Корейска народно-демократична република (КНДР)

lordico написа:В сайта има много материали ,но много трудно се намират ако имаше нещо като търсачка или по-добре да са разделени в категории...

има карта на сайта, има и различни категории

remsist написа:

lordico написа:В сайта има много материали ,но много трудно се намират ако имаше нещо като търсачка или по-добре да са разделени в категории...

има карта на сайта, има и различни категории

Все пак ще е по-добре с търсачка,но и картата върши работа.

Два материала от Кръжока по изучаване на идеите „Чучхе”:

НЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ФАРС

Напоследък европейските управляващи кръгове и техните медийни марионетки изпаднаха в неистова радост от това, че Лисабонският договор окончателно ще бъде приет, несъзнавайки факта, че с този акт те окончателно разкриват истинската си антидемократична същност. Първо опитаха да прокарат конституцията си чрез референдуми във всички страни-членки, обаче удариха на камък в Холандия и Франция. После пробваха чрез гласуване в националните парламенти, но уви, ирландците гласуваха „против”. Сега решиха да минат само с одобрението на правителствата и с този си ход ясно показаха, че обективно съществуват две Европи – Европа на капиталистите-господари и Европа на работниците-роби. Но най-важният извод от така създалата се ситуация е, че въпреки властта, богатствата и средствата за масова дезинформация и манипулация, които притежават, богаташите не могат да заличат вродения у хората стремеж към самостоятелно развитие. Без съмнение тези типове са разбрали, че в борбата срещу прогреса основното ударение пада върху замъгляване съзнанието на народите. До голяма степен те успяват. Много млади хора са превърнати в жалки конформисти, лицемери без собствено мнение, с поразителен стремеж към създавания фалшив образ на модерен и съвременен човек. Тоест планът на Алан Дълес на пръв поглед е постигнал своите цели.
Може да се каже, че ако нещата вървят в същата посока, след време новият европейски президент ще се обяви пред сената за император и ще сметне народите за недорасли да избират национална власт, а той е богоизбран да назначава провинциални губернатори.
Ясно е, че новата евроконституция лишава нациите от самостоятелно развитие, независимост и суверенитет. Но възможно ли е това в епохата, когато човечеството е тръгнало по пътя на самостоятелността? Разбира се, че не.
Знаем, че не друг, а народните маси са творци на обществото, от което следва, че тяхно е правото да бъдат стопани на света и сами да са господари на съдбата си. Това е постоянен стремеж на всеки и на всички. Нещо повече – самостоятелността заедно с творческите способности и съзнателността са обективни качества на човечеството. От всичко това се вижда, че настоящата европейска действителност влиза в остро противоречие с човешката същност. Не може шепа еврочиновници и техните покровители-милиардери да решават съдбата на милиони. Случаят с референдумите във Франция и Холандия е достатъчно доказателство за горното твърдение.
Каква е нашата задача?
Тъй като основното ударение на борбата пада върху съзнанието и съответно върху пропагандата и идеологическото възпитание, следва, че ние трябва да откриваме най-будните, смели и твърди измежду хората, и заедно с тях да въздействаме на останалите да повярват в собствените си сили, в собствената си значимост и право да господстват в обществото и вселената. А точно това ние и ще направим. Всеки трябва да възпитава и да се самовъзпитава в дух на самоотвержена борба с трудностите. Всеки трябва да знае, че дори и небето да се продъни, няма ситуация, от която няма изход. Всеки от нас трябва да бъде пример за подражание на всички, с които контактува. Всеки от нас трябва да бъде решителен, убеден, смел, безкомпромисен победител. Всеки от нас трябва да бъде силен, колкото сто реакционера. Всеки трябва да има твърда вяра в победата на комунизма и да я предава и на хората, с които общува. Всеки от нас трябва да чувства вътрешна необходимост да служи на делото на народа. Всеки от нас трябва да изучава и усвоява принципите „Чучхе” – най-прогресивната революционна теория.
Не трябва да забравяме, че решаващият субект на революцията – това сме ние, хората. Без нас може да има обективна реалност, но без нас няма революция и човешко общество.

