Стихотворения и песни

Извинявам се, че започвам с нещо мое. Занапред ще включа и други пролетарски поети.

Капиталът не ще ни подчини,
ние с теб, другарю, оказваме се братя,
ранен си подло,
спри и почини
ние продължаваме борбата!

Не сме слуги на капитала,
а на нашия народ
и дружно пеем неговата песен:
Ще дойде пролет и в последния завод
и в последната колиба -
септемврийска есен.

Ние мразим капитала
и го мразиме до гроб
и се борим с тъмния порядък.
Със закона на чакала,
със престъпния въртоп
боя ни се струва сладък.

Кое червено е по нас?
Очите - зелени или сини,
уморено - всяко рамо.
Може би гръмкият ни глас
мълвящ искри от електрическо динамо?

Ще ви кажа - мечтите са червени,
с тях заспиваме и с тях се будим,
и с тях сме упоени
и окрилени от тях се трудим.

От тях строим и барикада
срещу вълчия терор,
защото не търпим човек да страда
и завинаги ще даваме отпор!

pueblo_unido

Е няма какво да се извиняваш, давай още такива

някой знае ли автора на това стихотворение:
МАЛКИЯТ ОКТОМВРИЕЦ

ПРЕЗ ОКТОМВРИ НЯКОГА БИЛО,СВЪРШВАЛО СЕ ВЕЧЕ РУСКОТО ТЕГЛО
ПУКАЛИ ЗАДРУЖНО ПИСТОЛЕТ И ТОП,ЯРОСТНО ЛЕТЕЛИ КОННИЦИ В ГАЛОП
ВДИГНАЛ СЕ НАРОДА ТВЪРД КАТО СКАЛА,В АЛЕНО МОРЕ ОТ ГОРДИ ЗНАМЕНА.
СВОБОДА И ХЛЯБ И ПРАВДА ТЪРСИМ ТУК!КОЙ ЖИВЕЕ ОЩЕ НА ГЪРБА НА ДРУГ?

ИЗВЕДНЪЖ В МЪГЛАТА ЦАРСКИ ЕСКАДРОН!
БЛЯСКАТ ГОЛИ САБИ,ЦВИЛИ ГРИВЕСТ КОН.
ДЕ Е ТУКА ЛЕНИН? ПИТА ОФИЦЕР.
МЪНИЧКИЯ МИТЯ ОТГОВАРЯ В МИГ
ТОЙ Е ПРИ НАРОДА-КАТО СМЕЛ ВОЙНИК!

Я МЪЛЧИ ХЛАПАКО,ЧЕ НЕ ЗНАМ ШЕГА,МОЖЕ БИ СЕ КРИЕ В НЯКОЙ ДОМ СЕГА.
ЛЕНИН ДА СЕ КРИЕ? ЛЪЖЕШ ТИ ДУРАК!
НАШИТЕ ГЕРОИ СМЕЛИ СА ОРЛИ,НИ ОТ ЩИК СЕ ПЛАШАТ НИ ОТ БУРИ ЗЛИ!

ЗАВЪРТЯЛ СЪС САБЯ КОННИКЪТ ПИЯН,ПАДНАЛ ГОРКО МИТЯ ЦЯЛ ВЪВ КРЪВ ОБЛЯН.
ХЛАДЕН МРАК ЗАСЕНЧИЛ ДЕТСКИТЕ ЗЕНИЦИ,АЛА СВОБОДАТА С ПЕСНИ И УРА
ГРЕЙНАЛА ПО-ЯРКА ДАЖЕ ОТ ЗОРА.
И ГРАДЪТ БУНТОВЕН СТАНАЛ ЛЕНИНГРАД!
ЕХ ТИ МИТЯ,МИТЯ ОКТОМВРИЕЦ МЛАД.

видях го в този сайт:
http://detstvoto.com/index.php?newsid=2126
прилича на Смирненски , но не съм сигурен.

Български патриотични песни - втора част :
http://www.zadruga.ru/forum/viewtopic.php?t=237
някои от песните:

Песен за Васил и Сава Кокарешкови

Има България светли имена
юнаци хиляди, хиляди слънца
деца герои, смели и добри
що греят в нашите очи

Двете другарчета Сава и Васил
бяха ятачета в Рила планина
и пълни беха детските сърца
с любов към нашата земя

Още в Рила планина те стоят на пост
пазят нашата земя от неканен гост

Двете овчарчета Кокарешкови
на партизаните две ятачета
защо ги нема дома да дойдат
цела Белица ги чека

Когато изтока зазоряваше
Ванюша Дунава приближаваше
китки за здраве в Рила свиваха
двете деца загинаха

