В подкрепа на комунизма

30% от студентите тъжат по комунизма

Написано от monitor.bg
Сряда, 13 Август 2008 23:01

"Котидианул" - Една трета от румънските студенти са съгласни да се въведе авторитарен режим, ако той ще доведе до подобряване на жизнения стандарт, според изследване на Агенцията за правителствени стратегии. Около 30% от студентите смятат, че животът в страната е бил по-добър по време на комунизма. Младежите, които мечтаят за епохата отпреди 1989 г., въпреки че не я познават изобщо, не различават авторитарния от демократичния режим и са недоволни от сегашното общество, отбелязват социолози.
Според изследването 31,15% от анкетираните са казали, че образователната система по времето на комунизма е била по-добра от настоящата, 29,3% са заявили, че стандартът на живот през комунизма е бил по-висок от сегашния, а 20,6% са на мнение, че политическата система отпреди революцията е била по-добра от тази, по която Румъния е управлявана в момента.


http://nezavisim.net/index.php/2008-04-26-11-17-14/6388-30-----

Не харесваме тази демокрация
Написано от О.р. полк. Руси Димов, с. Рупките, Чирпанско
Вторник, 07 Октомври 2008 12:57
Аз съм от тези, които са живели преди 9.09.1944 г., по време на социализма и сега при демокрацията. Известно е каква беше България преди 9.09.1944 г. Какво построи нашият народ за 45 г. и какво направи демокрацията за 19 г. От анкетата, която направих база 100 души, 90 на сто одобряват живота при социализма и ненавиждат демокрацията. Само 10 на сто са за демокрацията. Вярно е, че имаше грешки, но те бяха в процеса на голямото строителство, успехите във всички области на нашия живот.
А какво стана сега? Няма сектор в България, който да не е провален, в това число и религията. Няма да пиша в национален мащаб, а ще се постарая да опиша накратко картината в гр. Чирпан.

В продължение на 19 г. се ликвидираха всички заводи и предприятия с изключение на завод „Бъдещност“, в който работеха 2800-3000 работници, а сега работят едва 200-250. Поради липса на работни места 4500 млади хора, елитът на чирпанската младеж, напуснаха бащин дом, майка, баща, сестри, родина, за да търсят работа извън България. Чирпан и селата са обезлюдени в 22 часа. В Чирпан мога да правя бойна стрелба, без да нараня човек. Пълна пустота.
Земята в нашата община е много богата и ражда всичко зърнени храни, лозарство, овощарство, градинарство, памук, рози, фъстъци и др. Но за голяма съжаление селското стопанство и животновъдството особено в моето село са пред фалит.
През турско робство не
е било така.

http://zemia-news.bg

Кабинетът очаква ръст на комунистическата младеж

Лилия ЦАЧЕВА


“Социализмът се е изчистил от негативните си наслоения и се е превърнал в “доброто старо време”. Можем да очакваме в близко бъдеще нарастване на младежкото левичарство, основаващо се на идеята за възстановяване на “истинския социализъм-комунизъм”. Това пише в раздела “Социален статус и нагласи на младите 1999-2008 г.” на официалния доклад за младежта за миналата година. Документът е приет от правителството на 7 октомври, подписан е лично от премиера и вече е внесен в парламента.

http://trud.bg/Default.asp?statid=70672&rubr=0&izd=2&fsize=&swidth=800&tr=1&im=10&id=18&iy=2008

Германците: Защо ни трябваше да се обединяваме?
02.01.2009 16:25 37

Почти 20 години след падането на Берлинската стена германците са по-скоро разочаровани от обединението. Това показва проучване, изготвено от института Форса и цитирано от DW.
Преди 20 години 71 процента от източногерманците са очаквали подобрение в личния си стандарт. Днес само 46 процента заявяват, че това се е случило.

Съгласно оповестеното проучване всеки четвърти източногерманец е на мнение, че хората в петте нови федерални провинции са по-зле, отколкото през 1989-та.

Само 39 на сто от живеещите на изток се причисляват към печелившите от обединението.

http://www.dnes.bg/article.php?id=63453

Социализмът облагодетелствал кариерата на Чех
[07-12-2008] Новинар
Благодарен съм на социалистическата система, че ми даде възможност да се развия като футболист. Това заяви вратарят на „Челси” и на чешкия национален отбор Петер Чех. В моята родина навремето имаше много добра спортна база, която подготвяше топ спортисти и затова успях да постигна успехите, които имам, допълни стражът, като подхвърли, че проблемът на днешните подрастващи е, че не се възползват от спорта, а висят пред компютрите.

