Стихотворения и песни

ЧАВДАРЦИ
Хр.Кърпачев

Земята на Ботев и Левски
отново е робска земя,
Балканът хайдушките песни
отново размирно запя.

Кой люби народа поробен
и пази завета велик
завета на Левски бунтовен,
при нас нека дойде войник!

Народната мъка разпали
в сърца ни нестихващ пожар;
затуй сме ний знаме развяли,
тъй както развял го Чавдар.

С Ботевски пламък в душата,
на Левски с духа несломим,
ний търсим в борбата разплата
и робски вериги рушим.

Министри продават народа,
палачи бесилки коват;
да вдигнем народа в тревога,
избитите жертви зоват.

Кой люби народа поробен
и пази завета велик,
завета на Левски бунтовен,
при нас нека дойде войник!

песента може да се чуе тук: http://septemvri23.com/Muzik/Chavdartsi.wma

Пушка пукна на Илинден

Пушка пукна, пушка пукна
край конако, пушка пукна на Илинден
в огън се запали целата Белица,
дойде време за свобода.

Покрай село, покрай село
ранен лежи, ранен лежи Каразлати,
а до него седи младата невеста
сълзи рони и нарежда.

Стани, стани първо либе Каразлати
вдигни очи погледни ме,
сирота вдовица на къде да ида
с мъжко дете под сърце ми.

Пушка пукна, пушка пукна
край конако, пушка пукна на Илинден
в огън се запали целата Белица,
дойде време за свобода.

Песента може да се чуе тук: http://septemvri23.com/Muzik/Pushka_pukna_na_Ilinden.wma

"НА БУНТ"

Ще дойде ден,
слънцето ще изгрее,
народа ще се пробуди.
И ще види злото що
тегне над него.
Ще грабне мотики, лопати,
секири и в марш победен
ще тръгне към парламента черен.
Мнозина ще паднат,
но живите ще продължат напред
с една едничка цел:
Да срошат тез черни окови капиталистически.
И ето, пролетарските армии
стигат парламента
със врати дебели,
кат стените на Троя,
със стражи несъкрошими
кат римски легиони.
Но духът пролетарки несломим е.
Стражите мрат,
вратите поддават.
И ето пътят е открит.
Влизат в парламента
и боят настава.
Министри, депутати,
президента дори,
молят за милост
пред народния съд.
Съдът се смилява,
наказва ги леко,
да се трудят в
полята, в мините,
да работат там дето
не е никак леко.
И ето флагът народен,
червен
извисява се над
парламента черен.
И ето случва се чудо,
оковите падат,
запявя народът.

Интернационалът!
Текст : Е.Поатие
Музика : П.Дегейтер

На крак, о парии презрени,
на крак, о роби на труда!
Подтиснати и унизени,
ставайте срещу врага!
Нека без милост, без пощада,
да сринем старий, гнилий строй!
Светът на нас се днес надява,
напред в решителния бой!

Бой последен е този,
дружно вси да вървим,
с Интернационала
света да обновим!

От нийде няма избавление,
от бог, ни цар, ни господар,
във нас е нашето спасение,
в борбата, водена със жар!
Крадецът плячката не връща,
ни властелинът свойта власт,
но ний сме армия могъща,
кой би се мерил днес със нас?
Ний сме армия голяма,
на трудовий, работен свят.
С Интернационала
ще се освободим!

Държавата ни угнетява -
законите са против нас,
богати днес управляват,
беднякът няма равен глас.
Но стига толкова търпение,
ний старий свят ще разрушим.
Във нас е нашето спасение,
с борба ще се освободим!
Но ако ли обезумели
войска изпратят срещу нас,
най-първо стари генерали
да чакат смъртния си час!

Бой последен е този,
дружно вси да вървим!
С Интернационала
света ще победим!

Селска хроника

По радиото някой
шумно спори.
С кого?
Не знам.
А може би с народа.
Говори си и нека си говори,
нали затуй му плащат хората.

