Годишнина от . . .

Атомна бомба избухва над Нагасаки на 8 август 1945 г.

08 август 2008 | 04:58 | Агенция "Фокус"



Нагасаки. На 8 август 1945 г. над Нагасаки избухва атомна бомба, еквивалентна на 22 килотона ТНТ - 2000 пъти по-мощна от най-голямата бомба, употребявана дотогава. Непосредствено след взрива жертвите са около 70 000, а до края на 1945 г. са около 140 000 души. Бомбата е плутониева, от имплозивен тип, с взрив, разположен около сфера от естествен уран (отражател), която съдържа в себе си металически плутоний около 8-9 кг и неутронен инициатор от разделени полоний-210 и берилий под формата на топче. При имплозията металическата плутониева топка намалява размерите си и увеличава плътността си над два пъти, като достига коефициент на размножение около 1.2-1.3.
90% от постройките са разрушени, а хиляди хора се разболяват от радиацията.

Най-големият терористичен акт в историята на човечеството!

Това е геноцид, не атента.

На 15 август 1279 г. армията на Ивайло разгромява византийска войска

15 август 2008 | 02:18 | Агенция "Фокус"

На 15 август 1279 г. армията на Ивайло разгромява петхилядната византийска войска, командвана от протовестиария Априн, който намира смъртта си в сражението. Въстанието на Ивайло е антифеодално селско въстание, едно от първите селски антифеодални въстания в Европа. Отслабването на централната власт и засилването на вътрешните феодални междуособици, честите нашествия на татарите, които опустошават българските земи, правят непоносимо положението на селското население. То е обременено с данъци и ангарии, лишено е от права. През пролетта на 1277 г. в Североизточна България избухва въстание. Негов водач става Ивайло. Отначало действията на въстаниците са насочени против болярите, но след това и против татарите, които извършват набези от север. След няколко успешни битки въстаниците разгромяват татарите и ги изтласкват отвъд река Дунав. Постигнатите успехи привличат на тяхна страна голям брой от населението в Североизточна България и скоро се образува голяма въстаническа армия. През есента на 1277 г. тя се насочва към столицата Търново. Срещу нея излиза с войска цар Константин Асен. В сражението царските войски са разбити, а Константин Асен е убит. От своя страна Византия, възползвайки се от размириците в страната, се опитва да наложи със сила на българския престол Иван Асен III - внук на цар Иван Асен II. Византийците успяват да нахлуят в България откъм Варна, пускат слух, че Ивайло е убит от татарите, и това открива пътя към престола на Иван Асен III. Скоро обаче Ивайло успява да разбие татарите и след като ги прогонва на север от Дунав, се отправя към Търново. Въпреки подкрепата на византийците Иван Асен III не успява да устои на натиска на въстаническата армия и е принуден да избяга в Цариград, заграбвайки царското съкровище. Сраженията между Ивайло и византийските войски продължават около година и завършват с успех за Византия. За да избегне пленничеството, Ивайло бяга при татарите отвъд р. Дунав, където е убит.

http://www.focus-news.net/?id=n1019958

18 август 1944 г. - фашистите убиват Ернст Телман - германски политик, деец на международното комунистическо и работническо движение. Роден е на 16 април 1886 г. в Хамбург . От 1903 г. е член на ГСДП. През 1915 г. е мобилизиран и изпратен на Западен фронт, откъдето през есента на 1918 г. дезертира, връща се в родния си град и участва в Ноемврийска революция. След разцеплението на Социалдемократическа партия преминава в НГСДП, а от 1920 г. е член на ГКП. От декември 1920 г. оглавява хамбургската комунистическа организация, член е на Коминтерна, депутат в Германския райхстаг (1924-1933 г.). От 1925 г. е председател на Германската компартия и се кандидатира за райхспрезидент. През 1925 г. и 1932 г. след завземането на властта от Хитлер Ернст Телман минава в нелегалност. Няколко дни след подпалването на Райхстага е арестуван и останалата част от живота си прекарва в различни германски затвори и концлагери. По указание на фюрера е екзекутиран в Бухенвалд.

