Годишнина от . . .
+11
Стефан:Сталин
Working Class
Elizaveta
partizanin
БССР
L23
asd
remsist
sandeto_59
Stargate
Den
15 posters
Страница 2 от 3
Страница 2 от 3 • 1, 2, 3
09.09.1944 г. Най-значимото събитие на 20 век в Българската история!
Според телевизионно проучване за най-значимото събитие на 20 век в Българската история бе избран Денят на Народната победа-9 септември 1944 г.Това доказа,че Българският народ помни тези 45 години на Социалистическото строителството.Българският народ помни ранното утро на 9 септември,помни червеноармейските полкове,помни партизанските колони и народната радост.
НИЕ ПОБЕДИХМЕ И ПАК ЩЕ ПОБЕДИМ!
НИЕ ПОБЕДИХМЕ И ПАК ЩЕ ПОБЕДИМ!
Re: Годишнина от . . .
9 септември най-значимото политическо събитие на 20 век в Българската история.
Re: Годишнина от . . .
Да,виждаме че народа иска промяна,а на последно място беше 1989
Стефан:Сталин- Брой мнения : 54
Registration date : 05.01.2009
Re: Годишнина от . . .
да видехме колко помни, затова думата комунист е мръсна дума вече
Църни Вук- Брой мнения : 4
Registration date : 04.01.2010
Re: Годишнина от . . .
Църни Вук написа:да видехме колко помни, затова думата комунист е мръсна дума вече
Mръсна дума е за капиталистите , не за народа
Re: Годишнина от . . .
proletar написа:Църни Вук написа:да видехме колко помни, затова думата комунист е мръсна дума вече
Mръсна дума е за капиталистите , не за народа
Народа е твърде общо, защото има и такива персони от народа които мислят комунист за мръсна дума и се хващат на въдицата на капиталистическата пропаганда. И бих казал че тези "персони" представляват доста голяма част от съвременното българско население.
asd- Брой мнения : 214
Registration date : 07.08.2008
Re: Годишнина от . . .
Пич,май си свъркал форума,а?Църни Вук написа:да видехме колко помни, затова думата комунист е мръсна дума вече
Re: Годишнина от . . .
абе според тебе всеки, който не повтаря като папагал, това което пишеш е сбъркал форума ли пич ??
земи малко се замисли върху думите, а не да си като развален грамофон. Или бегаш от действителността
земи малко се замисли върху думите, а не да си като развален грамофон. Или бегаш от действителността
Църни Вук- Брой мнения : 4
Registration date : 04.01.2010
Re: Годишнина от . . .
[Коя дейсвителност имаш предвид...Това,че 9 септемви 1944 г. е най-светлия ден,денят на социалното и националното освобождине.Да дествителноста е такава,преди 9 септемви бедност,мизерия,смъртност,ниско платен труд,експлоатация на деца-12-13 годинши.А след 9 септемви българският селянин минава от плуга към модерното селско стопанство-трактори,машини,от газова лампа се минава към електиречска крушка...От изостаналост в сферата на образованието България става на едно от челните места в Европа.По развитие България е била на 25 място в света...ей тва е реалноста.За българският народ имаше едни хубави дни,сего отново се връща в блатото,където беше преди 9 септември...но ние сме тук и пак ще спасим България!Църни Вук написа:абе според тебе всеки, който не повтаря като папагал, това което пишеш е сбъркал форума ли пич ??
земи малко се замисли върху думите, а не да си като развален грамофон. Или бегаш от действителността
Re: Годишнина от . . .
Ама,къде съм тръгнал аз да споря с теб,то май ти си грамофонната плоча в случая...само на едно място тъпчеш.Църни Вук написа:абе според тебе всеки, който не повтаря като папагал, това което пишеш е сбъркал форума ли пич ??
земи малко се замисли върху думите, а не да си като развален грамофон. Или бегаш от действителността
Re: Годишнина от . . .
не спориме, какво е било, а каква е реалността, айде отиди некъде и кажи на некой "ей комунист" да видиш какво ще ти отговори. Излезоха хиляди хора, които говорат, че роднините им са били зверски измъчвани в лагерите, заради незнам си какво и тем подобни зверщини. Айде отиди да им разправаш колко е хубаво. Да си видел некой да се радва освен некакви изтрещели пенсионери на знамената със сърп и чук
не си мисли че се заяждам, просто това аз съм видел и съм доста скептично настроен
не си мисли че се заяждам, просто това аз съм видел и съм доста скептично настроен
Църни Вук- Брой мнения : 4
Registration date : 04.01.2010
86 години от смъртта на Ленин
На 21 януари 1924 година почина основателят на Комунистическата партия на Русия и на съветската държава Владимир Илич Ленин. Днес ние отдаваме почит към паметта на една от най-видните политически и обществени фигури на нашата планета. Владимир Илич Ленин се отличава в исторически план най-вече с фактаче той бе един от малкото, които успяха да изградят нова теория за реализиране на социализма в една отделна страна. И в тази теория главните герои бяха работниците, фермерите, учителите, лекарите, инженерите, войниците и всички трудещи се. Страната, която той създаде в извънредни обстоятелства, реализира основните лозунги на революционна промяна: "Мир - за хората!", "Хляб - за гладните!", "Земята - на селяните", "Заводите - на работниците!" В. И. Ленин предложи два уникални плана - за електрификация и за нова икономическа политика, чрез които Русия от издъхваща империя се превърна в мощна държава, а няколко години по късно, под ръководството на Сталин, в страната се реализира качествено нова индустриална политика, която преобрази към по-добро лицето на цял един свят.Поклон!
