Нови материали на сайта

„Организирайте се!" – повтаря на работниците в разни акорди вестник „Рабочая Мнсль", повтарят и всички привърженици на „икономическото" направление. И ние, естествено, изцяло се присъединяваме към този повик, но непременно ще добавим: организирайте се не само в дружества за взаимопомощ, в стачни каси и работнически кръжоци, но се организирайте и в политическа партия, организирайте се за решителна борба срещу самодържавното правителство и срещу цялото капиталистическо общество. Без такава организация пролетариатът не е способен да се издигне до съзнателна класова борба, без такава организация работническото движение е осъдено на безсилие и само с каси, кръжоци и дружества за взаимопомощ работническата класа никога не ще успее да изпълни възложената й велика историческа задача: да освободи себе си и целия руски народ от политическото и икономическо робство. Нито една класа в историята не е постигала господство, ако не е издигала свои политически вождове, свои челни представители, способни да организират движението и да го ръководят.

http://www.septemvri23.com/Lenin_Nasxstnite_zadachi_na_nasheto_dvigenie.htm

От Агенцията по безопасност на храните съобщиха, че в марка родни кренвирши, са намерени следи от месо. В момента изследванията продължават, за да се разбера каква точно е месото и до колко опасно е то. От агенцията умишлено не съобщават производителя на кренвиршите с цел да не се паникьосват гражданите.

http://www.septemvri23.com/Otkriha_meso_v_bg_krenvirshi.htm

„Ние се обединяваме като равни с равни – се казва в приетото от митинга възвание. – Ние имаме една задача и една цел – да разгромим хитлеристките армии и да унищожим хитлеризма. Ние имаме един горещ и всеобхватен стремеж – славянските народи да се развиват като всички други народи, мирно и свободно в пределите на своите държави. Ние отхвърляме решително и твърдо самата идея на панславизма, който руският царизъм използваше за своите империалистически цели", като напълно реакционно течение, дълбоко враждебно на благородните задачи на равенството между народите и националното развитие на всички държави. Нашата задача е с обединени усилия да унищожим игото на германския фашизъм, каквито и жертви да ни струва това."

http://www.septemvri23.com/Al_Fadeev_Edinstvoto_na_slavianskite_narodi_v_borbata_srestu_hitlerisma.htm

Какви са резултатите от подобно възпитание?

Отчасти можем да ги видим още сега. Изумени сме от последователността, дълбочината и масовостта, с която хитлеристките палачи са сполучили за десет години да отровят душата на своя народ. Виждаме ги на окупираните територии. Германските войници са жестоки – такива, каквито ги искаше Хитлер. Дивашки, необикновено жестоки. Те пушат цигара и избождат с щика си очи, те дъвчат хляб и гледат как гори в огъня кърмаче. Те са дивашки, чудовищно, безсмислено жестоки. Това вече не е човешка жестокост, то се превръща в нещо необяснимо.

Те са дълбоко убедени – вече им е втълпено успешно, – че са висша раса. За тях това е толкова очевидно, колкото е очевидно за другите, че след деня идва нощта, че водата е мокра, а ледът студен.

Те нямат образование, затова пък са надарени щедро със „смелостта на неграмотността", която Хитлер поставя наравно с „бойната смелост и героизма". Германският войник не знае кой е Бетховен, в музея на Чайковски той с ярост гори нотите на опери от Вагнер, той не само че не е чел Хайне, но дори не е чувал, че е съществувал някакъв си Гьоте, неговата неграмотност е пълна, абсолютна, необяснима за нас, макар че той знае да чете и пише и цитира наизуст цели глави от „Майн кампф".

http://www.septemvri23.com/Vanda_Vasilevska_Otrovitelite.htm

http://www.septemvri23.com/N_Stefanov_Bednostta_v_Bulgaria_2011.htm

„Несъмнено бедността има много и различни лица. Даже като обект на научни изследвания тя се формулира по различен начин. Най-общото определение е, че бедността представлява характеристика на икономическото положение на индивида или социалната група, при която те не могат да си осигурят сами необходимите блага. Оттук и нейното тълкуване от една страна като „лишение от средства, които са съществени за някакъв минимален стандарт на функциониране и живот”. Тези средства могат да бъдат материални ресурси като храна, вода, подслон. Но е възможно и да са социални ресурси като достъп до информацияа, образование, здравни грижи и социален статус, както и възможност за създаване на значими социални връзки.”

http://www.septemvri23.com/Sresta_v_kvartal_Hristo_Botev.htm

„Събрахме се хора, които споделят каузата на разбирателството между народите и мирното съжителство между различните етноси. Ние вярваме в това, че диалогът и обединението са пътят за решаване на проблемите, това е и целта на нашето мирно събиране, като антипод на агресивните расистки прояви, които напоследък редовно заливат страната ни.”

http://www.septemvri23.com/decl_na_HoRa_otnosno_rasistkite_meteji_v_bg.htm

„Днес повече от всякога звучат актуално думите на Васил Левски: “ние не гоним турския народ, нито вярата му, а царя и неговите закони”. Нека не се лъжем: няма нищо достойно в това бедните и безправни българи да търсят вината за злините си в бедните и безправни роми. Участниците в протестите скандират срещу „ромската престъпност” като за саморазбиращ се факт. Престъплението обаче никога не е колективно, а има конкретен извършител. В този случай това са българските и ромските елити, които живеят на гърба на народа ни: народ от българи, турци, роми и други хора, които живеят в беззаконие и мизерия. Няма нищо патриотично в това да се опитваш да си отмъстиш на по-слабия, когато не можеш да достигнеш по-силния. Хилядите обикновени роми от гетата във Варна, Бургас и Пловдив са жертви както и бедните български граждани. Всички ние сме жертва на систематичните беззакония на българските и ромските „цар Кировци” през последните 20 години.”

http://www.septemvri23.com/Temos_Kornaros_Spomeni_za_konclagera_Haidari.htm

„Комендантът искаше да види (толкова месеци се стремеше към това!) как в критичния момент избраните борци на нацията потреперват пред абсолютната сигурност, че ги чака смърт. А той намери една Гърция да застава в строй, да се готви за бой с непобедимото, със смъртта, макар да съзнава, че гибелта е неизбежна. Той е последният противник, щом като е победил всички останали.”

http://www.septemvri23.com/Ludmil_Stoyanov_Protiv_fascistkata_diktatura_v_Bulgaria.htm

„По свещените традиции на културата ние вярваме в борбата на хората за по-добър живот. Да се забрани на бедняка да вярва и да се бори за нещо по-добро, отколкото е неговото безрадостно съществуване, значи да се хвърли той в неизразимо отчаяние, да се задръсти животът със стихийното огорчение на милиони хора. Правото на човека да се бори за по-добро бъдеще, за по-съвършено общество е свещено право, което никой не може да му отнеме. И ако днес има философи, които теоретизират отричането на това право, издигайки в култ мъртвия фетиш на държавата, това е освен най-злият атентат срещу културата, най-лошата подигравка с човешката съдба, каквато е възможна само в епохи на умствено безплодие и морална суша.”

http://www.septemvri23.com/Aladjov_za_Kitai.htm

„Китай днес произвежда около 10% от всички промишлени стоки в света, нареждайки се на 3-о място по този показател. Водещи са добивната и химическата промишленост. Произвеждат се най-вече комуникационна апаратура, дрехи, автомобили, играчки, електроника, оръжия и строителни материали. От 1996 г. насам Китай е на първо място в света по добив на стомана и въглища, както и по производство на цимент, из...куствени торове, телевизори и напоследък на мобилни телефони. А вече и по продажба на коли. Развитието в тези сектори е със зашеметяващи темпове. Така например производството на стомана скача тройно само за 7 години. Още по-впечатляващ е ръстът в производството на интегрални схеми - след 1978 г. този сектор търпи над 700 кратно увеличение.”

http://www.septemvri23.com/Ivo_Andric_20_oktomvri_v_Belgrad.htm

„След близо четири години, прекарани в онова, което носи името „окупация", в онова, което беше сиво и хладно, и хлъзгаво, и тежко, и позорно, и носещо смърт, което имаше вкус на кръв и жлъч, и пепел, което беше смърт до смърт, живот без капка човечност, в онова, което беше съвършено отражение на бъдещето, подготвяно от фашизма не само за този възторжен Белград, за Сърбия и Югославия, а и за цяла Европа – след всичко това – внезапно пробуждане от ужасния кошмар, ослепително сияние, сълзи, които текат неудържимо, думи, които засядат на гърлото, излизане от мрака, който изглеждаше вечен, във вселената на неугасимия дух! Освобождение!”

http://www.septemvri23.com/M_Kolcov_Marx_i_fascistkite_mrakobesnici.htm

„Фашизмът се роди много години след неговата смърт, но Маркс още в свое време видя и стократно разобличи гнусотата и чудовищността на днешните реакционни инквизитори. Още тогава той разнищи и унищожи с красноречивото си презрение самодоволната реакционна сган, изобличи маневрите и интригите на мракобесниците и авантюристите, разкри празнотата и диващината на техните лъженационални, лъжепатриотични и злобни човеконенавистнически идейки.”

http://www.septemvri23.com/Aladjov_za_Che_Guevara.htm

„Верен на отрицанието на всякакви официалности той не сменя униформата си с костюм, а кабинетът му е обзаведен неимоверно скромно само с едно голямо бюро, много книги и бойния му автомат на стената. Че се идентифицира с революцията, където и да се намира. Като неин посланик той я пропагира дори когато е на посещение в Съединените щати и ООН. В ежедневната му работа на първо място за него е желязната партизанска дисциплина. Готов е да даде всичко от себе си за общото дело, но очаква същото и от своите сътрудници. Работи по 18 часа на ден, винаги е абсолютно точен, а в личния си живот е скромен до аскетизъм. Отказва се от заплатата си на министър и на президент на Националната банка в полза на държавата и живее със значително по-ниското възнаграждение на майор от кубинската армия. Редовно участва в доброволните неделни трудови акции, независимо дали са по строежите или в селското стопанство. Тоталният отказ от всякакви привилегии, материални подаръци и предимства е част от неговия морал. Не веднъж е наказвал директори на предприятия за това, че са предлагали подаръци на него, на семейството му или на неговите сътрудници с мотивировката, че разхищават обществено имущество. Вследствие на неговото тотално физическо и интелектуално отдаване на обществото и революцията и на водения от него изключително скромен и принципен живот Че Гевара е обичан и уважаван, дори обожаван от народа. Както по време на партизанските години в Сиера Маестре много от неговите сътрудници са му фанатично предани. Но има и такива, които именно заради тези му качества са недобронамерени към него. Едни, защото не споделят неговия отказ от всичко материално, други, заради високите му морални изисквания, трети, просто защото не издържат на високите трудови темпове около него, а четвърти, защото не споделят изцяло политическите му идеали. За Че Гевара волята, моралът, дисциплината, и преодоляването на материалната корист у всеки са разковничето за изграждането на новото общество на истинския социализъм.”

Реставрацията на капитализма отне основните човешки права на българските граждани – правото на труд, на здравеопазване и образование, на лична и социална сигурност, от което най-много пострада циганското население. Но затова пък даде свобода на капитала да експлоатира и потиска народа, както никога не е бил ограбван и потискан.

