Революция или Еволюция

Здравейте,
другари.
Отново настъпи време, когато "Западният Човек" е на Кръстопът. Твърди се, че около 40% от населението на "процъфтяваща" Европа страда от психически заболявания. Достатъчно е да погледнем заобикалящата ни действителност, за да разберем за какво иде реч. Очевадно в алчността и заслепението си управляващата света капиталистическа върхушка се е изправила пред краха на своята несъстоятелност; за пореден път е заявена неспособността и нежеланието й да управлява по новому, а ние не желаем да живеем по старому.
В този смисъл, как смятате, не е ли правилно да бъде обмислен въпросът за алтернативата на това състояние, т.е. предвид сегашния исторически етап левите сили, у нас и по света, да излязат със становище какво могат да предложат на Човечеството и как да бъде реализирано това. Ако ще се касае за революционен подход - то какви ще бъдат конкретните му измерения - форма, цели, перспективи, срокове. Не смятам, че е удачен моделът - "първо Революция, после ще видим", т.е. груба грешка би бил един евентуален "експеримент", лишен от съответна база, обосновка и планиране. В този смисъл революционният опит на нашите бащи и деди поставя ред въпроси за разрешаване:
1. Доколко методите, използвани в миналото за проектиране и извършване на Революция са приложими Днес; коя би била движещата сила на Революцията; дефиниране на днешните аспекти на понятията "пролетариат" и "работническо-селска власт".
2. Ревизия на грешки, допуснати в миналото, т.н. "шум в системата" (все пак говорим за хора, независимо от приноса им в революционното движение); изготвяне на АКТУАЛНА политико-икономическа платформа за реализиране на идеите.
3. Акцент върху философско-психологическата база, касаеща въпросите за заобикалчщия ни свят и мястото на Човека в него - ясна и детерминирана възпитателна и етическа концепция - без мъгляви и общи фрази, лозунги и пожелания - с отчитане на всички научни факти, свързани с психиката на човека, водещите го мотиви, потребности и инстинкти.
4. Допускане на възможност за "еволюционност" в човешкото развитие; с оглед на диалектиката поставяне под въпрос на съждението, че ако комунизмът е "последен стадий", то това изключва едно по-нататъшно развитие в социален план, т.е. може би е удачно да се говори за комунизма по-скоро като за Процес.
Накратко, нека да не допускаме грешки ала Керенски.
Ще се радвам, ако съм разбран и Вие имате какво да добавите или промените в становището ми.

LiberteEgaliteFraternite написа:
1. Доколко методите, използвани в миналото за проектиране и извършване на Революция са приложими Днес; коя би била движещата сила на Революцията; дефиниране на днешните аспекти на понятията "пролетариат" и "работническо-селска власт".

LiberteEgaliteFraternite написа:
2. Ревизия на грешки, допуснати в миналото, т.н. "шум в системата" (все пак говорим за хора, независимо от приноса им в революционното движение); изготвяне на АКТУАЛНА политико-икономическа платформа за реализиране на идеите.

Във връзка с това виж този форум:
https://septemvri23.bulgarianforum.net/t126-topic

LiberteEgaliteFraternite написа:
3. Акцент върху философско-психологическата база, касаеща въпросите за заобикалчщия ни свят и мястото на Човека в него - ясна и детерминирана възпитателна и етическа концепция - без мъгляви и общи фрази, лозунги и пожелания - с отчитане на всички научни факти, свързани с психиката на човека, водещите го мотиви, потребности и инстинкти.

LiberteEgaliteFraternite написа:
4. Допускане на възможност за "еволюционност" в човешкото развитие; с оглед на диалектиката поставяне под въпрос на съждението, че ако комунизмът е "последен стадий", то това изключва едно по-нататъшно развитие в социален план, т.е. може би е удачно да се говори за комунизма по-скоро като за Процес.
Накратко, нека да не допускаме грешки ала Керенски.
Ще се радвам, ако съм разбран и Вие имате какво да добавите или промените в становището ми.

