Годишнина от . . .

7 май 2010 - 80 години от рождението на поета Пеньо Пенев

Негово Величество Човекът


Кой казва, че мойта Родина е
бедна на крепости,
зали,
разкошни дворци? Кой казва, че тя е
на място последно, без владетел велик,
без велики творци? Кой?
Вие ли, господа бизнесмени, заробили алчно
на човека труда? Елате сега
в тази земя обновена, елате и вижте
добре,
господа! Вий техника имате -
модерна, голяма! С какво ли не
вашият свят е прочут! Но нямате!
Нашите хора вий нямате - свободните хора
на свободния труд! Елате и вижте! -
Ето владетеля, на трон от упорство,
мечти
и бетон, могъщо изправен,
хванал в ръцете си
не жезъл,
а кирка,
чук
и трион!
Той
цехове има -
зали просторни, с послушни лакеи -
машини и дни.
Тук
всяка трудност е
негов затворник зад крепости яки -
заводски стени.
На труда по закона
под свое владичество
събрал всички радости,
безсмъртен навеки,
бди
и твори
той -
Негово Величество
Човекът!

/1956г./

ПО СЛУЧАЙ ПРАЗНИКА, РЕДАКЦИЯТА НА ВЕСТНИК "КОМУНИСТИЧЕСКА ПРАВДА" ПУБЛИКУВА МОМЕНТИ ОТ КНИГАТА НА ГЕОРГИЙ КОНСТАНТИНОВИЧ ЖУКОВ "СПОМЕНИ И РАЗМИСЛИ"

***
Само благодарение на далновидната политика и увереното ръководство на партията, на предимствата на социалистическата система, на самоотвержения труд и колосалното напрежение на съветските хора към края на войната на границите на Съветския съюз можа да се изправи толкова могъща армия. Не беше лесно за нашия народ да постигне тази победа - да създаде такова поразително превъзходство над въоръжените сили на врага.
***
На 7 май в Берлин ми позвъни върховният главнокомандуващ и ми съобщи:
- Днес в Рейс немците са подписали акт за безусловна капитулация. Главната тежест на войната - продължи той - изнесоха на плещите си не съюзниците, а съветският народ, затова капитулацията трябва да бъде подписана пред върховното командуване на всички страни от антихитлериската коалиция, а не само пред върховното командуване на съюзническите войски.
- Аз не се съгласих и с това - продължи Й .В. Сталин, - че актът за капитулация е подписан не в Берлин, в центъра на фашистката агресия. Затова се споразумяхме със съюзниците да смятаме подписването на акта в Реймс за предварителен протокол на капитулацията. Утре в Берлин ще пристигнат представители на немското главно командуване и представители на върховното главно командуване на съюзническите войски.
***
На 9 май 1945 г. в 0 часа и 50 минути заседанието, на което бе приета безусловната капитулация на немските въоръжени сили, завърши.
***
Подписаният акт за безусловна капитулация беше изпратен още същата сутрин във Върховното главно командуване.
Първата точка на акта гласеше:
"1. Ние, долуподписаните, действувайки от името на германското върховно командуване, се съгласяваме на безусловна капитулация на всички наши въоръжени сили - сухопътни, морски и въздушни - както и на всички сили, които понастоящем се намират под немско командуване, пред Върховното главно командуване на Червената армия, същевременно пред върховното главно командуване на съюзническите експедиционни сили."
***
Изхождайки от своя интернационален дълг и от хуманни убеждения, Комунистическата партия на Съветския съюз и съветското правителство взеха всички мерки да се разясни своевременно на съветските войни кой е истинският виновник за войната и за извършените злодеяния. Не се допускаше и мисъл да се наказва трудовият немски народ за злодеянията, които фашистите бяха извършили на нашата земя. По отношение на обикновените немци съветските хора имаха ясна позиция: на тях трябваше да се помогне да осъзнаят грешките си, да изкоренят по-бързо остатъците от нацизма и да се влеят в общото семейство на свободолюбивите народи, висш девиз на които трябва да станат в бъдеще мирът и демокрацията.
***
Мнозина ръководни военни дейци на Запад, сред тях и от бившото върховно командуване на експедиционните съюзнически войски в Европа, продължават да правят неверни изводи, че след сраженията на Ардените и излизането на съюзническите войски на Рейн германската военна машина била разбита и изобщо не било нужно да се води каквато и да е пролетна кампания през 1945 г. Така бившият президент Айзенхауер в интервюто, което даде през 1965 г. в Чикаго на вашингтонския кореспондент Едуард Фолиънц, заяви:
"Германия претърпя пълно поражение след битката в Ардените... Към 16 януари всичко беше свършено и всеки разумен човек разбра, че това е краят ... Никаква пролетна кампания не трябваше да се предприема. Войната щеше да свърши 60 или 90 дена по-рано."
С това аз не мога да се съглася.
Както е известно, към средата на януари 1945 г. Червената армия току-що беше предприела настъпление от рубежа Тилзит - Варшава - Сандомир с цел да разгроми противника в Източна Прусия и Полша. По-нататък се планираше настъпление към центъра на Германия за овладяване на Берлин и излизане на Елба, а на южното крило се подготвяше окончателното освобождаване на Чехословакия и Австрия.
От разсъжденията на Айзенхауер излиза, че съветските войски е трябвало през януари 1945 г. също да се откажат от пролетната кампания. Това значеше войната да завърши, без да се постигне главната военно-политическа цел, без да се достигнат дори границите на фашистка Германия, да не говорим за овладяването на Берлин. Накъсо казано, да направим това, за което, скрити в подземията на имперската канцелария, се надяваха и така мечтаеха Хитлер и неговото обкръжение, да направим това, за което толкова много тъгуват днес онези, на които не са по вкуса великите прогресивни промени в наши дни, онези, които проповядват политика в духа на възраждането на фашизма.
***
Войната подложи на сурово изпитание и всестранна проверка съветския обществен и държавен строй. Тази проверка потвърди неговото пълно превъзходство и жизнената му сила. Ходът и изходът на войната показаха решаващата роля на народните маси в нея. Всеки съветски човек, който се намираше в редовете на войските, в партизанските отряди, в заводите, в конструкторските бюра, в колхозите и совхозите, даваше, без да жали сили, своя принос за разгромяването на врага.
***
Германският империализъм си беше поставил за цел да унищожи първата в света социалистическа държава и да пороби народите на много страни. Вече са пожълтели документите, директивите и картите, върху които хитлеристката върхушка чертаеше съдбата на Европа, Азия, Африка и Америка, след като успее да разгроми СССР. Но за тях заслужава да си спомняме всеки път, когато си помислим за значението на Великата отечествена война на Съветския съюз, за това, докъде може изобщо да доведат претенциите за световно господство.
Класовата непримиримост и безкомпромисност в борбата срещу фашизма и неговите въоръжени сили оказаха определящо влияние върху стратегията, оперативното изкуство и тактиката на съветските войски, насочвани от Централния комитет на партията и Върховното главно командуване.
***
През войната с фашистка Германия съветските войски проведоха голям брой крупни операции, много от които са безпримерни в историята на войните както по своите мащаби, така и по класическото им изпълнение. Към тях трябва да се отнесат борбата за Ленинград, битката при Москва, при Сталинград и на Курската дъга, Яшко-Кишиневската операция, разгромяването на немските войски в Белорусия, Висло-Одерската операция и заключителната Берлинска операция. От отбранителните операции незабравими по твърдостта и проявата на масов героизъм са сраженията при Ленинград, Севастопол и Одеса.
***
За съжаление след войната, когато оцелелите хитлеристки генерали, както впрочем и някои военни дейци измежду нашите съюзници в миналата война, започнаха да наводняват книжния пазар със своите военни мемоари, подобен род обективни преценки на събитията от Втората световна война започнаха да се появяват все по-рядко и по-рядко, а извращенията на фактите и инсинуациите - все по-често и по-често. Прекомерно разпалените пропагандисти от антисъветския лагер стигат дори дотам да твърдят, че не Съветската армия била помогнала на американците в техните сражения в района на Ардените, а американците едва ли не спасили с това Съветската армия.
Ние засягахме в разговора си с Айзенхауер и доставките по "заем-наем". И по този въпрос тогава всичко беше ясно. Но в течение на много следвоенни години буржоазната историография твърди, че решаваща роля в постигането на нашата победа над врага изиграли доставените ни от съюзниците оръжия, материали и продоволствие.
Действително Съветския съюз получи през време на войната от съюзниците важни за народното ни стопанство машини, оборудване, материали, гориво и продоволствие. От САЩ и Англия ни бяха доставени например над 400 хиляди автомобила, голям брой локомотиви, свързочни средства. Но нима всичко това можеше да окаже решаващо влияние върху хода на войната? Аз вече говорих за огромния размах, постигнат през войната от съветската промишленост, която снабдяваше и фронта, и тила с всичко необходимо. Няма смисъл да го повтарям.
Относно въоръжението мога да кажа следното. Ние получихме по "заем-наем" от САЩ и Англия 18,7 хиляди самолета, 10,8 хиляди танка, 9,6 хиляди оръдия. Сравнени с общото количество въоръжение, с което съветският народ снабди своята армия през годините на войната, тези доставки възлизаха всичко на 4 процента. Следователно за решаваща роля на доставките не може да се говори.
Колкото се отнася до танковете и самолетите, които английското и американското правителство ни доставяха, може направо да се каже, че те не се отличаваха с високи бойни качества, особено танковете, които работеха с бензин и горяха като факли.
***
Видях се още веднъж с Айзенхауер през 1955 г. на Женевската конференция на ръководителите на правителствата от САЩ, Англия, Франция и Съветския съюз. Той беше вече президент на САЩ. Срещнахме се няколко пъти. На тези срещи водихме разговори не само за миналите дни на войната и за сътрудничеството на нашите страни в Контролния съвет по управлението на Германия, но и по най-острите проблемни въпроси, засягащи съществуването на нашите държави и укрепването на мира между народите. Айзенхауер говореше вече съвсем иначе. Сега той твърдо изразяваше и поддържаше политиката на империалистическите кръгове в САЩ.