Милен Илиев, член на Кръжока по изучаване на идеите „Чучхе”

С ВИСОКО ИЗДИГНАТОТО ЗНАМЕ НА ИДЕИТЕ „ЧУЧХЕ” –
ДА УСКОРИМ ДЕЛОТО ЗА САМОСТОЯТЕЛНОСТ В СВЕТА

Ние, участниците в Африканския регионален семинар по идеите „Чучхе”, с твърдата клетва да внесем активен принос в строителството на свободна и процъфтяваща Африка по пътя на още по-динамичното провеждане на работата по усвояване и разпространяване на идеите „Чучхе” по случай 100-годишнината от рождението на президента Ким Ир Сен, се обръщаме към чучхейските организации и привържениците на идеите „Чучхе” със следното възвание:

2012 г. – знаменателна година, в която ще се отбележи 100-годишнината от рождението на президента Ким Ир Сен, създател на идеите „Чучхе” и първооткривател на епохата на самостоятелността.

С раждането на Ким Ир Сен десетки милиони хора на нашата планета, които в миналото са били угнетени роби, търпейки всякакви форми на експлоатация и гнет, посрещнаха нова епоха – епоха на самостоятелност, когато те сами стават стопани на света, на своята съдба и на историята. Идеите „Чучхе” са разработени от президента Ким Ир Сен. Тези велики идеи издигнаха положението и ценността на човека на най-високо ниво, явявайки се революционно учение на епохата на самостоятелността и ярко осветяващи пътя на народните маси за самостоятелност.
Сега, когато изтича първото десетилетие на 21 век, още повече расте стремежът на човечеството да живее щастливо и дружно в свободен и мирен свят. Тези актуални изисквания на времето и човечеството, ни заставят още по-дълбоко да осъзнаем своята мисия и отговорност като пионери на времето, пропагандисти и разпространители на великите идеи.

Чучхейски организации и привърженици на идеите „Чучхе” от целия свят!
По случай 100 години от рождението на президента Ким Ир Сен нека активно да разгърнем работа по изучаване и разпространение на идеите „Чучхе” със съзнанието и честта на пионери.

Водеща сила, субект на самостоятелното развитие на страните и нациите, се явяват народните маси и делото за самостоятелност на човечеството зависи от това как тези маси ще се въоръжат със самостоятелно съзнание.
Ефективно да разгърнем работа по изучаване и разпространение на идеите „Чучхе”, съгласно конкретните условия и действителността в нашите страни, и така да дадем своя активен принос в строителството на новото общество и самостоятелното му развитие.
Нека 1 учи 10, а 10 – 100 и с такъв метод широко да разгърнем работа по въоръжаването на масите със самостоятелна идеология.
Активно да развием пропагандистка дейност в различни форми и методи, в това число и семинари, и да предизвикаме буря от обществено внимание към идеите „Чучхе”.
Още по-силно да укрепим чучхейските организации, да създадем нови и да обезпечим работата по изучаване и разпространение на идеите „Чучхе” да се предава от поколение на поколение.
Чучхейските организации са длъжни да засилват връзките и сътрудничеството по между си и да предприемат общи действия за повишаването на организираността на работата в международен мащаб.

