12-то Юлската Престрелка

[b]Информационен Бюлетин на Революционна Левица (Devrimci Sol).
Дата 22 юли 1991
Брой :29[/b]


[b]12-то Юлската Престрелка.[/b]

[b]Място : Истамбул-Дикилиташ, Балмумджу, Нишанташъ, Йени Левент(İstanbul Dikilitaş, Balmumcu, Nişantaşı, Yeni Levent)
Дата: 12 Юли 1991
[/b]
На 12 юли 1991 10-ма революционери бяха избити посред бял ден пред очите на народа от терористичните сили под командването на властта.
Слушаштите онзи ден полицейската радиостанция сили за сигурност в Истамбул около 19:30 часа чуха изпращаните дна след друга заповеди.Полицейски началници, отряди за порба с безредиците (çevik kuvvet), служители от политичската полиция, отряди с бронирани жилетки, бронетранспортьори, пожарни автомобили , бе им наредено да се съсредоточат в районите Дикилиташ, Балмумджу, Нишанташъ, Йени Левент, да аземат позиции на входно-изходните точки на кварталите , да попречат на народа да излиза на вън, на намиращите се в домовете си пък да не им се позволи да са близо до прозорците.
Хиляди полицаи с дадените им заповеди се стекоха в тези квартали. Народът бе уплашен, неспокоен, учуден...
Какво ставаше?.. Толкова полицаи защо бяха дошли?.. Защо бяха окупирали квартала?..От собствения си опит хората съзираха,че държавните сили няма да правят нищо на народа,че полицията се подготвя за нападение. Ясно се виждаше,че се въртяха някакви "скрити покрити" дела , защото не се позволява на хората да се приберат по домовете си ( тези които сега пристигаха) и да се показват от прозорците (тези които са си вкъщи).От излизащите всеки ден в печата новини знаеха,че се убиват хора без съд и присъда в домовете си. Не мина много и бяха разтърсени то шума на изтрелите и бомбите. Чуха също и сливащите се към тях революционни маршове, и девизи.Бомбите гърмяха една след друга, миризмата на барут и изгоряло се разтилаше на всякъде.Всички жители на квартала знаеха,че след всеки гърмеж умираше нов човек и нервно чакаха.И най-накрая се чуха сирените на амбулянсите(линейките). Не успелите да сломят любопитството си погледнаха през прозорците и видяха един по един отнасяните трупове на убитите хора.Най-много им правеше впечатление,че от мястото в което бе влязла полицията не бе изваден нито е дин жив човек.Обурудвани с всички възможности на техниката хиляди полицаи, придружени от бронетранспортьори "отряди на смъртта" ( така революционерите наричат специалните части) и без това не залавяха никого жив или ранен залавяха всички мъртви.
Това бе едно клане.... Това беше акцията по целенасочено избиването на 10-ма революционери , на 4различни места по почти едно и също време със едни и същи методи.