Българският народ търпя десетилетия и въстана. Катуница се оказа първа. Тя въстана конкретно срещу своя местен олигарх, но такива има във всяко населено място и гражданите биха последвали примера на Катуница. И затова властта побърза да изкара на улицата лумпените – футболните запалянковци, бръснатите глави и с помощта на профашистките партии като „Атака” и МВРО, използвайки случая, че Кирил Рашков е от цигански произход, да отклонят вниманието от същността на бунта в Катуница към олигарха и го насочиха към циганската общност, твърдейки, че масовата битова престъпност на обявените за роми цигани е причина за тежкото социално и икономическо състояние на страната. Познато, нали, за тези, които познават историята на ХХ век – как фашизмът в Германия и Италия по „мирен” път, чрез избори се докопаха до властта. Хитлер и Гьобелс обясняваха на ощетената от кризата след войната дребна буржоазия и лумпенизирани работници и безработни младежи, че виновни са евреите – от едрият банкер до дребния търговец и служащ. И поведоха лумпените да громят еврейските магазини и къщи... http://www.septemvri23.com/Katunica.htm

Словото трябва не само да бъде заредено с действие и да е предпоставка за нещо, не само да изразява нещо, но и да служи непосредствено на тези, към които е насочено. Ние, писателите антифашисти, живеещи в демократични страни, съзнаваме или поне сме длъжни да съзнаваме, че нашите слова не стигат до тези, към които са насочени. Повечето от читателите принадлежат към буржоазията. В най-добрия случай нашите слова само временно пробуждат мисълта им и тя отново заспива. Всеки майстор се стреми да избере най-хубавия материал за работата си. Правим ли го и ние, когато се обръщаме към онази част от населението на нашата страна, в която се крият най-големи възможности и перспективи, тоест към народните маси?
Уви, не.
http://www.septemvri23.com/Nurdal_Grig_Slovoto_moje_da_pribliji_pobedata_nad_fashizma.htm

Цялата турска икономика е под твърд американски контрол. Сега се раздухва така наречената „патриотична" кампания за привличане на чуждестранни капитали в Турция. В резултат на това в Турция никнат като гъби след дъжд различни американски акционерни дружества, чиито доходи изчезват в чужбина. Американците ограбват безпощадно турския народ, а вместо това ни изпращат под формата на прословутата „американска помощ" разни дрънкулки, мъниста, панделки, автоматични писалки. http://www.septemvri23.com/Nazim_Hikmet_Amerikancite_v_Turcia.htm

На младежите от гетата, чиито предци често са емигранти от бившите колонии на британската Империя, днес се гледа като на "Underdogs" (бездомни кучета, аутсайдери), които не само, че не спечелиха нищо от икономическия бум до 2007 г., но пострадаха и най-силно от настоящата криза. Безработицата сред тях се е удвоила за десетилетие и вече гони 20%. А хората, които все пак успяват да си намерят работа, са толкова лошо платени, че за тях това не представлява реална перспектива за излизане от мизерията. И университетите, които също са подложени на тежки финасови ограничения, вече не представляват алтернатива за тези младежи. Тази година те са намалили приема на студенти 10 пъти и са увеличили таксите за следване три пъти до непоносимите за обикновените граждани 9000 лири на семестър, с което все повече се превръщат в затворени елитарни инкубатори само за децата на заможните. http://www.septemvri23.com/Aladjov_za_buntovete_v_Anglia.htm

Как ще работи българската железница, когато бъдат съкратени 150 влака? Как ще се обслужват влаковете, когато само в първия етап на съкращения ще бъдат уволнени 2000 специалисти. Целта на ръководството е ясна, пълно унищожение на сега съществуващата железница, ограбване на това, което е останало от нея и продажбата й на безценица. Спомнете си съдбата на БГА Балкан, на Кремиковци, на ДЗУ-Стара Загора, на цигарените фабрики в Пловдив и Асеновград и на много други предприятия!
Ще позволим ли всички ние, българските граждани, България да остане без развита и финансово достъпна железница? http://www.septemvri23.com/Jeleznicharska_stacka_bez_kraen_srok.htm

Защитавайки себе си, жп работниците защитават народните интереси и цялата ни страна. Не на ликвидирането на БДЖ, защото това е поредна стъпка за ликвидиране на България. Долу корупционерите и ликвидаторите, наказание за всички онези, които докараха БДЖ до това състояние, а карат за това да плащат трудовите хора на България – жп работници и българските граждани, ползващи услугите на БДЖ.
Стига господа, стига социален расизъм!!! Нима работниците и обикновените граждани са втора категория хора? Защо се вземат предвид само интересите на онези с "дълбоките джобове", а се пренебрегват хората с мазолите по ръцете? Нека да кажем "НЕ" на фактическата ликвидация на БДЖ!
http://www.septemvri23.com/zasto_podkrepiame_stackata_na_jeleznicharite.htm

И днес, когато е на ход поредната империалистическа агресия (със съучастието на българската държава) срещу народа на Либия; когато ежедневно и ежечасно буржоазната пропаганда разпалва етническа омраза между българи и турци, между българи и цигани, и т.н. – дълг на всеки български марксист е да разобличава тази антинародна предателска политика на българската буржоазия – така, както това правеше Роза Люксембург; да зове всички жертви на империализма – трудещите се българи, цигани, турци и пр. – за сплотяване и обединена борба за национална независимост и социално освобождение от игото на капитала – така, както това правеше Роза Люксембург http://www.septemvri23.com/Rosa_Luxemburg_i_borbata_protiv_militarizma_i_shovinizma.htm

Това е една фасадна демокрация, защото хората продължават да бъдат тормозени заради политическите им виждания. Пак по моя информация знам, че когато се провеждат държавни мероприятия, моята снимка и тези на още двадесетина души са под надписа "особено опасни елементи". Съвсем наскоро наши активисти са били посещавани по домовете от полицейски служители, за да бъдат принуждавани да не се занимават с наши мероприятия, да не се ангажират с каузи. А също така вече е практика, когато у нас идват гости от НАТО и ЕС, да бъдем посещавани по домовете и да ни предупреждават да не правим никакви акции. http://www.septemvri23.com/Interview_s_Milen_Iliev.htm

Понякога почва да ти се струва, че американските политици не умеят да мислят. Те не могат да направят най-простите изводи. Не искат да разберат елементарните закони на историята. Въртят се около едни и същи понятия, шаблони и навици като сляп катър около геран. Един от тези шаблони е, че на американските политици е позволено всичко. Не ги интересуват границите на държавите, суверенитетът на нациит...е, законите и конституциите. На Хитлер също му се струваше, че всичко му е позволено. Той дори скалъпи специална теория за превъзходството на нордическата раса над останалите нации и раси. Той превърна в религия меренето на черепите и надничането в цепките. Той даде ход на произвола на господарската раса над покорените народи. Той грабеше, изнасилваше, товареше, хвърляше в газовите камери. Докато загуби чувство за реалност. В Берлин и до днес може да се види до какъв печален резултат довеждат илюзиите. Труман е ходил някога в Берлин и сигурно е видял развалините от канцеларията на Хитлер.

http://www.septemvri23.com/Tadeusz_Borowski_Urokxt_na_istoriata.htm

Близо 19 хиляди български деца на година не продължават образованието си в по-горен клас. Основна причина за това е бедността, поради която децата са принудени преждевременно да започнат работа.

http://www.septemvri23.com/Na_rabota_ot_13_god_vxzrast.htm

“Всички ние, будното общество на тази държава, се събираме на този площад пред тази омразна сграда, която вместо съединение сее разединение и напрежение. Напрежение по време на криза, напрежение, обхванало цялото общество и настъплението на властта срещу нас. Внесените от Дянков предложения за премахването на класа и увеличаването на годините за пенсия грубо потъпкват правата на работещите служители и работници”, – заяви Валентин Вълчев, миньор от “Марица Изток”.

http://www.septemvri23.com/protest_protiv_pensionnata_reforma_2011.htm

В деня на националната железничарска стачка – 24 ноември 2011 – група дейци на „Работнически глас” посетихме столичната гара „София-Север”, намираща се до кв. „Надежда”. Там заварихме спрелите влакове.
Разпространихме сред стачкуващите нашата позиция – „Защо подкрепяме стачката на железничарите?”. Позивът (и въобще изразената от нас на място подкрепа) беше добре приета от жп работниците и стана основа (въпреки студеното време) за продължителен приятелски разговор.
Железничарите споделиха за различни схеми, по които се ограбва трудът им и БДЖ като цяло, в полза на различни частни интереси. Един от работниците с възмущение разказваше, че е в БДЖ от 1975 г., че се е сблъсквал с какви ли не проблеми, но такова чудо, такъв грабеж и разсипия, на каквито са подложени сега железниците, никога не е виждал.

http://www.septemvri23.com/Deistvie_na_gara_Sofia_Sever.htm

На 17 ноември 2011 г. в двора на Ректората на Софийския университет по инициатива на „Призив” се проведе протест срещу покачването на таксите. Близо 100 студенти се включиха в протеста срещу намерението на правителството законово да разреши значително увеличаване на таксите от 2012 година нататък. Събитието премина със следните основни транспаранти: „2/3 по-високи такси = 2/3 по-малко студенти: САМО БОГАТИТЕ ЛИ ИМАТ ПРАВО ДА УЧАТ ?!”; „ОБРАЗОВАНИЕТО Е ПРАВО, А НЕ ПРИВИЛЕГИЯ!”; „1/3 преди, 2/3 сега, 3/3 утре – ДОКОГА?”; „17.11.1939-Прага, 17.11.1973-Атина, 17.11.2011-София и целия свят: МЛАДЕЖИТЕ НАПРЕД!”.

http://www.septemvri23.com/Studentski_protesti_noemvri_2011.htm

В национален план:
1. Ограмотяване на над един милион и половина души, признато от ЮНЕСКО през 2005 г., обявявайки Венецуела като страна без неграмотност;
2. Намаляване на крайната бедност от 80% през 1998 година, на 30% през 2007 година;
3. Оказване на внимание към хиляди бездомни деца, юноши и възрастни чрез т.нар. Мисия „Негра иполита" – програма, която цели да подпомогне тази част от населението в мизерно положение;
4. Увеличение на минимална работна заплата на 465,14 $;
5. Увеличаване на броя на пенсионерите, с право на пенсия чрез социално осигуряване, като пенсията възлиза на 238 $, като това е най-високата минимална работна заплата към момента в Латинска Америка;
6. Мисията „Навътре в квартала", чрез която са спасени милиони венецуелци;
7. Изграждане на детска кардиологична болница, с капацитет да извършва 4000 операции годишно;
8. Създаване на Боливарски университет на Венецуела, с филиали във всички области на страната, с възможност за обучение на повече от 200 000 младежи, завършили средно образование;
9. Създаване на Университет по изкуствата;
10. Чрез Мисия „Рибас", приблизително 400 000 души завършват гимназия; отварят се над 58 236 нови училища;
11. Отдаване на селскостопанска земя на безимотните селяни;
12. Изграждане на метро в градовете Валенсия, Лос Текес, както и модерни системи за сухопътен транспорт в щатовете Мерида и Баркисимето;
13. Възстановяване на петролната индустрия, която дотогава е в ръцете на чуждестранни компании;
14. Възстановяване на Венецуелската авиокомпания Conviasa;
15. Намаляване на държавния дълг от 47,5 пункта през 2003 г. до 25 пункта през 2006 година;
16. Намаляване на детската смъртност с 27% от 1998 г. насам;
17. Издаване на повече от 50 милиона книги за безплатно разпространение, с цел повишаване културата на венецуелския народ;
18. Създаване на комунални съвети и центрове, където хората активно участват, изпълняват, управляват, администрират и оценяват публичните политики за колективно благосъстояние на общността;
19. Безусловна подкрепа на венецуелския спорт – бюджетът е увеличен с над 200%, в сравнение с вноските, давани за спорт преди;
20. Спад на безработицата до 6.6%, една от най-ниските в Латинска Америка.
На международната сцена:
1. Излизане на страната от Международния валутен фонд;
2. Създаване на съюза АЛБА – Боливарска алтернатива за народите на нашата Америка – интеграционна платформа, обединяваща страните от Латинска Америка и Карибския басейн, която поставя акцент върху борбата срещу бедността и социалното изключване;
3. Влизане на Венецуела в съюза МЕРКОСУР;
4. Създаване на единни регионални енергийни компании – PETROCARIBE и PETROSUR;
5. Извеждане в орбита на сателита „Симон Боливар", който позволява на страната да развие телемедицината, теле-образованието и да постигне независимост в сферата на информацията и други услуги от социален интерес;
6. Разширяване на контактите на Венецуела с Азия, Африка и Европа.
http://www.septemvri23.com/Postigenia_na_Bolivarskata_revolucia_vxv_Venezuela.htm