КНДР – мощна опора на делото на самостоятелността на народните маси

Крепко да се сплотим с корейския народ, да му окажем активна подкрепа и да се солидализираме с неговата борба за построяване на могъща социалистическа държава и обединение на родината. Нека всички чучхейски организации и привърженици на идеите „Чучхе” отбележат 100-годишнината от рождението на президента Ким Ир Сен като най-радостен празник и да го украсят с големи успехи в изучаването и разпространението на идеите „Чучхе”. Историята вечно ще помни самоотвержеността и подвига на пионерите на времето, възприели великите идеи като абсолютна истина и даващи всичко от себе си в практическата работа.
Ние, участниците в Африканския регионален семинар още веднъж горещо призоваваме – с благородна мисъл и небивал ентусиазъм, активно да разгърнем работа по изучаване и разпространение на идеите „Чучхе”, за да превърнем 2012 г. – 100 годишния юбилей от раждането на основателя на идеите „Чучхе” президента Ким Ир Сен – в нов, повратен момент на ускоряване делото за самостоятелност на света.

Неизбежно ще победи делото за самостоятелност на човечеството под знамето на идеите „Чучхе”!

Да живеят великите идеи „Чучхе”!

От участниците в семинара по идеите „Чучхе”
за самостоятелно развитие на Африка,

Демократично Конго, Киншаса

1 май 2009 г.

/Българският кръжок откликва на призива на Африканските другари и ще развие своята дейност за изучаване и разпространение на великите идеи „Чучхе”/