"Споменът за Ернст Телман и неговото дело трябва да обединява всички искрени и честни антифашисти, привърженици на демокрацията, мира и единството в общ съюз и да ги изпълва с твърда вяра в победата на великото дело на нашия народ. Ернст Телман бе и си остава велик син на нашия германски народ" (В.Пик)

ВЕЧНА СЛАВА НА ВЕЛИКИЯ РЕВОЛЮЦИОНЕР!

28 август 1963 година, Мартин Лутер Кинг: I have a dream...

28 август 2008 | 00:15 | Агенция "Фокус"



Вашингтон. 28 август 1963 г. - по време на двеста и петдесет хиляден митинг пред Мемориала на Ейбрахам Линкълн във Вашингтон Мартин Лутър Кинг произнася речта си “Имам мечта” (“I have a dream”), в която говори за постигане на расово равенство. Част от речта са следните думи “Мечтая четирите ми малки деца някой ден да живеят в нация, в която няма да бъдат съдени по цвета но кожата им, а по техните качества.”
Мартин Лутър Кинг е борец за граждански права в САЩ, роден на 15 януари 1929 г. в Атланта, Джорджия, САЩ. Учи в колежа “Морхауз”, в Крозбърската теологична семинария в Пенсилвания, в Бостънския университет и в Харвард. Става бакалавър по богословие и д-р по философия. След конкурс е назначен за пастор в голямата църква “Декстър” в Монтгомъри. Включва се в редица прояви на мирния протест срещу расовото неравенство през 50-те години. През 1964 г. получава Нобелова награда за мир. На 4 април 1968 г. е застрелян по време на реч на балкона на хотел “Лорейн” в Мемфис. През 1974 г., по време на църковна служба, до гроба му е убита и майка му - Олбърта Кинг. Посмъртно е награден с “Медала на свободата” (1977 г.).

http://www.focus-news.net/?id=n1027580

Честит празник на всички антифашисти!

ОТ ПИРИНА СЛИЗАТ МЛАДИ ПАРТИЗАНИ

От Пирина слизат, мамо,
млади партизани
главатар им беше млада партизанка.
На рамо си носи синя пелерина
и под пелерина
пушка карабина,
в десен джоб си носи
писмо партизанско.
На писмото пише:
- СМЪРТ НА ЧЕРНИЯ ФАШИЗЪМ,
НА НАРОДА – СВОБОДА!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК ДРУГАРИ! ДА ЖИВЕЕ ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ И БЪЛГАРСКИТЕ ПАРТИЗАНИ! ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА ТЕЗИ КОИТО СА ЗАГИНАЛИ ЗА СВОБОДАТА НА БЪЛГАРИЯ ОТ ФАШИСКО ИГО! ТРЯБВА ДА ПОСЛЕДВАМЕ ПРИМЕРА ИМ!

Дискусия за 9-ти септември ( др.Минчо Минчев защити делото на 9-ти септември)

http://video.google.com/videoplay?docid=3374177963489195763

Една интересна анкета за 9-ти септември:

http://1.bp.blogspot.com/_5v5PZWeRpnw/SMYtAsSymtI/AAAAAAAAAo8/v-Gd7YkSC8s/s1600-h/Standart+Daily.JPG

Гърция отбелязва 35-годишнината от събитията в Атинската политехника

17 ноември 2008 | 08:35 | Агенция "Фокус"



Атина. Гърция отбелязва 35-годишнината от събитията в Атинската политехника, съобщават медиите. Проявите започнаха още петък. В понеделник - денят на потушаването на студентските бунтове, ще има митинг в центъра на Атина. Над 8 000 ще са полицаите, които ще охраняват събитието.

