42 Години от смъртта на Улаш Бардакчъ

Загина в престрелка в обсаден дом в Истанбул/Арнавуткьой

УЛАШ БАРДАКЧЪ, е един от водачите на THKP-C(Народно-Освободителна Партия-Фронт на Турция). Роден е през 1947 в махалата "Бала", общ. Хаджъбекташ, обл. Кършехир. Рожденното му име е Расих. От самото начало той е сред кадрите, които се включват в THKP-C. Той е познат повече със своите способности на партизанин. Но, той е водач, който допринася и с политическия си принос към оформянето на идеологията на THKP-C. В оформилата се нова обстановка след започването на активната борба на Партията-Фронт той взима дейно участие във военната организация. Виждаме го в масовите акции срещу пристигането в ODTU(Близкоизточен технически университет) на посланника на САЩ в Анкара Роберт Коммер на 6 Януари 1969 г. Събралите се студенти преобръщат колата на посланника, след което с разлелия се от резервоара на автомобила бензин го запалват. Извършилите тази безпрецедентна дотогава акция са Синан Джемгил(Sinan Cemgil), Ибрахим Севен(İbrahim Seven), Тайлян Йозгур(Taylan Özgür) и Улаш Бардакчъ(Ulaş Bardakçı). Участвалите и заподозрените, че са участвали в подпалването на автомобила на Коммер студенти револючионери от OTDU:Юсуф Аслан(Yusuf Arslan), Синан Джемгил(Sinan Cemgil),Тайлян Йозгур(Taylan,Хюсеин Инан(Hüseyin İnan),Улаш Бардакчъ(Ulaş Bardakçı), Ирфан Учар(İrfan Uçar) и Мюнир Актолга(Münir Aktolga), в този период се запознават и с "незаконния" фронт на борбата.
След убийството на Тайлян Йозгур през 1969, първите трима революционери се включват в THKO(Народно-Освободителна Армия на Турция), а последните трима в THKP-C. На проведения същата година конгрес на FKF(Федерация на Идейните Клубове) Улаш Бардакчъ е сред първите, които изтъкват нуждата от революционна партия на пролетариата. В ОDTU Улаш Бардакчъ, Ирфан Учар и Мюнир Актолга, а във SBF(Факултет по политически науки) Махир Чаян(Mahir Çayan), Юсуф Кюпели(Yusuf Küpeli) и Хюсеин Джевахир(Hüseyin Cevahir) стигат до становището, че е необходима нелегална организация. Те стигат до това мнение и под въздействието от опита натрупан в легалната TIP(Работническа Партия на Турция).
Тези имена, които ще бъдат и сред бъдещите водачи и основатели на THKP-C, се отделят от идейните кръгове към, които са принадлежали преди това и постепенно се отърсват от влиянията на опортюнизма, като този процес продължава до зимата на 1969-1970 г и вече образуват ядрото на THKP-C. До своята мъченическа смърт, Улаш Бардакчъ е най-жизнената, най-динамичната, най-решителната част от това ядро.

Първата му значима военна акция е обира на клона на земеделската банка на Турция в район „Кючукесат“ в Анкара.Взето е решение акцията да бъде изпълнена от 5-ма души. 4-ма от тях са Махир Чаян, Улаш Бардакчъ, Хюдаи Аръкан(Hüdai Arıkan) и Хюсеин Джевахир. Улаш е член на първия Генерален Комитет на THKP-C. В този комитет освен него членуват Махир Чаян, Юсуф Кюпели, Мюнир Актолга, Ертуурул Кюкчу(Ertuğrul Kürkçü), Ирфан Учар, Хюсеин Джевахир, Бингьол Едумлу(Bingöl Edumlu), Орхан Савашчъ(Orhan Savaşçı), Сиина Чъладър(Sina Çıladır) и Зия Йълмаз(Ziya Yılmaz), който попада отново в плен в престрелката в, която загива Улаш.

На 4 април 1971 той взема участие в акцията, която е пряко насочена към монополистичниякапитал, а именно отвличането на бизнесмените: Мете и Кадир Хас. Освен него в тази акция вземат участие и Махир Чаян и Хюсеин Джевахир.

На 17 май 1971 Турция бива разтресена от нова акция, този път целта е консулът на израел в Истанбул Ефраим Елром.

В операциите започнали след тази акция на Партия-Фронт заедно с Улаш в плен на врага попадат и част от другите водачи на ТHKP-C.
Улаш още от първия ден на своя плен търси начини за бягство. Още в следствения арест той прави два опита за бягство, за това бива сложен в карцер. Но не успяват да го сломят. Главата на Улаш е пълна с мисли за свободата. Със стъпването си в затвора той запечатва околността в съзнанието и отново започва да крои планове за бягство. Това, което го кара бъде изпълнен с такъв динамизъм и воля е устремът към революцията. Сред полит затворниците, той е познат като „най-дисциплинираният“ боец. Той е човек на дълга, обичащ работата, а дори и да не разбира от нещо, той ще поита, ще го изследва и ще го доведе до край. В процеса на подготовка на политическата защита на Партия-Фронт, той първоначално казва : „това единственото нещо, което не умея“. Но разбира се това е само
шега. Защото той е човек на дълга, а такъв човек би се справил с всяка задача.
Веднага започва да изготвя планове и програми. Започва да чете по 300 страници на ден и си води бележки, също така той започва да нанася на хартия и пътя на революцията на Турция. Когато Махир пристига, той вече е подготвил 200 страници от защитата.
След провала на предишни опити на 29 Ноември 1971 той заедно с Махир Чаян, Зия Йълмаз, Джихан Алптекин(Cihan Alptekin) и Йомер Айна(Ömer Ayna) успяват да избягат през прокопан от тях тунел, от затвора в кв. „Малтепе“ в Истанбул.

Докато те са вътре обаче, Мюнир Актолга и Юсуф Кюпели правят опит да променят курса на партията, ала веднага щом водачите излизат на свобода, двамата заговорници биват изключени от партията с решение на Генералния Комитет. След това комитетът бива устроен на ново и Улаш е негов член до смъртта си.