КОРЕЙСКИЯТ ПОЛУОСТРОВ И ЯДРЕНИЯТ ВЪПРОС


Построяването на свят без ядрено оръжие в края на XX век и в новият XXI остава като заветна мечта на цялото човечество.
Денуклеаризацията на Корейският полуостров е процес който превръща целият свят в безядрен.
През последните години се състояха няколко кръга на шестстранните преговори по денуклеаризацията на Корейския полуостров, но резултатите от тях не доведоха до някакви удволетворителни решения и които се натъкнаха на сериозни препятствия.
Главната причина за това се заключаваше в запазването на дълбокото недоверие между заинтересуваните страни-участнички в преговорите, а също в това, че някои страни-учаснички, преследват свои неблаговидни цели, като сериозно изопачават същността на въпроса.
За правилното разбиране на същността на въпроса за денуклеаризацията на Корейския полуостров и търсенето на верен път за неговото разбиране е необходимо, преди всичко, правилно да се разбере историята и първопричината за появата на ядрено оръжие на Корейския полуостров.
1. Най-голямата жертва на ядрената заплаха в света
В целият свят няма друга такава нация, като корейската, която толкова продължително време да е била изложена на пряка ядрена заплаха.
За корейският народ ядрената заплаха не е абстрактно понятие, а най-реално и конкретно изпитание.
Корейската нация непосредствено пострада от ядрените атаки на САЩ срещу Хирошима и Нагасаки, имаща втора по величина жертви, след японците, от тези атомни бомбардировки.
За корейският народ, непосредствено изпитал ужасите на атомната бомба, заплахата от използуването на ядрено оръжие от САЩ по време на корейската война се превърна в кошмарен сън.
На 30 ноември 1950 г. президентът на САЩ Труман открито заяви за възможността да бъде използвана атомна бомба на корейския фронт и в същия ден даде заповед на стратегическата авиация "да бъде в пълна бойна готовност за незабавно изпращане на бомбардировачи в Далечния Изток за хвърляне на атомни бомби".
През декември същата година командващият американските войски на Далечния Изток Маккартър заяви, че " в северните части на Корея ще се създаде зона на радиоактивно заразяване - от източното до западното крайбрежие". Вътре в тази зона, по мнението на специалистите, изучаващи влиянието на радиоактивното въздействие върху природата, не би могло да съществува нито едно живо същество.
В резултат от заплахата, че САЩ могат да използват атомна бомба по време на войната на Корейският полуостров се появиха "атомните бежанци", мигриращи от Север на Юг. Много от семействата, които нямаха възможност да мигрират с целите си семейства на юг, изпращаха мъжът или сина си за запазване на рода си.
По такъв начин, се появиха няколко милиона "разделени семейства" които и до днес живеят разделени в Севера и Юга на Корейския полуостров.
Главният виновник за това са САЩ, които първи разположиха ядрено оръжие на корейският полуостров.
През втората половина на 1950г, когато вследствие на засилването на антиядреното движение в Япония на проамериканското японско правителство стана трудно да държи властта, САЩ пребазираха ядреното си оръжие в Южна Корея, разположено преди в Япония.
През 1957 г. САЩ първи разположиха в Южна корея тактическото си ядрено оръжие намиращо се преди това в Япония.
Цената на "денуклеаризацията" на Япония плати Корейският полуостров, като беше превърнат в ядрена зона.
САЩ непрекъснато, всяка година увеличаваше броя на разположените единици ядрено оръжие в Южна Корея и през средата на 1970 година той превиши 1000.
Към краят на 1960 г. САЩ съвместно с военните на Южна Корея започнаха да провеждат учения за практическото използуване на ядрено оръжие в случай на агресия срещу КНДР.
Съвместните американо-южнокорейски военни учения, представляващи репетиция за ядрена война, започнаха от 1969 година с учението "Фокус Летини" и в продължение на 40 години се провеждат всяка година, само променяйки името си; "Фрид Болт", "Тим Спирит", "Ки Резолвс", "Фоул ИГЛ", "Улчжи Фрид Гардиан".
По такъв начин, следвоенните поколения растяха в условия на очакване да бъде използувано срещу тях ядрено оръжие, ставайки мишени за разположеното в Южна Корея американско ядрено оръжие. Такива са реалните обстоятелства за възникването на ядреният въпрос на Корейския полуостров.
2. Усилията на Правителството на КНДР по отстраняването на ядрената заплаха
Усилията на Правителството на КНДР, целящи премахването на ядрената заплаха от страна на САЩ могат условно да бъдат разделени на три етапа.
През първият етап Правителството на КНДР се стремеше да отстрани ядрената заплаха от страна на САЩ по пътя на мирния диалог и преговорите.
През 1959 г. КНДР излезе с инициатива за създаване на зона на мир, свободна от атомно оръжие в Азия, през 1981 г. - направи предложение за създаване на безядрена зона в Северо-Източна Азия, през 1986 г. - предложи Корейският полуостров да се превърне в безядрена зона и направи всичко възможно това да се реализира.
На 10 януари 1984 г. КНДР предложи да се склонят южнокорейските власти за преговори по премахването на заплахата от ядрена война, да се проведат тристранни преговори на 23 юни 1986 г., за което публикувахме Декларация на Правителството, в която обявихме позицията на КНДР - да не се правят изпитания, да не се произвежда, да не се складира, да не се пренася ядрено оръжие и да не се разполагат никакви чужди военни бази, включително и ядрени, а също да се забрани транзитното превозване на ядрено оръжие през територията, въздушното пространство и териториалните води на КНДР.
Но САЩ всячески игнорираха всички старания на КНДР, целящи създаването на безядрена зона на Корейският полуостров и наопаки, всячески усилваха ядрената заплаха в отношенията си с КНДР.
На вторият етап Правителството на КНДР положи значителни старания за отстраняването на американската ядрена заплаха, опирайки се върху нормите на международното право.
През 1978 г. САЩ, СССР и Великобритания, като инициатори на Договора за неразпространение на ядреното оръжие, макар с уговорки, но излязоха с Декларация за "гаранции против употребата на ядрено оръжие" против неядрените държави, присъединили се към този Договор.
Надявайки се, че този Договор може да отстрани ядрената заплаха от страна на САЩ, през декември 1985 г. КНДР се присъедини към него.