Агенция “Фокус” припомня:

На 14 ноември 1973 г. пред сградата на Атинската Политехника започват масови студентски протести за сваляне на режима на “черните полковници” (военната хунта), начело на който е Георгиос Пападопулос.
Режимyt на полковниците е установен през 1967 г., когато на 21 април група офицери извършват държавен преврат, узурпират властта и сформират свое правителство. Полковниците нямат ясна програма за по-нататъшното развитие на Гърция. Те прокламират, че спасяват „елино-християнската цивилизация" от комунизма и подготвят народа за нов тип демокрация (различна от „изродилата се" западна демокрация). Въведено е военно положение, създадена е тайна полиция, разпуснат е парламента, преустановена е дейността на политическите партии и профсъюзите, въведена е строга цензура и дори забрана на миниполи за жените и дълги коси за мъжете.
Започват арести на хиляди хора - министри, депутати, водачи на партии и „неудобни" граждани, извършена е чистка в полицията и ръководството на армията, уволнени са професори от университетите, видни личности губят постовете си. Задържаните са хвърлени по затворите, на някои се отнема гръцкото гражданство и са прогонени от страната, а други са изпратени на заточение по островите. Ключови позиции в държавния апарат заемат офицери, поддръжници на организаторите на преврата. Всяка съпротива срещу новата власт се разглежда от военни съдилища.
Напрежението сред гръцкото население нараства. Много известни политически личности и интелектуалци не одобряват военната хунта и й се противопоставят. Недоволството и съпротивата срещу режима на полковниците имат различни форми и прояви. През февруари и март на протест излизат студентите, които издигат лозунга „Властта на народа!", срещу тях е изпратена полицията. През май се разбунтува и военната флота. След потушаването на бунта започват арести на „провинилите се" офицери.
Кулминацията на народното недоволство е на 14 ноември, когато група студенти се барикадират в Политехническия университет в Атина, подкрепяни от събралата се на улицата многолюдна тълпа. Те искат възстановяване на свободата и демокрацията. Бунтът на студентите е потушен на 17 ноември с помощта на бронирана техника и армейски подразделения. Убити са тридесет и четири души, а ранените са стотици.
В крайна сметка протестите довеждат до краха на военната хунта (1974 г.), а жертвите на събитията в Атинската Политехника са обявени за национални герои.
http://www.focus-news.net/?id=n1079025

Преди 28 години убиха Ленън



https://www.youtube.com/watch?v=pEx7I31-iW8&NR=1

https://www.youtube.com/watch?v=NM0ErTbvHuI&feature=related

Точно преди 28 години бе убит легендарният музикант Джон Ленън - британски певец, автор на песни и китарист, известен с участието си в Бийтълс. Ленън бе и солов изпълнител, политически активист, художник, актьор и писател. На 8 декември той бе убит от свой почитател в Ню Йорк.

Той е роден в Англия в навечерието на Втората световна война. Баща му Фред Ленън отсъствал по време на раждането му, а майка му Джулия се чувствала неспособна да се грижи за него и го поверила на леля му Мими. По-късно Ленън ще напише:
"Mother, you had me,
But I didn't have you,
I wanted you,
You didn't want me..."
Детството на Джон е трудно заради отсъствието на родителите му, а строгите правила на леля му допринасят за световната музика, като развиват бунтовническия му характер. В училище предпочита да рисува карикатури и да скицира. Мести се в художествено училище, а по-късно се появява и страстта му към музиката. Моли леля си за китара, но тя отказва да харчи парите си за "глупости". Учи се на банджото на майка си и първата песен, която бъдещата звезда научава, е „That'll Be the Day“. Много време след това Джон създава първата си група The Quarrymen заедно с най-добрите си приятели. Първата изява на групата е на 6 Юли 1957, където Джон се запознава с Пол Маккартни. Двамата заедно създават Бийтълс. Джон и Йоко Оно сключват брак в Гибралтар на 20 март 1969 година. Още през медения си месец двамата се включват в редица демонстрации за мир. Замисля да напусне окончателно бийтълсите, но се въздържа да оповести това публично. Заедно с жена си се включва в поредната кампания за мир под надслова War Is Over! (If You Want It!).
Джон напуска Великобритания в началото на 1971 година и се мести в Ню Йорк. Спорната му политическа дейност амбицира американските имиграционни власти, които отказват да издадат зелена карта на певеца. Причината е досието на Ленън, страниците на което са опетнени от присъдата от 1968 година за притежаване на марихуана. По-късно е призован да напусне страната. Джон Ленън и Йоко Оно се разделят през 1974 година и той отлита за Лос Анджелис. Краят на войната му с американските имиграционни власти настъпва през 1975, когато Върховният апелационен съд на САЩ отхвърля заповедта за депортиране и Джон Ленън получава зелена карта. Двамата с Йоко дълго време се опитват да имат дете и вкрайна сметка на рождения ден на Джон през 1975 се ражда Шон. Това е второто дете на Ленън.
Краят на музикалната кариера на Джон Ленън идва с участието му като текстописец в парчето Young Americans на Дейвид Бауи. След това решава да се отдаде изцяло на своето семейство. Семейната идилия не продължава дълго. Ленън се връща към музиката през 1980 година, когато подписва договор с компанията Geffen Records. Джон Ленън е убит от Марк Дейвид Чапман на 8 декември 1980 година. Трагичната гибел провокира масови протести и мълчаливи демонстрации по цял свят. Загубата му потапя в скръб цяло поколение негови последователи, чиято цел е мирът на планетата. Името на Ленън е свързано колкото с музиката, толкова и с каузата на глобалния мир.
Творчество
През 1964 година издава 2 сборника съчинения, наречени In His Own Write и Spaniard in the Works. Междувременно участва и в комедията на Дик Лестър "Как спечелих войната". Джон Ленън започва самостоятелна музикална кариера едва през 1968 година, когато излиза Unfinished Music. песента му Imagine е приета за неофициалният химн на планетата Земя.