КОМУНИЗМЪТ:
ЖИЗНЕСПОСОБНА АЛТЕРНАТИВА?

• След разпадането на епохата на либералния капитализъм
и на свободния пазар въпросът за алтернатива
трябва да бъде отворен отново

Бернар КИЙНАН

„Гардиан", 16 март 2009


Нека да започнем с нещо старо: историята отново е на мода. Поколение след тезата на Френсис Фукуяма, че след разпадането на Съветския съюз настъпва "краят на историята", през миналата есен, само за няколко месеца се разпадна епохата на либералния капитализъм и на свободния пазар, при това изключително ефектно. Със съкращаването на работните места и нарастването на обществения гняв на показ излязоха белите кости на идеологията, която роди сегашната система.

Светкавичната паника, с която правителствата се принудиха да хвърлят милиарди, за да възстановят "доверието", подсказа, че сънят свърши, а ние се събуждаме в един странен нов социализъм, при който все по-авторитарни правителства установяват обществен контрол върху финансовия капитализъм, за да го спасят от самия него.

Днес разбираме, че равното заплащане вече не важи. Емигрантите се изхвърлят на улицата гладни. А правителствата започват да обслужват крайната десница. Именно затова днес се поставя отново и въпросът за отваряне на алтернативата.

Именно затова колежът "Бъркбек" организира симпозиум върху комунистическата идея. Първоначално планиран като среща на философи и на тези, които обичат дебата, неочакваният развой на историята от миналата есен придаде на събитието усещане за неотложност. Дори Би Би Си дойде да чуе Славой Жижек, Ален Бадиу, Жак Рансиер, Майкъл Хард, Тони Негри й други за възможността и предизвикателствата за преоткриване на комунистическия идеал днес.

Конференцията беше освободена от догматизъм. Никой не пледираше от името на конкретна партия или доктрина. Имаше спорове, но същността бе изложена просто. Комунизмът е идея, която има различни форми, както посочи Тери Игълтън. Задачата е държавната власт да осмисли какво означават днес концепциите за егалитарен волунтаризъм, самоорганизираност, обществена собственост на обществените средства за производство, отмяна на класово структурираното общество, както и свобода. Израз на смелост е да се обявиш за комунист. Културните революции от 1968 г. поставиха началото на края на партията-държава, програмният комунизъм бе заменен с постмодерна, абстрактна идея на "лявото". Свободата на мисълта, на номадската мисъл, разчупи старите истини на марксисткото политическо знание. Никой не бе съвсем наясно как ги разчупва и на това вероятно, повече от всичко друго се дължеше слабостта на левицата, дори когато капитализмът се оказваше в криза. Какво да се прави? Преди всичко, въпросът за ролята на държавата и икономиката остана открит. Докато Джудид Балсо, Тони Негри и Ален Бадиу поддържат създаването на нови политически движения извън властта; Жижек и Бруно Бостеелс сочат опита на Боливия и Венецуела, като доказателство, че посредством властта едно прогресивно радикално движение може да оцелее дори срещу преобладаващите реакционни сили.

За Жижек отхвърляне на идеята за революционната държава при отсъствие на ясна алтернатива е измъкване от проблема. Всичките тези съображения поставят въпроса за организацията. Трудно е да си представим нова комунистическа партия. Но без такава идеята на комунизма си остава само квазирелигиозен елемент на вяра. Това е и гледната точка на Игълтън, когато отбелязва, че не е толкова трудно да си представим комунизъм на недостига, наложен от бедствието, а не от възторга. Може би истинският въпрос е защо комунизъм? Нека припомним, че за Маркс комунизмът не е нито анахронизъм, нито програмен. Идеята на Маркс е, че само ние и никой друг не е отговорен за преобразуването на света. Комунизмът може да бъде задействан само от това, което наистина съществува. Партията-държава се опита да пречупи обществото към определена абстрактна идея. Истинската философия на комунизма не може да предвиди всички отговори, защото не се е сблъскала с всички проблеми. Да се отделят обещанията на комунизма от бедствията на 20-и век, не е лесна задача. Но е необходимо. Нарастващите екологични бедствия показват, че това е последният ни шанс. Ако е възможен друг свят, той трябва да се изгради, не да се теоретизира абстрактно. И изборът е много прост: трябва да се започне.

