ОТМИРАНЕТО НА ДЪРЖАВАТА

Ленин, в \"Държавата и революцията" написа:Само в комунистическото общество, когато съпротивата на капиталистите е вече окончателно сломена, когато капиталистите са изчезнали, когато няма класи (т. е. няма различие между членовете на обществото по тяхното отношение към обществените средства за производство), само тогава „държавата изчезва и може да се говори за свобода". Само тогава е възможна и ще бъде осъществена действително пълна, действително без всякакви ограничения демокрация. И едва тогава демокрацията ще почне да отмира по силата на това просто обстоятелство, че хората, избавени от капиталистическото робство, от безчислените ужаси, варварства, нелепости, гнусотии на капиталистическата експлоатация, постепенно ще привикнат към спазване на елементарните, от векове известни, от хилядолетия повтаряни във всички предписания правила на общежитието, към спазването им без насилие, без принуждение, без подчинение, без специален апарат за принуждение, който се нарича държава.

Държавата отмира?! Но заедно с отмирането на държавата би трябвало да отмре и класата, която е на власт в тази държава – пролетариатът. Тогава чий авангард ще бъде комунистическата партия? Може би на обществото в държавата?! Но партиите, това са класови организации за постигане на икономически , политически и идеологически цели. Следователно и обществото, за да бъде негов авангард една партия, трябва да е от една класа – пролетариатът. Тук не трябва да се бърка властта, с която една партия разполага, в разделеното на класи общество, когато нейната класа е взела и осигурила тази власт, с авангардната и роля спрямо пролетариата. С власт, тази партия разполага, след пролетарската революция, а е авангардна спрямо пролетариата, през цялото време докато я има.
Пролетарската партия съществува в диалектическо единство с пролетариата и се създава като средство за неговата борба срещу капитала. Именно в това единство, тя постепенно набира сили и расте количествено и качествено, докато стигне до необходимата за социалистическата революция организираност. Тогава при съответната революционна ситуация тя ръководи вземането на властта от пролетариата. С това авторитетът ú като авангард на пролетариата нараства значително и това привлича нова пролетарска маса, която иска да е също организирана и победоносна. Основното противоречие на комунистическата партия, е противоречието между класово-пролетарските ú цели и задачи и ограничената ú структура. [В диалектически смисъл „основното противоречие”, съгласно Закона за единство и борба на противоположностите, не е нещо негативно, а нещо основно и определящо всичко останало в предмета]! Именно това определя, от една страна – пролетарската същност на комунистическата партия, а от друга - авангардният ú характер. Разреши ли се това градивно за нея противоречие, партията ще достигне своето отрицание. А това, като се имат предвид двете основни противоречия, може да стане само по два начина. Или когато пролетарските ú цели и задачи станат непролетарски, или когато структурата ú вече не е ограничена, а се разпростира до целия пролетариат. Първият начин видяхме, че води до контрареволюция. Значи остава да търсим път към втория – разширяване до размерите на целия пролетариат. Но не бива да се забравя, че и начинът на производство през този период ще се развива и ще влиза в постоянно противоречие със съществуващите производствени отношения. А това означава, че първо, комунистическата партия, а после и самият пролетариат, трябва постоянно да внасят необходимата корекция в тези отношения. Каквато обаче и да е тази корекция, докато съществуват стоково-паричните отношения, винаги ще съществува несъответствие. Да се премахнат те, просто така, е толкова значима корекция на производствените отношения, което направено изведнъж – без съответната опора в начина на производство, ще увисне във въздуха и ще се срути повличайки със себе си и тези които са го сторили. Съвременното научно-техническо развитие дава възможност за пълна или за почти пълна, роботизация на промишлеността. Точно при такава роботизация ще стане възможно освобождаването на хората от необходимият за преживяването им физически труд. Техните трудови дела ще станат, преди всичко, творчески и научни. За да получат продукт, от вече роботизираната промишленост, хората няма да имат нужда от стоково-парични отношения.
Такова едно изменение на начина на производство и съответстващите му производствени отношения, които са базата на обществото ще създава и съответната необходимост за промяна на неговата надстройка. А самите класи и техните партии, като част от старата надстройка, ще отпаднат.
В диалектиката, когато се извърши промяната на нещо, което е определящо, това което то определя, има известна инертност и не реагират веднага на промяната. Така ще бъде и с определените, вече като излишни, от новата база на обществото, класи и партии и за самата държавност. По това време основното противоречие на комунистическата партия вече трябва да бъде разрешено чрез авангардизация на целия пролетариат. От своя страна пролетариатът ще се разшири до цялото общество, с което именно и ще отмре като класа. А отмре ли и последната класа, която притежава властта в държавата, ще отмре и самата държава.
Уплашеният сегашен лумпен, веднага би запитал: „Тогава кой ще управлява и как така ще има производство, разпределение, наука…без някой да ги напътства и контролира?”. На него, като на лумпен, няма да е ясно, че описаните диалектически процеси, не са някаква си измислица или хрумване, някакво въжделение, които друг „мечтател” би описал според някакви други хрумвания, а представляват закономерност в развитието на обществото на неговото съзнание. Недоверието тук идва от непознаването на тези закони и от противоречието с днешната реалност на капитализма, където е невъзможно да бъде извършено нещо подобно на премахването на стоково-паричните отношения!