„Държава има,
има власт, която
неспирно бди
за ваште интереси.
Хвърлете лозунга!
Плаката на земята!
Народът е доволен,
сит
и весел.“

Във кафенето
някой се изсекна
и дълго трна
със здравите опинци,
игледа се и каза уж полека:
– Комай ни лъжат
тия синковци.
А и в писанието
писано е божем:

„Глас народен – глас божи.“
– Комай си прав –
обади се от ъгъла
един младеж
със глас от глад изстинал, –
нали така ви лъгаха
и през
петнайсета година?

И ако нас ни карат
да умираме,
а ако нас ни тикат
към куршумите,
то сигурно и лудия
разбира,
че ние трябва
да си кажем думата.

Та казвам аз,
понеже няма
олио
и хлябът е
от мъката по-чер,
един е лозунга:
Терора долу!
Съюз със СССР![b]

Септемврийци
Когато над Дунав се мръкне
и сънен Балканът заспи,
отново в полетата бойни
пожарът на бунта гори. (2)

Отново вървят септемврийци...
За всеки загинал герой
те мрачно проклинат: „Убийци!
Ний пак ви зовеме на бой!” (2)

Ний искаме пак свободата,
земята и нашия труд,
че ние твориме благата
със сърпа и тежкия чук. (2)

А тихият вятър отнася
гласа на прикрития враг
и глуха закана оглася
селото и димния град. (2)

Кълнем се в смъртта ви, другари,
и в всеки загинал герой,
че скоро часът ще удари,
часът на съветския строй! (2)

Червеното слънце ще грейне
във всички бедняшки сърца
и в новия кървав септември –
кълнем се – ще бием врага! (2)

Към партията - Христо Радевски

Аз крача с крачките ти бойни.
Аз чувствам как тече кръвта
от твойте рани многобройни.
И аз горя, и аз туптя,
туптя със пулса ти неравен -
плът от войнишката ти плът -
подхлъзвам се и се изправям
по твоя окръвавен път.


Води ме, Партийо, води ме
под свойте бойки знамена!
Свети с червеното си име
чрез хилядите имена!
Във своята сурова строгост
ти нежна като майка си.
Аз всичко бих дал да мога
да бъда твой достоен син.
Като лъча да пламенея -
лъча на твоята зора! -
Тъй като Смирненски да пея,
тъй като Ботев да умра!
Мен хулите не ме смущават,
врагът, с които те покри -
аз знам, аз вярвам, че си права,
когато съгрешиш дори!
Ах, как горящите ти рани
дълбоко, остро ме болят -
кога нападаш и се браниш,
кога се луташ в своя път!
Тъй, както някога, на село,
свежен от утринна роса,
баща ми с лапи загрубели
показваше ми да кося -
тъй ти десница ми подаде
и във борбата ме кали.
Затуй горя във твойта радост
и твойта болка ме боли.
Води ме, Партийо, води ме
под бойките си знамена
и нека свети твойто име
чрез хилядите имена!


....И ако нявга се забравя
и почна да те клеветя -
не ме заплювай! Аз тогава
не бих заслужил чест такава -
дори на храчките честа!

Но аз горя! Но аз живея!
Аз няма да ти изменя!
Във думите ми червенеят
лъчи от твойта светлина.
И в милионния ти пристъп
срещу врага ни разнолик
не съм аз Радевски, ни Христо,
аз съм безимен твой войник.
Води ме, Партийо, води ме
под свойте бойки знамена!
Свети с червеното си име
чрез хилядите имена!

http://www.vbox7.com/play:01525d8c

ВИСОКИ, СИНИ ПЛАНИНИ

Младен Исаев

Високи, сини планини,
Реки и златни равнини
Небе, по-нежно от коприна –
Това е моята родина!

Обичам те, земя голяма,
Тъй както си обичам мама,
Тук мила ми е всяка птица
И всяка мъничка тревица.

Обичам българските думи,
Що слушам по поля и друми.
Обичам хубавите песни
И приказките ни чудесни.