С това писмо искаме да Ви информираме, че огромната част от българския народ не желае да бъде въвличан в готвената военна авантюра в Иран, не желае на негова територия да има чужди военни бази (американски или други) и върху тях да бъдат разположени инсталации на прословутата система за противоракетна отбрана или други военни съоръжения и оръжия. Огромната част от българския народ не желае „Шеврон” или която и да е друга компания да добиват шистов газ в страната унищожавайки природата и застрашавайки живота и здравето на хората.

http://www.septemvri23.com/Otkrito_pismo_na_bg_obstestvenici_i_intelektualci_do_Hillary_Clinton.htm

Тежи ми от коментарите: „Като сме недоволни, да си ходим и да дойдат други...”. Хубаво, ама тези другите да дойдат да живеят в региона ни, да създадат дом и семейства ТУК, да отгледат децата си в задимените миньорски градчета, да заплатят със здравето си за тези „високи” заплати – тогава може.
Съдбата ни /на нас, работещите в мините/ ни е отредила това кътче от страната ни – богато на въглищни залежи и бедно на живот. Това е нашият път. Достатъчно тежък и труден е, за да си позволява който и да е да спекулира или се подиграва с миньорския труд и живот.

http://www.septemvri23.com/Otvoreno_pismo_ot_Atanaska_Peneva_edna_ot_vdovicite_v_Maritza_Iztok.htm

Навярно сега вече почти всеки вижда, че болшевиките не биха се задържали на власт не 2 1/2 години, а 2 1/2 месеца без най-строга, наистина желязна дисциплина в нашата партия, без най-пълната и беззаветната й поддръжка от цялата маса на работническата класа, т.е. от всичко мислещо, честно, самоотвержено, влиятелно в нея, способно да води след себе си или да увлича изостаналите слоеве.

http://www.septemvri23.com/Lenin_Edno_ot_osnovnite_uslovia_za_uspeha_na_bolshevikite.htm

Интересен беше акцентът как антикомунистическата пропаганда свежда големи периоди и политически концепции под един знаменател, докато те са изпълнени с различни положителни и отрицателни моменти, със значителни разлики. Основна беше концепцията, че универсален модел няма, всяко място и време има своите специфики, това трябва да отчитат както активистите, така и анализаторите. Освен това обширният анализ ни показа, че когато говорим за социална справедливост, комунизъм или социализъм – всъщност не става дума просто за сантименти към миналото в Източна Европа, за някаква символика или култ, а за реални народни борби, които се случват до ден-днешен по света.

http://www.septemvri23.com/Jed_Brandt_lekcia.htm

С оглед на изложеното декларацията трябваше да се подкрепи само в първата й част, в частта, в която става дума за насилствената промяна на имената на хората, и в никакъв случай във втората й част, където се говори за етническо прочистване. Тезата за етническото прочистване е антибългарска теза, пряко насочена срещу националните интереси на България. http://www.septemvri23.com/V_Valkanov_vazroditelen_proces.htm

На 22 януари 2012 г., рано сутринта, приключи стачката в „Марица-Изток”. Беше постигнато споразумение за средно по 300 лв. еднократен бонус към заплатата на всеки миньор, за наемане на допълнителен брой работници (с оглед на разширилото се производство), за подобряване условията на труд и гаранция, че дружеството няма да се приватизира. Такива са фактите. Но какво стои зад тях – успех или поредната измама? http://www.septemvri23.com/Stackata_v_Mariza_Iztok.htm

Около 300 души се включиха в мирно шествие под надслов "Суверенна и независима Сирия", проведено на 17 март 2012 в София. Организаторите от сирийската общност заявиха, че шествието е израз на преданост към родината, за подкрепа на суверенна и независима Сирия. Против чужда намеса и провокации за религиозно и етническо разделение. В подкрепа на процеса на реформи и развитие. Те изтъкнаха, че само сирийският народ и неговото законно държавно управление може да гарантира демократичното бъдеще на Арабска Република Сирия.
Видео: https://www.youtube.com/watch?v=_COU4ovHdiM
http://www.septemvri23.com/Protest_na_siriiskata_obstnost_v_Sofia.htm

Правителството на САЩ - повече от всяко друго на света - управлява империя. По природа империите са свързани с власт и контрол върху други народи в далечни земи. Тези цели обикновено влизат в противоречие със стремежите на повечето хора към демокрация и национално самоопределение.
Никъде това не е по-очевидно, отколкото в Близкия изток, където водената от правителството на САЩ политика да съдейства на отричането на националните права на палестинците от Израел го поставя в конфликт с населението в региона. Поради това Вашингтон се страхува от демокрацията в много страни, защото неизбежно тя ще доведе до това все повече правителства да вземат страната на палестинците и да се противопоставят на други амбиции на САЩ в региона, например желанието им за военни бази и съюзи. Даже в Ирак, където Вашингтон се хвали, че е свалил диктатурата, хората трябваше да се бият с окупационните власти за правото да произведат национални избори, а после да изритат войските на САЩ от страната.
http://www.septemvri23.com/Nasxrchavane_na_democraciata_po_amerikanski_v_Blizkia_iztok.htm

В Европа много собственици мечтаят в рамките на кризата и на бруталната политика на „реформи“ да установят законно търговията с хора, този вид съвременно робство. Благодарение на улесненията, които им предлага неолибералната глобализация, те заплашват да поставят своите работници в условията на дива конкуренция с евтината работна ръка от далечни страни.
Ако искаме да се избегне това вредно връщане назад в социалната сфера, трябва да се постави под въпрос сегашното функциониране на глобализацията. И да започне деглобализация
http://www.septemvri23.com/Robi_v_Evropa.htm

Ти казваш,
че нашето дело не е нещо в ред,
че мракът се сгъстява, че не ни достигат силите
и че сега, след толкова години неуморна работа,
не сме в по-сигурна позиция, отколкото в началото.
Врагът обаче бил значително по-силен от преди.
Личало си, че силите му са нараснали, личало,
че би желал да мине за непобедим.
Не може да се отрече, допуснати са доста грешки.
Редиците ни оредяват.
В борбата ни се чувства безпорядък. Част от нашите девизи
врагът ги прекрои наопаки до неузнаваемост.
Кое обаче е погрешно от това, което казвахме?
Отделни думи или всичко, взето заедно?
И на кого да се разчита още? И нима
сега изглеждаме излишни и изхвърлени
от живата река на времето? Нима ще изоставаме,
нищо неразбиращи и неразбирани от никого.
Не трябва ли да имаме и ние щастие?
Това ни питаш ти. Ала не чакай
отговор от никой друг, търси го в самия себе си!
1935
http://www.septemvri23.com/Brecht_Kum_razkolebania.htm

Често, когато в една бедна страна липсва национален капитал за самостоятелно инвестиране в икономиката, когато пазарите й са загубени или когато не притежава ноу-хау за производството на конкурентноспособни продукти, тя се обръща към чуждестранни инвеститори с покана да осигурят капитала, да построят необходимите предприятия, да внесат нужното ноу-хау и да предоставят пазарите си за произвежданата продукция. Целта на тази политика е да се създаде известна заетост и препитание за безработното местно население и да се осигурят някакви данъчни постъпления за издръжка на държавата. Всичките тези съображения за ползата от чуждестранните инвестиции са верни, но медалът има и обратна страна.

http://www.septemvri23.com/L_Aladjov_chuzdestrannite_investicii.htm

Институтът "Публично-частно-партньорство" е създаден и въведен за първи път във Великобритания през втората половина на 90-те год. на миналия век от социалдемократическия екип на Тони Блеър и финансовия министър Гордън Браун по време на апогея на неолиберализма. Най-общо казано, ПЧП представлява омекотен вариант за по-нататъшна приватизацията на обществения сектор в икономиката, след катастрофалния крах на тоталното раздържавяване, проведено през 80-те години от правителствата на консерваторите на Маргърет Тачър и Джон Мейджър. Хибридната форма "Публично-частно партньорство" има за цел да създаде нови възможности за проникване на частен капитал в публични стопански сфери с висока за него доходност. ПЧП не представлява приватизация в класическия смисъл на думата, защото общественият сектор формално запазва собствеността и контрола си върху нея. Чрез "Публично-частното-партньорство" частният бизнес приватизира всъщност само приходите от изграждане и експлоатация на определена, публично значима инфраструктура; а рисковете от сътрудничеството, дори последствията от евентуален банкрут се прехвърлят по най-различни префинени начини върху публичния сектор. http://www.septemvri23.com/Aladjov_Publichno_chastno_partniorstvo.htm

За малкия Сайеф никога няма да има Арабска пролет, пише „Индипендънт“. Само на 14 месеца, той лежи върху малко червено одеяло, поставено върху евтин матрак на пода, от време на време плаче, с глава, два пъти по-голяма, отколкото би трябвало да бъде, сляп и парализиран.
Сайеффедин Абдулазиз Мохамед, както е цялото му име, има миловидно личице и казват, че се усмихва, когато го посещават други деца или съседи влизат в стаята.
Но той никога няма да опознае историята на света около него, никога няма да се радва на свободите на новия Близък изток. Той може да движи само ръцете си и да приема само мляко от бутилка, защото не може да преглъща. Вече почти е станал прекалено тежък, за да го носи баща му. Той живее в затвор, чийто врати ще останат завинаги затворени. http://www.septemvri23.com/Decata_na_Fallujah.htm

На всеки 15 секунди в света на работното си място умира човек. На всеки 15 сек. 160 работници претърпяват трудова злополука. Ежедневно умират 6300 работници от трудови злополуки в следствие на професионални заболявания. Броят на загиналите от трудови злополуки хора в света на година са 2 300 000, а 337 млн. годишно страдат от трудови злополуки и получават някакъв вид увреждания.
В България за 22 години (1990-2012 г.) при трудови злополуки са загинали 2994 работници. За разглеждания период трайно инвалидизирани са над 1700 работници. До трайно нетрудоспособност в резултат на изпълнение на служебните си задължения са 300 000 души. http://www.septemvri23.com/Na-vseki-15-sekundi-v-sveta-na-rabotnoto-si-myasto-umira-chovek.htm

Наскоро на блога http://rabglas.blogspot.com/ публикувахме съобщение от сайта „Перник днес” за шивачката Димитрина Радоилова, която е била уволнена от гръцката фирма „Мода ди маре”, след като се е опитала да създаде синдикална организация. Седмица по-късно ние се свързахме с Димитрина Радоилова и направихме пространно интервю с нея относно условията на труд в „Мода ди маре”, историята на създаването на синдикалната организация във фирмата, впечатленията й от условията на труд в други пернишки фирми, условията за живот в Перник и др. – „Работнически глас” http://www.septemvri23.com/sxzdavane_na_sindikalna_organizacia_v_chastno_shivashko_predpriatie_inetrview_s_Dimitrina_Radoilova.htm