Imagine there's no Heaven
It's easy if you try
No hell below us
Above us only sky
Imagine all the people
Living for today

Imagine there's no countries
It isn't hard to do
Nothing to kill or die for
And no religion too
Imagine all the people
Living life in peace

You may say that I'm a dreamer
But I'm not the only one
I hope someday you'll join us
And the world will be as one

Imagine no possessions
I wonder if you can
No need for greed or hunger
A brotherhood of man
Imagine all the people
Sharing all the world

You may say that I'm a dreamer
But I'm not the only one
I hope someday you'll join us
And the world will live as one
/БГНЕС

Лос Анджелис / САЩ

http://news.v2.bgnes.com/view/693037

https://www.youtube.com/watch?v=0Wk-lAiHNMw

1. На първо място защото победата над хитлеровия райх спаси човечеството от нацисткия "нов ред". Самият фюрер, по когото леят едри кафяви сълзи някои и днес в Българя, открито заявява: “Идеите на пацифизма и хуманизма може да бъдат напълно уместни тогава, когато висшестоящата раса предварително завоюва целия свят и действително започне да господства над цялата земя”
Лесно беше да се разбере, че всички "нисшестоящи раси", ще се обединят и ще смажат хитлеристките разбойници, и всеки който се опита да им помага, за да могат идеите на хуманизма да станат "уместни" преди същите тези разбойници да успеят да завоюват целия свят.
2. Защото в "хилядолетния райх" на хитлеристите славянските народи, включително и българския, беше предвидено да бъдат изместени и изтребени от "висшата раса".
Както обяснява фюрера в своята библия: "Дори в кръговете на общогерманското национално движение често може да се чуе мнението, че лесно ще могат да провеждат "германизирането" на австрийското славянство. Те нямаха дори представа за това, че да се "германизира" може САМО ЗЕМЯТА, А НЕ ХОРАТА."
Победата над провъзгласилите себе си за “висша раса” главорези и людоеди, открито заявяващи, че целта им е да "германизират" само земята на славянските народи като я "очистят" от местното население, победата над тези които смятаха славянските народи (включително и българския) за долна раса, достойна само да бъде тъпкана и унижавана, да работи за немците като впрегатен добитък и да бъде след това изтребена, не може да не бъде най-светъл празник за нашия народ.

3. Защото нашите патриоти антифашисти преди 9 септември 44 г. и нашата армия след тази дата имат своя достоен принос за тази велика победа която "непълноценните народи" извоюваха над "висшата раса" и по този начин измиха позора лепнат върху България от българските слуги на Хитлер и неговия гаулайтер у нас Борис Кобурготски.
"Защото има ли по-голям позор за българина от този, да поддържа хитлеристите — най-злите си врагове? Да ги посреща, да ги приветствува, да ги търпи на българска земя? Да ги оставя да използуват нашите богатства за техните гнусни и кървави цели, за тяхната престъпна война срещу нашата освободителка Русия? Да им помага да оковат във вериги и да задушат завинаги нашия народ? По-голям позор и по-голямо престъпление от това не може да се намери в цялата многовековна история на нашия народ." (Радиостанция "Христо Ботев").
В своя освободителен поход нашата армия, рамо до рамо с великата съветска армия, стигна до Алпите и позволи на България с открито лице да се изправи пред сводободолюбивите народи на мирната конференция в Париж и да запази своята териториална цялост и независимост.