Когато гледам планините
И слушам да шумят реките,
В шума на Рила и Пирина
Аз чувам моята родина.

ЧЕРВЕНИТЕ ЕСКАДРОНИ

Христо Смирненски


В утрото на светла ера, с факела на нова вера,
идат бодри ескадрони с устрем горд и набег смел,
а над тях, кат хищни птици, кат настръхнали орлици,
спускат се и разпиляват гръм шрапнел подир шрапнел.

Кон изправя се, изцвили и, отронил сетни сили,
грохне мъртъв на земята някой воин поразен.
В миг уплашен спира коня, но наново той догоня
стъпките на ескадрона, в общий прилив устремен.

И развели буйни гриви, над пожънатите ниви,
като вихър отминават ескадрон след ескадрон.
Под копитата извива прах на облачета сиви
и премрежва с бронзов блясък огнения хоризонт.

Ето татък край върбите екнаха пушкала скрити
и вълни от кървав пламък срещнаха се гръд със гръд;
сви се буря безпощадна, зазвънтя стомана хладна -
кратка схватка, и наново ескадроните летят...

Ах, летете ескадрони! В устрема ви милиони
погледи са приковани със надежда и любов.
Свил десницата корава, целий свят се днес изправя
стреснат, трогнат, очарован от победния ви зов.

Нека в ужас, в изненада рухне всяка черна сграда
на световната неправда, на сподавения стон
и човекът да намери зад открехнатите двери
мъртви старите химери на бездушния закон.

Ах, летете вий сред сеч и дъжд от огнени картечи,
вий - развихрени предтечи на безоблачните дни!
С буря, мълния и грохот възвестете гордий поход
на възбунените роби, на червените вълни!

И когато сетний камък на обгърнатия в пламък
и разруха древен замък се отрони в пепелта,
вий слезнете от конете и земята целунете -
възцарете вечна обич, вечна правда над света.

Пролет
Никола Вапцаров

Пролет моя, моя бяла пролет,

още неживяна, непразнувана,

само в зрачни сънища сънувана,

как минуваш ниско над тополите,

но не спираш тука своя полет.



Пролет моя, моя бяла пролет –

знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,

бурна страшно, огненометежна

да възвърнеш хиляди надежди

и измиеш кървавите рани.



Как ще пеят птиците в житата!

Весели ще плуват във простора...

Ще се радват на труда си хората

и ще се обичат като братя.



Пролет моя, моя бяла пролет...

Нека видя първия ти полет,

дал живот на мъртвите площади,

нека видя само твойто слънце

и – умра на твойте барикади!

НА ДРУГАРИТЕ ОТ ТЪМНИЦАТА

Иван Франко (1856-1916г.)

Падат старите наши вериги,
дълго бяхме ний в тяхната власт,
нашта мисъл се волно надига,
нов живот, нов живот е пред нас!

Нов и пълен живот ще живеем,
сгрети с огън на чувства добри
и през бури и мрак ще се реем,
за да стигнем щастливи страни.

В мрак – на робство, беди и нещастия,
в бури – хули, проклятия, смърт,
ще се носим натам где съгласие,
гдето обич и братство царят.

Ний ще влеземе в бой отново,
не за царство с тиранин, със цар,
не за черкви с светци и попове,
не да имаме пак господар!

Нашта цел – свободата чаровна,
разум – властник под ясен покров,
светло щастие, братство световно,
волна работа, волна любов!

Нека страх ни сърцата не свива,
в боя падне ли първият ред;
дори трупове път да покриват,
ние трябва да крачим напред!

Бой последен зове за разплата!
Тук въстава човек против звяр,
ще срази свободата бедата,
„Царство боже” ще бъде нам дар.

Но не Бога ще молим горещо,
нито бледните божи светци:
не помагат молитви и свещи,
гдето разумът свят ще гради.

Нито Бог, ни светците туй царство
ще свалят от небесния скут:
то е плод на вражда и другарство,
ще го вдигнат ум, воля и труд.

