Вълко Червенков

Бележитият деец на Българската комунистическа партия Вълко Велев Червенков е роден на 6 септември 1900 година в гр. Златица. Избрал пътя на революционната борба против монархията и капитализма, още в 1914 година той е в ръководството на ученическата стачка в софия. През 1919 година, в условията на големия революционен подем на масите след първата световна война и Великата Октомврийска социалистическа революция, той е начело в организирането на всички столични гимназии в грандиозната първомайска манифестация на Партията. Същата година Вълко Червенков става член на Българската комунистическа партия (тесни социалисти).
Огромно значение за целия по-нататъшен живот и дейност на младия комунист има запознанството му в 1920 година с Георги Димитров.
Партията възлага на Вълко Червенков работа сред трудещата се младеж. Той успешно изпълнява тази задача и скоро изпъква като един от най-способните ръководители на младежкото комунистическо движение.
През август 1923 година, когато Партията пристъпва към подготовката на народното антифашистко въоръжено въстание, Вълко Червенков е избран за секретар на Софийската окръжна и градска организация в София. Той става един от дейните организатори в подготовката на Септемврийското въстание в София, активно и безстрашно работи по снабдяването с оръжие.
След поражението на въстанието Вълко Червенков е един от най-твърдите защитници на Септемврийското въстание, което изигра ролята на преломен момент в болшевизацията на Партията. На 23-годишния младеж е възложена отговорна и трудна задача - ръководител на агитацията, пропагандата и печата на Комунистическия младежки съюз, а след това - организатор на партийната работа сред войската и на бойните групи на Партията. Заради тази революционна дейност правителството на палача Цанков го осъжда на смърт.
През 1924 година Вълко Червенков участвува във витошката нелегална конференция на Партията, както и нелегалната конференция на Комунистическия съюз на младежта в България. През 1925 година положението на нелегалния деец и конспиратор става критично и по решение на ЦК на БКП (т.с.) Вълко Червенков емигрира нелегално за Съветския Съюз. Тук той с жар се залавя да изучава марксизма-ленинизма, грижливо изучава опита на строителството на социализма в СССР.
В Съветския Съюз, заедно с Георги Димитров, Вълко Червенков продължава борбата за по-нататъшното болшевизиране на Българската комунистическа партия. Упорито и неостъпно той се бори против вредната и антипартийна политика на левосектантските фракционери, както и против десноопортюнистическите грешки и социалдемократически отживелици в Партията, за превръщането и в партия от нов тип, партия на марксизма-ленинизма, способна да възглавява широките народни маси в борбата за смъкване на буржоазната монархо-фашистка диктатура и установяването на истинска народна власт - властта на трудещия се народ, ръководена от работническата класа.
От 1926 до 1936 година Вълко Червенков е член на политемигрантската комисия при Задграничното бюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия, а известно време е и секретар на същата. От септември 1928 година до август 1934 година той е преподавател по марксизъм-ленинизъм в Международната ленинска школа и в Комунистическия университет за националните малцинства на Запада. От април 1935 година до септември 1937 година той завежда Балканския сектор в Международната ленинска школа.
През есента на 1937 година той е назначен за директор на Международната ленинска школа.
От септември 1938 година до юни 1941 година Вълко Червенков работи в Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал. Едновременно той е и директор на школата за подготовка на партийни кадри при Изпълнителния комитет на Коминтерна. На VII пленум на ЦК на БКП, състоял се през февруари 1941 година, Вълко Червенков е избран за член на задграничното бюро на ЦК на БКП.
Когато хитлеристките разбойници нападнаха великия Съветски Съюз, Партията му възлага високоотговорната задача на ръководител на радиостанция "Христо Ботев". С огнени и вдъхновени слова той разобличава безпощадно хитлеристките агенти у нас като буди, зове, вдига работниците, трудещите се и всички патриоти в нашата страна на решителна борба с всички средства срещу окупаторите и техните монархо-фашистки слуги. Гласът на Вълко Червенков по народната радиостанция "Христо Ботев" е гласът на Партията, гласът на Георги Димитров, който зове, мобилизира, вдъхновява непреклонна увереност в неизбежния разгром на фашистката тирания.
За заслуги в борбата против фашизма съветското правителство награждава Вълко Червенков с орден "Ленин".
Завръщайки се в България след 9 септември 1944 г., Вълко Червенков включва своята неизчерпаема енергия в изграждането на нашата народнодемократична държава.
От октомври 1944 година Вълко Червенков е член на Политбюро на ЦК на БКП и работи за прочистване на идеологическия фронт в нашата страна от фашистката буржоазна плесен.
В края на 1947 година той влиза в правителството, председателствувано от Георги Димитров, като председател на комитета за наука, изкуство и култура.
В 1949 година, след смъртта на великия вожд и учител на българския народ Георги Димитров, в правителството възглавявано от Васил Коларов той е избран за първи подпредседател на Министерския съвет, а след смъртта на Васил Коларов е избран за генерален секретар на Централния комитет на БКП и за председател на Министерския съвет.
От февруари 1948 година до февруари 1949 година Вълко Червенков е главен секретар на Националния съвет на Отечествения фронт. През февруари 1950 година пленумът на Националния съвет на Отечествения фронт го избира за председател на Националния съвет, а Третият конгрес на Отечествения фронт, състоял се на 29 май 1952 година, с пълно единодушие го преизбира за председател на Националния съвет на Отечествения фронт.
След 9 септември 1944 година трудещите се в нашата страна редовно избират Вълко Червенков за народен представител и за депутат на трудещите се в Столичния народен съвет.
Върху непоклатимите основи, положени от Георги Димитров, българският трудещ се народ под ръководството на Комунистическата партия още повече разширява заздравява животворната българо-съветска дружба - залог за изграждане светлата сграда на социализма у нас, главна гаранция за независимостта на нашата страна, решаваща движеща сила на нашето обществено развитие. С признателност и преданост към нашия освободител - Съветския Съюз, към КПСС пронизват цялата богата и многостранна дейност на Вълко Червенков.
Застанал начело на ЦК на Българската комунистическа партия той държи високо и пази чисто знамето на пролетарския интернационализъм. С Димитровска нетърпимост Вълко Червенков стои начело на българския народ в беговата безпощадна борба против всички и всякакви прояви на предателския национализъм, на национална вражда, против безотечествения буржоазен космополитизъм, изостря и държи на висота революционната бдителност.
Вълко Червенков е неуморен борец за укрепване съюза между работническата класа и трудещите се селяни - гръбнакът на нашата народнодемократична държава.
До края на своя съзнателен живот той остава верен на великите идеи на Маркс-Енгелс-Ленин-Сталин.