В изказванията си работниците обясниха каква е целта на тяхното идване до София – да си поискат изработените пари, да защитят работните си места, да получат нормални условия на труд и да изгонят Валентин Захариев от ОЦК веднъж завинаги. Металурзите напомниха за съучастието на техния собственик в унищожаването на „Кремиковци” и зададоха риторичния въпрос – от какво ще се храни страната ни без индустрия? От въздух ли? Хората изтъкнаха, че им е унизително да живеят на социални помощи и подаяния, и призоваха да се спре геноцидът над работниците на България. Същевременно, очевидно повлияни от гледката на скъпите лимузини, паркирани около „East Park Trade Center”, металурзите заявиха: „Бизнес-акули – вие сте вредни за България, трябва да изчезнете!”. http://www.septemvri23.com/protest_na_metalurzite_ot_OCK_Karjali_v_Sofia.htm

Разбира се, ние трябва да се борим и се борим срещу този постоянно течащ процес на принизяване нивото на българското образование до това на унищожената и смазана от реформи българска икономика. Но само с викове „Не на таксите” или с плакати „Безплатно образование за всички – да”, няма да сме нещо повече от група идеалисти и мечтатели. Вместо да летим в облаците и да издигаме красиви лозунги, нека опитаме да направим друго – да поискаме и ние реформа (дето се вика – с техните камъни – по тяхната глава), само че не в образованието, а в икономиката. Нека поискаме икономиката да претърпи такива коренни промени, че сега създаваните от българското образование висококвалифицирани кадри да получат възможност за работа по специалността си и за достоен живот тук, в България. Не изтичане на мозъци, не „нови работещи бедни”, а именно икономика на нивото на образованието – такава работеща икономика, която на свой ред ще създаде условия за нова демократизация на образованието, която ще гарантира нашите конституционни и общочовешки права на безплатно и общодостъпно образование и която, в крайна сметка ще създава Хора, а не роби. http://www.septemvri23.com/Reformi.htm

Вече наясно ли сте какво е ACTA? Успявате ли да осъзнаете къде живеете и каква е ситуацията в 21-ви век? Направихте ли връзката между маларията, бедността, природните богатства, производителите на кафе и имперския модел, за който си мислим, че е останал в учебниците по история? Просветна ли ви, че страните износителки на кафе; онези 15% от населението на света, които притежават над 75% от богатството; и онези подписали ACTA в общи линии са едни и същи? http://www.septemvri23.com/ACTA.htm

- Гръцките профсъюзи, които организираха масови протести във ваша защита, бяха убедени, че работодатели в сферата на чистотата стоят зад покушението.
- Да, защото аз получавах доста заплахи именно заради синдикалната дейност, с която се занимавах. Бях чистачка в атинското метро и главен секретар на Синдиката на фирмите по почистването в Атина и Пирея. В организацията участваха хора от 80 фирми в бранша и отделно домашни помощнички от десетки националности.
http://www.septemvri23.com/Interview_s_Kostadina_Kuneva.htm

Изтезанията са престъпление срещу човечеството. Те са подлост! Обръщаме се към мъчителите: Спрете изтезанията! Престанете с вашите престъпления! Ако си мислите, че извършените от вас мъчения ще останат ненаказани, жестоко се лъжете!
Тази система не осигурява справедливост, но народът ще я постигне. След нападението срещу полицейското управление в Истиние директорът на Областната Дирекция по Сигурността на Истанбул Хюсеин Чапкън (Huseyin Capkin) каза: „слава богу, че няма пострадали”. По този начин той се успокоява, че никой от хората му не е пострадал.
Мъчители-убийци, не се радвайте напразно; благодарейки на бога, не се успокоявайте напразно! И крепости от стомана да си направите, ще стигнем до управленията ви. Този път се отървахте, но престъплението ви е факт, и никога няма да го забравим. Никога няма да простим. Рано или късно ще ви намерим и ще ви накажем. Следващия път няма да се отървете. Народът ни няма да остане без справедливост. Дори с цената на нови мъченици ще търсим сметка за другарите си!
Съдебната система на АКР иска да измъкне от затвора убийците на Енгин Чебер, позовавайки се на изтичане срока на давност. Заповядайте... освободете убийците си. Не чакаме справедливост от вашите съдилища. Не наказвайте мъчителите, обявете убийците си за невинни. Имате само няколко задържани мъчители – освободете и тях!
Но... не се радвайте напразно!
Мъчители, народни врагове... нищо няма да ви опази!
Ще направим така, че да не може да излезете от центровете за изтезания. Ще сринем центровете за изтезания на главите ви!

http://www.septemvri23.com/DHKC_iziavlenie_389.htm

По време на пътуването в Ал Хаула в сирийската провинция Хомс разпитахме и документирахме свидетелските показания на повече от 10 очевидци на атаката от 25.05.2012 срещу град Ал Хаула на отряд бойци - уахабити от Ар Ростан, броят на които е превишавал 700 души.
Бойците са завзели града и са започнали чистка на всички лоялни на властите семейства, включително старците, жените и малките деца. Те са се опитали да представят убитите хора пред ООН и световната общественост като жертви на сирийската армия, за да може прибързано да бъде прокарана резолюцията на ООН по Сирия.
Днес уахабитите откриват огън практически по всичко. Буквално преди един час до нас простреляха два бронирани джипа на наблюдатели на ООН, когато те се опитаха да се приближат до армейския блокпост в Тал Дау и ние бяхме свидетели на това. Пуснаха и по нас картечен откос, макар да се виждаше, че сме обикновена група от оператори, съставена от невъоръжени цивилни лица.
http://www.septemvri23.com/Syria_Al_Haula_Obiknoven_fascism.htm

На 3 юни 2012 „Гражданската инициатива за обществен и релсов транспорт” организира протестен излет от гара „Подуяне” до гара „Пионер” и „Хладилника” в подкрепа на столичната градска железница и ЗА спасението на Железопътните превози в България.
Целта на инициативата е да покаже, че градската железница може да се използва с успех (както това се случва в много европейски държави) и да подобри значително трафика между Аерогара София, Централна гара и кварталите Слатина, Редута, Изток, Дианабад и кв.Хладилника, и да реши нововъзникналите проблеми със задръстванията при концерти или спортни събития в зала Арена Армеец (линията минава на метри от залата и биха могли да се направят спирки в двете посоки, чрез които хората спокойно да пътуват без да е необходимо ползването на леки коли, тъй като паркингът на залата е за едва 800 автомобила), да намали шума и замърсяването. Друга част от линията е все още съществуваща, но незнайно защо не се ползва: Захарна Фабрика – Красна поляна, а частта до Руски паметник е демонтирана, но може да се възстанови.
http://www.septemvri23.com/Po_relsi_okolo_Sofia.htm

В сегашната си стачка пленниците поставят и се борят за постигането на справедливи искания: прекратяване политиката на изолация в единични килии и административен арест, разрешаване на свиждания на пленниците с близките им, медицинско обслужване, право на образование.
Синовете на нашия палестински народ в отечеството и в изгнание, привържениците на свободата и правозащитните организации в света са призвани да застанат на страната на каузата, правата и страданията на палестинските пленници и да не ги оставят плячка на изтезанията, несправедливостта и пренебрежението, а да положат необходимите усилия за тяхното освобождаване и връщане при техните близки и техните деца.
http://www.septemvri23.com/Protest_v_solidarnost_s_palestinskite_zatvornici.htm

Докато Плевнелиев се занимава да търси някакви доказателства за национално предателство през периода на социализма из архивите той не „забелязва“, че днес е президент на 27-та република на ЕС – на държава реално отказала се от своя суверенитет и държавност. Не „забелязва”, че вместо развитие на съвременните технологии (електроника, ядрена енергетика), новият европейски райх се стреми да ликвидира развитието на тези технологии в нашата страна. Налагат ни като приоритет туризъм и селско стопанство, като страна от третия свят, и очевидно се стремят да бъдем колкото е възможно по-слаби и зависими. Между другото и като сателит на хитлеристкия райх България ускорено се превръщаше в аграрно-туристически резерват на Германия, а за туземното население се готвеше съдбата на американските индианци. За разлика от републиките на СССР, които имаха гарантирано право на отделяне и реално го използваха, то за членките на ЕС днес такова право изобщо не съществува. Докато се занимава с търсене на теле под вола из архивите, главнокомандващият Плевнелиев е „пропуснал“ да забележи ликвидирането на всеобщата военна служба, рязането на ракети, самолети и танкове, наследени от епохата на социализма, и превръщането на народната армия, която 45 години гарантира независимостта на Родината и мира на Балканите, в малоброен професионален жандармерийски корпус, който може да се използва само за борба срешу народната съпротива вътре или извън страната. http://www.septemvri23.com/27-ta_republika.htm

На първо място е печалбата, тя е по важна от всичко дори от спазването на закона.
Ако можеш да не спазваш законите, които биха намалили твоята печалба, прави го. Давай подкупи на всички инспектори които те проверяват. Те са бедни и алчни и да ги купиш ти е по-евтино, отколкото да си платиш данъците.
Плащай на работниците най-ниската възможна заплата и ги осигурявай на минималния възможен праг. Защо да крадат управляващите, когато ти можеш да откраднеш тези пари. Освен това, работниците ти така и така няма да доживеят до пенсия. http://www.septemvri23.com/Osnovni_principi_na_bg_rabotodatel.htm

Как „Монсанто” окупира територии?! По всевъзможни начини. Ето един от тях – през 1998 МВФ, една организация с доста по-различни цели от обикновеното финансиране, буквално вменява в програмата на Индия за структурни промени, да отвори зърнения си пазар за международни корпорации. След което светкавично в Индия пристига „Монсанто” и десетки хиляди индийски фермери доверчиво засяват своите ГМО-зрънца. Утре или вдругиден, огромната Индия няма да може да каже гък, независимо дали има ядрено оръжие, тъй като ще е принудена да купува зърно само и единствено от „Монсанто”. Доскоро Франция, Германия, Австрия, Люксембург, Унгария и няколко други страни в Европа се съпротивляваха срещу отглеждането на генно-модифицираната царевица на „Монсанто”. Тези дни обаче Европейския орган по безопасност на храните заключи, че няма опасност за човешкото здраве. Тоест „Монсанто” успя да купи и ЕС. Знаете ли, голямата опасност не е само за здравето.

Голямата заплаха е свързана с възможността за пълен контрол върху изхранването на света

Затова борбата срещу ГМО ще продължи да бъде една от най-важните битки на постмодерния ни живот. Има каузи, за които си струва да се борим, ние, редовните обитатели на планетата Земя. Въпросът е, че виждаме толкова, колкото знаем. А знаем твърде малко. http://www.septemvri23.com/Monsanto_kontrol_chrez_glada.htm

Освен свързаните с приватизацията корупционни практики филмът „Катастройка” дава примери които показват несъстоятелността на твърдението, че частното несъмнено е по-ефективно и по-изгодно за обществото от държавното. Примерите са главно примери на естествени монополи. Приватизацията на британските железници – пълен провал чрез който дори в момента частните собственици на железниците източват пари от държавата. Концесията на водоснабдяването в Париж води до необосновано повишаване на цените на водата, следствие на което общината прекратява концесията. Дерегулирането на енергийния пазар в Калифорния води отново до повишаване на цената и спирания на тока. Гръцките държавни служители умишлено фалират гръцките железници подготвяйки тяхната приватизация. Компаниите изгонени от парижкото водоснабдяване се натискат за водоснабдяването в Атина, и т.н. http://www.septemvri23.com/filmut_Catastroika.htm

Ние не можем да си представим човек, който да не преобразува природата. Но можем да си представим обществена система, основана не на натрупване на капитал, частно предприемачество и пазар.
Технически и технологически човечеството е готово за това да има достатъчно отговорно отношение към околната среда, да има чист въздух, вода, да се опази видовото разнообразие на животните, птиците, рибите, насекомите. Но всичко това се оказва „твърде скъпо”.
За да се решат екологичните проблеми, е необходимо човечеството да се откаже от икономическата система, която се основава на частното предприемачество, наемния труд, пазара и натрупването на капитал. При такава система максимизирането на печалбите е единствената цел на икономическата дейност.
Реалната алтернатива на тази система не е отказ от прогреса, а производство, организирано върху планова основа и в непосредствено обществено владение, ползване и разпореждане със средствата за производство. Цел на такава система ще стане не производството единствено заради печалба, а „производство” на обществени хора. В такъв случай ще отпадне противоречието между целта на производството и целта за опазване на околната среда, което противоречие при съвременната икономическа система ние отбелязваме като неразрешимо.
Следователно, решението не е в прехода към „постиндустриално общество”, което предполага само усъвършенстване на технологиите, но не и условия и начини за прилагане на тези технологии, а в прехода към „постапазарно”, „посткапиталистическо” общество.
Този преход, който, съгласно хуманистичните философски традиции, е необходимо условие за премахване на отчуждението, ще създаде обществени условия човекът във всяка сфера на своята дейност да подхожда съзнателно и свободно, преобразувайки природата винаги в съответствие с нейните собствени закони, а не произволно.
http://www.septemvri23.com/Shapinov_Capitalism_i_ili_ecologia.htm

Изходът от този омагьосан кръг е невъзможен в рамките на капитализма, който не може да съществува, ако не експанзира постоянно и следователно екологичните въпроси ще остават нерешени, докато не се промени общественото устройство, което ги поражда, независимо дали една страна е богата, демократична, бедна, олигархична или авторитарна. Ето как всеки екологичен въпрос накрая опира до въпроса за собствеността, а не до група лоши и алчни хора, както често си мислят разнообразните зелени фракции.
http://www.septemvri23.com/Koga_zastitenite_teritorii_i_gori_ste_budat_naistina_zastiteni.htm

Сирийският народ се съпротивлява. Патриотичният сирийски народ се съпротивлява и воюва не само за своята родина, но и за другите народи по света. Ние знаем, че Сирия не е последната, наред има и други страни. Има Иран, Северна Корея, Куба, Венецуела, има организации, непрекланящи глава пред империализма. И затова съпротивата на сирийския народ е на всички ни. Сирийският народ и за нас се жертва. Трябва с всички свои сили да сме до тях. Както империализмът напада с обединени сили, така и ние трябва с всички сили и методи да се изправим пред империалистическата агресия и да покажем солидарността си на сирийския народ.
Ясен е законът на историята: който не се бори - загива, последната дума казват тези, които се борят!
http://www.septemvri23.com/Decl_na_Naroden_front_Turcia_za_sluchvastoto_se_v_Syria.htm

Защо БДЖ не трябва да се приватизира?
- Защото никой не е питал българския народ, който е истинският собственик на БДЖ дали иска да продава своята собственост. Това е все едно някой да продаде вашето жилище без ваше съгласие ...........
- Защото приватизацията в България е синоним на ликвидация
- Защото БДЖ „Товарни превози” е последната компания, която може да издърпа икономиката на България от кризата и да носи свежи приходи от международен пътнически и товарен транспорт.
- Защото продажбата ще създаде частен монопол, тъй като 85% от пазара на товарните железопътни превози принадлежи на компанията. Ще се повтори сценарият с Нефтохим и завишените цени на горивата, Чез, EVN, EON и повишението на цените на тока без никакви инвестиции, Софийска вода, която повиши водата в София с над 300%, Витоша ски, която си позволи да извива ръцете на Българската държава и провали цял ски сезон като спря лифтовете на Витоша и иска да застрои и изсече стотици декари гори!!!
- Защото дружеството ще бъде продадено за сума гравитираща между 100 и 200 млн. лв., при положение, че годишната му печалба е 150 млн.лв. Това ще ощети българската държава с над 1 милиард лева за срок от 10 години.
- Защото Холдинг БДЖ има дългове от над 800 млн. лв., натрупани основно благодарение на заем от времето на министър Николай Василев и машинации на международните финансови пазари. Тези пари след продажбата ще трябва да ги извадим НИЕ българските граждани от нашия джоб.
- Най-качествените локомотиви ще бъдат продадени заедно с БДЖ „Товарни превози”, това допълнително ще обезкърви „Пътнически превози” и ще доведе до неминуемия фалит на дружеството, поради това, че то и в момента работи на загуба.....
http://www.septemvri23.com/BDZ.htm

На 18 юни, когато добрите хора по света и у нас отбелязваха 130-та годишнина от раждането на великия син на България и човечеството Георги Димитров, във в. „Дума” се появи статията ”Величие и трагизъм. Как Сталин и Берия отровиха Георги Димитров”. Ще си позволя да кажа: не просто странна, а направо неприятна статия. Недопустимо е за крупни исторически личности да се пускат в обръщение тези, които нямат необходимата сериозна опора в действителността. В противен случай ще се окажем в сферата на оскърбителната за един сериозен вестник жълта пошлост.
Не бих могъл да оставя тази статия без отговор - не за да защитя Сталин и Берия (нямам това намерение), а за да се обслужи, доколкото мога, простата истина.
http://www.septemvri23.com/Edna_stranna_statia_za_Stalin_i_Georgi_Dimitrov.htm

Когато Съединените щати побеждават, най-маловажното нещо в края на олимпиадата е крайното класиране. Победата на Щатите е победа на свободния свят, на демокрацията и исконните човешки ценности. Има и такива, които не биха се съгласили с подобно твърдение, но никой не може да отрече, че американският начин за правене на спорт облагородява човечеството. По една проста причина – придава човечност на спортните постижения. Персонализира ги чрез едни прекрасни млади хора, които се превръщат в герои и любимци не само на собствената си нация, но и на целия свят. Майкъл Фелпс и Леброн Джеймс не са само американски герои, те принадлежат на целия свят. Това, може да се постигне само от една съвършена демокрация.
http://www.septemvri23.com/Paliachovstini_Amerika_se_vurna_na_vurha.htm

- класите са големи групи от хора, различаващи се по отношението си към средствата за производство (тези средства Маркс нарича „източници на живот”), благодарение на което една класа има възможност да „експлоатира” друга класа, тоест има възможност да присвоява, да използва в собствен интерес, принадения продукт, създаван от другата класа; в съответствие със собствените си интереси всяка класа е носител на определен начин на производство, напр. класата на дребните собственици, които не експлоатират чужд труд, е носител на идеята за дребно стоково производство – система при която те биха били избавени от диктата и разоряващата конкуренция на големите корпорации; такъв е случаят с търговците на дребно, които постоянно биват разорявани от големите търговски вериги от рода на Wall Mart;

- в марксистката традиция под класов анализ се разбира преди всичко изследването на отношенията между класите по повод на техните общи (за цялата класа или за за значителни групи от нея) интереси, отношения, при които класите и групите (слоевете) се стремят да защитят и реализират своите специфични интереси;

- самите класи, макар и да имат общи интереси, съвсем не са монолитни социални субекти; по правило всеки отделен представител на дадена класа наред с интересите, които са общи с другите представители на класата, има и свои собствени, лични интереси и последните понякога са в противоречие с интересите на класата като цяло; Маркс изрично подчертава това в третия том на „Капиталът” – интересите на всеки отделен капиталист противоречат на интересите на класата като цяло, а още много преди това той е отбелязал, че противоречията и конкуренцията между наемните трудещи се са още по-големи отколкото между капиталистите; в „Манифеста на КП” Маркс посочва, че системата на наемния труд (тоест капитализма) се крепи изключително върху конкуренцията между работниците, която ги разединява; с други думи класовият анализ при Маркс се разпростира и върху отношенията вътре във всяка от класите – те се подразделят на прослойки с различаващи се интереси и с различаващи се позиции по актуалните проблеми на обществения живот – има безкрайно много примери от историята, потвърждаващи значението на това обстоятелство (войните между империалистическите държави, Вандейският метеж по време на Френската революция, „работническата аристокрация” в съвременните условия и т.н.);

- тази страна на класовия анализ е от решаващо значение в условията на „революционна ситуация” (когато е обективно възможно да се извърши промяна в обществената система); по определението на Ленин такава ситуация се характеризира с дълбоко разцепление и конфликти сред експлоататорската класи, междинните класи заемат неутрални позиции или по-скоро позиции на благосклонен неутралитет, а отчасти се присъединяват към движението на революционната класа, сред която силите на сцепление рязко нарастват под влияние на задълбочаващите се икономически (и изобщо – социални) проблеми; http://www.septemvri23.com/23_otnosno_promianata_na_imeto_occupy_richard_wolff_i_dr.htm

Трудно е да се определи колко дълбоко е проникнала „Златна зора” в структурите на властта, но едно анонимно проучване, за което писа в „Вима”, показва, че всеки четвърти полицай е гласувал на изборите за тях. Мудността и съпричастността, която някои полицейски служители проявяват при акциите срещу провокациите и изстъпленията на неофашистите, са показателни, че имплантирането им в тези структури е неоспорим факт. За това доколко дълбоко е проникването, говори и решението на Гръцкото антирасистко движение мълчаливият протест-шествие до Акропола на 15 декември да се проведе под лозунга „Стоп на расистките атаки. Стоп на взаимодействието между полицията и неонацистите от „Златна зора”. http://www.septemvri23.com/vxzhodxt_na_zlatna_zora_v_gurcia.htm

Когато в хода на своето развитие човешкото общество стигне до унищожението на класите, до унищожението на държавата, тогава няма да има никакви войни – нито контрареволюционни, нито революционни, нито несправедливи, нито справедливи. Това ще бъде епоха на вечен мир за човечеството. Изучавайки законите на революционната война, ние изхождаме от стремежа да бъдат унищожени всички войни. В това се състои разликата между комунистите и представителите на всички експлоататорски класи. http://www.septemvri23.com/Mao_Celta_na_voinata_e_da_unistojim_voinata.htm

Според знаменитото изследване на Аугус Медисън “Световната икономика. Перспективите на едно хилядолетие” (ОИСР, 2001), прилагащо единна методика за различни периоди и проследяващо дългосрочно определени тенденции, относителният дял на хората, които могат да бъдат характеризирани като бедни в България през 1987-1988 г. е 2 %. През 1993-1995 г. той става 15 %.
Десет години по-късно, според НСИ през 2005 г. живеещите под линията на бедност са нараснали на 18.4 % от населението, през 2008 г. – на 21.4 %, а по данни от септември 2012 г. те са вече 22.4 %. Като относителен дял от населението, системата на неолиберален капитализъм за 23 години е създала почти 11 пъти повече хора, живеещи в бедност, в сравнение със завареното състояние при социализма. http://www.septemvri23.com/V_Prodanov_Kak_Bulgaria_be_pauperizirana.htm

Ала случката около Маргарита ни подсеща, че е крайно време да започнем да говорим за нещата с истинските им имена. Колко хора в Бългрия наричат политическата система у нас от последните 30 г. капитализъм? Не демокрация, не времето след промените, не комунистическа корупция, а жив и здрав, пълноценен капитализъм? Много малко. И още по-малко хора правят нещо да се противопоставят на капиталистическото разграбване. Приватизацията на индустриите, ликвидацията на колективното земеделие, унищожаването на всички социални и комунални услуги в България получават своята съпротива, но тя бива всячески потулвана, омаловажавана и дискредитирана. Вместо това, престъпленията на капитала ни се представят като необходимо зло по пътя към светлото бъдеще на частния предприемач. Колко иронично! И такова бъдеще няма. Приватизцията е процес на натрупване на капитал у капиталистическата класа за сметка на трудещите се. Резултатът: прогресивното обедняване и отчуждение, на което сме ежедневни свидетели.