asd- Брой мнения : 214
Registration date : 07.08.2008
137 години от героичната гибел на Апостола на българската свобода Васил Левски
Предсмъртното писмо на Левски
Байовци,
Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свървшва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Аз неведнъж съм ви казвал: " Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби". Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не тя с това започва. Нашето драгоценно отечество, ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни, и давал ли е пари или казвал нека да стане па тогава. На такива аз съм им писал и преди" Днес е момента да си купите живот, които сега се продава, утре не и милиони да давате" Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечествното ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце желаещи властта само за да ви грабят. За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно Смърт , смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край. Бъдете силни братя и не щадете силите ,нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви другиму, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте - Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.
Васил Левски
Байовци,
Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свървшва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Аз неведнъж съм ви казвал: " Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби". Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не тя с това започва. Нашето драгоценно отечество, ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни, и давал ли е пари или казвал нека да стане па тогава. На такива аз съм им писал и преди" Днес е момента да си купите живот, които сега се продава, утре не и милиони да давате" Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечествното ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце желаещи властта само за да ви грабят. За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно Смърт , смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край. Бъдете силни братя и не щадете силите ,нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви другиму, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте - Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.
Васил Левски
ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
"Обесването на Васил Левски" е последната песен на Христо Ботев.
Създадена е вероятно към края на 1875 г., защото не е включена
в "Песни и стихотворения". Напечатана е в "Календар за 1876 година"
под образа на Васил Левски.
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
"Обесването на Васил Левски" е последната песен на Христо Ботев.
Създадена е вероятно към края на 1875 г., защото не е включена
в "Песни и стихотворения". Напечатана е в "Календар за 1876 година"
под образа на Васил Левски.
Re: Годишнина от . . .
Поклон пред паметта на Левски!
asd- Брой мнения : 214
Registration date : 07.08.2008
РОБСКИТЕ ДНИ НА БЪЛГАРИЯ. ОСВОБОЖДЕНИЕТО - 3 МАРТ 1878
Дълъг беше твоят път към Свободата, Българийо, страшен и кървав - през хиляди премеждия, през хиляди страдания, през хиляди смърти - героичен и славен, осеян с безброй подвизи. Знаят ли другите народи, не изпитали робството, какво означава макар и само един робски ден? А питал ли се е някой някога колко са робските дни на България? 175 900! Трудно е да си представим как можа да издържиш, да оживееш, да се възродиш, мъченица Българийо! Твоят път към Свободата бе път към безсмъртието!
"И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!"
Иван Вазов
"И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!"
Иван Вазов
Re: Годишнина от . . .
В.Коларов "Освобождението на България от турско робство" - http://septemvri23.com/Colarov_3mart.htm
3 март 1878 година! Освобождението на България от вековния турски гнет!
ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА
11 август 1877
Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.
О, Шипка!
Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
11 август 1877
Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.
О, Шипка!
Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
Re: Годишнина от . . .
Честит 3 март на всички другари от форума. Бъдете живи и здрави.
partizanin- Брой мнения : 154
Registration date : 06.10.2009
Re: Годишнина от . . .
честит 3ти март! Да живее България!
asd- Брой мнения : 214
Registration date : 07.08.2008
Фашизмът-най-голямото зло на света.
11 април
Международен Ден на политзатворниците, концлагеристите и пострадалите от фашизма и войните
Международният Ден на пострадалите от фашизма и войната е избран и обявен от международната федерация на борците от Съпротивата и пострадалите от фашизма .
На 11 април 1945 г. при настъплението на американската армия в Тюрингия въоръжени лагеристи от Бухенвалд нападат стражевите кули и предизвикват бягството на германските войници.
Денят се чества и като Международен Ден на бившите политзатворници и концлагеристи.
Бухенвалд бил построен на върха на планината Етелсберг, издигаща се близо до град Ваймар, административен център на Тюрингия.
Ваймар е известен с това, че там са живели и работели Шилер и Гьоте; тук през 1919 година била приета конституцията на германската република, получила по-късно названието Ваймарска.