***
Добре помня с какво голямо внимание и коректно познаване на жизнените условия на немските трудещи се следеше ЦК на ВКП(б) тези извънредно важни процеси. Много от ценните съвети по главните насоки в тази работа изхождаха лично от Й. В. Сталин, който разглеждаше въпросите с оглед на интересите на международното работническо движение и на борбата за укрепване на мира и безопасността в Европа.
***
Величието на историческата победа на Съветския съюз в борбата с фашистка Германия се състои в това, че съветският народ защити не само своята социалистическа държава. Той се бори самоотвержено и за интернационална пролетарска цел - избавлението на цяла Европа, на целия свят от фашизма, за да донесе на измъчените от войната народи дългоочаквания мир.


Честит празник скъпи приятели! Да отбележим заедно 65-та годишнина от победата над фашизма, за която дадоха живота си и хиляди български комунисти,отечественофронтовци и патриоти.

http://archivek-p.org/s-1.html

От 25 до 27 май 1919 г. се провежда XXII редовен конгрес на БРСДП, който е обявен за I конгрес на Българската комунистическа партия (тесни социалисти). Конгресът единодушно решава да преименува партията в комунистическа. Възприемането на новото наименование става естествено, без вътрешни борби. За разлика от почти всички партии и групи от европейските страни.
С огромен ентусиазъм делегатите одобряват участието на БРСДП в създаването на Комунистическия интернационал и обявяват БКП (тесни социалисти) за негова секция.
Най-важният документ приет от Първия конгрес на БКП е Програмната декларация, която илюстрира преминаването на партията под знамето на ленинизма.
Оповавайки се на опита на Октомврийската революция и на революционните борби в другите страни БКП подчертава, че ще използува новите средства за борба - от масовите акции и масовата политическа стачка до въоръженото въстание.
Програмната декларация отразява степента в идейното превъоръжаване на партията с ленинизма.
Конгресът прави стъпка напред в организационното изграждане на партията. Създават се окръжни комитети, учредява се Партиен съвет, в който влизат членовете на ЦК на Контролната комисия и по един представител от всеки окръг. Тези изменения в устава засилват демократическия централизъм в работата на БКП, осигуряват по-непосредствено ръководство на местните организации от Централния и окръжните комитети. Избран е нов Централен комитет, в който влизат изтъкнати партийни дейци като Димитър Благоев, Георги Кирков, Васил Коларов, Христо Кабакчиев, Георги Димитров и др.
I конгрес дава решителен отпор на появилото се в партията и вън от нея дребнобуржоазно левичарско течение. "Левите" са смятали, че партията трябва да напусне парламента, да завладее улицата, да се откаже от ежедневната легална работа за свързване с масите, да започне незабавно изграждане на съвети и да обяви революция, без да се съобразява с вътрешната и международната обстановка, с готовността на трудещите се за непосредствен щурм против капитализма.
БКП не се поддава на аванюризма на "левите". Конгресът гласува единодушно специална резолюция, в която се подчертава, че "докато съществуват днешните условия за борба, партията ще участвува в изборите и парламента, като ги използва най-широко за засилване на масовите революционни акции и за увеличаване революционната сила на пролетариата".
По-голямата част от "левите" осъзнават грешката си и приемат решанията на партията. Но една малка група се обявява против партийните решения, в резултат на което през 1920 година са изключени от редовете на БКП. Конгресът отхвърля единодушно предложението на Българската работническа комунистическа партия (групата на Харлаков) за обединение с БКП, понеже тази група отстоява неправилния възглед за неутралитет на синдикатите, което би означавало откъсване на работническите организации от партията.
I конгрес завършва с голям ентусиазъм и нов революционен заряд, за победа на социалистическата революция в нашата страна.


(От "История на Българската комунистическа партия" - Партиздат 1977 година)

АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ, 1 март 1879 - 14 юни 1923 г.

