Тодор Живков

"Дойче веле": Тодор Живков искал България да стане член на ЕС

източник:Нетинфо
През 1988 г. комунистическият лидер вече искал не просто реформа на социализма, а смяна на системата
03.09.2008
През 1988 г. Тодор Живков вече искал не просто реформа на социализма, а смяна на системата, твърди сегашният министър на икономиката на Бавария Фридрих-Вилхелм Ротенпилер, придружавал навремето Щраус в България.

Министърът на икономиката на Бавария Фридрих-Вилхелм Ротенпилер е бил в делегацията на тогавашния баварски лидер Франц-Йозеф Щраус, посетил за пореден път България в късното лято на 1988 г., само седмица преди смъртта си.

На какво се дължат специалните връзки между Бавария и тогавашна комунистическа България?

"Поради географското си положение Бавария по традиция винаги е поддържала много добри отношения със средно- и югоизточноевропейските държави. В този смисъл и България десетилетия наред е наш много добър партньор.

Франц-Йозеф Щраус много се интересуваше от политическата проблематика на конфликта Запад-Изток по време на тогавашната Студена война. Той много искаше да се преодолее този конфликт, да се преодолее и разделението на Европа като резултат от този конфликт.

В интерес на истината тъкмо в това отношение

България беше важен събеседник,

разказва министърът на икономиката на Бавария Фридрих-Вилхелм Ротенпилер.

Неговият тогавашен шеф Франц-Йозеф Щраус, една от най-ярките фигури в западногерманската политика, поддържа добри лични контакти с българския лидер Живков и също особено залага на икономическите връзки.

"Още тогава съществуваха икономически връзки, макар и в скромен обем. За Щраус икономическите и политическите отношения не бяха в противоречие, той гледаше на икономиката като средство за придвижване напред в политиката. По онова време България беше ключова страна за отношенията на Бавария с югоизточноевропейското пространство."

И все пак, разговорите са между държавен глава на комунистическа страна, която се смята за най-верния съюзник на СССР, и един западен политик, когото московската пропаганда обявява за опасен ястреб. Попитахме министър Ротенпилер за тона на тези разговори.

Щраус: "Комунизмът не подлежи на реформиране"

"Много вежливи бяха тези отношения, макар че Щраус винаги ясно и недвусмислено изказваше мнението си за комунистическата система по принцип и за комунистическата система под ръководството на Живков в България - в частност.

Нека го кажа пак: по-недвусмислено не можеше. В последния им разговор към края на лятото 1988 година, малко преди смъртта си, Щраус каза на Живков право в очите, че комунизмът не подлежи на реформиране, че само смяна на системата може да отвори нови пътища към бъдещето.

За огромна наша изненада Живков не отхвърли тази критика, а каза, че наистина трябва да се поеме по нови пътища. Върхът на всичко беше, когато Тодор Живков попита Франц-Йозеф Щраус: "Какво трябва да направи моята страна, за да влезе в ЕС?" През 1988 година това беше направо революционен въпрос в устата на един лидер от Източния блок.

Щраус първоначално помисли, че има грешка в превода и попита: "Имате предвид по-тясно сътрудничество, така ли?" Тодор Живков ясно му отговори:


"Моята страна трябва да стане член на ЕС"


По онова време, още преди политическите сътресения и промените в Германия и в цяла Средна Европа това си беше направо революционно изявление.

След това двамата започнаха да размишляват над немислимото: как може да изглежда пътят на една комунистическа страна, напускаща комунизма и отправяща се към ЕС. Но от тези размишления не последва никакъв политически резултат, защото седмица по-късно Щраус почина."

По онова време в СССР е в ход перестройката, докато Живков се "снишава". Какво са очаквали политици като Щраус от българския лидер? Дали са били подготвени за някакъв рязък политически обрат? Фридрих-Вилхелм Ротенпилер си спомня:

"Това изречение на Тодор Живков ни изненада. За нас то беше изненадващо, не зная дали други са били по-добре информирани от нас. Анализът, че с икономическата система на комунизма не може да се върви към бъдещето ? той за нас беше очевиден. Голямата изненада за нас обаче беше фактът, че комунистически лидер е готов да върви към смяна на системата."

В края на разговора попитахме министъра дали знае подробности за кредитите, които през 80-те години България получи от ФРГ и за предполагаемото участие на неговия тогавашен шеф Франц-Йозеф Щраус в договарянето им. Отговорът беше лаконичен:

"По въпроса не мога нищо да кажа."

Пак там намираме и линк към по-стара публикация, озаглавена:
Живков разбрал в ГДР, че идва краят


Бившият кмет на София и последен български посланик в Германската демократична република Петър Междуречки в интервю пред кореспондента на Би Би Си
18.11.2004
Месеци преди 10 ноември Тодор Живков си е давал сметка, че идва краят на режима му и са необходими промени на системата, твърди бившият кмет на София и последен български посланик в Германската демократична република (ГДР) Петър Междуречки в интервю пред кореспондента на Би Би Си в столицата ни Веселин Паунов.