Време е да припознаем в капитализма истинският причинител на нашите социални несгоди и да се противопоставим като се борим за създаването на по-добро общество на равенство, благоденствие и взаимопомощ, в което благополучието на непривилегированите е общ приоритет. Моментът на криза на капитализма е идеален момент за класово противопоставяне. Ние няма да плащаме вашата криза. http://www.septemvri23.com/Nie_niama_da_plastame_za_vashata_kriza_koi_vsustnost_pecheli_na_gurba_na_trudestite_se.htm

На първо място г-н Владимиров изтъкна, че приватизацията на „Товарни превози“ ще попречи(!) на синдикатите да участват в управлението на предприятието и да оказват контрол върху взимането на решения, касаещи интересите на заетите в предприятието работници......... Г-н Владимиров поясни, че сега синдикатите правели от социалните въпроси политически, което обаче нямало как да стане в условията на едно частно предприятие (!). Забележителен е страхът от работническа намеса в управлението на „Товарни превози“ – това личи от обясненията на шефа на БДЖ. Щом сегашните меко казано немощни синдикати предизвикват такава тревога у шефовете, представете си какво щеше да е, ако имаше по-силни работнически организации в железниците. http://www.septemvri23.com/bdz-i-pravilnata-ikonomicheska-logika-na-g-n-vladimirov.htm

Мислите ли, че има целенасочена политика за източване на ВМЗ?

Ама разбира се! Това са си техни игри! Политически игри! Не може тук да ми излезе заместник-президентът на КНСБ – Никифоров ли е, Христофоров ли е – да ни обещава пет рейса за София и вчера да кажат – „всяка заповед е предпоследна“... И оня Пламен Димитров, президентът на КНСБ, да се яви и да каже: „Ние договорихме 1 млн. лв., повече не можем да договорим“ – Какво си договорил ти бе, цървул, махай се! (псува). Не може тука да ми излизат Добрев (министър на икономиката – РГ) и Тотьо Младенов да ни казват, че щяло да има забавяне на заплатите с три дни и после да те бавят три месеца! Не си държат на думата! (псува) Това правителство е бита карта! Бързат всичко да приватизират! Ще ми идва Бойко тука да ми реже лентички, а за нас една приказка не каза! И оня другия цървул – Мирослав Найденов (земеделският министър – РГ) – дойде тук да ми се надува и да ми обяснява каква вода имаме, какви проекти печелим, бля-бля-бля (псува). Аз искам да излезе един министър и да каже едно РПГ колко струва – 3600 лв. А тук не говорим за една бройка, а за 20 000 бройки. А те ще се подиграват с мен, че няма пари за заплати, така ли? (псува) http://www.septemvri23.com/Edin_den_sred_stachkuvastite_ot_VMZ.htm

За да се принудят днешните управници да приемат работнически контрол, който отговаря на интересите на работниците и държавата, но е против интересите на интересите на чуждия частнен капитал, да ограби и ликвидира предприятието, ще е необходима упорита синдикална борба и обединяване на усилията на цялата класа на наемните работници у нас. Това е така, защото държавата у нас се управлява в интерес именно на едрия чужд капитал и неговите български посредници и всяка отстъпка в полза на наемния труд и обществения интерес може да се постигне само с борба. При това, както вече подчертахме, подобно решение няма за цел и не може да промени съществуващата у нас система и нейните непреодолими недъзи, включително и безработицата Тя може само да подобри временно положението на наемните работници в конкретно предприятие.

В крайна сметка безработицата, кризите и войните ще могат да бъдат преодолени окончателно, само когато работниците завоюват политическата власт в държавата и капитализмът бъде заменен с друг по-прогресивен обществен строй. Именно в хода на тази борба, и на основата на своя опит работниците ще могат да осъзнаят първо необходимостта от своето единство и солидарност в синдикалната борба и след това от своя собствена политическа организация и своя работническа власт. http://www.septemvri23.com/rabotnicheska_privatizacia_ili_rabotnicheski_kontrol.htm

България в ЕС 2007-2013

Преговори между България и Европейската комисия в истинския смисъл на думата нямаше. Европейската комисия диктуваше своите условия, а българската страна се съгласяваше с всичко. Това по-скоро приличаше на безусловна капитулация на победена държава, отколкото на преговори между партньори. Ролята на госпожа Кунева, която по-късно стана еврокомисар, се свеждаше до заплахи към своите сънародници с катастрофалните последствия, ако не бъде прието някое условие на Европейската комисия. Българският премиер тогава, бившият цар Симеон Кобурготски, в интервю за италиански вестник заяви, че българите не са подготвени интелектуално за членство в ЕС и причината била в 50 години господство на марксизма, което довела до неадекватен начин на мислене. Всъщност, неадекватни бяха единственно оптимистичните очаквания на значителна част от българите по това време и те нямаха нищо общо с марксизма. Според национално социологическо проучване от края на 2004 г., приблизително половината от българските граждани смятаха, че след като България стане член на ЕС, жизненото равнище ще се повиши и защитеността от престъпления ще нарасне. Ориентацията на страната към присъединяване към ЕС, беше превърната от медиите и от основните политически партии в нова надежда за спасение от безработицата, бедността и престъпността. Редките гласове на скептиците се заглушаваха с обещания за златния дъжд, който ще се изсипе върху страната от еврофондовете. Въпреки това управляващите не посмяха да проведат референдум за членството, защото се страхуваха от истински дебати по тази тема и не желаеха да разкриват съдържанието на водените преговори и на подписания договор за присъединяване. http://www.septemvri23.com/Bulgaria_in_eu_2007-2013.htm

Народен фронт-Турция: Съпротивата в Таксим продължава!

Хитлер, за да убива създаде газови камери, фашистката ПСР превърна цяла Турция в газова камера.

По всички квартали и всички градове има облаци от газ.

Досега трима човека умряха. Вследствие от изстрелите на газови куршуми на полицията десетки хора загубиха зрение. Други десетки ранени в главата, останаха в кома. Цивилни полицаи, въоръжени с пръчки с пирони, пребиха до смърт протестиращи в Измир. Над 5 хиляди човека пострадали бяха регистрирани по списъците на болниците. Над три хиляди човека бяха арестувани. И всички тези нападения всекидневно продължават. http://www.septemvri23.com/Naroden_front_Turcia_za_Taksim.htm

Исканията на протестиращите се концентрират в промени в избирателната система, която да допусне колкото се може повече от невлезлите в парламента «десни партии» или до така нар. «смяна на политическата система», под което се разбира хаос от противоречащи се искания, простиращи се намаляване броя на депутатите до мажоритарна система. Във всички случай това ще направи парламентът не по-работоспособен, а по-неефективен и манипулируем с малки групи депутати, които много по-евтино могат да се напазаруват от олигархията. Проблемът, погледнат отляво, е промяна в икономическата система, което обаче и на ум не идва на протестиращите и от което бягат като дявол от тамян тези, които стоят зад тях. http://www.septemvri23.com/V_Prodanov_Kak_protestite_se_prevurnaha_v_nova_bitka_na_diasnoto_srestu_liavoto.htm

С автора на материала В.Дърева имаме сериозни различия по основни въпроси на съвременността. Но по въпроса за оценката на юнско-юлските протести възгледите ни съвпадат – „23 септември“ http://www.septemvri23.com/V_Dareva_Buntut_na_sitite.htm

САЩ финансират както леви, така и десни тинк танкове, например в Чили, за да се оформи т.нар. ляво-десен минимален либерален консенсус. Затова е и интересен феноменът тинк танк, защото той е институционален механизъм за продуцирането на ляво-десен консенсус. Той не е само идеологически стожер на неолиберализма, а е по-скоро внедряване на определен тип организация на политико-интелектуалното пространство, където се преплитат международни организации, политически и академичен елит и неправителствен сектор. http://www.septemvri23.com/Dostena_Lavern_interview.htm

Превърнете мъката си в оръжие срещу тия, които закопаха толкова хора... http://www.septemvri23.com/Oranovo.htm

С планираната смърт на корабостроителниците ще приключи процесът на деиндустриализация на страната. Дали Хърватия може да заложи единствено на туризма? Крайбрежните райони са най-засегнати от безработицата, която по официални данни обхваща 22% от активното население и една трета от хората под 25 години. Много младежи трябва да се задоволяват със случайна работа на черно срещу сума, равняваща се на 200 евро на месец. Според Сегвич, Хърватия влиза в Европейския съюз „без никаква реална подготовка“: „Нашата икономика беше унищожена и вече можем да предложим само услуги на страните от богатата Северна Европа. В Съюза Хърватия ще бъде второстепенна страна, подобно на всички държави от Южна Европа.“   http://www.septemvri23.com/Hrvatska_kazva_sbogom_na_korabite_si.htm

Атентатът, на който станахме жертва, разкрива двете лица на едно и също потисничество, срещу което народите решиха да се разбунтуват: империализма и неговия политически и идеологически близнак – колониализма. Незаконното задържане на президентски самолет и екипажа му, което имахме основание да смятаме за немислимо през XXI век, илюстрира остатъците от един своеобразен расизъм в някои европейски правителства. За тях индианците и демократичните или революционните процеси, в които те са се включили, представляват препятствия по пътя на цивилизацията. Този расизъм днес се крие в арогантността и смешните „технически“ обяснения, с които се маскира едно политическо решение, взето в някой кабинет във Вашингтон. Тези правителства напълно са загубили дори способността си да разберат, че са колонизирани, и се опитват да защитят репутацията на господаря си... http://www.septemvri23.com/Bolivia_nezakonno_zadurjane_na_Evo_Morales_v_Evropa.htm

/Глава 6 от произведението на Й.Сталин – „За основите на ленинизма“/
"Несъмнената революционност на националните движения в грамадното число случаи е толкова относителна и своеобразна, колкото е относителна и своеобразна възможната реакционност на някои отделни национални движения. Революционният характер на националното движение в обстановката на империалистическото потисничество съвсем не предполага непременна наличност на пролетарски елементи в движението, наличност на революционна или републиканска програма на движението, наличност на демократическа основа на движението. Борбата на афганистанския емир за независимост на Афганистан е обективно революционна борба, въпреки монархическите възгледи на емира и на неговите привърженици, защото отслабва, разлага, подкопава империализма, докато борбата на такива „отчаяни" демократи и „социалисти", „революционери" и републиканци, като например Керенски и Церетели, Ренодел и Шайдеман, Чернов и Дан, Хендерсон и Клаинс, през време на империалистическата война беше реакционна борба, защото имаше за резултат разкрасяването, укрепването победата на империализма. Борбата на египетските търговци и буржоазни интелигенти за независимост на Египет по същите причини е обективно революционна борба, въпреки буржоазния произход и буржоазното звание на лидерите на египетското национално движение, въпреки че те са против социализма, докато борбата на английското работническо правителство за запазване зависимото положение на Египет по същите причини е борба реакционна, въпреки пролетарския произход и пролетарското звание на членовете на това правителство, въпреки че те са „за" социализма. Да не говоря вече за националното движение в други, по-големи колониални и зависими страни като Индия и Китай, всяка крачка на които към освобождение, даже ако тя нарушава изискванията на формалната демокрация, е мощен удар върху империализма, т. е. крачка несъмнено революционна. Ленин е прав, като казва, че националното движение на потиснатите страни трябва да се преценява не от гледище на формалната демокрация, а от гледище на фактическите резултати в общия баланс на борбата против империализма, т. е. „не изолирано, а в световен мащаб"." http://www.septemvri23.com/Stalin_Nacionalen_vupros.htm