4. Защото благодарение на тази победа нашия народ успя да смъкне, най-сетне, от гърба си и да накаже справедливо шайката главорези които докараха страната ни до две национални катастрофи и на ръба на трета още по-страшна. Същите бити от външните врагове генерали, министри и банкери, които извършиха военен преврат, с помощта на чуждите окупатори, на 9 юни 1923 г. и разпалиха жестока братоубийствена война и терор срещу собствения си народ.
Затова след 9 септември 1944 у нас бързо и задълго се установи мир, както вътре страната така и по нейните граници, и България не загуби нито един сантиметър територия.

5. Защото благодарение на победата в страната ни се установи най-прогресивния обществен строй, и тя в невиждано кратки срокове направи скока от епохата на дървеното рало и цървулите в епохата на ядрената енергия и овладяването на космоса.
От "земеделска страна без земеделие, която изнася глада на хората си" по думите на царския министър на земеделието Иван Багрянов произнесени в Народното събрание през 1939 г., България се превърна износител на компютри и сложна техника при народната власт. Изоставайки безнадеждно от развитите страни 7-10 пъти по произведен национален доход на глава от населението през 1939 г, България съкрати тази разлика до само 40-50 % по времето на социализма.
По индекс на развитие изчисляван от ООН през 80-те години България беше сред първите 30 страни в света.
От 80 % селяни живеещи средно 40-45 години в кирпичени коптори без ток и вода, българите започнаха да живеят по 70-75 години, в съвременни благоустроени жилища и да ходят на море през лятото със самолет.
От чоплещи земята с рало земеделци те станаха трактористи, комбайнери, квалифицирани работници, инженери, учени, лекари и т.н.

Точно днес, когато ни отнеха резултатите на победата, когато отново ни превърнаха в остарбайтери, работен добитък и пушечно месо, на новия "хилядолетен" североатлантически райх, точно днес уроците на 9 май са ни по-нужни отвсякога. А днешните наши новоизлюпени хитлеристи и североатлантици трябва да знаят, че който не се учи от историята е осъден да я повтори.

25 години от излизането на жена в открития Космос
25 юли 2009 12:07 /


На 25 юли 1984 година за първи път в историята на човечеството в открития космос излезе жена: Светлана Савицкая, гражданка на СССР, днес депутат в Държавната дума. Тогава тя става част от екипажа на борда на полет на космическия кораб "Союз Т-12"

Савицкая е дъщеря на два пъти героя на СССР маршал Евгени Яковлевич Савитски. Още със завършването на средното си образование започва да учи да управлява самолет. Има правоспособност за МиГ-15, МиГ-17, Е-33, Е-66Б, междувременно поставя три световни рекорда за парашутен скок и 15 за реактивен самолет. През 1970 г. става световна шампионка по висш пилотаж на витлови самолети.

От 19 до 27 август 1982 г. като космонавт-изпитател лети с "Союз Т-7". Вторият й полет от 17 до 25 или 1984 г., вече като бординжинер на "Союз Т-12". На 25 юли 1984 г. става първата жена, осъществила излизане в открития космос. Времето й на престой е 3 часа и 35 минути, а цялата продължителност на полета трае 11 денонощия 19 часа 14 минути и 36 секунди. Общо за два рейса в космоса има 19 денонощия и 17 часа.

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=377753

Ден на международната солидарност на журналистите

08 септември 2009 07:08


София /КРОСС/ Днес е Ден на международната солидарност на журналистите. Чества се по решение на 4-ия конгрес на Международната организация на журналистите (Букурещ, май 1958) в памет на чешкия журналист Юлиус Фучик, екзекутиран на 8 септември 1943 година.