Песен за Лили Иванова за падналите в борбата ремсисти: http://www.vbox7.com/play:9c9c5ae7

Неизвестно




Идолопоклонци! Вие, които със трепет в очите,
пред вносните вещи набожно клечите,
и издули до спукване жили на шията,
като сватбари кларинетисти,
славите изобилията при капиталистите,
каква е мечтата на душата Ви,
зинала към магазина?!
Може би, не бъдете нахалници,
от начало да почнем с малки бакалници,
после-сдобили се със западна демокрация,
да си купим заводи и частни плантации,
да се юрнем наволя!
Достатъчно! Всичко е ясно!
Но кои ще са робите моля?!
Моят глас ли ще бъде подвластен на вас,
да слави вашата собственост частна?

Аз чакам
Георги Шейтанов
Сп. "Свободно общество" октомври-ноември 1923г.


Вериги в нощта коваха нищи духом
с закана злобна срещу мен
и налетяха те яростно и вкупом,
но аз останах несломен.
Затуй, че вярвах в бъдеща зорница
и лижех раната с език,
а страдна участ на стоманена десница
развях кат пряпорец велик.
И днес аз страдам, гнетен от сиво време:
замлъкна бойната тръба,
че съм метежен син на робско племе,
аз чакам бъдеща борба.

Пейте в светлата родина септемврийчета безчет.
В стройни чети и дружини дружно да вървим напред.
Да се учим, да работим, да строим живота нов.
Гордо знаме ни е Ботев, пръв учител - Димитров.

За републиката родна крепнем в градове села,
а над нас властта народна е разперила крила
Да се учим, да работим, да строим живота нов.
Гордо знаме ни е Ботев, пръв учител - Димитров.

Ние растнем бодра смяна на задружен смел народ,
ний строители ще станем на щастливия живот.
Да се учим, да работим, да строим живота нов.
Гордо знаме ни е Ботев, пръв учител - Димитров.

http://zadruga.ru/docs/Marsh_na_septemvriichetata.mp3

Партизан се за бой стяга,
мета пушка на рамо:
- Сбогом майко, сбогом татко,
сбогом мила сестрице;
аз отивам в боя люти,
дет се гине, дет се мре!
Шест месеца изминаха,
майка сина не виде.
Една сутрин писмо стига,
майка мисли син пише,
а в писмото два-три реда,
от Чемерник собщават:
"Твоя син е веч загинал
в боя люти със врага
той ни беше добър другар
и отличен партизан."
вместо майка да заплаче
гордо вдигна тя глава,
че отгледа такъв син,
за родината да мрее.

http://zadruga.ru/docs/Partizan_za_boy_se_styaga.mp3

Хей, поле широко,
широко, зелено, хей,
и Балкан ти роден,
хей, Балкан ти наш,
колко мъки знаеш,
колко тайни криеш,
ех, Балкан, ти, роден наш!
Във полята родни
момък славен се явил,
от Балкана слезнал
с пушка във ръка -
командир на отред
славен партизански,
ех, Балкан, ти роден наш!
След него момците
със развети знамена,
завземат страната,
градове, села.
Песен за свобода
пее днес народа,
ех, Балкан, ти роден наш!

http://sz.clubru.org/media/hei_balkan_ti_roden_nash.mp3

Имала майка едно ми чедо
едно ми чедо Никола.
С очи звездици с лице трендафил
левенто чедо крилато.

припев:
Е-е-ей Никола
Е-е-ей български юнак.
Е-е-ей Никола
Е-е-ей пирински орел.

Дотегнало му от чорбаджии
и черно робство фашистко.
Литнал Никола в бой да се бие
с върли народни душмани.

Дом му станали Пирин и Рила
в темните нощи закрила,
знаме цървено в ръце развело
и млади момци повело.