И ето в неолибералните средства за масово информация се тръгна със заявления и коментари, че ако зимните протести били за пари, то днешните се водели от идеали. В тях протестират хора „интелигентни, красиви и млади“, водени от чисто идеални подбуди. Те имали своите ценности, „плащали си данъците и не са с нищо длъжни на обществото“. Т.е. в такива коментари се съдържаше скрито обвинение, че в зимните протести са участвали хора на социални помощи.
Следва да се каже, че подобни коментари съдържаха един нечуван цинизъм, тъй като да обвиняваш хората, които поради бедност са се вдигнали на бунт в липса, видите ли, на „ценности“, означава, че смяташ, че социалната справедливост не е ценност. Това е драстичен пример на социален расизъм. http://www.septemvri23.com/N_Stefanov_Protestite_v_Bulgaria.htm

Искаме да обърнем и специално внимание на заявеното от „окупаторите“ намерение за повторение на 1997-ма година. Дали те си дават сметка, че именно от тази 1997-ма година започна шоковата приватизация на образованието под формата на включването на страната ни в „Болонския процес“ и въвеждането на такси за следване, което е в разрез с Конституцията на Република България и Хартата за правата на човека? По този начин (а и канейки да им помагат такива видни привърженици на приватизацията и шоковата доктрина в образованието като Калин Янакиев, Иво Инджев, Евгени Дайнов) „окупаторите“ вкарват Софийския университет в нечии нечисти политико-партийни сметки, които ако се осъществят, убедени сме, че наред с всички останали социални бедствия, ще донесат и нови удари по образованието – и като достъпност, и като качество. Затова, ние от „Призив“ логично не приемаме и осъждаме тази псевдостудентска проява, като несъвместима с интересите на българското студентство, а също и с нашите принципи и цели (борба за безплатно, общодостъпно и качествено образование). Ако „окупаторите“ мислеха и действаха самостоятелно, и действително желаеха доброто на образованието и на нашия Университет, те можеха да концентрират силите си върху борбата срещу мафията в самия Университет, управляван от олигарси (http://priziv.org/studenti/koi-upravliava-sofiiskiia-universitet ). Фактът, че те не само не правят това, но и не предявяват каквито и да е искания, свързани с проблемите на образованието, поставя под въпрос искреността и добронамереността на техните цели и намерения. http://www.septemvri23.com/Priziv_okupazia_koiato_ne_priemame.htm

През годините станахме свидетели на безконтролно източване и унищожаване на редица български предприятия. Най-пресни такива примери са ВМЗ-Сопот, БДЖ, ОЦК-Кърджали, ГОРУБСО-Мадан, ВРЗ-Карлово и др. Безотговорното управление на предприятията води със себе си лоши условия на труд, тежки трудови злополуки („Ораново“), забавяне и неизплащане на заплати, масови съкращения на работни места. Същевременно всеки един работник иска да се труди при по-добри условия и да получава по-добро заплащане, да има сигурност на и за работното си място, и неговото предприятие да се развива и укрепва. Ние смятаме, че в съвременните условия този стремеж на работниците е възможно да се осъществи по пътя на установяването на работнически контрол в предприятията, независимо дали са частни или държавни, независимо дали става въпрос за мина, магазин или шивашки цех. Където има работници, има условия и за работнически контрол. http://www.septemvri23.com/Rabotnicheski_Kontrol.htm

Екстрадицията означава да се изправиш срещу народите на Турция, които изпитват тирания и експлоатация и да застанеш на страната на американския империализъм и фашизма в Турция. Гръцкият народ, който е експлоатиран от империализма , който е изпитал нацистката окупация, воювал е против фашизма и отново е застрашен от него, трябва да може най-добре да разбере борбата на братските революционери от Турция. http://www.septemvri23.com/Greece_vlastite_extradirat_revolucioneri_ot_turski_proizhod.htm

Пролетариатът и богатството са противоположности. Като такива те образуват едно цяло. И пролетариатът, и богатството са продукти на света на частната собственост. Касае се за това, какво определено положение заема всеки от тези два елемента в противоположността. Не е достатъчно те да бъдат обявени за две страни на едно цяло.
Частната собственост като частна собственост, като богатство, е принудена да запазва своето собствено съществуване, следователно и съществуването на своята противоположност – пролетариата. Това е положителната страна на антагонизма, удовлетворената в самата себе си частна собственост.
И обратно, пролетариатът като пролетариат е принуден да премахне самия себе си, следователно и обуславящата го противоположност – частната собственост, – която го прави пролетариат. Това е отрицателната страна на антагонизма, неговото безпокойство вътре в самия него, премахнатата и премахващата себе си частна собственост. http://www.septemvri23.com/Marx_za_svetovno_istoricheskata_rolia_na_proletariata_Otkus_ot_svetoto_semeistvo.htm

Даная: Има три нива на възстановяване на Гърция. Тези три нива са политическо, икономическо и социално възстановяване. На първо място, трябва да се изхвърли от Гърция Тройката и всичките й местни политически съюзници. Икономическото възстановяване означава, че трябва да спрем да плащаме натрупания държавен дълг. Ние първо ще обявим дълга, основан на спекулации, а впоследствие и целия дълг за незаконен. Ще създадем специален национален комитет, който да разследва дълга, и който да отстоява на международно ниво неговата незаконност.
Ева: Трябва да възстановим производството в Гърция. Ние ще освободим Гърция от обвързаността й с глобализираните империалистически пазари. Ние трябва сами да произвеждаме това, което ядем. В момента ние внасяме всичко и това трябва да спре. Страна, която произвежда сама храната си, не може да бъде заставена да се подчинява и да взима заеми от империалистите. http://www.septemvri23.com/KOE_interview.htm

(Грозни субчовеци да не четат!)
Ние сме красивите, качествените, умните, успелите. Ние окупираме университетите, защото вас ви мързи. Вие сте позор за нацията, несъвместими сте с европейските ни ценности и заръките на трансевроатлантическите партньори.
Вие сте против окупацията, защото сте тъпи ретроградни комунисти и мястото ви е в лагери. Ние искаме властта да бъде в ръцете на правилните. Ние искаме морал, който можем да получим само с избори, на които да възпроизведем същите резултати. Ние искаме всичко да ни е all right (всичко вдясно).
Настояваме за реанимация на говоренето от 90-те! По този начин ще спестим средствата на НПО-та и пиари за нова приказка и ще разкажем старата. Ние не искаме държавата да пречи на бизнеса ни. Настояваме за продължаване на политиката на прехода до пълна победа на демокрацията.
Политиката на всички правителства досега беше провал (с изключение на това на Костов). Искаме правова държава с независими институции и нова приватизация, която да обхване и тях. Искаме частен съд, парламент и министерски съвет - трябва да има пазарна конкуренция на всички нива.
Свобода, пазар и европейски ценности! Смърт на СССР, Северна Корея и БНР! http://www.septemvri23.com/Reanimatorski_blog_deklaracia.htm

Понеделник
Днес дойде инкасатора и поиска да засече водомера у нас. Знам, че е комунист. Познах го, защото от него лъхаше на научен атеизъм. Въпреки това реших да го тествам.
„Я кажи, младежо! КОЙ? КОЙ претака киселото зеле в мазето?“ – попитах го аз.
Хитрец. Не се издаде! Погледна ме с безразличен поглед и каза – дължите 40 лева за студена и топла вода. Ех, ако беше дошъл някой качествен човек, ако беше се появил Васко Кръпката или пък генерал Атанасов, никога нямаше да ми поиска 40 лева.
Вторник
Днес станах рано и си пуснах радиото. Предаваха репортаж за някакъв човек, който бутнал друг и избягал.
Костов никога не би позволил това. По времето на Костов нямаше автомобилни катастрофи.
Но така им се пада на тия, които избраха комунизма пред свободата.
Излизам, защото чух, че Богдана Карадочева пуснала нов сингъл. Изпуснала го от терасата си, докато простирала прането. Отивам, за да го овардя от комунисти и лумпени
Сряда
Сънувах чуден сън!
Костов отново беше на власт. Радан Кънев беше станал председател на Народното събрание, а Васко Кръпката беше поел министерство на културата.
Аз седях на една пейка и гледах, гледах. Небето едно такова, синьо! Птичките пеят песни на Богдана Карадочева. А по телевизията – само новини с водещ Асен Агов и филми, продуцирани от Найо Тицин...
Събудих се и гледам – по телевизията дават филм за някакъв си Тарковски.
Мръсен комунист. Не ща да го чувам! Щом е руснак, задължително е комунист.
За да се освежа, смятам да си пусна някое парче на Асен Гаргов от 1986 година. Вече никой не прави такава музика...
Четвъртък
Поканиха ме в някакво телевизионно предаване. Първо отказах, защото всички телевизии вече имат за шефове комунисти. А не като едно време – ще те покани Лиляна Попова в БНТ, после ще пийнете по едно – две, па ще запеете някоя песен на Валди Тотев...
Накрая склоних. Оказа се, че темата е „Кулинарните предизвикателства пред българина“.
Каква кулинария бре! То в тоя комунизъм вече и манджите едни такива – „Руска салата“, „Котлет по московски“, „Бьоф Строганов“...
Не ви ли е срам бе, комунисти. Съсипахте кухнята ни!
Петък
Звънна ми Васко Кръпката. Имал нов сингъл. Казвал се „Комунизма си отива 2“.
Само Васко може да прави хубава музика у нас. Обещах, че ще посетя промоцията на сингъла. А Васко ми вика – ама потвърди до следобяд, че да знам дали си нося китарата, щото други няма да дойдат на промоцията.
Дали да звънна на Радан Кънев и Катето Михайлова, да направим агитка?
Събота
Пуснах си телевизора и се оказа, че няма аналогов сигнал.
Комунисти мръсни! При Костов какъв сигнал имаше – ловеше се навсякъде. А сега – мрак и цензура!
Добре, че имам у нас 2 - 3 песни на Кирчо Маричков, че иначе не се живее в тоя комунизъм.
Неделя
...в неделя не пиша...Само комунистите пишат в неделя. Отивам в парка, има едно семинарче за реституцията в условията на посткомунизъм. Ще се позабавлявам с приятели.
http://www.septemvri23.com/Iz_dnevnika_na_kalin_ianakiev.htm

Ние заклеймяваме опита за държавен преврат и осъждаме насилствените актове на дестабилизация на демократичния ред, застрашаващи неговите институции и народната воля, изразена чрез народния вот в 14 проведени избори.
Ние се противопоставяме на тези, които имат за цел да свалят законно избрания президент на Венецуела, Николас Мадуро, цел която е част от империалистическата стратегия на САЩ, които искат да отнемат суверенитета на венецуелския народ, както и неговите демократични права и контрола върху петрола.
Ние категорично осъждаме намесата на правителството на САЩ в този нов опит за извършване на държавен преврат във Венецуела. Ние отново потвърждаваме и изразяваме нашата подкрепа за демокрацията с участието на народа, на правителството на президента Николас Мадуро, на славния народ на Боливарска република Венецуела и на идеите на Команданте Уго Чавес Фрйас, които продължават да вдъхновяват милиони хора.
Ние казваме от все сърце и на висок глас: „3аветът на Уго Чавес е валиден за цял свят! Латинска Америка и страните от Карибския басейн ще продължат да бъдат територии на мир и справедливост! Фашисткият тероризъм във Венецуела няма да успее!"