След клането, полицейските радиостанции можеха отново да заработят, далите на "отрядите на смъртта" заповедтта можеха да ги поздравят.
Всичко бе направено както е било планирано, операцията бе приключила.
Вече народът можеше да излезе от вкъщи и да се върне по домовете си.
Снетръпение, в страх чакаштите хор , със съобщението, че операцията е приключила на тълпи излязоха по улиците. Миризмата на барут и изгоряло бе обвзела целия квартал. Домовете и магазините бяха със изпочупени стъкла от ударните вълни на бомбите, а стените-целите бяха в дупки от куршими.По улиците още бе кръвта на другарите ни за които хората от квартала казваша " бяха добри хора , почтени хоря".
И хората се питаха обвзети от страх и притеснение :
- "Защо !? Каква бе вината на тези хора ?"
- "Що за нещо бе това никой не бе залавян жив ?"
Въпросите следваха въпроси, от уста на уста , на "талази" обиколиха целия квартал. Тези които знаеха политиката на властта за изтребване и унищожаване мълчаха, не смееха да кажат истината.Вярващите,че държавата е могъща и силна видяха,че да обкръжиш 3-4 души в една къща или магазин с хиляди полицаи и бронетранспортьори, не е проява на могъщество и сила. Казващите " Не докосващата ме змия хиляда години да живее" с разтрепераха от страх, мислейки,че това един ден може да им се случи и на тях се замислиха къде са законите, правото в тази държава. Но революционерите, партриотите, запечатаха в съзнанието си всяка секунда от клането.Народа видя колко е безсилна олигархията ,в ъпреки цялата си мощ и власт.
"Защо бяха убити?", "Защо не се предадоха?.." Същата нощ в 01.30 когато по новините бе направено първото изявление по повод операцията, тези въпроси бяха задавани в цяла Турция.Може би за първи път в историята на турската република (Т.С) пред очите на целия народ, посред бял ден, "отрядите на смъртта" на държавата бяха заловили всички мъртви в извършената от тях операция срещу една къща и три магазина. Властта изтикваше на страна собствените си закони собственото си правосъдие и обявяваше,че терорът ще е единствен закон. Даваше знак ,че " Който стои срещу властта ни трябва да е готов да понесе всичко".Развяващите знамето на съучастничество с империализма, капиталистическото ограбване, искащите справдливост, казващите правда-закон, и най-важното крещящите по целия свят " Социализмът умря" казваха на тези които все още говорят за освобождението на народите,че все още се борят за социализма, трябва да бъдат готови за нови кланета, изтезания,затвори(зиндани).

...
Убийството на 10-тени другари в Истамбул и на други двама в Анкара не е първото клане в 20 годишната борба която водим срещу империализма и олигархията.Ние в Къзълдере, на дръвниците (бесилките) в залите за изтезания, в затворите, по улиците в къщите, в планините хиляди пъти умирахме.И без изключение всеки път използвайки всички средства за комуникация се правеше пропаганда - "унищожихме ги", "нанесохме им голям удар", "разгромихме ги"
Но , не успяха!
След всеки удар надминавайки предишния си вди борбата напредна.
Лозунгите на революционерите опълчили се срещу подтисничството, мъченията, убиствата и кланетата : "Независима Турция"(Bağımsız Türkiye),"Долу Фашизма"(Kahrolsun Faşizm),
"Да Живее Социализма"(Yaşasın Sosyalizm), "Да Живее Революционна Левица" (Yaşasın Devrimci Sol), продължиха да се разпространяват.Тези лозунги се превърнаха в куршуми удрящи олигархията , а мястото на убитите революционери бе запълнено с още повече кадри.

...
Имената на убитите ни дургари са :
в Истамбул 1) Ниязи Айдън (Niyazi AYDIN), 2) Йомер Джошкун Ърмак (Ömer COŞKUNIRMAK), 3) Юджел Шимшек (Yücel ŞİMŞEK), 4)Ибрахим Илджи (İbrahim İLÇİ), 5)Ибрахим Ердоан (İbrahim ERDOĞAN), 6)Назми Тюркджан (Nazmi TÜRKCAN), 7)Билял Каракая (Bilal KARAKAYA), Хасан Елиуйгун (Hasan ELİUYGUN), 9)Зейнеп Еда Берк (Zeynep Eda BERK), 10) Джавит Йозкая (Cavit ÖZKAYA)
в Анкара
1) Финтоз Дикме (Fintoz DİKME), 2) Булутхан Кангалгил (Buluthan KANGALGİL.

ДЕМОКРАТИ, ПАТРИОТИ, НАРОДЕ НАШ!
Именатана на убитите от олигархията революционери никога няма да бъдат забваревени! Носеното от тях знаме на социализма ще бъде издигнато още по нагоре от тези които ще дойдат на местата им, войната ни срещу империализма и олигархията ще продължи без да спре!