Разбирам тезата ти.
Трудно някой би я оборил, дори да желае; още повече, че едва ли това е необходимо.
Въпросът е - не се ли проектира така схващане за един вид стихийност на Революцията?
Т.е. след крайната точка на нагнетяване вместо наличието на целенасочен управляващ реактив би трябвало
да се приеме, че Революцията се случва сама по себе си, т.е. тя съдържа в себе си перспективата на форми на анархия,
като въпросът за това кой, как и в какви конкретни измерения ще използва това състояние допуска вероятността
за произволен ход на събитията впоследствие. Каква е гаранцията, че ние ще сме този "кой", че ще сме подготвени да бъдем,
че това, което ще предложим на обществото ще бъде възприето като Алтернатива, като Надежда, ако щеш? Не рискуваме ли дори и
при благоприятно за нашите идеи развитие да ни сполети съдбата на Баварската република например?
Аз лично не желая да влизам в диспут, защото не съм толкова добре теоретично подготвен като много от другарите тук,
но ми се струва, че:
1. Нужно е да се обсъди въпросът доколко Революцията е диалектически обусловена като самодостатъчна даденост, т.е. случваща се
сама по себе си.
2. При наличие на диктатура на пролетариата, възниква въпросът "над кого ще бъде тази диктатура"?, т.е. тя временно явление ли е, или перманентно такова? В частност - Революция в една страна (група страни) или повсеместна такава? В първия случай, дори да не желае, пролетариатът ще не ще, би "заиграл по свирката" на капитализма, т.е. би се принудил да прибегне към държавност, за да оцелее пред натиска на контрареволюционните сили отвън - оттам е една крачка до израждането на диктатурата в елементарни властови амбиции и последващо спонтанно или детерминирано оформяне на класи - на управлявани и управляващи. Какви ще са последствията - нека да погледнем в близкото минало. Във втория случай също не сме застраховани от един Оруелски сценарий.
Ето защо е необходимо внимателно да се обмисли въпросът за "стихийността", поне доколко тя може да бъде овладяна и правилно насочена.
Нека не абсолютизираме самоцелно теоретическите постановки на Маркс и Ленин, нека да подхождаме гъвкаво към тях, съобразявайки се с конкретния исторически момент, едва ли самите те биха желали тезите им да се възприемат като метафизична даденост, прилагана във формата на абсолют - дори и с оглед на хипотезата за "космическия човек" - честно казано, и аз я застъпвам всецяло. Но! - нека първо оправим "бакиите" си тук, на Земята, а тогава да мислим за Космоса.
По въпроса, касаещ възпитанието, продължавам да отстоявам мнението си. Контрапунктът му е много красив, но това е всъщност становището май и на Русо. Според мене в тази сфера трябва да се подходи много внимателно, отчитайки емпиричните! научни открития, касаещи т.н. "животинска", тъмна страна на личността - инстинктите, нагоните и потребностите на човека; на функцията на подсъзнанието с оглед "ставането" на Аз-а и взаимодействието му в Колектива. Държа на особено сериозно и правилно разбиране за
необходимостта от Цензура предвид потребността от информация на индивида. Сега той е захвърлен в информационен хаос, още повече - в дезинформация; няма как да очакваме, че човекът е способен сам, от само себе си да "пресее" този "боклук на Входа" (цитирам по Фон Нойман).
Очквам, другари, градивна критика.

LiberteEgaliteFraternite написа:
1. Нужно е да се обсъди въпросът доколко Революцията е диалектически обусловена като самодостатъчна даденост, т.е. случваща се
сама по себе си.

Това, както го казваш, означава като че ли революцията е нещо дадено, което само очаква да бъде открито. Ленин доказва, че за да настъпи революция са необходими редица обективни(независими от нечие решение) и субективни(зависещи от степента на съзнанието на индивида или класата или партията и т.н.) обстоятелства, наречени от него "революционна ситуация". Революционният процес в обществото започва именно с постепенното развитие на всички тези обстоятелства, а самата революция - с достигането на това развитие до определено ниво. Тъй като битието определя съзнанието, дори субективният фактор в края на краищата ще зависи от обективната обстановка! Това обаче не трябва да се приема за нещо стихийно, а за нещо закономерно и затова достатъчно предвидимо.

