Нови материали на сайта

Нови материали на сайта septemvri23.com (декември 2015)
• • Накъде отива България? 26 години след 10 ноември 1989 (21.12.2015) http://septemvri23.com/Bulgaria_26_godini_kapitalizam.htm
•
• • Финансираните от САЩ медии и НПО в България като инструмент на "меката сила" (21.12.2015) http://septemvri23.com/Bulgaria_us_ngo.htm
•
• • КНДР - Под знамето на независимостта (21.12.2015) http://septemvri23.com/KNDR-67.htm
•
• • Сайед Али Хаменей - До младежта в западните страни (21.12.2015) http://septemvri23.com/Iran_Hamenei_29-11-2015.htm
•
• • Сталин за същността на марксизма (21.12.2015) http://septemvri23.com/Stalin_Marxism.htm
•
• • Поредно брутално фашистко нападение в центъра на София (13.12.2015) http://septemvri23.com/BAS_decl_27-11-2015.htm
•
• • Терорът в Украйна – тема на международна конференция (07.12.2015) http://septemvri23.com/Ukraina_teror_conf.htm

Нови материали на сайта septemvri23.com (януари-февруари2016)
 Класова война ли? (18.02.2016) http://septemvri23.com/Parenti_Class_war.htm

 Когато капитализмът удари, как човешкият капитал линее (18.02.2016) http://septemvri23.com/V_Prodanov_Kogato_kapitalizmut_udari.htm


 Сталин за основната задача на комунистите от колониалните и зависимите страни (18.02.2016) http://septemvri23.com/Stalin_za_komunistite_v_kolonialnite_strani.htm

 (ПАЛЯЧОВЩИНИ) Антоний Гълъбов - Мозъчният тръст на бизнес-тероризма е в Европа (18.02.2016) http://septemvri23.com/Galabov_Paliachovstini.htm

 Здравеопазването в съвременна България (01.02.2016) http://septemvri23.com/Bulgaria_zdraveopazvaneto_dnes.htm

 Декларация от украинските политзатворници (24.01.2016) http://septemvri23.com/Ukraina_politzatvornici_decl.htm

 10 начина за манипулиране с помощта на медиите – Ноам Чомски (24.01.2016) http://septemvri23.com/Noam_Chomski_mediini_manipulacii.htm

 Джордж Лукас: Режисьорите в СССР имаха повече свобода (24.01.2016) http://septemvri23.com/SSSR_kino_svoboda.htm

 Дийн Рид - Отворено писмо до Александър Солженицин (24.01.2016) http://septemvri23.com/Otvoreno_pismo_do_Solgenicin.htm

 НА КУЛТУРНИЯ ФРОНТ: Има свобода само за лъжите (24.01.2016) http://septemvri23.com/Kulturen_front.htm

Войната на САЩ за световна хегемония в началото на 21 век http://septemvri23.com/Anti_imperialist_front_Decl.htm

/Декларация на Антиимпериалистическия фронт/

След избиването на мирни жители в центъра на Париж от бойна група на „Ислямска държава“, президентът Оланд заяви, че Франция е във война. Това ни върна спомените за 11 септември 2001 г., когато президентът на САЩ по същия начин обяви „война на тероризма“, след което последваха нападенията и окупацията на Афганистан и Ирак, интервенцията в Либия, Сирия, Йемен и т.н. Изминаха повече от 14 години от този ден, но краят на тази война не се вижда. Само убитите американски военни до края на 2011 г. във войната срещу „тероризма“, според официалната статистика, надхвърля 6600, а други 50400 са ранени. Преките военни разходи на САЩ за окупацията на Афганистан и Ирак отдавна надхвърлиха 1200 милиарда долара, по най-скромни оценки, но „тероризмът“ не само не е изчезнал, а точно обратното – броят на „терористичните“ атаки, пак според официалната статистика, се е увеличил 7 пъти за периода от 2001 до 2014 година. Положението през 2015 година се влошава още повече. Само за няколко седмици, освен клането в Париж, имаше самоубийствен атентат срещу митинг за мир в Анкара, атентат в Бейрут, взривен пътнически самолет в Египет. Центърът Брюксел, столицата на ЕС, е във военно положение. Ежедневие е избиването на мирно население и военнопленници в Сирия, Ирак, Йемен, Афганистан, Либия, Египет, Ливан, Мали и т.н. Войната вместо да затихва, се разраства и обхваща все повече държави. Трябва също така да се подчертае, че за американските и западните политици, военни и медии терминът „тероризъм“ се употребява не само за тези, които извършват нападения или избиват мирно население, но главно и на първо място за справедливата въоръжена борба на революционери срещу силите за сигурност на реакционните режими или на бойците от съпротивата срещу чужди окупационни войски. В същото време стотиците хиляди цивилни жертви на военни престъпления и престъпления срещу човечеството в резултат на военните действия и окупацията на чужди страни от САЩ и техните съюзници, изобщо не се включват в жертвите на тероризма от западните експерти. Такова тълкуване на термина „тероризъм“ е абсолютно неприемливо, защото изключва жертвите на държавния тероризъм, които са над 90 % от всички жертвите на тероризма.