Според мен най-интересен момент от животът и дейността на В.Червенков е как именно е бил снет от власт и с какви мотиви! Странното тук е, че при толкова много привърженици и симпатизанти той е бил елиминиран!
Това е интересно защото с идването на Т.Живков на власт е посят и първият корен на контрареволюцията в Бъргария!
Ако имате сведения за този период и за отношенията Червенков - Живков, моля пишете!

Не зависеше от Червенков. Всичко бе верижна реакция, тръгнала от Съветския същз, под диктовката на Хрушчов.

Незнам, момчета, за какво ви е да четете подобни жестоко скарани с истината "героични" биографии и с какво биха ви били полезни в днешния ден?

Той става един от дейните организатори в подготовката на Септемврийското въстание в София, активно и безстрашно работи по снабдяването с оръжие.

Въстание в София и окръга не избухва, така, че незнам какво е организирал Червенков?

а след това - организатор на партийната работа сред войската и на бойните групи на Партията. Заради тази революционна дейност правителството на палача Цанков го осъжда на смърт.

По-точно казано, "бойната група", защото под командването на ВО на БКП и на ЧК в София, 24-25 година има точно една бойна група, тази на Златарев-Абаджиев, а Червенков няма никакво отношение към нея.
Така е, Червенков е осъден на смърт и напуска страната по нелегален канал на ФАКБ (Федерация на анархо-комунистите). Човекът който превежда Червенков през границата и му спасява живота е анархистът Спиро Попгригоров. Попгригоров, до края на живота си не може да си прости тая грешка....

Вълко Червенков продължава борбата за по-нататъшното болшевизиране на Българската комунистическа партия. Упорито и неостъпно той се бори против вредната и антипартийна политика на левосектантските фракционери, както и против десноопортюнистическите грешки и социалдемократически отживелици в Партията, за превръщането и в партия от нов тип, партия на марксизма-ленинизма,

Преведено от пропагандно-идеологически на човешки, това означава, че се е занимавал с клепане на собствените си другари, хиляди от които заминават за Сибир или получават куршум в тила. Тъй като клепането е взаимно и повсеместно, Червенков също е арестуван, обвинен в троцкизъм и от куршума го спасява само застъпничеството на шурея му, Г. Димитров.

Според мен най-интересен момент от животът и дейността на В.Червенков е как именно е бил снет от власт и с какви мотиви! Странното тук е, че при толкова много привърженици и симпатизанти той е бил елиминиран!

Червенков е свален от по същия начин, както и Живков на 10 ноември - след един телефонен разговор със съветския посланик.

Прав си пич.Свален е щото се сменя властта в СССР,за тва е сменен.Не го слушай лъркинг клас кво пише,щот 100000% е с цел да се вдигне в очите и 100000% тва го е копи пейстнал от някъде.
А и анархиста,който го е превел,няма нужда да съжелява за стореното,ако не е бил червенков,са щяли да сложат друг удобен човек сталинист.
Септемврийско възстание аз за пръв път разбрах,че е имало в София,и то и за последен.за бойни групи не знам лично.

Материалът е малко патетичен, но все пак - браво на уъркинг, че го е издирил и качил - според мен е добре да има и тема за В.Червенков във форума ни.

Весо, в Софийско на редица места има въстанически действия, така че по този въпрос не си прав. По другите - няма да е зле да посочиш откъде си черпил информация?

Така, сега да видим колко са състоятелни посочените доводи.
1. Не знам какво противоречие има между това да участваш в подготовката на Сеп. въстание, но в дадената област то да не избухне, и поради това да се каже, че не си участвал в подготовката. Значи първия довод срещу В. Червенков отпада .

2.Към ВО на партията през 1924-25 има Специална наказателна комиси в състав В. Червенков, Ст. Димитров и Ив. Минков. Тази комисия взема решения за наказания на предатели и провокатори, каккто и сговористи /Н. Милев, В. Димчев/. Наказателните групи са на подчинение на комисията., в това число и Софийската на Абаджиев. Та и втория довод е абсолютно несъстоятелен. Това кой го превежда през границата /дали е така е съмнително/ няма отношение към Червенков.
3. Червенков в СССР не е арестуван. Кой кого е клепал е спорно.
4. Червенков е свален вследствие поврата в КПСС след идването на Хрушчов и 20 конгрес.

пешо написа:
4. Червенков е свален вследствие поврата в КПСС след идването на Хрушчов и 20 конгрес.

Излиза, че всеки който не е издигнат непосредствено от революцията, е можел да бъде свален с решението на Москва! Според мен това е врно! Москва се е опитвала да свали например Мао, но е ударила на камък и даже започна злобна кампания против него. Авторитетът на СССР, като първата пролетарска държава в света, даде погрешното самочувствие на съветските ръководители като "вождове" на международния пролетариат. Но онези местни лидери, чрез които ръководеха, бяха чисто и просто партийни кариеристи с незначително участие в революционното движение. Незначително, в сравнение с такива колоси, като Ленин, Г.Димитров, Мао, Ф.Кастро и др. Никой от изброените революционери не би позволил просто така да го ръководят. Това е така защото той е издигнат от масите, а не под контрола но Москва и партийната номенклатура. Пред партийните мижитурки номерът с "перестройката" можеше да мине, но той не мина пред колоса Фидел!
Точно с невъзможността на В.Червенков да се противопостави на намесата на Москва във вътрешните работи на България и на БКП, започват да се формират всички тези предпоставки довели до контрареволюцията през 1989г.

Спролетарски съгласен съм с теб. Не споря. Вследствие на антифашистката борба и на стеклите се обстоятелства, голяма част от големите революционни кадри на партията бяха убити или починаха- Ст. Димитров, А. Иванов, Ц. Радойнов, Хр. Михайлов, В. Тричков и др. Г. Димитров, В. Коларов. Много вероятно е ако някои от тях бяха живи Българиия да не последва ривизионистичния курс на Хрушчов и да не надделеят живковисткшти опортюнисти. Наистина В. Червенков се оказа слаб и трудно и сэс закъснение се ориентираше в случващите се събития. Поптомов, Чанков, Терпешев , Драгойчева и др. също не се ориентираха или минаха на страната на Живковистите.

Пешо, ако искаш да водиш спор или дискусия по теми свързани с историята на България и най-вече на революционното движение, трябва да забравиш за дебели червени книжки издавани преди 1989г, със заглавия от сорта на "История на БКП", "Под знамето на партията" и тем подобни.

1. Не знам какво противоречие има между това да участваш в подготовката на Сеп. въстание, но в дадената област то да не избухне, и поради това да се каже, че не си участвал в подготовката. Значи първия довод срещу В. Червенков отпада .
2.Към ВО на партията през 1924-25 има Специална наказателна комиси в състав В. Червенков, Ст. Димитров и Ив. Минков. Тази комисия взема решения за наказания на предатели и провокатори, каккто и сговористи /Н. Милев, В. Димчев/. Наказателните групи са на подчинение на комисията., в това число и Софийската на Абаджиев. Та и втория довод е абсолютно несъстоятелен. Това кой го превежда през границата /дали е така е съмнително/ няма отношение към Червенков.
3. Червенков в СССР не е арестуван. Кой кого е клепал е спорно.
4. Червенков е свален вследствие поврата в КПСС след идването на Хрушчов и 20 конгрес.