Само за първите два месеца на тази година 26 журналисти са убити при изпълнение на служебните задължения, в сравнение с 16 - за първите два месеца на 2008 г., алармира базираната в Женева Организация за защита на журналистите в зони на конфликти или насилие.

Най-много представители на медиите – по четирима души – са загинали в Газа и в Пакистан. По двама журналисти са били убити в Сомалия, Русия, Мексико, Шри Ланка, Непал, Венецуела и Ирак, по един журналист в Кения, Филипините, Мадагаскар и Колумбия.

Вместо да се подобрява, ситуацията се влошава, отбеляза генералният секретар на организацията Блез Лампан. Общо 91 журналисти са загубили живота си при изпълнение на професионалния си дълг през 2008 година.

/ИБ/

http://www.cross-bg.net/index.php?option=com_content&view=article&id=1071288&catid=88&Itemid=24

Фотоистория: Снимки от Централния Държавен Архив с дати около 9.9.1944г. http://www.capital.bg/showblog.php?storyid=783241

И още едно клипче за 9 септември: http://www.vbox7.com/play:70b94bdf

http://vbox7.com/play:81049f03 20 години стигат...

Проучване на Би Би Си: Капитализмът разочарова света все повече

Капитализмът разочарова света все повече - 20 години, откакто стената я няма. Това показва проучване на Би Би Си сред близо 30 хиляди души от 27 страни.

Едва 11% от анкетираните смятат, че капиталистическата икономика функционира добре.

Повече от половината запитани твърдят, че системата се нуждае от спешна реформа и по-строга регулация, за да превъзмогне слабостите си.

От анкетата става ясно, че падането на Берлинската стена през 1989 г. може би не е била смазваща победа на капиталистическия свободен пазар, противно на всеобщото мнение.

Анализатори коментират, че причината за тези данни най-вероятно се корени във вихрещата се финансова и икономическа криза от последната една година.

http://btv.bg/news/news_details.pcgi?cont_id=144805

Бузек: Комунизмът погреба икономиката на България

http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=4445&sectionid=4&id=0000703

Добре че беше капитализмът, че да живнем

Отново за 17 ноември: http://mavrakisbg.blogspot.com/2009/11/17-1973.html

19 ноември 1942г. започва контранастъплението под Сталинград

Резултатите от 20 години капитализъм: http://vbox7.com/play:a1363ea9 доста интересно филмче

Икономиката ни сега е като през 1985 г.

20.11.09

Кризата в България е върнала обема на промишленото производство от нивото на 1985 година. Произведената продукция е намаляла с 20 на сто само за една година, а заетостта е паднала със средно по 1% годишно след въвеждането на валутния борд у нас. Това сочи изследване на Българската стопанска камара и фондация „Фридрих Еберт". Проучването сравнява състоянието на българската икономика пред и след валутния борд.

Успоредно с ролята си на стабилизатор на финансовата система, валутният борд е и възпиращ фактор особено за експортно ориентираните производства. Заради него българската икономика ще излезе и по-трудно от рецесията, смятат авторите на проучването.

Според тях икономическата криза ни е връхлетяла точно, когато промишлеността е успяла да достигне нивата от след реформения период 1988 - 1989 година.

За последните десет години се отчита нарастване в производителността на труда с 50 на сто, което основно се дължи на задържане нивото на работните заплати, а не на технологичното развитие.

Отраслите, които сравнително удължат ударите на кризата са въгледобива, дървопреработването, производството на хартия, пластмаси и метални изделия.

Позициите си подобряват хранително-вкусовата промишленост и текстила, но не и производството на дрехи.

С изключително влошени позиции в следствие на кризата са нефтопреработката, машиностроенето, химическата и електронната промишленост.

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=286149

На днешния ден 29 декември 2009г. се навършват 130 години от рождението на Й.В.Сталин!