През юли 1937 година на планината Етелсберг бил построен концлагер за политическите противници на нацисткия режим, криминални престъпници, “асоциални елементи”, евреи, цигани, немски комунисти, социалдемократи ,представители на религиозната секта “Свидетели на Йехова” и хомосексуалисти.
Същевременно, в лагера са прехвърлени и затворници от други концентрационни лагери - Заксенхаузен, Заксенбург и Лихтенбург.
Когато започнала Втората световна война, там започнали да докарват затворници и от други държави – в момента на освобождаването 95% от затворниците не били германци. През април 1945 година 3-та дивизия на американската армия освободила затворниците от Бухенвалд. Войниците и офицерите от СС успели да избягат. Участниците от лагерната Съпротива отворили вратата на американците. От 1937 до 1945 години през лагера преминали 250 хиляди човека, над 50 хиляди от които загинали.
По-късно основен контингент стават евреите, следвани от военнопленниците, циганите, затворници от почти всички страни на света и пр. Смъртността в лагера става висока още през 1940 г., когато е открит и първият крематориум. Ликвидирането на затворници е извършвано чрез инжектиране на фенол в сърцето, разстрел или в газови камери в близко разположения град Бернбург. Със затворниците са извършвани и медицински експерименти за нуждите на фирмата "Беринг" от Марбург и на берлинския институт "Роберт Кох". Затворниците са изпращани да работят в заводи за военна продукция във Ваймар и Фриц-Заукел.
През август 1943 г. в съседство е създаден лагерът "Дора" - в началото като подразделение на "Бухенвалд", а от октомври 1944 г. като автономен концентрационен лагер.
През 1945 г. през "Бухенвалд" преминават и много затворници от лагерите на изток, преместени поради приближаването на Червената армия
Няколко дни преди освобождаването му от лагера са евакуирани голям брой затворници. Лагерът и намиращите се в него 20 000 затворници са освободени на 11 април 1945 г. от американската армия.
През 1958 г. в Бухенвалд е открит величествен мемориален комплекс в чест на загиналите в концлагера
Международен Ден на политзатворниците, концлагеристите и пострадалите от фашизма и войните
Международният Ден на пострадалите от фашизма и войната е избран и обявен от международната федерация на борците от Съпротивата и пострадалите от фашизма .
На 11 април 1945 г. при настъплението на американската армия в Тюрингия въоръжени лагеристи от Бухенвалд нападат стражевите кули и предизвикват бягството на германските войници.
Денят се чества и като Международен Ден на бившите политзатворници и концлагеристи.
Бухенвалд бил построен на върха на планината Етелсберг, издигаща се близо до град Ваймар, административен център на Тюрингия.
Ваймар е известен с това, че там са живели и работели Шилер и Гьоте; тук през 1919 година била приета конституцията на германската република, получила по-късно названието Ваймарска.
През юли 1937 година на планината Етелсберг бил построен концлагер за политическите противници на нацисткия режим, криминални престъпници, “асоциални елементи”, евреи, цигани, немски комунисти, социалдемократи ,представители на религиозната секта “Свидетели на Йехова” и хомосексуалисти.
Същевременно, в лагера са прехвърлени и затворници от други концентрационни лагери - Заксенхаузен, Заксенбург и Лихтенбург.
Когато започнала Втората световна война, там започнали да докарват затворници и от други държави – в момента на освобождаването 95% от затворниците не били германци. През април 1945 година 3-та дивизия на американската армия освободила затворниците от Бухенвалд. Войниците и офицерите от СС успели да избягат. Участниците от лагерната Съпротива отворили вратата на американците. От 1937 до 1945 години през лагера преминали 250 хиляди човека, над 50 хиляди от които загинали.
По-късно основен контингент стават евреите, следвани от военнопленниците, циганите, затворници от почти всички страни на света и пр. Смъртността в лагера става висока още през 1940 г., когато е открит и първият крематориум. Ликвидирането на затворници е извършвано чрез инжектиране на фенол в сърцето, разстрел или в газови камери в близко разположения град Бернбург. Със затворниците са извършвани и медицински експерименти за нуждите на фирмата "Беринг" от Марбург и на берлинския институт "Роберт Кох". Затворниците са изпращани да работят в заводи за военна продукция във Ваймар и Фриц-Заукел.
През август 1943 г. в съседство е създаден лагерът "Дора" - в началото като подразделение на "Бухенвалд", а от октомври 1944 г. като автономен концентрационен лагер.
През 1945 г. през "Бухенвалд" преминават и много затворници от лагерите на изток, преместени поради приближаването на Червената армия
Няколко дни преди освобождаването му от лагера са евакуирани голям брой затворници. Лагерът и намиращите се в него 20 000 затворници са освободени на 11 април 1945 г. от американската армия.
През 1958 г. в Бухенвалд е открит величествен мемориален комплекс в чест на загиналите в концлагера
Страница 2 от 3 • 1, 2, 3
Страница 2 от 3
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите