "свобода".

lordico написа:Още един пример за американската "свобода".

Доказан мит, в който, за съжаление, все още вярват много хора.