Превод Радко Ханджиев

***

Премести се, Джако, идеята на комунизма
е най-търсеният билет в града този уикенд

Дънкан КЕМПБЪЛ

„Гардиън”, 12 март 2009г.

Най-търсеният билет този уикенд в Лондон не е за поппевец или футболен мач, а за конференция на тема комунизъм, която обедини някои от водещите световни академици-марксисти. Международната финансова криза доведе до възраждане на интереса към една философия, която, според мнозина, била погребана с разпадането на Съветския съюз. Толкова голям интерес към конференцията на тема "Комунистическата идея", откриваща се в колежа „Бъркбек" към Лондонския университет, довел до промяна на мястото цели три пъти – за да се удовлетвори зрителският интерес.
Участниците са от САЩ, Латинска Америка, Африка и Австралия, и идват да чуят някои от най-големите специалисти по темата. Един от организаторите е словенският философ и писател Славой Жижек, който подчерта, че целта на конференцията не е да се „обсъждат практико-политически въпроси как да се анализират най-новите икономически, политически и военни предизвикателства, или как да се организира едно ново политическо движение''. Той уточни: "Днес е необходим по-радикален диалог – това е срещата ш философи, които ще обсъждат комунизма като философско понятие, изхождайки от един точен и силен тезис: от Платон насетне комунизмът е единствената политическа идея, достойна за философа!”

Въпреки че конференцията е особено навременна, тя бе планирана миналото лято много преди да стане очевиден сегашният икономически срив. "Интересът ни изненада”, заяви Костас Дузинас, директор на института за обществени науки "Бъркбек", който е домакин на тридневното събитие. „Конференцията трябва да дискутира нещата в по-широк политически контекст. Имаме усещането, че трябва да започнем да мислим отново.” И добави, че конференцията е за смисъла на комунизма и че участниците ще бъдат критични към съветския модел. Сред въпросите за обсъждане е и дали "комунизмът все още е името, което се използва за обозначаване на хоризонта на радикалните проекти за независимост".

Сред участниците в конференцията са италианският писател и академик Тони Негри, който навремето беше осъден в Италия на дълги години затвор за „бунт срещу държавата", френският философ Ален Бадиу, който публикува наскоро книга за френския президент – "Същността на Саркози”. Други участници са Майкъл Хард, Джани Ватимо, Бруно Бостеелс от университета "Корнел”, както и Алесандро Русо, Тери Игълтън, Джудид Балсо и Алберто Тоскано. "Комунизмът остава добрата хипотеза, аз не виждам друга по-добра", твърди Бадиу в предговора си към програмата на конференцията.
"Ако изоставим тази възможност, не си струва да се прави каквото и да било друго в сферата на колективните дейности. Без хоризонта на комунизма, без комунистическата идея, историческият и политическият интерес на философа се обезсмислят... Нека поемем това като задача, дори като философско задължение, да помогнем за възможността хипотезата да получи ново тълкуване".

Сърп и чук в село Илия Блъсков

http://www.vbox7.com/play:15e719b6

27.09.2009 / 11:53

20 години след демократичните промени у нас, шуменско село пази един от символите на социализма – сърп и чук. Триметровият знак на отминалата епоха не разединява хората от село Илия Блъсков, а ги обединява в почитта към историята.

До табелата на селото стои неотлъчно оцветения в червено и черно символ на социализма, с който обаче е преминал животът на по-голяма част от местните.

Златка Иванова:
– Не, не, той отдавна си е там, защо да ни дразни.

Йорданка Текерова:
– Хората са го приели и досега никой не е посегнал на него... Свързваме го с това, че със сърпа моят баща ме е отхранил, жънал е не само моя баща, но и много други хора от селото със сърпа. А пък с чука, имало е няколко колар-железарници, където хората са ковали желязото и са изкарвали хляба си.

Вече 40 години никой не е откраднал желязната конструкция, може би защото тежи над 1 тон. Всяка година преди празника на селото 80-годишният Дечо Генов боядисва “сърп и чука”, а кметството се грижи тревата около него винаги да е окосена.