Кога хванали левент Никола,
с яки синджири вързали,
скъсал е пранги, пак е политнал,
отново знаме е развел.

http://sz.clubru.org/media/imala_maika.mp3

видео клип : http://99clips.net/video.php?vid=d04b704f7

Песента посветена на партизанския командир Никола Парапунов. Днес често я пеят разни поръчкови папагали (напр. слави трифоноф) като вместо "робство фашистко" казват "робство душманско".

mp3 за още три песни:

"На загиналите ремсисти", изпълнява Лили Иванова:
http://zadruga.ru/docs/remsisti.mp3

"На всеки километър":
http://sz.clubru.org/media/na_vsek_kilometar.mp3

"Септемврийци":
http://sz.clubru.org/media/Septemvriytsi.mp3

Вярвам в единната обща сила на человеческий род на земното кълбо, за да твори добро.

И в единний комунистически ред на обществото, спасител на сички народи от вековни тегла и мъки чрез братски труд, свобода и равенство.

И в светия животворящ дух на разума, укрепляющ сърцата и душите на сички хора за сполуката и тържеството на комунизма чрез революция.

И в единното и неделимо отечество на сички хора и обща собственост върху сички имоти.

Изповядвам единний светъл комунизъм, поправител недъзите на обществото.

Чакам събужданието на народите и бъдащий комунистически строй на целия свят.



Христо Ботев

Посвещение
Изпълнява: Петър Чернев

Защо си мисля тази вечер
за вашият безсмъртен бой
защо ви виждам отдалече
във оня Веженски усой
Защо задъхано по склона
вървя след вашата колона
и страшно искам аз, и страшно искам аз
да бъда с вас, да бъда с вас.

припев:
Партизани, партизани легендарни синове
на полета, на балкани, на села и градове.
Партизани, партизани на челата със звезди,
от вашите кърви проляни свободата, свободата се роди.

Изгрейте в мойта малка песен
като големи знамена
живейте в моя ден чудесен
със свойте светли имена
и нека с вашата колона
вървя на времето по склона
и нека с моя глас, и нека с моя глас
да бъда с вас, да бъда с вас
припев:


http://www.zadruga.ru/docs/Posvestenie.mp3

торент за Български патриотични песни:
http://www.zadruga.ru/forum/viewtopic.php?t=215

търся текста на песента "Бойци на трудовий народ" :
http://www.zadruga.ru/docs/Boici_Na_trudovii_narod.mp3

това успях да намеря и чуя :

Ветре яростен, вей по полята,
свивай жилест вековен букак.
На орлите сурови крилата
ти не ще счупиш пак.

Родени в бедност,в борба и труд,
калени в битки за нов живот,
ний смело носим в свойто сърце свободата,
бойци сме ние на трудови народ“.

Наште бойни загинали братя
днес почиват в незнайни бразди
с комунизма в духа и сърцата
ние ще победим

ако ли паднем в неравен бой
след нази идват бойци безброй
за нас ще пеят светли песни вековете
на комунизма славните герои

не съм много сигурен за този текст . И има още два куплета които не мога да разбера.
ако някой има текста , моля да сподели.

Стихотворенията са хубави.

КОНСТАНТИН МИХАЙЛОВИЧ
СИМОНОВ



РОДИНА

Касаясь трех великих океанов,
Она лежит, раскинув города,
Покрыта сеткою меридианов,
Непобедима, широка, горда.

Но в час, когда последняя граната
Уже занесена в твоей руке
И в краткий миг припомнить разом надо
Все, что у нас осталось вдалеке,

Ты вспоминаешь не страну большую,
Какую ты изъездил и узнал,
Ты вспоминаешь родину - такую,
Какой ее ты в детстве увидал.

Клочок земли, припавший к трем березам,
Далекую дорогу за леском,
Речонку со скрипучим перевозом,
Песчаный берег с низким ивняком.

Вот где нам посчастливилось родиться,
Где на всю жизнь, до смерти, мы нашли
Ту горсть земли, которая годится,
Чтоб видеть в ней приметы всей земли.

Да, можно выжить в зной, в грозу, в морозы,
Да, можно голодать и холодать,
Идти на смерть... Но эти три березы
При жизни никому нельзя отдать. 1941