Принципно, ако водиш подготовка за въстание и то не избухне, изводът е, че или си водил калпава подготовка или никаква. Но в конкретния случай, през септември 1923г, в София не избухва въстание, по простата причина, че софийската партийна организация отказва да въстане, както правят и половината партийни организации в страната...
Та, нали ти казвам, че в дебелите книжки, може да пише, че е имало супер-специално-наказателни-бойни групи и комисии, но всичко това дори тогава е било само на хартия. А какво остава пък за по-късните стъкмявания на историята и фантасмагоричните спомени и биографии на отделни "дейци".
Никола Милев и прокурора Димчев не са убити от бойни групи на БКП. Милев е убит от анархистите Г.Шейтанов и Ж. Грозев по решение на единофронтовското крило във ФАКБ, като това най-много да е било съгласувано с т.нар. Единофронтовски център в който са влизали М.Фридман, Н. Петрини, Г. Шейтанов, М. Манолев ( съответно БКП, БЗНС, ФАКБ, ВМРО-левица), но в никакъв случай с ръководстовото на БКП или някакви Ч-Ката или Червенковци...
Вълко Червенков напуска страната през 1925 по нелегален канал на ФАКБ - това е безспорен факт. Човекът който е отговарял за "канала" и е "пуснал" Червенков по него, е воеводата Спиро Попгригоров, деец на македонското освободително движение и Федерацията на анархистите.
Прокурорът Димчев е авторът на ЗЗД, заради което е осъден на смърт от ФАКБ, а присъдата е изпълнена
от анархиста Никола Малчев.
Вълко Червенков е арестуван в СССР по време на "чистките" - това е безспорен и известен факт - недоумявам как може да не го знаете. Спасява го само застъпничеството на Г.Димитров пред Сталин.
Това, че е свален след идването на Хрушчов на власт, не разбирам с какво променя факта, че Метрополията сменя ръководителите на БКП с телефонен разговор....

Весо, не ми отговори на въпроса - откъде да черпим информация за "безспорните факти", които ти ни разкри?

Иначе за В.Червенков:

Твърде голяма ще да е била телефонната сметка на съветското посолство - веднъж е трябвало да "звъни" през 1953г., когато ЧЕрвенков е свален от поста лидер на партията, втори път е "звънял" да бъде снет и от поста министър-председател (1956г.), трети път е "звънял" през 1961 за да бъде снет от всякаква държавна длъжност и четвърти път - през 1962г., когато е изгонен от партията.

От друга страна - много ще е жалко, ако това, което казваш за Спиро Попгригоров, е истина, защото излиза, че впоследствие той е размислил и се е ядосвал защо не е предал Червенков на фашистите , т.е. защо не е предал един комунист на фашистката власт

И трето - в СССР има милиарди избити, какво ни занимаваш с някакви арести и заточения

Виж какво Весо, така спор не може да се води. В кои документи фигурира, че Милев и Димчев са убити от анархистите? В никои! Обаче във всички документи на партията от периода това фигурира. ЦК взима решение за ликвидирането на Милев, Димчев и Кузинчев и още няколко неуспешни акции. Това са фактите. Така, че в случая ти разчиташ на "по-късните стъкмявания на историята и фантасмагоричните спомени и биографии на отделни "дейци"." По твоите думи излиза, че анархистите са били някаква страшна сила, което обаче интересно, че не е било известно на тогавашната полиция. Или и тука комунистите са виновни и нещо са фалшифицирали пак!

Пешо, можеш ли да ми приложиш документите от този период в които "това фигурира"? И най-вече решението на ЦК за "ликвидиране на Милев, Димчев и Кузинчев"? Не можеш, защото няма такива.
Милев и Димчев са убити от анархистите - ето това са фактите, за които има данни в истински спомени на различни дейци.
Кузинчев си е убит от БКП като агент-провокатор, но случая и до днес не е ясен и е силно...миризлив. Защото най-вероятно един дребен провокатор е убит за да се прикрият други провокатори на високо ниво в ръководството на Партията и ВО.
Виж, за другите "неуспешни акции" съм съгласен. Тук става въпрос за опита за убийство на партийния член и набеден провокатор Стефан Тотунчев, дело на страшните терористи от софийската ЧК. Тотунчев е причакан пред дома си и прострелян в .... пръста на ръката си.