Дечо Генов:
– Просто сме живели в това време, дето е направен, нали знаете - социализма.

Васил Вълчанов,кмет на с. Илия Блъсков:
– Аз мисля, че един символ трябва да бъде оставен, защото чрез него се пише историята.

Миналото упорито не иска да си тръгне от село Илия Блъсков. И, ако сърпът и чукът носят позабравени и отричани послания, то други следи от онези времена звучат изключително актуално и днес. Като например тези табели: “Пазете чистотата по улиците”; “Чистотата е мерило за културата на човека”.

http://bnt.bg/bg/news/view/14994/syrp_i_chuk_v_selo_ilija_blyskov

Българите тъгуват по „златната ера” на Тодор Живков

11.11.2009

Двадесет години след падането на Берлинската стена 60 на сто от българите твърдят, че през комунизма са живели по-добре.

Според анкетираните строгият режим е бил репресивен, но е имало ред и закон докато днес паралелно съществуват законно политическа система и паралелна, която се състои от престъпници и членове на някогашните тайни служби, свързани със структурите на властта.

Македонската телевизия А1 цитира изследване на американска агенция.

То показва, че тъгата по миналото е най-изразена в България - най-бедната членка на Европейския съюз, където управлението на комунистическия лидер Тодор Живков все по-често се нарича "златна ера".

http://news.ibox.bg/news/id_171003816

Чистачът е по-полезен от банкера?


Business Post
14.12.2009 г.
Чистачите и детегледачките създават повече блага за обществото от банкерите и данъчните счетоводители, показва проучване на организацията „Нов икономически фундамент” (The New Economic Foundation).


Чистачът в една болница създава стойност за 10 паунда срещу всеки паунд, който му е платен, коментира ББС като се позовава на резултата от изследването. И още констатации: срещу всяка лира, която заработват, банкерите пропилявали цели седем. Висшите мениджъри в рекламата пък са обвинени, че „предизвикват стрес” защото създаваните от тях рекламни кампании пораждат усещане за неудовлетвореност, мъка и стимулирали прекаленото потребление. Данъчните служители пък направо вредят на държавата като разработват схеми за ограничаване на парите, с които правителството да разполага.

Авторите на проучването изследват как парите, които човек получава, съответстват на ползата за обществото, която същият човек носи с труда си. Те сравняват от една страна труда и заплатата на банкера в лондонското Сити, мениджъра в рекламата и данъчния служител, и от друга – чистача в болницата, работник в завод за отпадъци и детегледач(к)и.

Изследването оспорва няколко мита за адекватността на положения труд спрямо полученото заплащане. Не всеки, който получава повече, съответно върши и повече работа, твърдят авторите на проучването. Не винаги частният сектор е по-ефективен от обществения. За капак – не винаги талантът бива оценен подобаващо във финикийски знаци.

За себе си „Нов икономически фундамент” заявяват, че са независима организация. Тя работи за подобряване на качеството на живота като предлага иновативни решения, които са предизвикателство за установения начин на мислене по икономически и социални въпроси и по проблемите на екологията.

http://news.bpost.bg/story-read-21165.php

Всеки четвърти германец си иска Берлинската стена

15.03.2010 12:3860 Шокиращите данни са от проучване в страната

Всеки четвърти германец съжалява, че Берлинската стена не съществува и днес, сочи анкета, публикувана от германския в. "Билд".

Процентът на хората, които споделят, че “понякога нямаше да е лошо още да съществува стената”, на запад и на изток, е почти еднакъв – съответно 24% и 23%.

16% от жителите на Западна Германия и 15% от тези в Източна Германия достигат до още по-голяма крайност, като смятат, че "нищо по-добро не би могло да се случи".

80% от анкетираните 1001 души пък биха приели да живеят в социалистически режим като в ГДР, ако това им гарантира "работа, солидарност и сигурност".

Свободата не е важна политическа цел според 28% от участниците в допитването на изток и 42% – на запад.

Освен това един на всеки седем души на изток и един на всеки дванадесет на запад заявява, че е готов "да продаде" гласа си за която и да е партия за 5000 евро.

http://www.dnes.bg/world/2010/03/15/vseki-chetvyrti-germanec-si-iska-berlinskata-stena.87738