12 юли 1991 в очакване на идването на америкаския президент Буш (Старши) в страната ни.
Агенти на ЦРУ , Национално Звено за Разузнаване (MİT) на олигархията, екзекуторите и за да се харесат повече на своя господар , направиха единственото нещо което можаха да направят : КЛАНЕ.
На 12 юли 10-ма в Истамбул , 2-ма в Анкара общо 12 революционери бяха избити.
Ниязи Айдън (Niyazi AYDIN), Йомер Джошкун Ърмак (Ömer COŞKUNIRMAK), Юджел Шимшек (Yücel ŞİMŞEK), Ибрахим Илджи (İbrahim İLÇİ), Ибрахим Ердоан (İbrahim ERDOĞAN), Назми Тюркджан (Nazmi TÜRKCAN), Билял Каракая (Bilal KARAKAYA), Хасан Елиуйгун (Hasan ELİUYGUN), Зейнеп Еда Берк (Zeynep Eda BERK), Джавит Йозкая (Cavit ÖZKAYA) се съпротивляваха срещу нападението на отрядите на смъртта със своите лозунги.
Олигархията още веднъж повтаряше своята историческа грешка.
Мислеха,че като убиват , като нанасят "големи" удари ще унищожат революционното движение. Мислеха,че избивайки ще сломят борбата на народа срещу империализма и олигархията.
Грешаха!
Продължилата с часове съпротива на избитите революционери срещу обсадата на хилядите полицаи, отрядите екзекутори валящите като дъжд куршуми, срещу бомбите, бе докзателство,че грешат.Изречените от тях лозунги бяха доказателство за това,че борбата срещу империализма и олигархията ще продължи.
Това,че посрещаша смъртта съпротивлявайки се , скандиранията им бяха призив за борба срещу империализма и олигархията.
Призивът им не остана без отговор.


[b]Резултати от аутопсиите и разкази на очевидци[/b]

При направената аутопсия на убитият на 12 юли 1991 година в Балмумджу Юджел Шимшек се установява,че смъртта е настъпила : "образувани рани от метални предмети (шрапнели) в следствие на избухване на взривно вещество".

Убитият в проектантско бюро "Ер-Берк" (Er-Berk) намиращо се в Дикилиташ Ниязи Айдън е починал в следсвие на : " в следствие на избухване на взривно вещество получило се нараняване довело до счупване на черепа, разкъсване на вътрешните органи, външен и вътреше кръвоизлив, от трупа са извадени 18 парчета метал"

Направената на 5.08.1991 подробна аутопсия на убита в същото бюро Зейнеб Еда Берк показва,че "от олучилите я 5 куршума и 5-те са навлезли от гърба и са излезли от гръния кош", също така,че един от сърдечниците на патроните които са я олучили е бил изстрелян от далечно разстояние ( снайперист) , но за да се докаже е нужна експертиза на дрехите и , но тази експертиза не е могла да се извърши тъй като дрехите и са били изгубени.

Въпреки заплахите ето какво са успели да разкажат очевидците:
Ахмед Акташ(Ahmet Aktaş) :

"Живея на 5-я етаж на жилищния блок в Балмумджу. Видяхме,че има събрало се множество, те ни правеха знаци с ръцете си за да влезем вътре.След пет минити чух изстрели, после спряха да стрелят. Преди изстерлите,не чух някой да отправя призив да се предадът"

Полицията използва гранати за да убие Юджел Шимшек и Ибрахим Ердоан , след приключване на операцията полицията съобщава,че е намерила голямо количество експлозиви в дома където са били двамата реовлюционери , но портиерът на входа Хаккъ Доан (Hakkı Doğan) разказва,че е следил операцията от начало до край, но не евидял полицията да изкарва от апартамента нещо друго освен труповете.

Дори на труповете на убитите революционери изпразват десетки пълнители, а след което безпардонно устройват трапези , портиерът на жилищния блок в който е убит Ибрахим Ердоан разказва " Що за хора са това, аз докато бършех кръвта от пода те се насочиха към хладилника и започнаха да ядат."


Видео Клип : https://www.youtube.com/watch?v=l-fFkgMdHcw