Още в Рила планина те стоят на пост
пазят нашата земя от неканен гост
http://www.zadruga.ru/docs/kokareshkovi.mp3

двете деца ятачета са убити от фашистките изверги през юли 1944:
http://www.bas-bg.org/kokareshkovi.html


Алени звезди
народна песен

Всяка вечер мила майко, в Пирин планина
Всяка вечер мила майко, в родното небе
Още не залезли майко, слънчеви лъчи
Там изгряват майко алени звезди
Още не залезли майко, слънчеви лъчи
Там изгряват майко алени звезди

Майко майчице в Пирин планина
Майко майчице алени звезди
Майко майчице, над Обесеник
Греят майчице алени звезди

Не изгряват мила майко, алени звезди
Най ми светят мила майко, огнени очи
На юнаци смели майко, български момци
Загинали майко, в славните борби

Майко майчице, в Пирин планина
Майко майчице, алени звезди
Майко майчице, в родното небе
Греят майчице алени звезди

Българска юначна майко, майчице добра
Раждай и отглеждай майко, предани чеда
За да има слънце майко в нашата земя
За да има майко свята свобода

Майко майчице, в Пирин планина
Майко майчице, алени звезди
Майко майчице, в родното небе
Греят майчице алени звезди
http://www.zadruga.ru/docs/aleni_zvezdi.mp3

В моето детство стихотворението за Малкия октомвриец беше:

Де е тука Сталин ти отговори,
сигурно се крие в някои гори.
Сталин да се крие? Лъжеш ти дурак.
Викна бързо Митя.
Тропна гневно с крак. и т.н.

Интересно как Сталин ("И Царицин станал славен Сталинград") междувременно се е превърнал в Ленин.
Или вече и спонсорите на този сайт ги е срам от бащата на всички народи? Да не би след някоя и друга година да стане на Троцки?

е не си прав,от сайта нямат нищо общо с подмяна на имената. Пак добре че са го изнамерили , набрали и публикували. Ако наистина текста е редактиран, това най вероятно е станало по времето на Хрушчов.

И пролет,и лято,и есен и зима,
нас винаги ще ни има.
Редица другари безброй,
на революцията герои!

Бертолт Брехт

Балада за пълното одобрение на света.


Не съм несправедлив, не съм и храбър.
Приех поканата им от сърце.
И одобрих, за да си пазя хляба,
света през кървавите им ръце.

Пред мене бе смъртта, зад мен – животът.
Сатрапите ме вкараха в беда,
а никак не обичат да се мотат.
“Царе ли сме?” – крещяха. Виках : “Да”.


И казвах “да” на всичко от тогава.
Разбрах набързо, че е по-добре,
човекът днес да се приспособява,
но не и в лапите им да умре.


Лихварите търгуваха със жито,
бедняците пред тях превиха гръб,
но казвах на бунтарите открито :
“Добър е хлябът, нищо, че е скъп.”

Преди най-малко двама от мъжете
оставаха без работа и хляб.
“На фабриката – казвах се молете,
че аз съм в икономиката слаб.”

По улиците шестваха военни
и готвеха грабителски войни,
ала техният техничен гений
и аз приветствах шумно отстрани.

Понеже на гигандска въртележка
чиновниците хората въртят,
твърдях, че тая работа е тежка
и трябва по-добре са им платят.


Не съм бунтар, любезни полицаи.
На вас и господата от съда,
когато с кръв си цапате ръцете,
аз бързам кърпа да ви подада.




Съдиите , които пипат здраво
и пазят здрава собствеността,
не мога да обидя, нямам право,
поддържам, значи, сам законността.

И казвам значи, те са неподкупни,
пледират за закони и права.
Щом някой подкуп на ръка им тупне,
на бързо го откупват след това.

Насреща виждам група юначаги да бият старци, майки и деца,
но щом са с палки във ръцете, драги,
аз вярвам във добрите им сърца.

Полицията с бедните воюва,
за да не идват в центъра насам,
и щом тя бди над нас какво ми струва,
последната си риза да й дам.

Сега, когато се разкрих изцяло,
бъдете снизходителни към мен,
аз одобрявам, то се е видяло,
убийците оплювани през ден.

от пресата. Самите вестникари
си вадят хляба все от чужда кръв.
“Учете се от тях – навред повтарям –
стилът им е такъв и онакъв”.

В една вълшебна планина ви кани
поетът / срещу хонорара в брой/
Злините / не току така/ са премълчани.
Е, нищо – сляп , но чист човек е той.


Бакалинът залъгва минувача,
че гнилата му риба се яде.
Не тя , а той смърдял от глад, така че
той би могъл и мен да продаде.