Мао Цзе-дун е роден на 26 декември 1893 година. В бурния живот на този велик син на китайския народ са отразени суровите, тежки и героични борби на китайския народ за свобода, за национално обединение, за демокрация и мирен прогрес. Целия свой борчески живот Мао Цзе-дун е посветил без остатък на делото на китайската народна революция, на борбата за щастието на своя народ.
Израснал в бедна селска среда, опознал голямата нищета на китайското поробено селячество, Мао Цзе-дун още от юноша въстава срещу феодалната система и безчовечното господство на империалистите. През време на революцията от 1911 - 1912 година той става доброволец в революционната армия. Великата Октомврийска социалистическа революция, която открива нова ера в историята на цялото човечество, става пътеводна звезда за младия революционер.
Мао Цзе-дун взема активно участие в учредителния конгрес на Китайската комунистическа партия и е избран за член на Централния комитет на партията през 1921 година. Той е един от организаторите и ръководителите на китайската буржоазнодемократична революция през 1924 - 1927 година.
След разбойническото нахлуване на японските милитаристи в Манчжурия през 1931 година Китайската комунистическа партия начело с Мао Цзе-дун организира мощно движение за изграждане на единен национален фронт за защита на националната независимост и свобода, за изгонване на наглите завоеватели от родната земя.
През следващите години, в продължителната и тежка гражданска война, наложена от бандата на Чан Кай-ши, който, вместо да води война срещу японските окупатори, се нахвърля с всички сили върху революционното движение, Китайската комунистическа партия под ръководството на Мао Цзе-дун остава непобедена, преодолявайки невиждани трудности и опастности. Разкъсвайки обръча на многобройните гоминдановски банди в далечния китайски юг, революционната армия провежда успешно в постоянни боеве с врага великия поход до провинцията Йенан, в съседство с Монголия. Вдъхновяван и ръководен от Китайската комунистическа партия, Йенан устоява като непоколебима крепост на многократните бесни нападения на гоминдановските пълчища. Той се превръща не само в неугасимо огнище на китайската народна революция, но и в образец на бъдещия народнодемократичен Китай.
Извличайки верни изводи от епичните революционни борби на китайския пролетариат и китайското селячество и прилагайки на дело учението на марксизма-ленинизма, Китайската комунистическа партия довежда до окончателна победа китайската народна революция.
В своите произведения Мао Цзе-дун теоретично обобщава огромния опит на националноосвободителната революционна борба на китайския народ за освобождение. В редица свои произведения той прави научен анализ на класовата структура на китайското общество, на движещите сили и на перспективите за развитието на народната революция в Китай. През различните етапи от борбата на Китайската комунистическа партия той набелязва стратегическата и тактическата линии, които сочат пътя на народа към свободата. В съчиненията си "За класите на китайското общество", "Китайската революция и Китайската комунистическа партия" и др., Мао Цзе-дун дава марксистка характеристика и преценка за класовите сили в Китай и обосновава с голяма сила ръководната роля на работническата класа в освободителната борба на китайския народ. Комунистическата партия - посочва Мао Цзе-дун - има програма за днес и програма за бъдещето - социализмът. Комунизмът е пътеводна звезда за целия съвременен свят, в това число и за съвременен Китай.
Характерна особеност на всички произведения на Мао Цзе-дун е, че те са проникнати с най-голямо уважение и дълбока любов към сталинския Съветски Съюз. В своите произведения той изразява ярко, горещо и вдъхновено приятелски чувства на китайския народ към страната на социализма.
Възпитани от Китайската комунистическа партия и Председателя Мао, китайските доброволци с чест изпълняват интернационалния си дълг в борбата за защита на героична Корея от вероломното нападение на американските агресори.
Под ръководството на Комунистическата партия и Мао Цзе-дун китайският народ уверено преобразява своята страна.
След преобразуването на частната собственост в обществена и преминаването напълно към социалистическа планова икономика през 1956 година, КПК начело с вожда на китайския пролетариат Мао Цзе-дун и китайският народ застават на твърди марксистко-ленински позиции и недопускат хрушчовия ревизионизъм.
В периода 1966 до 1976 година в китай се извършва "Културна революция", която представлява развитие на учението на Маркс-Енгелс-Ленин-Сталин. С нея Мао Цзе-дун доказва необходимостта (при положение, че партийният и държавен апарат се изроди) да се извърши, под ръководството на вожда, с участието на работниците, младежите и войниците - революция в революцията.
Мао Цзе-дун умира на 9 септември 1976 година, а седмица по-късно на (18 септември) тялото му е балсамирано и положено в Мавзолей на площад Тянанмън.