Защо бързат с демонтажа на старите блокове в Козлодуй?
Колко ще струва централата и електроенергията, произвеждана от нея?
Ще има ли нужда от електроенергия?

След като през последните две години успяхме да организираме срещи с работници от Перник, Сопот и Ораново, сега, опирайки се на собствените си сили, се насочваме на югоизток, към град Раднево. Там повече от месец работници от местното предприятие „Ремотекс“ провеждат протестни действия. Срещнахме се с една от активните участнички в работническите протести. Интервюто е резултат на близо 2-часовия разговор, който проведохме с нея. – Раб. глас

Леви другари, време е да си припомним какво е опортюнизмът. Опортюнизмът не е задължително участие на изборите (парламентаризмът може да бъде и революционен). Опортюнизъм е и когато нагаждаш собствената си политика към настроението на тълпата, към „мейнстрийма“ и в крайна сметка – към чуждия класов интерес.
Именно по пътя на опортюнизма – т.е. по пътя на нагаждачеството – тръгнаха тези украински леви, които махнаха от своите позиции общите за всички европейски леви лозунги против ЕС. Махнаха ги, за да ги пуснат да постоят на събирането „Евромайдан“. Победата на „Евромайдан“ не само не би спомогнала за разпространението на прословутите европейски ценности, а, напротив, със сигурност би довела на власт същите тези националисти, които ни нападат сега. Надали техният режим би бил по-демократичен от режима на Янукович.

На 27 ноември 2013 година движение „Призив” проведе излъчването на документалния филм „САЩ: Завладяването на Изтока” (2005 г.), а заедно с дошлите повече от 70 гости на събитието се състоя оживена дискусия в Журналистическия факултет на Софийския университет. Това беше част от поредицата документални филми и дискусии, провеждани от нас през последните 5 години по актуални теми от нашето съвремие, засягащи университетски и обществени събития в и извън България. Сред други прожекции, предизвикали широк интерес са например: показването на документалните филми „Дневникът на плячкосването” (за външната намеса и вътрешната криза в Аржентина, достигнала връхна точка с народното въстание през 2001 година), „Шоковата доктрина” (по едноименната книга на канадската писателка Найоми Клайн, разглеждаща примери на налагането на неолибералния модел в редица държави, включително и чрез външни военни намеси) и „Газланд”, който онагледява последиците от добивания от американски компании на шистов газ в момент, когато България бе подлагана на натиск да разреши проучването и добива му и други. За пръв път от години бяха създадени и особени пречки пред подобна проява на „Призив”, които също няма да спестим в текста по-долу.

Тъпо ми е, гладно ми е, всичко ми е криво. Ама като съм прав, кой ми е крив - нали точно поради тази съществена причина ме съкратиха...
Знам, че безработицата не е заек да избяга. Обаче се придържам към максимата "Не оставяй днешната безработица за утре!", та пак тръгвам към трудовата борса... Дали пък най-сетне няма да се намери някаква работа за загубеняк като мене?!
Едва се тътря по познатия маршрут, като се утешавам със сентенцията, че който не работи, няма да пасе трева. И ето че излизам на една улица...
Винаги минавам по тая улица, много добре я знам аз, но този път усещам нещо необичайно и спирам учуден. Докъдето погледът ми стига, кьорав човек не виждам да рови в кофите с боклук.
Точно в този момент двамина се разминават.
- Как си? - пита единият.
- Добре съм - отвръща другият, - връщам се от смяна. А ти как си?
- И аз съм добре. Отивам на смяна.
- А булката как е?
- Екстра. Вчера взе премиални.
- Моята пък я повишиха...
И си пожелаха двамината приятен ден, а аз стоя и не мога да повярвам на ушите си. Толкоз рядко ще срещнеш двама души, от които поне единият работи, а тук - цели две семейства се оказаха! Тия наистина ли са добре, и при това - чак толкова?
Тоя, дето се връща от смяна, спира пред прясно измит москвич - там пък цяла една фамилия товари багаж: това куфари, това сакове, това кашони - сякаш са се готвели да емигрират, когато му дойде времето, пък то вече взело, че дошло...
- Как е, комшу? - пита връщащият се от смяна.
- Отиваме на курорт - отвръща безгрижно главата на семейството.
Гледам и се пуля - нямат вид на баровци, с москвич са все пак, а на курорт тръгнали. Ама и тия ли наистина са добре, па при това толкова?
Щипя се дали не сънувам. Боли ме - значи не сънувам. И се стряскам съвсем...
- Гошкооо - крещи една от прозореца на третия етаж, - фърлям ти в книжка петдесет стотинки, баби! Иди до гастронома да купиш един хляб и едно кисело мляко!
Монетата пада на паважа. Изневиделица изскача русоляво хлапе, грабва я и пита:
- Бабо, а за рестото може ли да си взема бонбони?
- Вземи си, чедо! - насърчително маха с ръка бабата.
Ай стига, бе! Гошко наистина хуква към гастронома. Направо съм шашнат - как с петдесет стотинки ще купи хляб и кисело мляко, па ще му останат даже за бонбони?! Забележете - за бонбони! Не за един, а за няколко!
Ами че то и аз имам петдесет стотинки. Щях да си взема билет за трамвай, та поне в едната посока да не маам пеша, ама ми се досвидя...
Не, трябва да я видя аз тази работа! Какъв е тоя гастроном, бе?!
И бързо се устремявам след Гошко с риск дори да кажа бай-бай на байпаса си. Но след пет-шест крачки чувам някой да крещи:
- Стоп камера! Стоп камера! Кой го пусна тоя дрипльо в кадър? Кой го пусна?
И срещам обезумелия поглед на един режисьор, дето съм му виждал физиономията по телевизията.
Мамицата им - така да ме подведат, направо да ме пратят на кино! Ами че те снимали филм за омразния тоталитаризъм, бе...

Когато се увеличава гнетът,
много хора се обезсърчават,
но неговата смелост расте.
Той организира борбата
за отнетия грош, за чашата чай
и за държавната власт.
Той пита частната собственост:
„Откъде идваш ти?“
Той пита възгледите:
„Кому служите вие?“
Там, където винаги се мълчи,
той взема думата.
Там, където господства гнетът
и става въпрос за съдбините,
той назовава нещата със истинските им имена.
Където седне на маса,
сяда недоволството до него,
залъкът нагарча
и стените стават тесни.
Накъдето го подгонят, натам
тръгва и бунтът, а и там,
откъдето го прокудят, остава
непокорството.
1931 г.

„Дългата икономическа криза, спадът в стандарта на живот, безработицата, стремителният подем на националистическата десница - всичко това може да доведе до възникване на нови леви, здраво свързани с реалностите на националните, класови и културни традиции на своите общества. Неолибералите не са в състояние да предложат нищо за преодоляване на проблемите и бедствията, предизвикани от тях. Националистите от новата десница предлагат единствено реакционни решения. Имат ли левите алтернатива? Само отхвърляйки деспотичната имперска власт на Брюксел, левите могат да дадат старта на дейността по решаване на национално-класовите въпроси.“

„Днес необходимостта от иновационна платформа на развитие е безалтернативно решение в случай, че желаем страната ни да излезе от ямата на разрухата и изостаналостта. Но съвременният български капитализъм не си поставя подобни цели. Точно обратното – 20 години нас ни убеждават, че България трябва да развива туризъм, услуги и друг подобен „бизнес”.Всичко това не обещава никаква перспектива пред Татковината ни и „гони” всички млади знаещи, и интелигентни българи вън от България.
Ситуацията в областта на научно-технологическото, т.е. иновационното развитие е повече от трагична. За научно обслужване се дава само 0.4% от БВП, с което ние заемаме твърдо последното място в ЕС.Последни сме и по броя на регистрираните патенти, а също така по относителния дял на фирмите, осъществяващи технологически иновации.
Но дали действително ние, българите, сме неспособни за иновационно развитие. Един поглед към толкова обругавания днес социализъм ни говори нещо съвсем друго..“

„Свободата е на, първо място, възможности за развитие на човека - да бъде здрав, да развива и използва своите възможности, да се образова, да има шансове за персонално и професионално израстване, за промяна на своя социален статус. От беден селянин например да имаш възможност да се изучиш, да отидеш в града, да получиш жилище, да завършиш университет, да станеш лекар, учител, инженер, писател, учен. Това е свободата, която имат милиони българи в периода до 1989 г. За две десетилетия между 60-те и 80-те години няколко милиона българи сменят радикално своето положение от селото към града, от липса на образование или основно образование към средно и висше. България става между най-образованите страни в света, има безплатно образование, безплатно здравеопазване. Променя се радикално положението на милиони хора, свързано с увеличаване на свободата - много по-мощна вертикална мобилност отвсякога преди това в историята.
Възможно ли е днес това при сринатата образователна система? Възможно ли е при наличието на бедност, поради която между 20 000 и 40 000 деца годишно са принудени да напускат училище? Тези деца от началото на техния живот са пратени в небитието на несвободата. Нарастващите маси от хора, живеещи в гета, необразовани и увълчени, не са свободни, а послушен електорат, който е готов да продаде гласа си за 10-20 лева.

„Информационно-психологическите войни не биха били ефективни, ако не използват мрежова структура за въздействие върху властта. Не само обществото трябва да бъде убедено, но и властта трябва да бъде принудена да действа съобразно чуждите кукловоди. Затова тези войни в определени свои характеристики могат да бъдат наречени „мрежови войни”. Тъй като ударната им сила основно минава през изграждането на мрежи за влияние. Така в държавата-обект-на-инвазията наред с официалната система на управление започва да функционира и паралелна система на управление чрез множество агенти, инфилтрирани в прокуратурата, властта, съда, чрез мрежата от неправителствени организации, грантополучатели и т.н.“

„Когато някой отделен човек нанесе на друг човек физическа повреда, а именно такава повреда, която причинява смърт на пострадалия, ние наричаме това убийство; когато убиецът е знаел предварително, че повредата ще бъде смъртоносна, тогава наричаме неговото деяние предумишлено убийство. Но щом като обществото /под „общество“ тук Енгелс имам предвид господстващата капиталистическа класа – бел.ред./ поставя стотици пролетарии в такова положение, че те неизбежно биват покосени от преждевременна и неестествена смърт, която е тъкмо толкова насилствена, колкото смъртта от меч или куршум; щом като то отнема от хиляди хора необходимите условия за живот и ги поставя в такова положение, в каквото те не могат да живеят; щом като със силната ръка на закона ги принуждава да останат сред тези условия, докато не настъпи смъртта, която трябва да бъде последицата от тези условия; щом като то знае, и много добре знае, че тези хиляди непременно ще паднат жертва на тези условия, и при все това допуска те да съществуват – тогава това е в също такава степен предумишлено убийство, като деянието на отделния човек, само че прикрито и коварно убийство, убийство, от което никой не може да се брани и което не изглежда на убийство, защото човек не вижда убиеца, защото този убиец са всички и все пак никой, защото смъртта на жертвата изглежда естествена и защото тя е по-малко грях на действие, отколкото грях на бездействие. Но тя остава предумишлено убийство.“
из Фр.Енгелс – „Положението на работническата класа в Англия“, 1845 г.