Не е зле да се запознаеш с истински полицейски документи от този период, да прочетеш малко от тогавашната преса, също и спомени на хора, които не са включени в "сборниците". Но ако искате да си четете биографии като тази горната на Червенков, това си е ваш проблем, на мен ми е през .... работа.

Документът се нарича "Фактически констатации на Московското съвещание" от 1925г. По късно партията признава, че това са били погрешни ходове в следсептемврийския период. Така, че е безмислено да фалшифицираш нещо което си уж не си направил, но го оценяваш като грешка. Така, че ако в спомените на вашите участници пише подобни неща, помисли си колко общо имат с истината.

Аз съм чел протоколите от Московското съвещание, не се излагай. Що се инатиш като магаре? Попитах те за документи, макар прекрасно да знам, че няма такива, а ти вместо да се спреш, продължаваш....
Ремсист, кой убива Милев, това си го чел. Посъветвай Пешо по някои въпроси от историята...

Весо, това, че в книгата за Г. Шейтанов пише,че самия той го е убил и затова после бандите на ВМРО го убиват, въобще не е доказателство, че е така. Това са спомени. А именно "Фактическите констатации" са документ. А и участниците в събитията свидетелстват по-късно за това. Самият В. Коларов в писмо от март 1925 г. пише, критикувайки линията на ВО, че се е оказало, че е по-лесно да се ликвиздира един враг /има предвид Н. Милев/, отколокото да се направи демонстрациия /има предвид погребението на удушения в казармите В. Иванов/.

Чакай малко, значи ти приемаш за "доказателство" писмо на Коларов в което доста обобщено се твърди нещо, а отхвърляш други писма и спомени, където се твърди друго, просто защото Коларов е от вашите.

Приемам за истина документ, озаглавен "Фактически констатации". Освен това на "нашите" им вярвам. Ти вярвай на "вашите". Логично е, нали?

Да ама във фактическите констатации не пише за тия неща. Освен ако не говорим за различни неща. Или пък тия констатации са писани през 1951, да речем?

"Фактически констатации" на Московското съвещание на партията с дата 6 септември 1923г. Раздел 3 е озаглавен "По следсептемврийския период" В точка 5 на раздела пише: "Убийства, извършени по решение на ЦК, са три - на прокурора Димчев, на агент провокатора Кузинчев, на македонеца сговорист Н. Милев, на началник обществена безопасност в Пловдив /несполучливо/и на началник обществена безопасност в Бургас /също несполучливо/. В провинцията по решение на местните ръководства, без знанието на ЦК са извършени няколко десетки убийства при стълкновения с властите или над опасни полицаи и др. органи на властта, застрашаващи на местата наши организации или другари"

Това трябва да се кръсти "Лъжливи констатации"...вярвай си в тях, хора има всякакви, едни вярват в господ, други, че земята е плоска, трети в друго и "те така"...

Весо написа:Това трябва да се кръсти "Лъжливи констатации"...вярвай си в тях, хора има всякакви, едни вярват в господ, други, че земята е плоска, трети в друго и "те така"...

Да вярваш на спомени, непотвърдени с документи, също е тънък лед

Е, що да не са лъжливи констатации. Документи издадени няколко месеца след събитията! Много по достоверни са спомените примерно на анархиста Гошо, писани през 1946г. и публикувани през 1993 г. година. Анархисткото движение в България е било с колосален размах, но комунистите са фалшифицирали историята и са избили анархистите и затова всичко това не е известно на никого освен на анархистите. Това го знам!

А известно ли ти е за атентата проведен от анархистите. Взривяват паметник на Сталин. Ок ясно е че го мразят, ама да поставят експлозив на публично място да взревят някакъв паметник, това си е чист тероризъм!

Аз ви казах какви са фактите, вие ми вадите някакви документи, които по никакъв начин не могат да оборят моите доводи.
Ремсист, ако имаш сериозен подход към историята, в някои случаи трябва в много по-голяма степен да се довериш на документираните спомени, отколкото на официални документи. Още повече ако става въпрос за документи на партии като БКП, КПСС и прочие, които са известни с това, че десет пъти са пренаписвали собствената си история.
Да речем, за Руската революция от 1917г, кое е достоверното, книгата на Джон Рид или това което пише в "Краткия курс"?
В официциални документи по история на БКП, като партийни членове са вкарани и Шейтанов и Васил Икономов и даже Нешо Тумангелов - това вярно ли е?

Лордико, ваши поръчкови и ръководени от вън (Русия, Англия) терористи, взривяват Света Неделя с 500 души вътре, ти за един паметник се кахъриш...