Въпреки това изследванията на западните специалисти за причините за разрастването на „тероризма“, дори така както те го разбират, представляват определен интерес. Така например, според едно от тези изследвания, 95 % от всички самоубийствени атаки в света са реакция на чуждестранна окупация и не са свързани с влиянието на някаква религия или идеология. На практика, експертите в областта на сигурността в САЩ са единодушни, че избиването на цивилни във войните, водени от САЩ и техните съюзници, е главната причина за ръста на „тероризма“ в света. Тези изследвания обаче не могат и нямат за цел да обяснят каква е дълбоката причина САЩ да водят тези войни.

Каква е причината за войните и защо днес, в началото на 21 век, сме изправени пред заплахата от нова световна война? Научният анализ показва, че капиталистическата система с нейните непримирими противоречия е източникът на войните в съвременния свят. Съвременните войни възникват като неизбежен резултат от развитието на днешния монополистически капитализъм.

Основният икономически закон на съвременния капитализъм е: „Осигуряване на максимална печалба чрез експлоатация, разоряване и обедняване на болшинството от населението на дадена страна, по пътя на заробването и системното ограбване на народите на другите страни, особенно на изостаналите страни, най-после по пътя на войните и милитаризирането на икономиката, използвани за осигуряване на максимални печалби. Не средната печалба, а именно максималната печалба е двигателят на монополистичния капитализъм. Именно необходимостта от получаване на максимални печалби тласка монополистичния капитализъм към такива рисковани стъпки, като заробването и системното ограбване на изостанали страни, превръщането на редица независими страни в зависими страни, организирането на нови войни, които представляват за главатарите на съвременния капитализъм най-добър „бизнес“ за извличане на максимални печалби, и най-сетне, опитите за завоюване на световно икономическо господство“ (Й. В. Сталин. „Икономически проблеми на социализма в СССР“, 1952).

Следователно, опитите за световна хегемония са закономерно следствие от основния икономически закон на капитализма и ще продължават, докато тази система съществува. Очевидно е, че претенции за световна хегемония, в определен исторически момент, ще има най-силната във военно отношение империалистическа държава. В началото на 20 век това беше Германия и това доведе до Първата и Втората световна война. След разгрома на Германия САЩ заеха това място. Още през 1945 година, президентът Труман публично заяви, че победата над Германия е поставила пред американците острата необходимост да ръководят света. През периода 1950-53 година първи опит на САЩ да наложат своето господство над света с военна сила, претърпя катастрофално поражение в Корея. Затова тези планове бяха временно изоставени.

Нова възможност за налагане на световната хегемония на американския империализъм се появи едва след успеха на контрареволюцията и реставрацията на капитализма в СССР и бившите социалистически страни от Източна Европа в края на 20 век. Следователно, агресивното поведение на американската финансова олигархия днес е напълно закономерно и предсказуемо. Събитията, на които сме свидетели през последните 25 години, са част от този втори опит на САЩ за установяване на световно господство. След като съветската свръхдържава се разпадна, на нейно място се появиха множество малки държави и единствено Русия, макар и многократно по-слаба от СССР, все пак имаше достатъчен икономически и военен потенциал за да води независима политика и да се противопостави на САЩ. Дълго време Русия се опитваше да спечели приятелството на САЩ. Закрити бяха руските военни бази в Куба и Виетнам, а след 11 септември 2001 г. тя първа подкрепи „войната срещу тероризма“ на САЩ и дори се опитваше да стане член на НАТО. Но всички опити за някакво сътрудничество бяха отхвърлени от САЩ, които си бяха въобразили, че са „победили“ СССР в така наречената „студена война“ и с Русия могат да разговарят само като с победена държава.

В началото те подчиниха и присъединиха към своята сфера на влияние цяла Източна Европа. След това дойде ред на агресията срещу бившите съюзници на СССР от Близкия Изток – Ирак, Либия и Сирия.

От октомври 2015 г. руската авиация започна да нанася удари в подкрепа на сирийската армия и това беше посрещната с нескрито раздразнение от САЩ и техните сателити. Въпреки приказките за обща коалиция срещу „тероризма“, се стигна до сваляне на руски боен самолет от турски изтребители. Няма съмнение, че това не би могло да се случи без Турция да получи предварително одобрение и подкрепа от Вашингтон. Следователно конфронтацията между на Русия и САЩ ескалира и двете страни са стигнали до такъв етап при който не може да има връщане назад и изходът може да бъде само победата на една от страните. Разбира малко вероятен е пряк въоръжен конфликт между двете страни с използване на ядрено оръжие. Войната ще се води на територията на трети страни като Сирия, Украйна и т.н., и ще включва освен въоръжена борба и всички форми на икономическа, политическа и пропагандна война.

