Световната търговска организация убива фермерите: В памет на Ли Кунг Хе

Не съм сигурен за произношението на името му. надявам се не е проблем ако съм сбъркал при транскрипцията.
Статията е написана от Лаура Карлсен на 16ти септември 2003та година.

На 10ти септември деня на откриването на Петото Събрание на Световната Търговска Организация (СТО), Ли Кунг Хе се покатерил на оградата, която разделяла участващите в събранието от останалите и се пробол право в сърцето с нож.

Ли, лидер на Корейската Асоциация на Фермерите обикновено не е поканен за участник в подобни събрания по обясними причини. Като фермер той ежедневно виждаше как стотици негови съседи и колеги са изгонение от собствените си имоти и губят единственото препитания, което знаят. Той говореше убедително и със страст за изгубената надежда в Корейската провинция, както и за нуждата от съпротива на закони и наредби, които дават предимство на вносните стоки и услуги пред местното производство.

За това Ли реши да се бори срещу това, че не е поканен на тези сбирки като отиде право при източника на проблема. По рано тази година (2003) Ли сам обяви гладна стачка пред централата на СТО в Женева. Никой не му обърна внимание. Седем месеца по-късно той се вкючи в протест заедно с 15 000 фермери, местни и младежи в Канкун, носейки плакат във формата на сандвич, на който пишеше "С.Т.О. убива фермерите" и твърдо решен да промени това. Когато протестиращите стигнаха до мястото, където вече не можеха да продължат напред, Ли се наръга право в сърцето и скоро беше обявен за мъртъв в болницата в Канкун, само на няколко километра от мястото, където членовете на СТО обсъждаха как да разпространят същите наредби и сбогодби за търговията със земеделска продукция, която доведе Ли и хиляди други фермери от Корея, Индия и други развиващи се страни до такъв трагичен край.

Но е по-подходящо да оставим Ли сам да разкаже историята и мотивите си. Ето съобщение, което той разпространил в Женева, а после и минути преди смъртта си в Канкун:

I am 56 years old, a farmer from South Korea who has strived to solve our problems with the great hope in the ways to organize farmers' unions. But I have mostly failed, as many other farm leaders elsewhere have failed.

Soon after the Uruguay Round Agreement was sealed, we Korean farmers realized that our destinies are no longer in our own hands. We cannot seem to do anything to stop the waves that have destroyed our communities where we have been settled for hundreds of years. To make myself brave, I have tried to find the real reason and the force behind those waves. And I reached the conclusion, here in front of the gates of the WTO. I am crying out my words to you, that have for so long boiled in my body:


I ask: for whom do you negotiate now? For the people, or for yourselves?
Stop basing your WTO negotiations on flawed logic and mere diplomatic gestures.
Take agriculture out of the WTO system.
Since (massive importing) we small farmers have never been paid over our production costs. What would be your emotional reaction if your salary dropped to a half without understanding the reasons?

Farmers who gave up early have gone to urban slums. Others who have tried to escape from the vicious cycle have met bankruptcy due to accumulated debts. For me, I couldn't do anything but just look around at the vacant houses, old and eroding. Once I went to a house where a farmer abandoned his life by drinking a toxic chemical because of his uncontrollable debts. I could do nothing but listen to the howling of his wife. If you were me, how would you feel?

Widely paved roads lead to large apartments, buildings, and factories in Korea. Those lands paved now were mostly rice paddies built by generations over thousands of years. They provided the daily food and materials in the past. Now the ecological and hydrological functions of paddies are even more crucial. Who will protect our rural vitality, community traditions, amenities, and environment?

I believe that farmers' situation in many other developing countries is similar. We have in common the problem of dumping, import surges, lack of government budgets, and too many people. Tariff protection would be the practical solution.

I have been so worried watching TV and hearing the news that starvation is prevalent in many Less Developed Countries, although the international price of grain is so cheap. Earning money through trade should not be their means of securing food. They need access to land and water. Charity? No! Let them work again!

My warning goes out to all citizens that human beings are in an endangered situation. That uncontrolled multinational corporations and a small number of big WTO Members are leading an undesirable globalization that is inhumane, environmentally degrading, farmer-killing, and undemocratic. It should be stopped immediately. Otherwise the false logic of neoliberalism will wipe out the diversity of global agriculture and be disastrous to all human beings.

В момента нямам време да преведа това, което е казал в Канкун и в Женева, но в следващите няколко дни ще гледам да го преведа.

Добър човек!Жалко че се е самоубил,но поне делото му не е забравено!