Когато САЩ дадоха обещание, че прекратяват военните учения - репетиция за ядрена война "Тим Спирит", в периода май 1992 г. до февруари 1993 г. КНДР активно помагаше на шестстранните инспекции на МАГАТЕ, ръководейки се от съответните договорености.
Но САЩ, осланяйки се на едва ли не на някакви си "подозрения за разработване на ядрено оръжие" от КНДР, още преди завършването на поредната инспекция на МАГАТЕ, провеждана съгласно договора за гаранции, подстрекаваше злонамерено определени сили в МАГАТЕ за изфабрикуване на "резолюция за специална инспекция", която да инспектира не само за наличие на ядрени съоръжения, но и важни военни обекти на КНДР.
Разбойническата същност на подобен род принудителни инспекции напомниха за себе си в последвалите събития около Ирак.
Под предлог за инспекция САЩ обискираха даже двореца на президента на Ирак и изфабрикуваха "информация" за наличие на оръжие за масово унищожение, която послужи като официален повод за военно нахлуване в Ирак.
В крайна сметка, "информацията" за наличие на ОМУ беше квалифицирана като преднамерена дезинформация, но всичко това се оказа много късно - беше унищожена страната, иракската нация се оказа в море от кръв.
За да може да наложи на КНДР "специнспекция", САЩ откровено засилваше ядрената си заплаха срещу страната ни, възобновявайки даже прекратените по-рано съвместни военни учения "Тим Спирит".
Следователно, стана ясно, че и международният договор не може да предотврати произволът на САЩ - напротив, използван е като инструмент за оправдаване на американската политика на насилие.
На 12 март 1993 година в съответствие с чл.10 от Договора КНДР обяви за едностранното си излизане от него, с цел да защити суверинитета и безопастностността на страната си, за което бяха информирани страните негови инициаторки.
След това в периода на едностранните преговори със САЩ, КНДР предприе мерки за спиране процеса на излизане от Договора, понеже САЩ се съгласиха с провеждането на двустранен диалог. Всичко това беше публикувано в Съвместната декларация между КНДР и САЩ от 11 юни 1993 година.
По време на управлението на администрацията на Клинтън на 21 октомври 1994 година беше подписано "Рамков договор между КНДР и САЩ" за разрешаване на ядреният въпрос на Корейския полуостров. Но след идването в Белият дом на администрацията на Буш този документ беше едностранно денонсиран от властите на САЩ.
Нещо повече от това, администрацията на Буш младши нарече КНДР "ос на злото" в "новогодишното послание" от 30 януари 2002 година.
През март 2002 година в своята "ядрена доктрина" САЩ включиха КНДР в списъка на " обектите за нанасяне на превантивен ядрен удар", след което безопастността на КНДР и корейската нация бяха изложени на сериозна опастност от ядрена катастрофа.
Стана очевидно, че всички усилия за решаването на проблема по пътят на диалога, основавайки се на международното право не допринесе за постигането на необходимите резултати.
При уникалната ситуация на Корейският полуостров, нямаща аналог в другите региони на света, естествено, изисква търсенето на своеобразни мерки за решаването на въпроса.
Последната алтернатива остана пътят на противопоставянето "ядрена сила срещу ядрена сила".
Именно реалната заплаха от страна на САЩ, достигна своята граница, доведе КНДР до необходимостта да притежава собствено ядрено оръжие.
На 10 януари 2003 година КНДР възобнови процеса за излизане от Договора за 10 години и предприе решителни самозащитни мерки за излизането изобщо от него.
Освободила се от задълженията по Договора, КНДР законно взе курс за преработка на всичкият плутоний за военни цели, получен в хода на производството на електроенергия при работата на АЕС.
След 3 години от излизането си от Договора, през октомври 2006 година, КНДР направи първият ядрен опит, а през май 2009 година - втория.
В резултат беше сложен край на състоянието на ядрен дисбаланс в Северо-Източна Азия, където регионът беше пълен с американско ядрено оръжие и ядрени укрития за премахването на КНДР, която остана единствената безядрена зона.
С придобиването на собствено ядрено оръжие КНДР стана сдържащ фактор против евентуална въоръжена агресия на САЩ и в значителна степен намали опастността от разпространението на войни в Корейския полуостров.
На съвременният етап КНДР сдържа ядрената заплаха от страна на САЩ не по пътят на призивите на думите, а чрез наличието именно на собствени ядрени сили.
3. Ядрена политика на КНДР
Позицията на КНДР е неизменна, тя се стреми да създаде механизми за истински мир на Корейският полуостров и да се осъществи денуклеаризацията му.
Денуклеризацията на Корейският полуостров е фиксирана в Съвместната декларация от 19 септември 2005 година на шестстранните преговори, която урежда процесът за превръщане на целият Корейски полуостров в безядрена зона чрез подконтролни средства на основата на ликвидирането на реалната ядрена заплаха извън региона.
Необходимо условие за осъществяването на денуклеаризацията е създаването на доверие.
Колкото по-скоро се придвижи процесът по сключване на мирен договор между КНДР и САЩ, намиращ се още на нивото на примирие, толкова по-бързо ще се създаде необходимото доверие за денуклеаризацията.
Предназначението на ядрените сили на КНДР е за това, да задържат и отразят напдение срещу страната и нацията ни в периода до пълната денуклеаризация на Корейския полуостров и целият свят.
КНДР неизменно ще се придържа към принципа да не се използува и да не се заплашват с ядрено оръжие неядрените държави с изключение на тези случаи, когато така или иначе неядрените държави взимат участие във военна агресия и нападение против КНДР съвместно с ядрените държави.
КНДР е готова да се присъедини към усилията по предотвратяване на ядреното оръжие и мерките по осигуряването на безопастността на ядрените материали на равноправна основа с другите ядрени държави.
КНДР ще произвежда ядрено оръжие в количество, необходимо за нейните нужди, няма да взима участие в гонката за ядрено въоръжаване и да произвежда излишно ядрено оръжие. И освен това, тя ще се присъедини към международните усилия за ядрено разоръжаване на равноправни позиции с другите ядрени държави.
Независимо от съдбата на шестстранните преговори, КНДР, както в миналото, така и в бъдеще ще полага усилия за превръщането на Корейският полуостров и целият свят в безядрена зона.

