ДИАЛЕКТИКА НА АВАНГАРДА

„...диалектиката е изучаване на противоречието
в самата същност на предметите...“
Ленин
( т.29 с.227 изд.1982г.)

Видове противоречия:
Външно – между различните предмети, системи, класи и т.н.
Вътрешно – присъщо на различните предмети, системи, класи и т.н.
Неглавно – вътрешно или външно противоречие което не е актуално и от неговото непосредсвено разрешаване не зависи диалектическото единство на предметите, системите, класите и т.н.
Главно – В определен момент ситуацията в която попада даден предмет или система, необходимостта от разрешаване на дадено неглавно, вътрешно или външно противоречие става належаща. Така то става главно. След разрешаването на главното противоречие то става неглавно, а на негово място, като главно се актуализира друго неглавно противоречие.
Основно – характеризира единството на даден предмет, явление, система и т.н., и съществува докато съществуват предмета, явлението, системата и т.н. С разрешаването на основното противоречие се стига до отрицание на носителя на това единство.
Примери за вътрешни противоречия на комунистическата партия в различни степени са: Марсксисткото самоопределяне на партийните членове и непълното познаване на марксизма-ленинизма; между активната и неактивна част на чл. маса; между егоизма и себеотрицанието на комунистите - степента на поставянето на обществените проблеми над личните; между наличието на критика и самокритика; между желанието и нежеланието за участието в организационните мероприятия; между класовите задачи и процентът на членуващите работници и т.н.
Примери за външни противоречия на комунистическата партия: лявото сектанство;публичните сблъсъци с буржоазията; участието в митинги, избори, протести и т.н.
Основното противоречие на комунистическата партия е противоречието между класово-пролетарските ù цели и задачи, и ограничената ù структура. В случая комунистическата партия е израз на единството между класовите цели и задачи, и ограничената по отношение на пролетариата структора. Точно това показва, като единствено възможен, авангардният характер на партията.
Тъй като основното за авангарда на пролетариата противоречие е изградено от две противоположности, то разрешаването му може да стане по два начина - или ако целите и задачите на авангарда бъдат променени (сиреч не са вече класово-пролетарски), или ако ограничената част от работническата класа влизаща в авангарда се разшири до размерите на цялата класа.
Първият вариант беше изпробван в практиката след като партийната върхушка аристократизирайки се, замени класово-пролетарските цели и задачи с егоистични, и отрече необходимостта от диктатурата на пролетариата през целият период на социализма. Това ù даде възможност да отрече и самият социализъм извършвайки буржоазна контрареволюция. Очевидно, от самосебеси се налага изводът, че за да не бъде резултатът от цялостната дейност на комунистическата партия контрареволюционен и регресивен, то тя трябва да осигури разрешаването на основното си противоречие по вторият вариант! И ако промяната на класовите цели и задачи е просто отрицание на прогреса, то поемането на класовите задачи от самата класа, като отрицание на отрицанието, има прогресивен характер. Така пролетариатът ще се превърне в авангард на обществото! При това също има основно противоречие между класата (като част от обществото) и обществените задочи които решава. Но в случая, поради своето мнозинство в обществото, класата на пролетариата не ще може да отдели чисто класовите задачи от обществените. Така единствената възможност за отрицание на диктатурата на пролетариата като класа ще се сведе до практическото приучаване на обществото (без някой да го учи нарочно) всеобхватно да решава проблемите си.
Естествено всичко това, макар и почерпено от опитът на миналото, е въпрос на бъдещето. Засега, макар и слабо изразено, основното, определящо авангардът на пролетариата противоречие, съществува. А основното противоречие е слабо изразено защото докато едната му страна – пролетариатът - съществува реално, то действителните цели и задачи с които се е заел авангардът, не водят до разрешаване на класовите цели и задачи които трябва да бъдат постигнати и решени. Или по-точно – водят, но ограничено и частично!
Може ли в случая да се каже, че такова особено противоречие определя нещо друго, което не е комунистическа партия? Нищо подобно! Просто като временно - главно противоречие на авангарда днес изпъква проблемът с лявото сектанство! Лявото сектанство влиза в конфликт с единството на авангарда! Но това не е основно противоречие и когато бъде разрешено – с преминаването му в неглавно противоречие - авангардът ще се обедини в една партия!
Разрешаването на текущите главни противаречия представлява фактически трупане на революционен опит от авангарда! Или – формирането на революционна комунистическа партия чрез разрешаването на противоречията показва нейното диалектично единство като авангард на пролетариата!

Да се разреши дадено противоречие означава да се промени някоя от определящите го противоположности. Неглавните противоречия са характерни за дадена система, предмет или явление със съответно основно противоречие. Затова те не могат да бъдат елиминирани в рамките на тази система. Например, чрез икономическата борба която води пролетариата, такива противоречия, като нередовното плащане на заплати, повишеното работно време и т.н., могат да станат неглавни, но ще бъдат разрешени окончаятелно едва след разрешаване на основното за капитализма противоречие - между общественият характер на труда и частният начин на присвояване. В процеса на преминаване на противоречията от неглавни в главни, се натрупват повече от едно главни противоречия. Такова кризисно натрупване на противоречия, само по себеси е вече противаречие разрешаването на което може да стане с разрешаването на основното противаречие с качествен скок - чрез революция!
Така например, описаните от Ленин система от главни противоречия, описващи революционната ситуация, фактически описва кризисното натрупване на главни противаречия неразрешими по време на капитализма. При наличието на действително революционен авангард на пролетариата, те се решават чрез разрешаването на основното за капитализма противоречие именно с качествен скок - революционно!
Откриването на противоположностите характеризиращи дадено основно противоречие, а значи и на самото противоречие, означава разбиране на начина по който то може да бъде разрешено.
Диалектиката на капитализма показва, че основното му противоречие може да бъде разрешено едва след премахването на частния начин на присвояване осигурен от частната собственост на средства за производство!