Роден в с. Славовица, Пазарджишко. Учи в Садовското земеделско училище (1893-1895) и завършва Лозарско-винарското училище в Плевен (1895-1897). Там се запознава с учителя Янко Забунов - идеолога и организатор на земеделското движение в България. Участва като делегат от с. Ветрен в първия учредителен конгрес на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) в гр. Плевен (1899). Следва философия в Хале (1900-1901) и агрономство в Мюнхен (1901-1902). Поради тежко заболяване през пролетта на 1902 г. прекъсва и се завръща в България, където се отдава изцяло на обществено-политическа дейност. Под негово ръководство се изработва първата програма на БЗНС (1905) и той става фактически водач на съюза. Народен представител в XIV (1908-1911) и XVI-XX (1913-1923) обикновено и в V (1911) велико народно събрание. Под негово въздействие БЗНС провъзгласява лозунга за самостоятелна селска власт, която трябва да защитава "общоселските интереси". Като народен представител се обявява против измененията на Търновската конституция (1911) и против участието на България в Първата световна война. При срещата на опозиционните водачи на 4 септември 1915 г. с цар Фердинанд той го предупреждава, че ще отговаря, ако въвлече България във войната. Заради тази му постъпка е касиран като депутат в XVII ОНС и осъден на доживотен затвор (1915). След пробива на Добро поле на 25 септември 1918 г. е освободен и изпратен с група министри и народни представители в Радомир и Кюстендил да уговаря въстаналите войници да се върнат на фронта. В Радомир подкрепя въстанието и е обявен за председател на временното правителство (27 септември 1918). След потушаването на въстанието минава в нелегалност. На 31 декември 1918 г. е амнистиран и става министър в кабинета на Теодор Теодоров. На XV конгрес на БЗНС (1919) изработва нова програма на Съюза и е избран за лидер, какъвто остава до края на живота си. През юли 1919 г. е включен в състава на българската делегация за изготвяне на мирния договор в Париж. Като председател на Министерския съвет подписва Ньойския мирен договор на 27 ноември 1919 г. Стреми се да изведе страната от международната й изолация и да стабилизира международното й положение. На 21 май 1920 г. образува самостоятелен кабинет на БЗНС. Оглавява българската делегация на международната конференция в Генуа (1922) и Лозана (1922-1923). Сключва спогодба с Югославия (1923). Под негово ръководство са прокарани важни реформи във вътрешния икономически и политически живот на страната: аграрна реформа, трудова повинност, просветна реформа, закон за консорциума и др. Със своята теория за самостоятелна селска власт предизвиква противодействие в страната. След военния преврат на 9 юни 1923 г. е свален от власт, заловен и убит по най-жесток начин край с. Славовица.

НА 18 ЮНИ СЕ НАВЪРШВАТ 128 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГОЛЕМИЯТ РЕВОЛЮЦИОНЕР, ВЕЛИК СЪРАТНИК И ПРОДЪЛЖИТЕЛ ДЕЛОТО НА ДИМИТЪР БЛАГОЕВ - ГЕОРГИ ДИМИТРОВ. ПО ТОЗИ ПОВОД ПУБЛИКУВАМЕ ПИСМОТО МУ ДО ТЪРЖЕСТВЕНОТО СЪБРАНИЕ НА КОМУНИСТИТЕ И ЗЕМЕДЕЛЦИТЕ ПРЕЗ 1945 г.


ЗА БОЙНАТА ДРУЖБА НА КОМУНИСТИТЕ И ЗЕМЕДЕЛЦИТЕ
ДО МИШО НИКОЛОВ
И ХРИСТО ТОДОВИЧИН


Предайте моята искрена благодарност и моите поздрави на участниците в тържественото събрание на комунистите и земеделците по случай 22-годишнина на Септемврийското народно въстание през 1923 г. Аз съм уверен, че те ще изпълнят достойно своята тържествена клетва още по-смело и решително да се борят за историческото дело на 9 септември - дело на Отечествения фронт, за укрепване на свободата и независимостта на нашата родина. Българският народ никога няма да забрави, че ако работниците и селяните, земеделците и комунистите не бяха разделени в миналото, нямаше да има място в нашата история нито за фашисткия преврат на 9 юни, нито за поражението на Септемврийското въстание през 1923 г., нито за двадесетгодишната проклета фашистка диктатура, нито за позорната и престъпна война на страната на хиюническия германски империализъм, нито за днешните тежки последствия за народа и страната. И сега, когато шепа политически кариеристи и шарлатани не са забравили нищо старо и не са научили нищо ново и се опитват отново да внесат разединение между работниците и селяните, да противопоставят земеделците на комунистите и да върнат колелото на политическата история назад към мрачните времена преди 9 септември, дълг е на всеки честен българин, който обича своята родина, да действува с всички сили за всестранното укрепване бойната дружба на комунистите и земеделците - тази най-важна опора на Отечествения фронт, най-важен залог за преуспяването на новата българска демокрация и най-важно условие за осигуряване свободата, независимостта и благоденствието на нашия народ.




Москва
3 октомври 1945 г. Георги Димитров