Пичове, ама вие сериозно ли се възхищавате на тази помийна яма?

Хората там са толкова гладни, че са почнали да пасат трева. Имало е и случаи на канибализъм. Не е тайна и че всеки севернокореец мечтае да избяга от тази дупка. Те са затънали толкова дълбоко, че дори и да ги освободят от този мракобесен режим, ще им трябва поне век да си стъпят на краката.

Погледнете Южна Корея - една от най-развитите страни в света. Работливи и приветливи хора.

приветливите хора са само северно корейците . там хората живеят много по-добре от колкото в България или южна корея . пожелавам ти да отидеш някой ден там и да разбереш

Defiant написа:Пичове, ама вие сериозно ли се възхищавате на тази помийна яма?

Хората там са толкова гладни, че са почнали да пасат трева. Имало е и случаи на канибализъм. Не е тайна и че всеки севернокореец мечтае да избяга от тази дупка. Те са затънали толкова дълбоко, че дори и да ги освободят от този мракобесен режим, ще им трябва поне век да си стъпят на краката.

Погледнете Южна Корея - една от най-развитите страни в света. Работливи и приветливи хора.

Така,това с тревата е така,по простата причина,че това там е национален деликатес,както са у нас марулите,салатата от домати и краставици.
И преди да говориш наизустени фрази от медий и телевизия,прочети това http://www.septemvri23.com/KNDR_Kakvo_vidiah.htm.