LiberteEgaliteFraternite написа:2. При наличие на диктатура на пролетариата, възниква въпросът "над кого ще бъде тази диктатура"?, т.е. тя временно явление ли е, или перманентно такова? В частност - Революция в една страна (група страни) или повсеместна такава? В първия случай, дори да не желае, пролетариатът ще не ще, би "заиграл по свирката" на капитализма, т.е. би се принудил да прибегне към държавност, за да оцелее пред натиска на контрареволюционните сили отвън - оттам е една крачка до израждането на диктатурата в елементарни властови амбиции и последващо спонтанно или детерминирано оформяне на класи - на управлявани и управляващи.Ето защо е необходимо внимателно да се обмисли въпросът за "стихийността", поне доколко тя може да бъде овладяна и правилно насочена.

Диктатурата на пролетариата, като явление, също има своето диалектическо развитие. Самата революция е и насилие - следователно диктатура. В началото диктатурата е отнемането на властта от буржоазията,национализация на промишлеността и премахване на старите буржоазни държавни учреждения. По-късно диктатурата е необходима за противодействие на вече падналата буржоазия, а след това за потискане на появяващите се, поради все още наличните стоково-парични отношения, буржоазни тенденции. Необходимостта от държавността в случая се поражда от все още старото обществено съзнание - от неговото ниско равнище, което макар и минало през огъня на революцията не е достигнало необходимото равнище за премахване на държавата.

LiberteEgaliteFraternite написа:Нека не абсолютизираме самоцелно теоретическите постановки на Маркс и Ленин, нека да подхождаме гъвкаво към тях, съобразявайки се с конкретния исторически момент, едва ли самите те биха желали тезите им да се възприемат като метафизична даденост, прилагана във формата на абсолют - дори и с оглед на хипотезата за "космическия човек" - честно казано, и аз я застъпвам всецяло. Но! - нека първо оправим "бакиите" си тук, на Земята, а тогава да мислим за Космоса.
По въпроса, касаещ възпитанието, продължавам да отстоявам мнението си. Контрапунктът му е много красив, но това е всъщност становището май и на Русо. Според мене в тази сфера трябва да се подходи много внимателно, отчитайки емпиричните! научни открития, касаещи т.н. "животинска", тъмна страна на личността - инстинктите, нагоните и потребностите на човека; на функцията на подсъзнанието с оглед "ставането" на Аз-а и взаимодействието му в Колектива. Държа на особено сериозно и правилно разбиране за
необходимостта от Цензура предвид потребността от информация на индивида. Сега той е захвърлен в информационен хаос, още повече - в дезинформация; няма как да очакваме, че човекът е способен сам, от само себе си да "пресее" този "боклук на Входа" (цитирам по Фон Нойман).
Очаквам, другари, градивна критика.

В основата на теоретическите постановки на марксизма лежи материализма и що се отнася до обществото това са начина на производство и произтичащите от него обществени отношения. Това не може да се абсолютизира по никакъв начин. Самата историчност, за която говориш, произтича от това. От това следва, че капитализмът като конкретен период от историческото развитие може да бъде премахнат само с конкретна - социалистическа революция и че държавата на пролетариата е само преходен етап към отмирането на всякаква държава. Просто закономерностите на общественото развитие налагат конкретната задача и нейното единствено решение. Гъвкавост в случая е необходима точно в последователността и подхода при решаване на тези задачи. И накрая - стихийното за мен е неосъзнато, неразбрано но все пак необходимо. Ако някой не проумява Маркс може да си мисли за неговите доводи като за стихийни - също и за соц. революция, но от това те не стават по-малко закономерни. Както например приетата някога Геоцентрична система не е пречела на Земята да се върти около Слънцето.