- Как падането на Берлинската стена на 9 ноември повлия върху обстановката в България?
- На 10 октомври 1989 г. ГДР честваше 40-годишнината от своето основаване и в Берлин бяха поканили ръководителите на всички социалистически страни начело с Горбачов.

Протече външно блестящо, както немец може да организира едно тържество.

Но масите, които преминаваха по време на празничната манифестация пред централната трибуна, не викаха "Хонекер" и "ГДР", а скандираха само името на Горбачов.

За тях Горбачов беше едва ли не един месия, който можеше с политиката си да внесе сериозни изменения и в ГДР.

Още тогава обаче беше ясно, че като държава ГДР се приближава към своя край.

На 10 октомври присъствах на гала-вечерята, дадена от ръководството на ГДР.

Имах близки контакти с един член на Политбюро на ГЕСП (Германската единна социалистическа партия, управляваща в ГДР тогава), който ми каза цялата истина.

Той ми каза: "Петре, това е краят на ГДР. Ясно и категорично, Москва и по-точно Горбачов, няма никакво намерение да запазва ГДР в каквато и да е форма. Очевидно има договореност."

Горбачов им подсказал, че трябва да бъде сменен Хонекер, който бил сериозна пречка за демократизацията на ГДР.

- Имахте ли възможност да информирате ръководството за това развитие?
- Още на вечерята информирах на ухо Тодор Живков за това и той ми каза: "Стягай се багажа и тръгвай с мен, за да ми разкажеш подробностите". Така и стана.

Заминах за София и го информирах за очакваните промени в ГДР и за смяната в политическото ръководство, на което Живков отговори: "Това ни е краят".

Буквално, ясно и категорично ми каза: "Това ни е краят", т.е. Тодор Живков беше подготвен за нашия Десети ноември, защото той много добре разбра, че подобно на ГДР ние оставаме без тази основна база на нашето развитие (СССР) и съществуване въобще, че подобно на Хонекер, той няма да получи подкрепата на Горбачов, а като не получи подкрепата на Горбачов, ние увисвахме по същия начин по отношение на нашите енергийни източници, на пазар и т.н.

Той ясно и категорично разбра тогава и на мен ми каза в прав текст (разговорът беше на четири очи):
"Петре, това ни е краят и всякаква съпротива на това развитие може да донесе нещастие на нашите страни. Очевидно това, както самите ние признаваме, е обективно развитие на историята и ние не можем да направим нищо. Трябва да търсим начин за безкръвно преминаване в една друга система на икономика и на обществени отношения."

Т.е., това, което Живков видя и чу за развитието в ГДР, подейства върху него.

Предполагам, това не е било единственото, сигурно е имало и други факти, но окончателно му е помогнало да вземе решението, че това, което е било досега, няма да го бъде и че той самият трябва да си отиде

В днешния "Труд" пък има интервю с първия шеф на София Прес, който казва,че Живков не сее боял да взима куфарчета с пари.
Мисля,че подобни публикации са удар по живковистите и разпространената заблуда,че социализвът се е крепял заради "бай Тошо". Социализмът се крепеше ВЪПРЕКИ "личности" като Тато.

Кубадински бе редови комунист, но през 1990 година посочи ръката си и каза ”Ей тая ръка свали Тодор Живков”

Не мога, и не искам все още да проумея как ни подмамиха келешчетата хипари, тези лайненца от запад, и как днес загубихме всичко което бяхме извоювали за 45 години общ пролетарски труд... Когато се родих баща ми и дядо ми плакаха. Не защото съм се родил... Тогава падна режима ни.

лично аз не съм особено голям привърженик на Живков,но по негово време не сме живяли толкова мизерно и не е било такова безредие.Бих се зарадвал ако някой намери някакви дани за жизнения стандарт и ги сравни със сегашните.За икономиката през соца няма смисъл да говорим.а и специално нещо за хк3-тогава правителствената политика е била за опазване на природата-масово залесяване и почистване на извънградски площи

reddream написа:.Бих се зарадвал ако някой намери някакви дани за жизнения стандарт и ги сравни със сегашните.За икономиката през соца няма смисъл да говорим.

Ето малко инфо: http://septemvri23.com/Bulgaria.htm

http://vbox7.com/play:5e9d4429

Незабравим!

Първият значим антисоциалистически и антикомунистически акт извършен от живковистката партийна върхушка беше премахването на диктатурата на пролетариата! За нейното премахване се заговори още на Априлският пленум на БКП през 1956г. Контрареволюционната перестройка беше извършена планирано със знанието и одобрението на Т.Живков!