Историческият опит показва, че заплашените страни се обединяват срещу най-силната империалистическа държава. Срещу нацистка Германия беше създадена Антихитлеристката коалиция. Днес опасността от американския хегемонизъм води до сближаването на Китай, Русия, Иран и редица други независими държави. В крайна сметка претендентите за световна хегемония винаги търпят поражение от обединените сили на заплашените от тях народи. Днес е трудно да се предвиди точно какви форми, мащаби и последствия ще има този конфликт, но не може да има съмнение, че поражението, на най-силната империалистическа държава ще отслаби сериозно капитализма в световен мащаб и ще даде тласък на революционната борба на народите в света.

Антиимпериалистически фронт

www.anti-imperialistfront.org

mail: info@anti-imperialistfront.org

Нови материали на сайта septemvri23.com (март-юли 2016)
• Левски и днешният свят (18.07.2016) http://septemvri23.com/Levski_i_dneshniat_sviat.htm
• Лейла Халед в България. Интервю за БНТ (14.06.2016) http://septemvri23.com/Leila_Khaled_v_Bulgaria.htm
• Международна пресконференция, дадена от Николас Мадуро на 17 май 2016 (13.06.2016) http://septemvri23.com/Venezuela_Maduro_17mai2016.htm
• Пейо Яворов за Гоце Делчев (04.05.2016) http://septemvri23.com/Yavorov_za_Goce_Deltchev.htm
• Проф. Велко Вълканов - Политико-правни основи на Народния съд от 1944-1945 г. (25.04.2016) http://septemvri23.com/V_Valkanov_Naroden_sud.htm
• ОТМЪЩЕНИЕ- Уводна статия във вестник „Работническо дело“, 25.09.1944 (04.04.2016) http://septemvri23.com/Rab_Delo-25sept_1944.htm
• Бертолт Брехт за Сталин (05.03.2016) http://septemvri23.com/Brecht_za_Stalin.htm
• Убийството на Омар Зайед е срамно петно върху българската държава http://septemvri23.com/Omar_Zayed.htm
УБИЙСТВОТО НА ОМАР ЗАЙЕД Е СРАМНО ПЕТНО ВЪРХУ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА

На 26 февруари 2016 г. палестинският борец за национално освобождение Омар Зайед беше открит мъртъв в двора на палестинското посолство в София. Според палестинският президент Махмуд Абас става дума за „отвратително престъпление“. А израелският вестник „Маарив“ подчертава, че убийството съвпада с посещението на българския премиер в Израел, което доказвало чудесното сътрудничество между двете страни в областта на сигурността. Думата сътрудничество в случая в случая е неточна. Сътрудничество може да има между равностойни партньори, докато действията на българските власти по отношение на Зайед показват в каква степен страната ни се е поставила в унизителна зависимост и подчинение. Достатъчно е от Израел да изпратят имейл с искане за екстрадиция на палестинския патриот и българската прокуратура незабавно издава заповед за неговото задържане, въпреки че той живее от 22 години в София и има тук семейство и деца. При това „вината“ на палестинеца е, че се е борил за независимостта на своята родина против чуждестранната окупация.
Когато става ясно, че Зайед се намира на територията на палестинското посолство в София, българското Министерство на външните работи отказва да осигури охрана на мисията въпреки молбите на палестинските дипломати. Колко струва тогава признаването на правото на палестниския народ да има своя независима държава от нашето правителство, ако то помага на окупаторите да преследват борците за освобождение на Палестина на наша територия?
Смъртта на Омар Зайед не само е срамно петно върху българската държва, но е тежък удар върху традиционното ни приятелство с палестинския и другите арабски народи, и върху националните интереси на България./23
Дъщерята на Омар Зайед: Баща ми е борец против окупацията
“Ние сме родени в България. Българи сме. Обичаме България. Всичко, което искаме, е да живеем спокойно.
Моят баща не е убиец! Той е борец против чуждестранната окупация на неговото отечество. Той се е борил срещу враговете на Палестина, за да спаси семейството си, дома си, земята си. Той и всички палестинци винаги са се борили с голи ръце, без оръжие, срещу израелските куршуми, бомби и танкове. Нашето единствено оръжие са били камъните от нашата земя, но нашите борци никога не са се страхували, те винаги са били толкова силни! А ги наричат убийци, защото са защитавали себе си, своите близки и своята земя.
Не баща ми е убиец - окупаторите са убийците! Те избиха толкова много деца, разрушиха толкова много домове, оставиха толкова много деца без родители и от толкова родители отнеха децата! Гордея се с баща си." http://septemvri23.com/Omar_Zayed.htm