Олеле, колко глупости са изписани за КНДР от хора, които въобще не са ходили там. Аз ходих през 2008 и стоях 7 дни. Първо, никой не яде трева, освен понякога водорасли като салата. Аз опитах и не ми хареса. Но пък ядох мариновани скариди. Второ, канибализъм няма. Никой не яде ближния си. Споко. Обаче няма нито дискотеки, нито барове, нито някакви забавления след 8 вечерта. Програмата на телевизията свършва в 22.40 и около 23 дори в по-голямата част на Пхенян токът спира. Както са светили улиците, блоковете и паметниците, изведнъж всичко изгасва и светят единствено двата хотела "Янагдо", където спах аз, и "Корьо", както и статуята на великия вожд. Тук-таме, ама наистина тук-таме се вижда да минава някоя кола. Друго - почти не видях разнообразно облечени хора там. Жените са с едни грозни облекла, каквито тук са носили повремето на Вълко Червенков, а почти 90% от мъжете са в някакви ватенки. Сиви и грозни, естествено. Не ме пуснаха да вляза в нормален магазин, не ги знам защо. Водиха ме само във валутни, където корейци не стъпват. Та не знам има ли стоки в магазините им, няма ли. Хората са доста наплашени и се боят да говорят с чужденци. Но общо взето са бедни, щом дори цифров фотоапарат за тях е лукс. Лични автомобили няма почти никой. Да, хората не са безработни, но пък не им е позволено да ходят никъде. За да напуснат града или селото, където живеят, трябва да имат разрешително от съответния орган. Иначе не ги пускат на поста до населеното място. За пътуване в чужбина въобще и дума не може да става. Там ходят само спортисти, дипломати и хора от партийната върхушка. Да не говорим, че и чужденец като мен не е свободен там. Мен ме пазиха трима екскурзоводи и вечер нямах право да напускам хотела. Мисля, че имат проблем и с кражбите, защото по първите етажи на всички панелки хората бяха поставили решетки на прозорците. За българите това е сигурен знак, че си пазят имотите от крадци. Аз лично не бих живял в такъв казармен режим. Не знам за вас. Предполагам, че и у нас има хора, на които точно такъв строй би им харесвал, но ги призовавам първо да отидат, да постоят там една седмица и като видят всичко с очите си, тогава да говорят. Ако някой се интересува от подробности за КНДР, доколкото съм в състотяние да помогна с информация от това, което съм видял лично там, може да ми пише на bbojkov@mail.bg . Ще му отговоря. Ако искате да видите как изглежда единствената телевизия в КНДР (впрочем, има две централни програми плюс още две регионални, които обаче също се ловят в цялата страна) - тук се обновяват всекидневните информационни емисии "По до" (Новини) на КЦТВ: http://www.elufa.net/krt-tv/houdou.html
Сайтът е на организацията на корейците, живеещи в Япония, които са привърженици на комунизма. Мисля, че се казваше Чхонрьон тази организация. За съжаление, сега виждам, че скоро не са го обновявали, та последните записи са от юли. Ама вижте - там световни новини практически няма. Говори се само за някакви успехи в икономиката, за телеграмите, получени и изпратени от вожда Ким Чен-ир и за това колко още работници са се възхитили на него и баща му през деня. Такъв режим ли искате и в България? Моля, който смята да критикува мнението ми, да го прави мотивирано, а не просто от някакви пламенни чувства, родени в главата му. Не казвам, че всичко в КНДР е лошо, просто това е казармена държава, където на обикновения човек е позволено единствено да слави вожда. Аз не желая да славя който и да е вожд. А представете си, че в България бъде установен такъв севернокорейски комунизъм и за вожд ни турят един като Бойко Борисов. Ще го хвалите лиот сутрин до вечер с кеф?

Последното мнение ми се струва най-близко до реалноста.за някои неща може да има обяснение,че целия свят е против тях,че има ембарго,че имат нужда от армия и за там отиват доста пари,че ДОНЯКЪДЕ трябва да има някаква цензура за цялата помия,но да се спира телевизията и да ти повтарят колко е велик великия им вожд,за мен е грешно.
Но пък защо си мислиш,че това е идеалния пример за марксизъм?

КНДР е тоталитарна (капиталистическа) страна. Няма нищо общо с комунизъм.