Зад борда хвърлят клетите голтаци
от лекарския частен кабинет.
Рибарят тук не е по тия цаци.
Но аз, лапнишаранът, съм с късмет.


Пред инженера, изградил конвейра,
за да мори човекът като скот,
не мога просто думи да намеря
за смелия му творчески подход.

Учителят – бърборковец създава
Деца-дърдорковци по свой тертип.
Затуй му плаща нашата държава.
И аз го одобрявам тоя тип.

Момчета, хилави като джуджета,
растат пред мен със старчески акъл.
Защо е тъй , е лесно да се сетя,
но трудно се решавам да съм зъл.

Професорът пред хората витийства
за договори и поръчки пак,
че има криза / няма ли убийства/
и тутакси ми става мил и драг.

Науката познания ни носи,
а мъките ни умножават те
подобно доста божии въпроси,
но вярата ми в тоя свят расте.

Поповете при мене са на почит.
В сраженията крачат с нас до гроб
и даже път към оня свят ни сочат.
Е, как да не повявраш като поп.


Видях как вярват в бога и в лихваря.
Гладът крещеше : Дайте ми да ям!
Те гледаха всевишния си с вяра
и аз крещях : вземете хляб от там!

А лудите глави на произвола,
каквито ги рисуваше Георг Грос,
се канят сите люде да изколят.
Съгласен съм по тоз въпрос.

Видях убийците пред мен да спират.
Лишен от смелост и пропит от жал,
видях ги свойте жертви да избират.
“Аз одобрявам” – се провикнах с жал.

Аз исках “Халт!” на бандата да кажа,
но знам, че стана тежък моят хал,
че тук копоите слухтят на стража
И чух се като тях да лая : “Хайл!”.


Гнети ме всяка нищета и низост.
Талантът ми погива в тоя ад.
И мойто одобрение е принос
към мерзостта на мерзкия ви свят.

1932г

Kаква държава,господи!
Управляваха простите!
Нахраниха гостите!
Увековечиха постите!
Оглознаха ни костите!


от Александър Геров

Ubermensch

Искам да убивам,
в този студ със мен
Омразата расте
И всичко живо
Срещне ли ме спира
Дайте ми винтовка
Дайте целият ви ешелон
Агон агон
В пръста ви сива
Калта от тъпи трупове полива
Като смазка
Вечния нагон
Пардон – агон агон
Зениците са сиви
Смях и конски гриви
Попаднал съм във цирк
Щайер щрасе,
Трети бецирк
Трета рота, пети взвод
Около мене диша
Червивия народ
Дермояди прости
Прокажените скъпи гости
На касапницата смела
Във моята фавела
Умри умри умри умри умри
Поздрави свини!
Животно съм излязло
От стомаха на друго животно
Господа
Стройте се поротно
Око изсечено в скалата
Убий умри
Това е занаята
Маята бъбне
Всичко ще се сбъдне
Какви орли
И мечки
Трупове в полето
Трупове в устата
На ламята
В зиналите печки
И във марината
Умри убий
Пори зашивай, пак пори
Мъртъвците са банални
Глупави искри живот
Бий врагу във рот
В гръкляна
Във гръбнака
Във далака
Кървави следи
Към потулените храсти
Тихо късай и дъвчи
Вкусна е мама
Няма измама

Oberleutenant Peter Sorgman

pueblo_unido написа:Ubermensch

Искам да убивам,
в този студ със мен
..........................
Към потулените храсти
Тихо късай и дъвчи
Вкусна е мама
Няма измама

Oberleutenant Peter Sorgman

Е...ти стихотворението

.

Да , ако погледнеш на стихотворението през призмата на патоанатомията, канибализмът и мизантропията, наистина ще откриеш сериозен смисъл.

"....Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
"Богат е", казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога изамамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи....."
(Хр.Ботев)

Поклон!!!

Faithless - I Want More

яко е

Вяра

През прозореца се втурна
в мойта стая пролетта,
с полъх ведър ме обгърна
с дъх на билки и цветя.

Гледам Витоша насреща
горда в свойта самота,
ах, едва ли се досеща
колко свидна ми е тя,
колко искам да живея,
да не мисля за смъртта,



да се влюбвам, да се смея,
да се радвам на света.



Във редиците да крача
с мойте братя по борба
и със песен да дочакам
красноликата зора!



Вместо туй ще си отдъхна
там, отвъд, във вечността,
лирата ми ще заглъхне,
ще остане песента.

Нека тя звучи, когато
няма да ме има мен...
Но аз вярвам, вярвам свято -
ден ще дойде - светъл ден
ден на радост, ден победен,
ден на бедния народ,
на борбата ден последен,
ден на новия живот!

Х. Смирненски