АКТУАЛНОСТТА НА МАРКСИЗМА

Развитието на човешката история не е нещото което отрича марксизма. Марксизмът се развива когато се допълва и обогатява от опита. От времето на Карл Маркс са се случили най-различни исторически събития, всяко от които, повече или по-малко, е обогатило марксизма. В цялата човешка история няма такова фактическо събитие, което да отрича верността на марксизма. Много съвременни ревизионисти твърдят, че марксизмът бил остарял понеже социализмът паднал. Тъкмо напротив – социализмът падна защото пренебрегваше препоръките на марксизма. Ако следваме логиката на тези критици на уж остарелия марксизъм, то всяка наука, която е на повече от сто години е остаряла. А марксизмът който е и социология, и философия, и политическа икономия, и исторически материализъм, е бил винаги наука.
Когато марксизмът разглежда връзката между битието и съзнанието той изпреварва всички съществували някога и съществуващи сега учения, не само като поставя битието преди съзнанието, а дори като доказва възможността на вече формираното съзнание да въздействува на част от битието. По такъв начин той придава смисъл на всички човешки идеи и действия. Именно с това марксизмът доказва и познаваемостта на света. И точно границите на човешкият опит определят и степента да която съзнанието може да въздейства творчески на материята. От това произтича и историческата възможност на пролетариата, първо да се организира, второ да вземе властта, трето да я задържи. Всяко едно от тези действия е посочено и доказано от марксизма като нещо присъщо и неизбежно за пролетариата. И както казахме по-горе, това въздействие на пролетарското съзнание върху материалната ситуация в обществото, може да стане тогава и само тогава, когато определеното от битието съзнание достигне необходимото ниво. В исторически аспект организароността на пролетариата беше постигната, властта беше взета и задържана определено време. Естествено най-съзнателната част на пролетариата достигна необходимото за тези постижения съзнание. Това беше организираният в партия авангард. Но историческата необходимост от премахване на противоречията между управленческа върхушка и изпълняващ пролетариат, заставяше съзнанието на авангарда да премине на ново равнище – отричащо по нататъшната необходимост от авангард на пролетариата. Естествено за да се стигне до тази идея бе необходимо материалното въздействие на неизбежната в случая контрареволюция.За периодът след всяка контрареволюция в цялата човешка историяса характерни отричащи прогресивните учения пораженски настроения. Едно от тях е и малоумната измислица, че марксизмът е остарял. Марксизмът не остарява, а като всяка наука се обогатява и развива. Именно теорията за собственото отрицание на авангарда по време на социализма е съвременното обогатяване на марксизма! Погледнато диалектически (т.е. марксически) за отрицанието на авангарда има два пътя. Или водещото към контрареволюция обособяване на партийна върхушка, или разширяване на диктатурата на авангарда до диктатура на целия пролетариат. Резултатът от първия вид отрицание сега изпитваме на гърба си. Предстои ни да проверим в практиката втория вид. Това естествено ще стане след бъдещата пролетарска революция.
Преминаването от диктатура на авангарда към диктатура на целия пролетариат с нищо не противоречи на целия „досегашен“ марксизъм. Просто това е по-детайлното разглеждане на пътя по който трябва да се развива задължителната за социализма диктатура на пролетариата. Самата диалектическа същност на марксизма обяснява света в противоречия. Наличието на нови противоречия в човешкия опит, каквото например е падането на социализма, показва още веднъж неговата актуалност.
Марксизмът е водеща наука затова и пътят до него не е лесен. На някой му е по-лесно да го отрече отколкото да го изучи и оползотвори. Така както за някой слаб и изпълнен със страхове човек, пътят за божия храм е по-лесен отколкото пътят към храма на науката. Естествено днешните буржоа дават мило и драго за да замаскират пътя на прогреса, като слагат хиляди примамки и лъжливи доводи по него. Такива капани са религията, свързаният с мечтата за бързо забогатяване егоизъм, проповедите за „лошото“ революционно насилие, представянето като значими на незначителни по отношение на масовата експлоатация проблеми и мн. др. Марксизмът трябва постоянно да се доказва и изтъква независимо дали по този начин се доказва и изтъква нечия неграмотност! Трябва да се избягва снизходителността, когато някой плюе по марксизма, само за да прикрие собственият си мързел и политическо невежество.