Бузлуджанският конгрес

На 2 август 1891 год. на връх Бузлуджа се полагат основите на Българска социалдемократическа партия като революционна марксистка партия на българската работническа класа, която става вдъхновител и организатор на десетилетните упорити и героични борби на българския пролетариат и всички трудещи се против капиталистическата експлоатация и монархо-фашистката диктатура.
Т.н. Бузлуджански конгрес е трябвало да реши основния въпрос- създаване на социалдемократическа партия, която да приеме устав и програма и най-после открито да обяви своето съществуване. Само двама страхливци се обявяват против откритото излизане на партията, като се мотивират, че това щяло да засили терора над социалистите, което пък от своя страна щяло да навреди на бъдещето на социалистическото движение в България.
След станалите разисквания обаче, делегатите гласуват почти единодушно за учредяването на партията и за предложените от Д.Благоев и Габровски проекти за програма и устав. Слага се край на един стихиен етап в живота на българското социалистическо движение и се открива нов етап, етап на неговото организирано развитие. И което е най-важното – социалистическото движение се поставя на маркситки основи .
Учредяването на БСДП представлява венец, с който се увенчават мечтите и стремежите, най-близката на Благоев цел , към която той тръгва още щом се завръща в България.
По думите на Димитър Благоев Бузлуджанският конгрес „ ...може да се нарече Първи учредителен СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ конгрес, който даде първата конституция, първия организационен устав на българското СОЦИАЛИСТИЧЕСКО движение и определи характера и задачите му”
БСДП си поставя за задача да подготви работниците за „бъдещия социалистически преврат” В минималната част на програмата са били формулирани исканията за пълна политическа свобода, всеобщо избирателно право, самоуправление на общините, изработване на работническо законодателство и др. Общо взето, програмата е била издържана в марксистко отношение, въпреки че е имало и някои сериозни слабости.
Години по-късно комунистът- Владимир Спасов, заедно с 87 свои съратници от цяла България на 3 април1990 год. не позволиха партията БКП, създадена от Д.Благоев да бъде ликвидирана, въпреки голямото желание на новите демократи това да се случи. Тези смели наши съидейници не само учредиха, но и регистрираха в СГС Българската комунистическа партия, първата официално регистрирана комунистическа партия в България, за което не можем да не сме им благодарни.
Вечна слава на учредителите на БКП!